Паниката на пазарите през последната седмица подложи на изпитание енергичните усилия на политиците от развиващите се пазари да намалят уязвимостта на икономиките си. Има купища опити държавите от развиващия се свят да бъдат групирани в различни категории, податливи на различни шокове, но историята на предишните епизоди на пазарни сътресения, особено в края на миналата и в началото на тази година показва, че всички развиващи се икономики могат да бъдат въвлечени във водовъртежа, пише Financial Times.

Очевидно е прекалено рано да се правят окончателни заключения за това колко ще пострадат активите в развиващите се икономики от последните трусове в цените на акциите – не на последно място и защото китайската централна банка се намеси във вторник и помогна за обръщането на част от спадовете. Историята на предишните пазарни сътресения, както и някои подсказващи знаци от последните месеци и дни обаче навеждат на мисълта, че развиващите се страни, които са свършили основната си политическа работа, може да бъдат възнаградени.

Разликата с азиатската криза

По време на кризата в Азия и в Русия през 1997-1998 г. инвеститорите спекулираха срещу валутите в развиващите се страни (като заемаха къси позиции), без да отчитат разликите по отношение на балансите по текущите им сметки и дълговите им позиции. Това породи трайно възмущение в Южна Корея например, където първоначално инвеститорите, а по-късно и МВФ при договарянето на спасителния си пакет за страната третираха валутното несъответствие все едно е било същинска криза на платежоспособността. Преди кризата прогнозите за Южна Корея бяха за бюджетен излишък, нисък вътрешен и външен държавен дълг като дял от БВП, свиващ се дефицит по текущата сметка и справедливо оценяван или подценяван обменен курс. Натискът върху валутата й, породен от външното финансиране на местните банки, обаче хвърли страната в ръцете на МВФ, припомня FT.

По време на глобалната финансова криза от 2008-2009 г. обаче развиващите се страни като цяло бяха много по-добре подготвени и инвеститорите изглеждаха по-склонни да ги третират различно. Дори традиционно податливи на кризи държави като Бразилия преминаха през периода сравнително добре, тъй като бяха в умерено добра икономическа форма и бяха натрупали огромни валутни резерви. За разлика от азиатската криза, когато редица валути, обвързани с бордове, можеха да бъдат атакувани, този път нямаше очевиден начин, по който всички развиващи се пазари да бъдат уязвени. А и тъй като по същество ставаше дума за криза на богатия свят, инвеститорите бяха способни да направят разлика между развиващите се страни с много пряка експозиция и тези, които не бяха толкова директно изложени на шоковете. Балтийските държави, с техните обвързани с еврото валути и със силните си банкови връзки със страните от еврозоната бяха подложени на много по-голям натиск в сравнение дори със съседна Полша с независимата й валута и ниското й съотношение на дълг към БВП.

По-скорошните примери също са сравнително положителни по отношение на диференциацията. Преди китайската централна банка да разбуни пазарите този месец с девалвирането на юана, докато валутите на развиващите се страни падаха, имаше признаци на различно третиране на базата на фундаментите на икономиките им. Така например валутите на страните, които бяха по-слабо зависими от краткосрочните капиталови потоци, се представяха по-добре спрямо долара. Индийската рупия по-конкретно беше облагодетелствана от заздравяването на макроикономическата рамка на страната, като поевтиня с много по-малко, отколкото останалите валути на развиващите се страни в Азия, включително индонезийската рупия и малайзийския рингит, и с още по-малко в сравнение с "проблемни деца" като бразилския реал и турската лира, отбелязва FT.

Добри примери

А дори и в разгара на сътресенията, причинени от решението на китайската централна банка да обезцени юана в началото на август, а след това да понижи лихвените проценти във вторник, валутите на добре управляваните държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които имат слаби преки връзки с Китай и сравнително добри икономически фундаменти, се представиха доста добре. За разлика от резкия спад на турската лира и на рублата чешката крона, унгарският форинт и румънската лея запазиха по-голямата част от печалбите си спрямо еврото от средата на годината и поскъпнаха спрямо долара. Акциите в страните от ЦИЕ се понижиха заедно с борсите навсякъде другаде в развиващия се свят, но остават доста над равнищата си от началото на годината.

Ако се гледат микродоказателствата пък, търговията в понеделник, преди намесата на китайската централна банка показваше, че инвеститорите са склонни да разграничават Китай и останалите. Акциите на страните в развиващите се азиатски страни се възстановиха от загубите си от предишната седмица, докато китайските книжа продължиха да падат.

В дългосрочен план реалното въздействие на последните пазарни сътресения върху икономиките на развиващите се страни може и да не съвпада напълно с движенията на цените. Износителите на суровини, които имат висока инфлация, е по-вероятно да се облагодетелстват, отколкото да загубят от обезценките.

Влиянието на движенията на цените на акциите върху реалната икономика зависи от експозициите на домакинствата към капиталовите пазари и от това доколко компаниите разчитат на пазарите за набиране на капитал. Струва си да се отбележи и това, че цените на облигациите на развиващите се държави през последните седмици се променят много по-малко, отколкото валутите и цените на акциите, посочва FT.

Също толкова обезпокоителен за развиващите се страни, колкото и турбуленцията на пазарите обаче би трябвало да бъде и фактът, че когато инвеститорите дойдат, за да търсят добри истории в периодите на спокойствие, ще открият твърде малко такива. Дори и при последните сътресения на пазарите има знаци, че инвеститорите разграничават отделните страни във все по-диференциращия се свят на развиващите се икономики. Това разграничаване може и да не преживее евентуален истински срив на пазарите, но първоначалните сигнали сочат, че по-добрите икономически фундаменти и вдъхващите доверие политики донякъде се възнаграждават.