С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 авг 2015, 18:23, 10574 прочитания

Държавните фирми са най-големите кредитори на фалиралата КТБ

Пръв сред необезпечените кредитори е Фондът за гарантиране на влоговете с 3.7 млрд. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Общините успяха да спасят парите си в КТБ, както и повечето инвестиционни фондове. 
Държавните фирми от енергетиката и транспорта са останали най-големите необезпечени кредитори на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) след Фонда за гарантиране на влоговете в банките, докато много от големите частните депозанти са спасили парите си чрез цесии. Това се вижда от списъка на приетите вземания, съставен от синдиците й в рамките на процедурата по несъстоятелност и подаден за вписване в Търговския регистър в понеделник. Той включва 7998 институции, фирми и граждани със суми по сметки в банката над гарантирания от закона минимум или сключени при преференциални условия, както и такива, придобили вземане чрез цесии. Общата сума, която те ще търсят от осребряването на активите на КТБ, надхвърля 5 млрд. лв., макар и част от тях да зависят от висящи съдебни дела или други външни събития. 3.7 млрд. лв. има да получава гаранционният фонд, изплатил защитените депозити на клиенти на банката. Тъй като обаче в списъка има и обезпечени кредитори, фондът и останалите ще бъдат прередени от тях, което ще намали процента, който ще могат да си възстановят.

Дългоочакваният списък


След две поредни отсрочки за съставянето му, породени от множеството постъпващи искания за включване в листата и правната сложност на някои от казусите, на 17 август списъкът на приетите вземания най-накрая бе изготвен от синдиците на фалиралата банка Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Той е подаден за вписване в Търговския регистър, откъдето заинтересованите лица могат да проверят дали са включени в него и ако молбата им за това не е била удовлетворена, да подадат възражение в 14-дневен срок.

На първо място в списъка са подредени кредитори, чиито вземания на обща стойност от 103 млн. лв. са обезпечени. Такива са няколко чужди банки като германската Commerzbank и френската Societe Generale, както и Българската банка за развитие (ББР). Сред негарантираните вложители най-много има да получава Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който има вземания общо за 3.7 млн. лв. След него по размер се нареждат държавни дружества, което не е изненадващо предвид практиката от последните години да работят предимно с КТБ. За разлика от частните компании, които се впуснаха да правят цесии и прихващания, за да спасят блокираните си в КТБ пари, държавните дружества са били пасивни в това отношение.

Така на челно място в списъка по размер на необезпеченото вземане се нареждат "Топлофикация София", която има да взема 90.2 млн. лв., "Булгартрансгаз", който разчита да получи 60.3 млн. лв., "Летище София" с вземане за 28.6 млн. лв., "Мини Марица-изток" - с 18.1 млн. лв. Националната електрическа компания, Българският енергиен холдинг и "Булгаргаз" също са в списъка на 20-те вложителя с най-големи блокирани суми във фалиралата банка. По официални данни на Министерството на икономиката към ноември миналата година държавните фирми в енергетиката са имали блокирани общо 160 млн. лв. в КТБ, като тогавашният министър Васил Щонов твърдеше, че се търсят варианти за спасяване на част от средствата. Активността в това отношение явно не е довела до резултати, защото към момента сумите остават загубени за енергийните компании, някои от които изпитват остър недостиг на финансиране. Пример за това са "Мини Марица-изток", които се обърнаха към ББР за заем от 50 млн. лв., с който да се разплатят с контрагентите си, а отделно търсят 20 млн. лв. мостов заем за заплати на служителите.



Сред почти сигурните губещи с 13 млн. лв. ще е и МРРБ заради управлявания от КТБ Фонд за жилищно обновяване към министерството, тъй като неговите вземания са наредени след тези на вложителите. Същото важи и за 14 млн. лв. вземания на НАП.

Кой спаси парите си от КТБ

За разлика от държавните предприятия общините успяха да разрешат проблема с блокираните им пари в КТБ. Общата сума, която имаха да получават, бе 76.1 млн. лв., като най-голям бе проблемът за Бургас с депозита й от 21.36 млн. лв., Сливен - с 12.35 млн. лв. в КТБ, Белица  - с 10.64 млн. лв., Созопол - с 6.4 млн. лв. По закон парите на бюджетните организации в банките се обезпечават с държавни ценни книжа (ДЦК), които се блокират от БНБ. По инициатива на финансовото министерство общините получиха парите си през бюджета, като при несъстоятелността държавата ще разполага с ДЦК, за да си върне отпуснатата сума.

