С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 7 авг 2015, 16:03, 9216 прочитания

Банките след гръцкия шок

Въпреки разместванията около кризата резултатите изглеждат стабилни, но предстоящите стрес тестове замразяват кредитирането

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Острата фаза на гръцката криза засега приключи и най-черният сценарий на изход от еврозоната не се реализира. Ефектите от целия шум по темата обаче вече са видими върху банковия сектор в България. От публикуваните данни на БНБ към средата на годината става ясно, че тенденцията на отлив на депозити от четирите банки с гръцка собственост, която започна в началото на годината, е продължила и през второто тримесечие. Числата показват изтегляне по около милиард лева от тях и през двете тримесечия плюс затваряне на голяма репо сделка, в която на баланса на българския клон на Alpha bank бяха прехвърлени кредитни портфейли на централата й. Така равносметката е, че активите на четирите институции общо са се свили за половин година с около 4 млрд. лв. и делът им сумарно е паднал от 23% в началото на годината до 18.5%. Или общо четирите институции вече имат по-малко активи от лидера - Уникредит Булбанк. А пазарният натиск катализира и първата сделка в сектора, която вероятно ще сведе банките с централи в Атина до три, след като бе обявено че Пощенска банка (собственост на Eurobank) ще придобие бизнеса на Alpha bank в България.

И ако преките последици от бурята са тези, косвените тепърва ще проличават. И те ще се измерват в ограничено кредитиране от страна на тези вече по-малко от 1/5 от пазара, но и не само. В момента някои от банките (и не само с гръцка собственост) практически са замразили кредитирането - третата по големина на пазара Първа инвестиционна банка с нейните 10.5% пазарен дял трябва тепърва да изплаща още 500 млн. лв. държавна помощ до май 2016 г. и е поела ангажимент да ограничи кредитната експанзия. А някои институции са и под натиск да увеличават ликвидните си средства. Всичко това заедно с подготовката за предстоящите стрес тестове може да изяде рентабилността на някои по-малки банки и може да катализира и нови концентрации в сектора.


Отломките от бурята

С наличната информация е невъзможно да се измери колко точно е отливът от банките с гръцка собственост. Данните са трудни за отсяване, тъй като в тях влиза и въпросната голяма репо сделка на Alpha bank, която доведе до спад на активите й със 70%. Но дори и да се вземе само спадът в привлечените средства през второто тримесечие на останалите три институции с гръцки капитал, той е 772 млн. лв., което е с 88 млн. лв. повече от регистрирания в първото тримесечие. Или очаквано с ескалацията на напрежението в Гърция, довело до банкова ваканция в края на юни, и в България тегленията са се ускорили. Така, ако се погледне сумарно за шестте месеца, ОББ (собственост на NBG) е изгубила 7.5% от привлечените си средства, a Пощенска банка и "Пиреос" - по над 13%.

Друга трудност е, че за разлика от досегашната си практика БНБ не публикува с отчетите на банките и отделна справка с данни за дългови ценни книжа, кредити и аванси и депозити. В тях може да се видят по-детайлни разбивки и да се проследи движението по депозити и кредити на домакинства и фирми. От БНБ обясниха за "Капитал", че причината е, че понастоящем се извършва преглед на информацията, която се публикува на уеб страницата на банката. "Целта на прегледа е да се постигне по-висока степен на хармонизация с данните за кредитните институции, публикувани от други надзорни органи и централни банки в ЕС. След приключване на този процес обществеността ще бъде информирана както за обхвата и съдържанието на отчетността, така и за календара на нейното публикуване", гласеше отговора на БНБ. От запитване на сайта "Биволъ" до Европейската комисия стана ясно, че в данните за първото тримесечие е имало некоректно попълнени справки и че БНБ е поела ангажимент те да бъдат коригирани. Не става ясно защо, след като самите изходни данни са несигурни, са публикувани агрегираните данни от тези справки за цялата банкова система, които при това положение може да се наложи да се ревизират, ако се открият неточности.



