Изпълнителният директор на ПОК "Съгласие" Милен Марков коментира за "Капитал Daily", че повишението на осигурителната вноска е основната причина за по-големия размер на внесените пари. Освен това по думите му през първото полугодие на миналата година НАП се е бавила с превеждането на вноските, но още от втората половина на миналата година е започнала да ги изчиства. Така ефектът е видим в сравнение между двата аналогични периода на тази и миналата година.

Малка държавна подкрепа

"Покачването на осигурителните прагове имаше ефект, а и НАП започнаха да превеждат парите редовно", коментира Марков. Той обясни, че все още няма начин за преместване в НОИ и тепърва ще видим дали ще има много желаещи. Опасенията на пенсионните компании, споделени още при лансирането на промените, е за очаквано "посъветване" на служители на държавни компании или зависими от държавни поръчки да се преместят изцяло в държавната система. Друго притеснение е, че в проекта на наредба за прехвърлянията липсва изискване за нотариална заверка на подписите при подаване на заявление за преместване.

Възможно е това да бъде поправено преди приемането й и процедурата да стане аналогична на тази на прехвърлянията между пенсионни компании. В момента то може да се случва само след нотариална заверка на подпис и е логично местенето в НОИ също да се заверява. В противен случай има много по-голяма вероятност за измами.

Никола Абаджиев, председател на асоциацията на пенсионните дружества, също смята, че увеличените вноски се дължат на изчистване на забавени осигуровки и по-високите прагове. От началото на тази година минималните осигурителни прагове на различни професии се увеличиха средно с 4.4% в сравнение с миналата година. Допълнителен ефект се очаква и през второто полугодие, след като минималната заплата се повиши с 20 лв. от 1 юли.

Независимо от тези два основни фактора за растящ интерес към допълнителното пенсионно осигуряване говорят и повечето пари, внесени в доброволните фондове. Те не са зависими от минимални осигурителни прагове, от работодатели или от НАП. Там всеки, който желае, може да внася пари – сумата е по личен избор, също и честотата на вноските. За една година внесените пари в доброволни фондове почти са се удвоили и са надминали 60 млн. лв. Това са брутни вноски, преди удръжките за такси. Средният размер на месечна вноска е нараснал чувствително – от 64.5 лв. на 98.4 лв. Според Абаджиев причината най-вероятно е намалението на лихвите по банковите депозити, което е накарало повече хора да вложат спестяванията си в доброволни фондове. В момента лихвите по депозити за една година или по-малко са до 1-2% годишно. За сравнение – нетната годишна доходност на доброволните фондове в края на юни е 5.8% средно, като варира между 2.75% и 7.77% за отделните дружества.