С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 11 сеп 2015, 17:41, 5993 прочитания

Поправителният изпит на гръцките банки

До края на месеца ЕЦБ се очаква да е готова с проверката, която ще покаже ефекта от флирта с изхода от еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Предизвиканата от краха на КТБ оценка на качеството на активите в банковата система в България е на път на отнеме повече от две години и реалното състояние в сектора да стане известно някъде през лятото на 2016 г. Същевременно в Гърция с целия й ореол на средиземноморска мудност кредитните институции са на път да се подложат на тази процедура за втори път на стрес тестовете на ЕЦБ от 2014 г.

Сега се очаква резултатите от проверката на четирите системно важни банки (Alpha Bank, Eurobank, National Bank of Greece и Piraeus) да станат ясни до края на месеца, което означава че целият преглед ще е отнел едва три летни месеца. Очакванията на Европейската комисия са те да покажат някъде между 10 и 25 млрд. евро капиталова дупка, която да доведе до ново, трето поред рекапитализиране.


Защо е цялото бързане

За да може това да се случи в Гърция, докато в България върви тромава процедура по избор на консултант, който тепърва ще изготвя методология, все пак има и няколко обективни предпоставки. Стрес тестът се провежда не от гръцката, а от Европейската централна банка, която пое директно надзора над най-големите банки във всяка страна от еврозоната. Самата тя стъпва и на вече проведените процедури само преди година, така че голямата част от подготвителната работа е свършена и се ползва наготово. Освен това и самите гръцки банки имат изгода процедурата да се проведе максимално експедитивно. Шокът от наложените ограничения върху тегленията на депозити и капиталовия контрол още тегне над тях и единственият шанс недоверието бъде преодоляно по-бързо е чрез повече капитал. Дори и след договорената програма с ЕС гръцките банки продължават да съществуват практически единствено благодарение на ликвидната подкрепа от ЕЦБ, която замести изтеклите от банките пари на фирми и домакинства.

Най-важната причина за голямото бързане обаче е процедурата да е приключила, преди Гърция да приеме новите европейски правила за преструктуриране на банки и най-вече клаузата за bail-in в началото на 2016 г. Тя предвижда, преди да се ползват пари на данъкоплатеца, загуби да са понесли акционерите и големите кредитори (включително и депозантите със суми над гарантирания праг от 100 хил. евро). Целта е да се предпазят гръцките малки и средни бизнеси от нов удар, ако загубят свои оборотни средства, блокирани в банките. Решението обаче е доста противоречиво, защото директно заобикаля философията на цялото ново европейско банково законодателство, което трябваше да гарантира единен режим на банково преструктуриране и прекъсване на връзката между публичния и финансовия сектор. Сега отново излиза, че правилата могат да се изкривят, само и само да не се допусне банков фалит, още повече че по всичко личи, че третирането ще е неравнопоставено, и за разлика от вложителите облигационерите ще понесат загуби, като на 4 септември и Moody's понижи рейтингите си за гръцките банки заради очаквания bail-in като част от рекапитализацията им. Още повече че голяма част от облигациите (49 млрд. евро) са наследство от предишните рекапитализации и са с държавна гаранция, която, ако се задейства, ще се пренесе върху бюджета. Те са заложени срещу ликвидност в ЕЦБ, което също прави невъзможно използването им, защото ще остави гръцките банки без приемливи обезпечения и съответно без финансиране. Така вероятно ще трябват и законови промени, чрез които селективно да се наложат загуби само на определени класове дълг (общо около 4.7 млрд. евро), което пък изправя страната пред риск от съдебни дела.



Същевременно източник на Reuters от гръцката централна банка заявява и че институцията държи да няма нова национализация и частните акционери да участват в рекапитализацията. В повечето от тях все още мажоритарен собственик е държавният фонд за банково преструктуриране, с изключение на Eurobank, където той остана с 35%. Това обаче прави ситуацията още по-странна, защото, крайно противно на логиката, инвеститорите в капиталови инструменти може да се окажат по-защитени от тези в дългови.

Какво ще покаже

С Гърция вече ЕЦБ е в репутационна дилема като надзорник. Само преди година нейните стрес тестове показаха нужда от капитал в три от големите гръцки банки, които бяха запълнени. Самият факт, че сега отново се налага да се прави упражнението, е проблем, защото явно показва, че негативните сценарии, срещу които се прилага тестът, не са били достатъчно негативни. Вярно е, че Гърция мина през трудно предвидими събития, довели и до пълното затваряне на банките за седмица. Но също така изглежда и че въпреки кризата туристическият сезон е бил силен. В края на първото тримесечие лошите кредити са 40.8%, като според оценки на банкери в пика на кризата те са достигнали 45% и през август леко са започнали да спадат, като много бизнеси са започнали отново да се разплащат.

Затова, ако и сега ЕЦБ разкрие прекалено голяма нова дупка, ще е трудно да обясни защо не я е идентифицирала през 2014 г. А ако тестовете покажат прекалено малки капиталови нужди, това може да не успее да вдъхне доверие в достоверността им, а оттам и да не изпълни основната задача - да успокои страховете на гърците и да ги стимулира да си върнат парите в банковата система. Защото дори и след рекапитализацията нищо в страната не изглежда решено - банките ще продължат да са под тежестта на лошите заеми и новото кредитиране трудно ще се раздвижи предвид очакваното завръщане към поне още две години рецесия. А освен това и дълговият проблем на страната далеч не е разрешен, което прави вероятно след година-две отново да се повтори под някаква форма блокажът от това лято.

Всичко това вещае, че резултатите от проверката на ЕЦБ и комуникирането им ще се гледат под лупа. Какъвто и да е изходът обаче, едно ще е сигурно - този път и Брюксел, а и властите в страните, където оперират гръцки банки, ще са доста по-настойчиви в искането си те да продадат задграничните си поделения, тъй като вече никой не иска да носи риска от зараза. Това е вероятно и ефектът, който ще се усети в България. Още през юли беше обявено, че Alpha Bank продава клона си в София на Пощенска банка, част от Eurogroup, като сделката се очаква да се финализира до края на годината. В следващите месеци вероятно ще се активизират и процедури за продажби в целия регион на поделения на гръцки банки. В България NBG притежава ОББ, а Pireaus - едноименната местна банка. Вече в гръцките медии се появиха спекулации за продажба на втората на първата, но според източници на "Капитал" това е малко вероятно и по-скоро ще се търси вариант някои от банките със западноевропейски собственици, които вече присъстват на пазара, да се разраснат чрез придобиване на конкурент. През август заместник главният изпълнителен директор на унгарската OTP (собственик на втората по активи в България ДСК) заяви, че се оглеждат за придобивки в региона. Конкретно за България обаче може би апетитите за гръцки активи ще са по-големи за собствениците на по-малки институции, които така механично да увеличат дела си и да постигнат икономии от мащаба. Голямата неизвестна е дали до сделки може да се стигне преди проверката на качеството на активите на банките от БНБ, или кандидатите биха изчакали да видят какво точно купуват.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара

Финансовите институции преоформят операциите си в САЩ след промени в регулациите на Федералния резерв

5 дек 2019, 921 прочитания

Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години

Италианската банка ще поиска регулаторно одобрение за обратно изкупуване на акции за 2 млрд. евро

3 дек 2019, 2680 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Пътят към единното пенсиониране

Европейският регулатор е почти готов с предложиенията си, които ще отворят за конкуренция и осигурителния пазар в България

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10