Китайската валутна кутия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Китайската валутна кутия

Китайската валутна кутия

Изненадващата девалвация на юана остави инвеститорите да се чудят дали Пекин действа по план или по принуда

Николай Стоянов
7595 прочитания

© reuters


През тази пролет еврото поевтиня до 12-годишно дъно и само от началото на годината спадът на единната валута спрямо долара наближаваше 15%. На този фон решението на Китайската народна банка във вторник да девалвира юана с близо 2% не би трябвало да изглежда нещо главозамайващо. Въпреки това изненадващият ход изпрати шокови вълни сред финансовите пазари по цял свят на 11 август, както и на следващия ден, когато валутата изгуби още близо 2%, преди централната банка да се намеси и да даде ясен сигнал, че не вижда причина за по-съществено обезценяване. Едва ли има инвеститор, готов да спори с нейните 3.65 трлн. долара валутни резерви, които могат да се ползват, за да поддържат желания курс (който засега бе закован на около 4% под досегашното фиксирано ниво) доооста дълго време.

Причините за паниката идват от възможните ефекти по няколко плоскости, но може би основната е, че обезценката на валутата на най-големия износител във света може да запрати

Силна дефлационна вълна

А след като вече основните централни банки по света поддържат нулеви и дори отрицателни лихви и усилено печатат пари, капацитетът за противодействие изглежда практически изчерпан. Още повече че от началото на кризата през 2008 г. реално нивата на дълг в световната икономика не само не са намалели, а са нараснали средно с около 30%. Или накратко спасителните лодки вече бяха използвани и ако глобалната икономика бъде залята от нова криза, вече ще трябва да дойде време за реалното болезнено отписване на дългове, което всички политици предпочитат да подритват напред. И като в учебникарски пример всяка държава нормално се води предимно от собствения си интерес, с което рискът да се разклати и без това нестабилната система нараства. Това направиха и САЩ, когато започнаха да изключват печатницата си на пари въпреки протестите, че след като наводниха развиващите се пазари с евтини долари, може изведнъж рязко да ги пресушат. Това може би сега би направил и Китай, ако усети, че растежът пада под целевите 7%, а балоните й в имотите, в официалното банково кредитиране и в сенчестото небанково финансиране стават неудържими. В последните седмици за удържането на срива на фондовата борса Пекин се принуди да спре повече от половината публични компании от търговия и реално да суспендира пазара, като въведе забрани за продажби от големи акционери и задължения за обратно изкупуване, гарнирани с показни разследвания за манипулации.

Този път обаче аргументите за натиск спрямо Пекин изглеждат доста по-разклатени. Класическото обвинение, че Китай поддържа изкуствено занижен курса на валутата си, този път не е валидно - индикаторите за слабост на китайската икономика предизвикаха отлив на капитали от страната и оценките са, че централната банка е използвала около 350 млрд. долара досега, за да не допусне девалвация спрямо фиксирания курс към долара. Освен това със собствените си парични политики практически всички централни банки на най-големите икономики прибегнаха до инструменти, с които понижиха валутите си. Разбира се, те винаги са брандирани като стимул за икономиката, но и Пекин има всички основания да ползва това клише, след като през юли беше отчетен 8% спад на износа. Все още обаче Китай генерира колосални търговски излишъци и така картата, че вследствие на връзването на юана към поскъпващия долар е загубила много конкурентоспособност, трудно може да бъде изиграна.

Но най-големият източник на страх е неизвестността и затова такива резки движения винаги ще предизвикват и реакции като тази на икономиста на Societe Generale Албърт Едуардс: "Не си правете илюзии, това е началото на нещо голямо, нещо грозно." Никой няма доверие в данните, които излизат от китайската икономическа черна кутия, а оттам и в политиките, които произлизат от тях. И затова започват спекулации - дали това е премерен ход, част от ясна стратегия да се изчистят дисбалансите, трупани с десетилетия, което е предпоставка юанът да стане конвертируема валута? Или пък е панически ход, бележещ началото на неконтролируемо пукане на неясно колко надути балони и означаващ

Обявяване на валутна война

Засега такъв извод изглежда доста смел и прибързан. Най-малкото влизането в тази битка изглежда като необоснован риск и за самия Китай. Ако създаде инвеститорски очаквания, че юанът ще се понижава, Китайската народна банка може да засили още повече отлива на капитали от страната. Разбира се, страната с най-големи валутни резерви може да покрива и много по-сериозен натиск. Използването на резервите обаче, от една страна, означава свиването на юаните в обращение, което е равнозначно на монетарно затягане и може допълнително да потисне растежа. А също така и при тези размери излизането на Китай от инвестиции не е безболезнено и разпродажбата на активи (основно държавен дълг) може да срине стойността им, а с това и на собствените му резерви. Затова и вероятно Пекин би тръгнал на открита валута война едва ако икономическите проблеми в страната стигнат до етап, в който самото оцеляване на комунистическия режим изглежда заплашено - нещо, което едва ли някой извън тесния кръг на върха на партията може да предскаже кога ще се случи.

Това не изключва обаче възможността под паравана на стъпки към конвертируемост и контролирано плаване курсът на юана да бъде дирижиран към постепенна обезценка - дотолкова, че да не може да предизвика остри реакции в САЩ. "Засега обаче нямаме почти никаква представа, докъде и колко бързо Китай иска да отпусне фиксирания си курс да се плъзне надолу. И властите въобще отричат, че има такава голяма промяна (бел. ред. - в паричния режим), но нима може да очакваме друго", пише колумнистът на FT Гевин Дейвис, който е председател на борда на Fulcrum Asset Management.

Друг е въпросът дали обезценката на юана въобще би имала желания ефект. По същество това е опит Китай да се върне към предкризисния си модел на растеж - износ, движен от евтина работна ръка. Той обаче все повече изглежда изчерпан под натиска на увеличаващата се средна класа. Досега илюзията, че това може да продължава вечно, се поддържаше от ново и ново строителство и изграждане на все повече свръхкапацитет с кредити. Както и с приток на още евтина работна ръка от селата. При мащабите на Китай обаче, съчетани с централното планиране, това обрича много от тези проекти на неефективност, която в най-драстичните си форми придобива вид на призрачни градове с призрачни фабрики. Обичайно са просто едни записи в балансите на банките от все по-трудно обслужвани кредити. На теория всичко това може да бъде оправено от една държава с износ, но проблемът, изглежда, е, че всички искат да го ремонтират по този начин едновременно и никой не е особено ентусиазиран да внася и потребява. Класически тази роля на "потребител от последна инстанция" се пада на САЩ и в момента отново американската икономика с нейния растеж е единствената, която може да я изиграе. Но при нива на държавен дълг към БВП над 100% вече и това не изглежда като правдоподобен  устойчив модел в по-дългосрочен план.

Затова и анализаторите следят за всеки сигнал от Пекин, че изчерпването на модела е осъзнато и че има ясен план за ребалансиране на икономиката. Това обаче е моментът, който е препъвал не една и две държави. И то такива с доста по-малък и гъвкав бюрократичен апарат, който много по-лесно може да бъде превключен на нова предавка. Или както пише Амроуз Еванс-Причард от The Daily Telegraph: "Тя се бори с непреодолимо противоречие: иска да има високотехнологичен растеж и модерна икономика, но под контрола на йерархична комунистическа партия. На този път стои капанът на средната класа, проклятието на всички авторитарни режими, които не успеят да се реформират навреме."

И не е като Китай да не прави опити да повтори, грубо казано, пътя на Южна Корея. Само че китообразният размер на икономиката прави и закономерна разлика в скоростта, с която може да се вземе завоят. А времето изтича и вече все по-малко анализатори вярват, че въпреки огромните буфери дисбалансите ще могат да бъдат изчистени без огромно сътресение, което ще се усети болезнено в целия свят, където лесните пари на централните банки продължават да надуват балони. И дали Китай умишлено или неволно ще спука някой от своите като че ли е най-периферният въпрос.

Какъв ще е ефектът за България

При липсата на яснота какво ще прави оттук нататък Китайската народна банка е трудно да се каже и какви ще са ефектите върху глобалната икономика и конкретно върху България. Като цяло досегашната девалвация от около 4% е прекалено малка, за да окаже осезаем ефект върху търговията. Ако с времето това се окаже устойчива политика обаче, може цели сектори от българската икономика да бъдат изтласкани. При равни други условия китайската продукция ще стане по-конкурентна и българските фирми, които пряко се конкурират с китайски тук или на европейския пазар, може да се окажат под натиск. Вносът на България от Китай е доста разнообразен, като най-големи пера са машини, електроника, мебели и те биха поевтинели както за крайни потребители, така и за фирми. Същевременно износът е предимно на суровини - на 2/3 от него е мед, която е борсова стока и цената й не зависи само от Китай. Но ако се постигне ефект с евтина валута да се стимулира икономиката, това дори може да има благотворен ефект за българските износители. По подобен начин може да се очакват и вторични ефекти през ЕС - българското машиностроене като поддоставчик на германски износители за Китай може да спечели. На този етап, ако няма нови изненадващи ходове, и дефлационният натиск не е много вероятно да се усети чувствително.

През тази пролет еврото поевтиня до 12-годишно дъно и само от началото на годината спадът на единната валута спрямо долара наближаваше 15%. На този фон решението на Китайската народна банка във вторник да девалвира юана с близо 2% не би трябвало да изглежда нещо главозамайващо. Въпреки това изненадващият ход изпрати шокови вълни сред финансовите пазари по цял свят на 11 август, както и на следващия ден, когато валутата изгуби още близо 2%, преди централната банка да се намеси и да даде ясен сигнал, че не вижда причина за по-съществено обезценяване. Едва ли има инвеститор, готов да спори с нейните 3.65 трлн. долара валутни резерви, които могат да се ползват, за да поддържат желания курс (който засега бе закован на около 4% под досегашното фиксирано ниво) доооста дълго време.

Причините за паниката идват от възможните ефекти по няколко плоскости, но може би основната е, че обезценката на валутата на най-големия износител във света може да запрати


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    lolll avatar :-|
    Galina Slavova

    Китай са с развиваща се държава въпреки икономическия напредък...Мисленето трябва да се промени, за да бъдат напълно развита икономически и социално държава....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK