Поправителният изпит на гръцките банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поправителният изпит на гръцките банки

Поправителният изпит на гръцките банки

До края на месеца ЕЦБ се очаква да е готова с проверката, която ще покаже ефекта от флирта с изхода от еврозоната

Николай Стоянов
6180 прочитания

© reuters


Предизвиканата от краха на КТБ оценка на качеството на активите в банковата система в България е на път на отнеме повече от две години и реалното състояние в сектора да стане известно някъде през лятото на 2016 г. Същевременно в Гърция с целия й ореол на средиземноморска мудност кредитните институции са на път да се подложат на тази процедура за втори път на стрес тестовете на ЕЦБ от 2014 г.

Сега се очаква резултатите от проверката на четирите системно важни банки (Alpha Bank, Eurobank, National Bank of Greece и Piraeus) да станат ясни до края на месеца, което означава че целият преглед ще е отнел едва три летни месеца. Очакванията на Европейската комисия са те да покажат някъде между 10 и 25 млрд. евро капиталова дупка, която да доведе до ново, трето поред рекапитализиране.

Защо е цялото бързане

За да може това да се случи в Гърция, докато в България върви тромава процедура по избор на консултант, който тепърва ще изготвя методология, все пак има и няколко обективни предпоставки. Стрес тестът се провежда не от гръцката, а от Европейската централна банка, която пое директно надзора над най-големите банки във всяка страна от еврозоната. Самата тя стъпва и на вече проведените процедури само преди година, така че голямата част от подготвителната работа е свършена и се ползва наготово. Освен това и самите гръцки банки имат изгода процедурата да се проведе максимално експедитивно. Шокът от наложените ограничения върху тегленията на депозити и капиталовия контрол още тегне над тях и единственият шанс недоверието бъде преодоляно по-бързо е чрез повече капитал. Дори и след договорената програма с ЕС гръцките банки продължават да съществуват практически единствено благодарение на ликвидната подкрепа от ЕЦБ, която замести изтеклите от банките пари на фирми и домакинства.

Най-важната причина за голямото бързане обаче е процедурата да е приключила, преди Гърция да приеме новите европейски правила за преструктуриране на банки и най-вече клаузата за bail-in в началото на 2016 г. Тя предвижда, преди да се ползват пари на данъкоплатеца, загуби да са понесли акционерите и големите кредитори (включително и депозантите със суми над гарантирания праг от 100 хил. евро). Целта е да се предпазят гръцките малки и средни бизнеси от нов удар, ако загубят свои оборотни средства, блокирани в банките. Решението обаче е доста противоречиво, защото директно заобикаля философията на цялото ново европейско банково законодателство, което трябваше да гарантира единен режим на банково преструктуриране и прекъсване на връзката между публичния и финансовия сектор. Сега отново излиза, че правилата могат да се изкривят, само и само да не се допусне банков фалит, още повече че по всичко личи, че третирането ще е неравнопоставено, и за разлика от вложителите облигационерите ще понесат загуби, като на 4 септември и Moody's понижи рейтингите си за гръцките банки заради очаквания bail-in като част от рекапитализацията им. Още повече че голяма част от облигациите (49 млрд. евро) са наследство от предишните рекапитализации и са с държавна гаранция, която, ако се задейства, ще се пренесе върху бюджета. Те са заложени срещу ликвидност в ЕЦБ, което също прави невъзможно използването им, защото ще остави гръцките банки без приемливи обезпечения и съответно без финансиране. Така вероятно ще трябват и законови промени, чрез които селективно да се наложат загуби само на определени класове дълг (общо около 4.7 млрд. евро), което пък изправя страната пред риск от съдебни дела.

Същевременно източник на Reuters от гръцката централна банка заявява и че институцията държи да няма нова национализация и частните акционери да участват в рекапитализацията. В повечето от тях все още мажоритарен собственик е държавният фонд за банково преструктуриране, с изключение на Eurobank, където той остана с 35%. Това обаче прави ситуацията още по-странна, защото, крайно противно на логиката, инвеститорите в капиталови инструменти може да се окажат по-защитени от тези в дългови.

