С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 21 авг 2015, 16:16, 13267 прочитания

Разместените милиони в КТБ

Много от най-големите частни вложители във фалиралта банка ги няма, а останалите и държавата ще си поделят огризките и загубите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Резултатът от мудните действия на държавните институции по казуса "Корпоративна търговска банка" (КТБ), оставили на разположение месеци за сключване на цесии с цел спасяване на големи и негарантирани депозити, вече имат измерим резултат. И той се вижда в списъка на приетите от синдиците на фалиралата банка вземания: от общо малко над 5 млрд. лв. освен очакваните 3.7 млрд. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете още над 300 млн. лв. ще имат да си търсят държавни и общински дружества.

Но освен извода, че огромната част от вземанията остават за квазипублични институции, има и друг проблем. Чрез цесиите и прехващанията вече повечето от външните и платежоспособни кредитополучатели на КТБ са погасили дълговете си и така за останалите кредитори остава да се удовлетворят от най-нискокачествената част от портфейла на КТБ. Особено след изводите на оценители, на БНБ и на парламентарната комисия по казуса, която директно говореше за КТБ като за пирамида... При това положение логично процентът от вземанията, които може да разчитат да съберат, е доста по-нисък. Разбира се, при обявената дата за начало на неплатежоспособността на банката тепърва много от тези сделки може да бъдат атакувани в съда. Засега обаче равносметката е, че списъкът с най-големите вложители е тотално пренареден и въпреки всички политически заявки и законови промени засега нито държавният интерес изглежда защитен, нито има изгледи да се постигне справедливо и равнопоставено разпределение между вложителите.


Докъдето стигнат

Накратко картинката изглежда така: Първи на опашката са три банки с обезпечени вземания от КТБ за 103 млн. лв., които вероятно ще успеят да съберат практически всичко, което търсят. Това са държавната Българска банка за развитие (ББР), френската Societe Generale и германската Commerzbank. ББР има обаче и около 21 млн. лв., придобити чрез цесии от дъщерните й "Национален гаранционен фонд" и "Микрофинансираща институция ДЖОБС", които са наредени след редовите вложители, и вероятно по тази линия банката няма да успее да получи нищо.

На второ място е най-голямата група от близо 7200 физически и юридически лица, сред които и ФГВБ, които сумарно претендират за около 4.7 млрд. лв. Огромната част от тази сума, около 3.7 млрд. лв., се търси от фонда. По последен баланс активите на КТБ са оценени на 1.8 млрд. лв. и ако наистина тази сума бъде взета от осребряването, след като се покрият обезпечените кредитори и разходите по самата несъстоятелност (съдебни такси, заплащане на синдиците и на външната разследваща фирма и т.н.), тя ще бъде разпределена пропорционално между всички тези лица. А това означава в най-оптимистичен случай близо 30% от приетите им вземания. А реалистично вероятно по-скоро около 20%.



След тях се нареждат всякакви останали вземания, които при данните за качеството на активите на КТБ не изглежда имат какъвто и да било шанс да получат нещо. Тук влизат около 14 мн. лв. вземания на НАП, 6 млн. лв. на Агенция "Митници" и около 13 млн. лв. на регионалното министерство заради Фонда за жилищно обновяване към него, който беше управляван от КТБ. Тук са и различни вземания, придобити чрез цесии, които явно са предявени, в случай че съдът обяви прехващанията за невалидни. Освен това списъкът далеч не е окончателен и към момента е подаден за вписване в Търговския регистър, откъдето заинтересованите лица могат да проверят дали са включени в него и ако молбата им за това не е била удовлетворена, да подадат възражение в 14-дневен срок. Освен това извън служебно вписаните и такива, които досега са предявили вземанията си, могат да се появят и нови до една година от решението за несъстоятелност, т.е. до 22 април 2016 г.

Размерът има значение

От приетия досега списък, като се съпостави с неофициалните данни към датата на затварянето на КТБ, се вижда, че много от най-големите вложители са успели да намерят кредитополучател, желаещ да придобие вземането им и сумите, които търсят, или са намалели драстично, или са изчезнали напълно. Много от тях станаха известни от данни в публични регистри или от признания на самите депозанти. Така например бизнесменът Едоардо Миролио имаше негарантирани депозити за общо 90 млн. лв. при затварянето на КТБ. В списъка на синдиците с приетите вземания фирмата му "Е. Миролио" има да получава 3.7 млн. лв., а той като физическо лица - още 2.5 млн. лв. Всичко останало Миролио е спасил чрез цесии, прехващания и встъпвания в дълг, като един от емблематичните примери е този със завода за боеприпаси "Дунарит", който имаше кредит за 24.55 млн. евро в банката, най-вероятно приспаднат за сметка на вземане на Миролио. Чрез такава сделка и след увеличение на капитала той придоби и половината от капитала на веригата за техника "Техномаркет".

Отсъстват от списъка и много застрахователни и договорни фондове, които имаха депозити в КТБ. По изчисления на "Капитал" последните имаха над 32 млн. лв. в банката, като още от доклада на временната парламентарна комисия за КТБ стана ясно, че много от тях са сключвали цесии. Насрещни страни са били предимно малкото несвързани с банката кредитополучатели като дружества от групата "Химимпорт" и "Петрол", което премина под контрола на Гриша Ганчев.

Освен фирмите активни в спасяването на негарантираните пари от КТБ са били и големите и по-известни вложители сред гражданите. Така например бившият премиер Иван Костов не фигурира в списъка на синдиците, въпреки че сам обяви пред медиите депозит при преференциални условия. Изчистили голяма част от негарантираните си влогове са и някои от най-гласовитите поддръжници на спасяването на КТБ миналото лято като бившия финансов министър Стоян Александров, бившия подуправител на БНБ Емилия Миланова и др. Издателят на в. "Уикенд" Мартин Радославов също не фигурира сред кредиторите, докато при Недялко Недялков (Агенция ПИК), който беше изтеглил над 4 млн. лв. в последните дни преди затварянето на КТБ и беше останал с над 800 хил. лв. в банката, сумата е спаднала до 211 хил. лв. Не фигурира сред кредиторите и културният министър Вежди Рашидов, за който в блога на журналиста Мирослав Иванов изтече информация, че е изчистил депозита си чрез сделка с "Риск инженеринг - Д" на Богомил Манчев. Едни от най-големите индивидуални вложители - Александър Сталийски и Виолета Сечкова, също фигурират със символични суми след цесия, чрез която се смени контролът в стъкларския завод "Рубин". Почетният председател на ДПС Ахмед Доган обаче присъства сред вложителите, които имат да получават от КТБ. Неговото вземане е за 694 хил. лв. Като цяло от данните се вижда, че вложителите с големи суми от по над милион са били най-успешни при спасяването на парите си, докато честотата на цесиите чувствително намалява при тези, които надвишават гарантираните 196 хил. лв. с по-малки суми. Това е и логично, тъй като, от една страна, спасяването на крупна сума предполага доста повече активност, а от друга, и хората с многомилионни сметки нормално имат повече връзки и лостове да си осигурят такава сделка. Като цяло, ако при затварянето на КТБ 30-те най-големи вложители физически лица са имали над 180 млн. лв., сега сумата е 80 и в челните групи на двата списъка почти няма повторения.

Последните на борда

На фона на гъвкавите частни кредитори, склонни да действат на ръба на закона и морала, за да спасят вложенията си, държавата обяснимо не се е впуснала в подобни сделки. Още повече че много от тях са сключени с големи дисконти и при отложено и условно плащане - неща, които са трудни за публично обяснение, още повече след като цесиите и прехващанията придобиха за широката публика значението на измама. И това естествено нарежда държавните компании в по-неизгодна позиция.

А това означава, че дори и при по-оптимистични сценарии на висока събираемост на вземанията на КТБ държавни и общински компании ще трябва да преглътнат загуби за поне 200 млн. лв., без да се броят тези на ББР и директно на държавни институции А също означава и че ФГВБ няма да си възстанови повече от половината от своите 1.8 млрд. лв. дълг към държавата и следващите няколко години вноските на банките ще отиват за покриването му, без да има наличен буфер при нова банкова криза - нещо, което е закономерен резултат от провала на банковия надзор на БНБ и още поне половин дузина институции преди, по време на и след фалита на КТБ.

Но може би най-големият и дългосрочен негатив е провалът на държавата да осигури справедливост при понасянето на загуби. След цялото нагледно шоу на безцеремонно пререждане при следващи сигнали за проблеми в някоя банка това може да изиграе лоша шега, като накара много вложители превантивно да си изтеглят парите, вместо да станат жертви в аналогичен сюжет.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Инвестбанк планира да излезе на борсата Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

13 дек 2019, 1548 прочитания

Goldman Sachs ще управлява инвестиции на граждани от само 5 хил. долара Goldman Sachs ще управлява инвестиции на граждани от само 5 хил. долара

Американската банка ще използва изкуствен интелект, за да разшири бизнеса си

10 дек 2019, 2006 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Пенсионно дружество "Утре" се отказа да прави фондове

КФН взе лиценза на компанията. Собствениците обявиха, че не искат да влизат в този бизнес заради последните законови промени

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10