Така или иначе засега при липсата на пълните данни изводи могат да се правят основно на база на думите на банкери. Според източници на "Капитал" основната част от отлива от банките с гръцки капитал е била предимно по линия на корпоративните клиенти и в много по-слаба степен притесненията са стигнали до индивидуалните клиенти. По принцип фирмите традиционно доста по-бързо реагират на тревожни сигнали и са по-волатилният компонент на депозитната маса на банките. Затова има няколко обяснения. Те често оперират с по-големи суми, които надвишават гарантираните от държава. Също така и трансферът за много от тях е по-лесен, тъй като имат по няколко обслужващи банки и могат просто да прехвърлят или поне да разпръснат свободните си средства. При тях и обичайно голямата част от парите са на разплащателна сметка и не са обвързани с влошени лихви при теглене преди падеж - нещо, което често възпира индивидуалните клиенти.

Важно е да се уточни и че данните до 30 юни не обхващат и следващите две седмици, през които апокалиптичните сценарии за бъдещето на Гърция продължаваха да са централна тема в медиите. Например при обявяването на сделката между Пощенска банка и Alpha bank в средата на юли беше оповестено, че новата институция ще има активи 6.3 млрд. лв., докато по данните към края на шестмесечието сумарните активи на двете институции са 6.5 млрд. лв. За сравнение - само Пощенска банка имаше активи 6.15 млрд. лв. в края на 2014 г., така че след сливането ще се е върнала близо до изходните си позиции преди идването на СИРИЗА на власт в Гърция.

Подготовка за проверка

Извън отшумяващия пряк ефект от Гърция банковата система вече ясно показва, че е влязла в режим на подготовка за предстоящата оценка на качеството на активите. За целта банките всячески опитват вътрешно да генерират приходи, които да отидат или за трупане на капиталов буфер, или директно за обезценки, с които да се прочиства балансът превантивно.

По първата линия това личи и в двете им основни пера. Нетният лихвен доход расте с 8.4%, като тук банките максимално се възползват от забавящия ефект при понижаването на лихвите по кредитите. От средата на миналата година лихвите по депозитите започнаха рязко да падат заради комбинация от фактори. Затварянето на КТБ, която изкривяваше пазара с високите си предлагани лихви, и последвалият отлив от банките с местни собственици отключи възможността лихвите да се свият. Дотогава банките бяха принудени да поддържат по-високи нива, за да не претърпят отлив от по-горещата част от депозитите, търсещи доходност и промоции. След като обаче така или иначе започна процес на бягство към качество, банките спокойно можеха да си позволят намаляване на лихвите, още повече че за тези ударно привлечени средства трудно можеше да се намери в какво да се инвестират. А това повлече надолу и средните нива. Към този ефект се добави и печатането на пари в еврозоната, което също индиректно оказа натиск и върху лихвите тук. На този фон лихвите по кредити също закономерно започнаха да се свиват, но доста по-плавно. Това дава временно възможност на банките да се възползват от временно разширилия се спред.

Друга линия, по която банките опитват да генерират допълнително приходи, са таксите и комисионите. За някои институции те се превръщат във все по-важен приходоизточник, като най-фрапиращ е примерът с Инвестбанк, за която те са два пъти повече от нетния лихвен доход. При още поне няколко банки, традиционно със силни позиции в обслужването на институции, съотношението е повишено, а при някои нетният доход от такси надвишава в пъти отчетената печалба.

Паралелно с това се вижда опит административните разходи да се удържат под контрол, като се запазват близо до нивата отпреди година. Докато разходите за обезценки се свиват с 3% средно и дори като сума делът на лошите и преструктурирани заеми се свива леко. Тук обаче отново банките с гръцки капитали вероятно ще са подложени на по-голям натиск заради по-голямата им експозиция към компании от южната съседка и такива, които имат бизнес с тях.