Какво ще покаже

С Гърция вече ЕЦБ е в репутационна дилема като надзорник. Само преди година нейните стрес тестове показаха нужда от капитал в три от големите гръцки банки, които бяха запълнени. Самият факт, че сега отново се налага да се прави упражнението, е проблем, защото явно показва, че негативните сценарии, срещу които се прилага тестът, не са били достатъчно негативни. Вярно е, че Гърция мина през трудно предвидими събития, довели и до пълното затваряне на банките за седмица. Но също така изглежда и че въпреки кризата туристическият сезон е бил силен. В края на първото тримесечие лошите кредити са 40.8%, като според оценки на банкери в пика на кризата те са достигнали 45% и през август леко са започнали да спадат, като много бизнеси са започнали отново да се разплащат.

Затова, ако и сега ЕЦБ разкрие прекалено голяма нова дупка, ще е трудно да обясни защо не я е идентифицирала през 2014 г. А ако тестовете покажат прекалено малки капиталови нужди, това може да не успее да вдъхне доверие в достоверността им, а оттам и да не изпълни основната задача - да успокои страховете на гърците и да ги стимулира да си върнат парите в банковата система. Защото дори и след рекапитализацията нищо в страната не изглежда решено - банките ще продължат да са под тежестта на лошите заеми и новото кредитиране трудно ще се раздвижи предвид очакваното завръщане към поне още две години рецесия. А освен това и дълговият проблем на страната далеч не е разрешен, което прави вероятно след година-две отново да се повтори под някаква форма блокажът от това лято.

Всичко това вещае, че резултатите от проверката на ЕЦБ и комуникирането им ще се гледат под лупа. Какъвто и да е изходът обаче, едно ще е сигурно - този път и Брюксел, а и властите в страните, където оперират гръцки банки, ще са доста по-настойчиви в искането си те да продадат задграничните си поделения, тъй като вече никой не иска да носи риска от зараза. Това е вероятно и ефектът, който ще се усети в България. Още през юли беше обявено, че Alpha Bank продава клона си в София на Пощенска банка, част от Eurogroup, като сделката се очаква да се финализира до края на годината. В следващите месеци вероятно ще се активизират и процедури за продажби в целия регион на поделения на гръцки банки. В България NBG притежава ОББ, а Pireaus - едноименната местна банка. Вече в гръцките медии се появиха спекулации за продажба на втората на първата, но според източници на "Капитал" това е малко вероятно и по-скоро ще се търси вариант някои от банките със западноевропейски собственици, които вече присъстват на пазара, да се разраснат чрез придобиване на конкурент. През август заместник главният изпълнителен директор на унгарската OTP (собственик на втората по активи в България ДСК) заяви, че се оглеждат за придобивки в региона. Конкретно за България обаче може би апетитите за гръцки активи ще са по-големи за собствениците на по-малки институции, които така механично да увеличат дела си и да постигнат икономии от мащаба. Голямата неизвестна е дали до сделки може да се стигне преди проверката на качеството на активите на банките от БНБ, или кандидатите биха изчакали да видят какво точно купуват.

Предизвиканата от краха на КТБ оценка на качеството на активите в банковата система в България е на път на отнеме повече от две години и реалното състояние в сектора да стане известно някъде през лятото на 2016 г. Същевременно в Гърция с целия й ореол на средиземноморска мудност кредитните институции са на път да се подложат на тази процедура за втори път на стрес тестовете на ЕЦБ от 2014 г.

Сега се очаква резултатите от проверката на четирите системно важни банки (Alpha Bank, Eurobank, National Bank of Greece и Piraeus) да станат ясни до края на месеца, което означава че целият преглед ще е отнел едва три летни месеца. Очакванията на Европейската комисия са те да покажат някъде между 10 и 25 млрд. евро капиталова дупка, която да доведе до ново, трето поред рекапитализиране.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    bobacho avatar :-|
    bobacho

    Явно бързо са забравени комичните резултати от стрес тестовете на ЕЦБ в началото на кризата. Баха направени три пъти и резултатите бяха това което ЕЦБ си мислеше, че инвеститорите искат на чуят а не реалното състояние. Спомням си, че малко след втория тест фалира една банка която го беше преминала. Та при тази компетентност, едва ли сега тези резултатите ще бъдат от полза. Още по-лошо е, че въз основа на грешните заключения от тестове ще се взимат финансови и дори политически решения. Това е рецепта за бедствие.

  • 2
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    очевидно целта на стрес тестовете е да се замажат по-аргументирано опасенията на инвеститорите за машабен застой в икономическото развитие

  • 3
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    И какво ще се промени,когато клонове на по- малки гръцки банки бъдат придобити от по-големи,но пак гръцки банки.

  • 4
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Халваджията за бозаджията!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK