Кредитирането през юли отново се свива както на месечна, така и на годишна база. Това се дължи основно на фирмените заеми, които от началото на 2015 г. са намалели с 324 млн. лв., сочат данните от паричната статистика на БНБ. Добрата новина е, че до известна степен това се дължи на изчистване на балансите - отписване на кредити и продажба на портфейли, които според централната банка са сумарно за 446.7 млн. лв. за последните 12 месеца.
Същевременно ръстът на депозитите се ускорява и на годишна база те се покачват с 4.8% до почти 60.1 млрд. лв. На фона на притока на свежи средства през месеца от фирмите (589 млн. лв.) и домакинствата (255 млн. лв.) има спад при привлечените депозити от други банки (173 млн. лв.), както и от държавата и общините (общо 102 млн. лв.). Продължава и тенденцията все повече средства (особено по фирмените сметки) да се насочват в овърнайт депозити.
Кредитната суша
На годишна база кредитирането се свива с малко под 10.2%, колкото и през юни, като при фирмите спадът е 14.6%. Точното измерване на кредитното затягане обаче е трудно заради премахването на фалиралата КТБ от статистиката през ноември 2014 г. Въпреки това дори и от началото на годината се вижда свиване през повечето месеци и сумарно с 324 млн. лв., като обаче се вземат предвид отписаните от началото на годината несъбираеми кредити от началото на годината, балансът отива по-скоро около нулата. Същевременно при домакинствата, където КТБ практически не участваше на пазара, спадът е 1.7% на годишна база.
Освен за замръзнало кредитиране данните говорят и за разчистване на портфейлите на банките в подготовка за проверката на качеството на активите им в началото на следващата година. За трети пореден месец лошите и преструктурирани кредити се свиват леко - с 56 млн. лв. по-малко на месечна база, като делът им остава почти без промяна около 18.6%. За година те са намалели с 5.4%, като и тук данните са изкривени от КТБ. При фирмените понижението е 5.3% и започва именно от ноември 2014 г., когато КТБ излезе от статистиката. При ипотечните заеми обаче свиването на проблемните кредити продължава вече 15-и месец и темпът му се ускорява до 5.9%, което вероятно се дължи до голяма степен на отписване.
В какво се влагат депозитите
При липсата на кредитиране притокът на свеж ресурс в банките се насочва основно зад граница. Така, след като през последните месеци нетните им чуждестранни активи се свиха (заради отрицателните лихви в Европа, но и до голяма степен и заради затварянето на експозиции на клона на гръцката Alpha Bank към централата в Атина), сега те отново растат с 22% до 3.25 млрд. лв. Любопитно е, че над половината пари, насочени зад граница през месеца (285 млн. лв.), са вложени в овърнайт депозити в страни извън Европейския съюз и във валута, различна от евро.
Същевременно в България растат средствата на банките в БНБ с нови 462 млн. лв. Това се дължи на увеличение на левовите вложения с над 610 млн. лв. и спад на евровите със 150 млн. лв., което е допълнителен сигнал за увеличаващата се свръхликвидност от привлечени на местния пазар средства. Намаляват депозитите в други банки със 192 млн. лв., както и държаните ДЦК на българското правителство с 212 млн. лв., което се дължи основно на падежите и липсата на нови емисии през последните месеци.

Кредитирането през юли отново се свива както на месечна, така и на годишна база. Това се дължи основно на фирмените заеми, които от началото на 2015 г. са намалели с 324 млн. лв., сочат данните от паричната статистика на БНБ. Добрата новина е, че до известна степен това се дължи на изчистване на балансите - отписване на кредити и продажба на портфейли, които според централната банка са сумарно за 446.7 млн. лв. за последните 12 месеца.
Същевременно ръстът на депозитите се ускорява и на годишна база те се покачват с 4.8% до почти 60.1 млрд. лв. На фона на притока на свежи средства през месеца от фирмите (589 млн. лв.) и домакинствата (255 млн. лв.) има спад при привлечените депозити от други банки (173 млн. лв.), както и от държавата и общините (общо 102 млн. лв.). Продължава и тенденцията все повече средства (особено по фирмените сметки) да се насочват в овърнайт депозити.
3 коментара
В такава нездравословна среда кого да кредитират банките? Ще финансираме развитите държави, щото сме много цъфнали и вързали. В природата нищо не се губи, а и така е "справедливо".
Колкото и да не разбирам от икономика, все си мисля, че ако банките намалят лихвите по кредитите, това ще изчисти доста от насъбралите се вземания и съответно ще трябва да намалят и лихвите по депозитите, което ще освободи пари... ама защо ли да го правят, след като и сега са си на печалба?
Очевидно никой не иска да прави бизнес. И правилно. Дори да успее, което е направо невероятно в нашенски условия, ще му почукат на вратата едни момчета и ще му обяснят, че от утре бизнеса е техен, разбирай на ББ, Доган и т.н.