Вноските във всички пенсионни фондове са се увеличили с близо 30%

Вноските в универсалните пенсионни фондове са се увеличили през първото полугодие, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Участници от пазара отдават ръста от близо 30% основно на два фактора - по-високите минимални осигурителни прагове и по-редовното превеждане на осигуровки от НАП. Увеличението идва и на фона на приетите законодателни промени, позволяващи на осигурените във фондовете да се преместят в НОИ и да не разчитат на никаква пенсия от частен фонд. Реално прехвърляния все още не може да има, тъй като няма приета наредба, която да уреди преместванията. Проект за такава е подготвен от Министерството на финансите и е качен на сайта му за обществено обсъждане. Едва след като бъде приета, желаещите могат да напуснат универсалния фонд, в който се осигуряват, и да се преместят изцяло в държавната система.

С 29% напред

В края на юни общо 555.6 млн. лв. са били вноските в универсалните фондове, което е ръст от 29% спрямо същия период на миналата година. Подобно е положението и при професионалните и доброволните, които не са засегнати от нормативните промени (поне засега), но са привлекли доста повече пари, отколкото по същото време на миналата година. За задължителните схеми – универсални и професионални, има две обяснения. Едното е повишаването на минимални осигурителни прагове, което си личи и в повишения среден размер на вноските. Другото е по-редовното превеждане на осигуровки от страна на Националната агенция за приходите (НАП) след забавянето през първата половина на миналата година. За сравнение - през второто полугодие на миналата година общо преведените пари в универсалните фондове са били 439 млн. лв.

Средният размер на една месечна вноска се е увеличавал, показва още статистиката. По данните на КФН за първите шест месеца на тази година тя е била 46.5 лв. при 40.60 лв. за януари - юни миналата година. При професионалните фондове нарастването е от 79.5 лв. на 85.5 лв.

Изпълнителният директор на ПОК "Съгласие" Милен Марков коментира за "Капитал Daily", че повишението на осигурителната вноска е основната причина за по-големия размер на внесените пари. Освен това по думите му през първото полугодие на миналата година НАП се е бавила с превеждането на вноските, но още от втората половина на миналата година е започнала да ги изчиства. Така ефектът е видим в сравнение между двата аналогични периода на тази и миналата година.

Малка държавна подкрепа

"Покачването на осигурителните прагове имаше ефект, а и НАП започнаха да превеждат парите редовно", коментира Марков. Той обясни, че все още няма начин за преместване в НОИ и тепърва ще видим дали ще има много желаещи. Опасенията на пенсионните компании, споделени още при лансирането на промените, е за очаквано "посъветване" на служители на държавни компании или зависими от държавни поръчки да се преместят изцяло в държавната система. Друго притеснение е, че в проекта на наредба за прехвърлянията липсва изискване за нотариална заверка на подписите при подаване на заявление за преместване.

Възможно е това да бъде поправено преди приемането й и процедурата да стане аналогична на тази на прехвърлянията между пенсионни компании. В момента то може да се случва само след нотариална заверка на подпис и е логично местенето в НОИ също да се заверява. В противен случай има много по-голяма вероятност за измами.

Никола Абаджиев, председател на асоциацията на пенсионните дружества, също смята, че увеличените вноски се дължат на изчистване на забавени осигуровки и по-високите прагове. От началото на тази година минималните осигурителни прагове на различни професии се увеличиха средно с 4.4% в сравнение с миналата година. Допълнителен ефект се очаква и през второто полугодие, след като минималната заплата се повиши с 20 лв. от 1 юли.

Независимо от тези два основни фактора за растящ интерес към допълнителното пенсионно осигуряване говорят и повечето пари, внесени в доброволните фондове. Те не са зависими от минимални осигурителни прагове, от работодатели или от НАП. Там всеки, който желае, може да внася пари – сумата е по личен избор, също и честотата на вноските. За една година внесените пари в доброволни фондове почти са се удвоили и са надминали 60 млн. лв. Това са брутни вноски, преди удръжките за такси. Средният размер на месечна вноска е нараснал чувствително – от 64.5 лв. на 98.4 лв. Според Абаджиев причината най-вероятно е намалението на лихвите по банковите депозити, което е накарало повече хора да вложат спестяванията си в доброволни фондове. В момента лихвите по депозити за една година или по-малко са до 1-2% годишно. За сравнение – нетната годишна доходност на доброволните фондове в края на юни е 5.8% средно, като варира между 2.75% и 7.77% за отделните дружества.

Печалбата расте

През първото полугодие печалбата на пенсионните компании се е увеличила (виж таблицата), сочат отчетите им в КФН. Общо за шестте месеца тя е с 25% повече от същото време на миналата година, достигайки 34.5 млн. лв. В същото време с 20% нарастват приходите и достигат 88.5 млн. лв. Основната част от тях са от такси и удръжки от пенсионни вноски – общо 70.6 млн. лв. за всички дружества. Приходите от управление на собствени средства са намалели с 43% до малко над 5 млн. лв.