Виждат се и различни стратегии сред банките, които през годините са изчистили в по-голяма степен проблемните си кредити, и такива, на които това им предстои. В лицето на предстоящите външни прегледи на портфейли някои институции демонстрират спокойствие и дори разпределят дивидент. Така, докато като цяло печалбата на сектора расте с впечатляващите 25% до малко над половин милиард лева, някои банки като "Пиреос" заради комбинацията от големи обезценки и свиващи се приходи отчитат рекордни загуби. Реално обаче само при девет от 28-те институции на пазара финансовият резултат е отрицателен. Но и при голяма част от другите рентабилността остава притеснително ниска. А над 60% от печалбата се дължат само на двете най-големи институции на пазара.

Замръзнали в очакване

Истински големият проблем за сектора обаче си остава липсата на ръст в кредитирането. Тук отново свиването най-ярко се очертава при гръцките банки, но в последното тримесечие има отчетлив спад и при много други - включително и привляклата най-много средства Уникредит Булбанк. Като цяло от началото на годината има подчертана тенденция към насочване на средствата в ликвидни активи. След изплащането на гарантираните депозити от КТБ голямата част от парите останаха в банките, които при отрицателните лихви в Европа се оказаха паркирани на безлихвен депозит в БНБ. Така към момента по данни на централната банка 28.3% от активите на банките са в ликвидни средства и от тях половината са в парични средства.

И ако при гръцките банки обяснението е ясно, стагнацията изглежда доста по-широка и преразпределението - по-мащабно. За пръв път от началото на кризата активите на повече от половината банки се свиват. Докато за ДСК това се обяснява с разпределения рекорден дивидент, а за ПИБ с изплатените 300 млн. лв. от държавната помощ, някои от малките играчи с местна собственост са изправени пред свиване на привлечените средства. Част от тях успяват да контрират този процес донякъде чрез поддържане на над средните лихви по депозитите.

При това положение нормално и възможностите за експанзия остават ограничени за голяма част от сектора, въпреки че като цяло ресурсът остава в системата и други банки са свръхликвидни. Най-голямата опасност и съответно най-сериозният повод за предпазливост обаче си остават стрес тестовете. БНБ вече формално стартира процедурата, която ще се провежда по данни към края на годината, така че поне дотогава логично ще има спирачки пред поемането на рискове - всяка банка може да си прецени доколко може да е смела в този момент при опасност да се наложи да отписва чувствителни части от кредитния си портфейл. Особено при заявките, че ще се ползва методологията и строгостта, прилагана и от ЕЦБ през 2014 г. На местния пазар обаче има няколко особености като липсата на кредитор от последна инстанция и липсата на капиталов пазар, което предполага, че всеки капиталов недостиг ще трябва да се запълва от собствениците или чрез продажба. Тези фактори и доста поразклатеното доверие в способността на държавата и БНБ да регулират банковия сектор след КТБ вероятно ще направят всяка банка, не минала теста, силно уязвима на паническо теглене.

След събитията в Гърция може именно това да се окаже още по-силен катализатор за сливания в сектора. Вероятно като част от подготовката за процеса БНБ, а и самите банки ще подготвят планове в тази посока още преди обявяването на резултатите. Но дотогава едва ли има много желаещи за сделки, освен ако не са форсирани от външни фактори, като например ангажименти на гръцкото правителство и банки. Разбираемо - всеки би предпочел да му извадят скелетите от гардероба на показ, вместо сам да ги открива години след сделката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шумът около борда е преобърнал левови депозити за няколкостотин милиона в еврови 9 Шумът около борда е преобърнал левови депозити за няколкостотин милиона в еврови

Ревизия на данни на БНБ прави трудно да се види точният мащаб на превалутирането

25 фев 2020, 3621 прочитания

Citi и Deutsche Bank ще продадат 9 млрд. долара дълг от дубайското пристанище Citi и Deutsche Bank ще продадат 9 млрд. долара дълг от дубайското пристанище

Кредитът ще се използва за рефинансиране на заеми на държавната логистична компания DP World, която ще бъде свалена от борсата

25 фев 2020, 1375 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Застрахователи: "Гражданска отговорност" ще поскъпва, но плавно

Новият застрахователен кодекс може да накара отделни компании да вдигат леко цените, но борбата за клиенти ще възпира ръста

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10