Варианти за справяне с проблема и минимизиране на загубите са потърсили и редица частни компании и инвестиционни фондове. Така например бизнесменът Едоардо Миролио имаше негарантирани депозити за общо 90 млн. лв. при затварянето на КТБ. В списъка на синдиците с приетите вземания фирмата му "Е. Миролио" има да получава 3.7 млн. лв., а той като физическо лица - още 2.5 млн. лв. Всичко останало Миролио е спасил чрез цесии, прихващания и встъпвания в дълг, като един от емблематичните примери е този със завода за боеприпаси "Дунарит", който имаше кредит за 24.55 млн. евро в банката, най-вероятно приспаднат за сметка на вземане на Миролио.

Отсъстват от списъка и много застрахователни и договорни фондове, които имаха депозити в КТБ. По изчисления на "Капитал" последните имаха над 32 млн. лв. в банката, като още от доклада на временната парламентарна комисия за КТБ стана ясно, че много от тях са сключвали цесии. През октомври миналата година Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди, че потенциалният негативен ефект от експозициите им се изчислява на 42.9 млн. лв. за капиталовия пазар, 41.1 млн. лв. за застрахователния и 19 млн. лв. за пенсионносигурителния.

Освен фирмите активни в спасяването на негарантираните пари от КТБ са били и граждани. Така например бившият премиер Иван Костов не фигурира в списъка на синдиците, въпреки че сам обяви пред медиите депозит при преференциални условия за сума, надвишаваща гарантирания размер от 196 хил. лв. Изчистили голяма част от негарантираните си влогове са и някои от най-гласовитите поддръжници на спасяването на КТБ миналото лято като бившия финансов министър Стоян Александров, бившия подуправител на БНБ Емилия Миланова и др. Издателят на в. "Уикенд" също не фигурира сред кредиторите, докато при Недялко Недялков (Агенция ПИК), който беше изтеглил над 4 млн. лв. в последните дни преди затварянето на КТБ и беше останал с над 800 хил. лв. в банката, сумата е спаднала до 211 хил. лв. Не фигурира сред кредиторите и културният министър Вежди Рашидов, за който в блога на журналиста Мирослав Иванов изтече информация, че е изчистил депозита си чрез сделка с "Риск инженеринг - Д" на Богомил Манчев. Едни от най-големите индивидуални вложители - Александър Сталийски и Виолета Сечкова, също фигурират със символични суми след цесия, чрез която се смени контролът в стъкларския завод "Рубин". Екслидерът на ДПС Ахмед Доган обаче фигурира сред вложителите, които имат да получават от КТБ. Неговото вземане е за 694 хил. лв. Като цяло от данните се вижда, че вложителите с големи суми от по над милион са били най-успешни при спасяването на парите си, докато честотата на цесиите чувствително намалява при тези, които надвишават гарантираните 196 хил. лв. с по-малки суми.

Едва ли ще има за всички

Предвид огромната сума от приети вземания и скромните постъпления в КТБ до момента шансовете да бъдат удовлетворени всички вложители са нищожни.

Съгласно процедурите по Закона за банковата несъстоятелност начинът за удовлетворяване на тези вземания е чрез попълване на масата на несъстоятелността и осребряването й. Получените по този начин средства се разпределят сред вложителите съгласно изготвен от Ангелчев и Илиев ред на обезщетяване. Синдиците са и тези, които полагат усилия да върнат възможно най-много средства във фалиралата банка, но дотук успехът им рядко надвишава 1 млн. лв. на седмица, като постъпващите средства по линия на редовни кредити се използват за погасяване на разходи, свързани със съдебни разноски. Към същинската дейност по събиране на средства те пристъпиха едва през последните седмици, след като неяснотите около началната дата на несъстоятелността на КТБ се избистриха. С това бе даден старт на редица изпълнителни дела срещу неизрядни длъжници и продажби на имуществото им, завеждането на отменителни искове за връщане на активи, придобити със средства от банката, търгове за активи, заложени в полза на банката. По последен баланс обаче те са оценени на едва 1.8 млрд. лв. и дори и тази сума не е ясно доколко е постижима, което при над 5 млрд. лв. вземания ще означава, че кредиторите в оптимистичен сценарий ще могат да разчитат на около 30% от вземанията си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уолстрийт очаква растеж през 2020 г. Уолстрийт очаква растеж през 2020 г.

Осем от най-големите банки в света очакват индексът S&P500 да нарасне догодина

15 дек 2019, 1115 прочитания

Инвестбанк планира да излезе на борсата Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

13 дек 2019, 3340 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Активите на инвестиционните фондове се увеличават

Ниските лихви по депозити са предпоставка за насочване на вложения към взаимните схеми

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10