Разместените милиони в КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разместените милиони в КТБ

Разместените милиони в КТБ

Много от най-големите частни вложители във фалиралта банка ги няма, а останалите и държавата ще си поделят огризките и загубите

Николай Стоянов
13586 прочитания

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Резултатът от мудните действия на държавните институции по казуса "Корпоративна търговска банка" (КТБ), оставили на разположение месеци за сключване на цесии с цел спасяване на големи и негарантирани депозити, вече имат измерим резултат. И той се вижда в списъка на приетите от синдиците на фалиралата банка вземания: от общо малко над 5 млрд. лв. освен очакваните 3.7 млрд. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете още над 300 млн. лв. ще имат да си търсят държавни и общински дружества.

Но освен извода, че огромната част от вземанията остават за квазипублични институции, има и друг проблем. Чрез цесиите и прехващанията вече повечето от външните и платежоспособни кредитополучатели на КТБ са погасили дълговете си и така за останалите кредитори остава да се удовлетворят от най-нискокачествената част от портфейла на КТБ. Особено след изводите на оценители, на БНБ и на парламентарната комисия по казуса, която директно говореше за КТБ като за пирамида... При това положение логично процентът от вземанията, които може да разчитат да съберат, е доста по-нисък. Разбира се, при обявената дата за начало на неплатежоспособността на банката тепърва много от тези сделки може да бъдат атакувани в съда. Засега обаче равносметката е, че списъкът с най-големите вложители е тотално пренареден и въпреки всички политически заявки и законови промени засега нито държавният интерес изглежда защитен, нито има изгледи да се постигне справедливо и равнопоставено разпределение между вложителите.

Докъдето стигнат

Накратко картинката изглежда така: Първи на опашката са три банки с обезпечени вземания от КТБ за 103 млн. лв., които вероятно ще успеят да съберат практически всичко, което търсят. Това са държавната Българска банка за развитие (ББР), френската Societe Generale и германската Commerzbank. ББР има обаче и около 21 млн. лв., придобити чрез цесии от дъщерните й "Национален гаранционен фонд" и "Микрофинансираща институция ДЖОБС", които са наредени след редовите вложители, и вероятно по тази линия банката няма да успее да получи нищо.

На второ място е най-голямата група от близо 7200 физически и юридически лица, сред които и ФГВБ, които сумарно претендират за около 4.7 млрд. лв. Огромната част от тази сума, около 3.7 млрд. лв., се търси от фонда. По последен баланс активите на КТБ са оценени на 1.8 млрд. лв. и ако наистина тази сума бъде взета от осребряването, след като се покрият обезпечените кредитори и разходите по самата несъстоятелност (съдебни такси, заплащане на синдиците и на външната разследваща фирма и т.н.), тя ще бъде разпределена пропорционално между всички тези лица. А това означава в най-оптимистичен случай близо 30% от приетите им вземания. А реалистично вероятно по-скоро около 20%.

След тях се нареждат всякакви останали вземания, които при данните за качеството на активите на КТБ не изглежда имат какъвто и да било шанс да получат нещо. Тук влизат около 14 мн. лв. вземания на НАП, 6 млн. лв. на Агенция "Митници" и около 13 млн. лв. на регионалното министерство заради Фонда за жилищно обновяване към него, който беше управляван от КТБ. Тук са и различни вземания, придобити чрез цесии, които явно са предявени, в случай че съдът обяви прехващанията за невалидни. Освен това списъкът далеч не е окончателен и към момента е подаден за вписване в Търговския регистър, откъдето заинтересованите лица могат да проверят дали са включени в него и ако молбата им за това не е била удовлетворена, да подадат възражение в 14-дневен срок. Освен това извън служебно вписаните и такива, които досега са предявили вземанията си, могат да се появят и нови до една година от решението за несъстоятелност, т.е. до 22 април 2016 г.

Размерът има значение

От приетия досега списък, като се съпостави с неофициалните данни към датата на затварянето на КТБ, се вижда, че много от най-големите вложители са успели да намерят кредитополучател, желаещ да придобие вземането им и сумите, които търсят, или са намалели драстично, или са изчезнали напълно. Много от тях станаха известни от данни в публични регистри или от признания на самите депозанти. Така например бизнесменът Едоардо Миролио имаше негарантирани депозити за общо 90 млн. лв. при затварянето на КТБ. В списъка на синдиците с приетите вземания фирмата му "Е. Миролио" има да получава 3.7 млн. лв., а той като физическо лица - още 2.5 млн. лв. Всичко останало Миролио е спасил чрез цесии, прехващания и встъпвания в дълг, като един от емблематичните примери е този със завода за боеприпаси "Дунарит", който имаше кредит за 24.55 млн. евро в банката, най-вероятно приспаднат за сметка на вземане на Миролио. Чрез такава сделка и след увеличение на капитала той придоби и половината от капитала на веригата за техника "Техномаркет".

Отсъстват от списъка и много застрахователни и договорни фондове, които имаха депозити в КТБ. По изчисления на "Капитал" последните имаха над 32 млн. лв. в банката, като още от доклада на временната парламентарна комисия за КТБ стана ясно, че много от тях са сключвали цесии. Насрещни страни са били предимно малкото несвързани с банката кредитополучатели като дружества от групата "Химимпорт" и "Петрол", което премина под контрола на Гриша Ганчев.

Освен фирмите активни в спасяването на негарантираните пари от КТБ са били и големите и по-известни вложители сред гражданите. Така например бившият премиер Иван Костов не фигурира в списъка на синдиците, въпреки че сам обяви пред медиите депозит при преференциални условия. Изчистили голяма част от негарантираните си влогове са и някои от най-гласовитите поддръжници на спасяването на КТБ миналото лято като бившия финансов министър Стоян Александров, бившия подуправител на БНБ Емилия Миланова и др. Издателят на в. "Уикенд" Мартин Радославов също не фигурира сред кредиторите, докато при Недялко Недялков (Агенция ПИК), който беше изтеглил над 4 млн. лв. в последните дни преди затварянето на КТБ и беше останал с над 800 хил. лв. в банката, сумата е спаднала до 211 хил. лв. Не фигурира сред кредиторите и културният министър Вежди Рашидов, за който в блога на журналиста Мирослав Иванов изтече информация, че е изчистил депозита си чрез сделка с "Риск инженеринг - Д" на Богомил Манчев. Едни от най-големите индивидуални вложители - Александър Сталийски и Виолета Сечкова, също фигурират със символични суми след цесия, чрез която се смени контролът в стъкларския завод "Рубин". Почетният председател на ДПС Ахмед Доган обаче присъства сред вложителите, които имат да получават от КТБ. Неговото вземане е за 694 хил. лв. Като цяло от данните се вижда, че вложителите с големи суми от по над милион са били най-успешни при спасяването на парите си, докато честотата на цесиите чувствително намалява при тези, които надвишават гарантираните 196 хил. лв. с по-малки суми. Това е и логично, тъй като, от една страна, спасяването на крупна сума предполага доста повече активност, а от друга, и хората с многомилионни сметки нормално имат повече връзки и лостове да си осигурят такава сделка. Като цяло, ако при затварянето на КТБ 30-те най-големи вложители физически лица са имали над 180 млн. лв., сега сумата е 80 и в челните групи на двата списъка почти няма повторения.

Последните на борда

На фона на гъвкавите частни кредитори, склонни да действат на ръба на закона и морала, за да спасят вложенията си, държавата обяснимо не се е впуснала в подобни сделки. Още повече че много от тях са сключени с големи дисконти и при отложено и условно плащане - неща, които са трудни за публично обяснение, още повече след като цесиите и прехващанията придобиха за широката публика значението на измама. И това естествено нарежда държавните компании в по-неизгодна позиция.

А това означава, че дори и при по-оптимистични сценарии на висока събираемост на вземанията на КТБ държавни и общински компании ще трябва да преглътнат загуби за поне 200 млн. лв., без да се броят тези на ББР и директно на държавни институции А също означава и че ФГВБ няма да си възстанови повече от половината от своите 1.8 млрд. лв. дълг към държавата и следващите няколко години вноските на банките ще отиват за покриването му, без да има наличен буфер при нова банкова криза - нещо, което е закономерен резултат от провала на банковия надзор на БНБ и още поне половин дузина институции преди, по време на и след фалита на КТБ.

Но може би най-големият и дългосрочен негатив е провалът на държавата да осигури справедливост при понасянето на загуби. След цялото нагледно шоу на безцеремонно пререждане при следващи сигнали за проблеми в някоя банка това може да изиграе лоша шега, като накара много вложители превантивно да си изтеглят парите, вместо да станат жертви в аналогичен сюжет.

Резултатът от мудните действия на държавните институции по казуса "Корпоративна търговска банка" (КТБ), оставили на разположение месеци за сключване на цесии с цел спасяване на големи и негарантирани депозити, вече имат измерим резултат. И той се вижда в списъка на приетите от синдиците на фалиралата банка вземания: от общо малко над 5 млрд. лв. освен очакваните 3.7 млрд. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете още над 300 млн. лв. ще имат да си търсят държавни и общински дружества.

Но освен извода, че огромната част от вземанията остават за квазипублични институции, има и друг проблем. Чрез цесиите и прехващанията вече повечето от външните и платежоспособни кредитополучатели на КТБ са погасили дълговете си и така за останалите кредитори остава да се удовлетворят от най-нискокачествената част от портфейла на КТБ. Особено след изводите на оценители, на БНБ и на парламентарната комисия по казуса, която директно говореше за КТБ като за пирамида... При това положение логично процентът от вземанията, които може да разчитат да съберат, е доста по-нисък. Разбира се, при обявената дата за начало на неплатежоспособността на банката тепърва много от тези сделки може да бъдат атакувани в съда. Засега обаче равносметката е, че списъкът с най-големите вложители е тотално пренареден и въпреки всички политически заявки и законови промени засега нито държавният интерес изглежда защитен, нито има изгледи да се постигне справедливо и равнопоставено разпределение между вложителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • stoiank

    Добър анализ, но какво да правят хората никъде не мога да прочета. В последните 20+ години, ако имаш морал и искаш да спазваш закона на всяка петилетка Държавата успешно те занулява.
    Замислете се какъв е варианта, ако случайно имаш няколко милиона в тази банка и ще си съставите основния извод, защо 90% от инвеститорите в България са откровени "рискови играчи -разбирай мошеници" и над половината "успешни" местни бизнесмени - също.
    Ако си честен и чакаш законът да те пази, както е във всяка нормално страна, просто ще пиеш една студена вода. При тази банка цялата Държава/всички нейни институции/ работеше умишлено срещу интереса както на коректните, така и срещу собствения си интерес.
    И накрая виновни няма. Два примера Сечкова със спасени 10 милиона, друг е въпроса откъде ги има и Топлофикация с "изгорели" почти 100 млн.

  • 2
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    До коментар [#1] от "stoiank":

    Държавата ти пази 100 000 евро, оттам нагоре като си влагаш парите в банка, за да печелиш от лихви се пазиш сам. Никой насила не им е прибрал парите на преференциални и нереалистични лихви.

  • 3
    contra_banda avatar :-|
    contra_banda

    Ясно е, че списъците са манипулирани и неверни. Много вложители отсъстват, което означава, че цесиите са им признати. За едни може, а за други - не! Държавата за едни е майка, а за други - мащеха. Пак ще има още много съдебни дела!

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Докога ще ни навирате вложителите,а няма да ни показвате кредитополучателите.Дайте най-после да видим кой,как и защо източи банката и профука влоговете на хората.Защо искате да искарате вложителите престъпници?

  • 5
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#2] от "okk04315801":

    Нямам и един лев в КТБ, просто коментирам защо за половината народ вече думата морал е петбуквена дума от кръстословица. Не може тези които се движат на ръба и зад ръба на закона винаги да са прави. И човек да започва от нулата на всеки 4-5 години.

  • 6
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    "Издателят на в. "Уикенд" Мартин Радославов също не фигурира сред кредиторите...
    Лелката и чичкото с вид на месари Костадинчев и Лютов плътно са следвали указанията на Свинята.

  • 7
    cnn avatar :-|
    cnn

    Разчитам на ВКС да потвърди решението на САС, че КТБ е неплатежоспособна от 20.06.2014 г. Тогава всички цесии и преоформяне на лихви по договори след тази дата ще са невалидни. Картинката ще бъде мнооого по-различна.

  • 8
    lutece avatar :-|
    lutece

    Решението на САС, че КТБ е неплатежоспособна от 20.06.2014 год. не е обжалвано. ВКС няма да се произнася. Датата 20.06. е окончателна. Но картинката не е много по-различна. Пълен произвол. Цесиите на приятелите на властта за признати. На други не са признати.

  • 9
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    Всяка една цесия, трябва да се атакува в съда и ако съда отсъди, тогава се разваля!. Затова ги няма.

  • 10
    lutece avatar :-|
    lutece

    а ще се атакува ли цесията на Александър Сталийски и компания ? Или те са над закона?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK