Economist: Фед да изчака с вдигането на лихвите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Economist: Фед да изчака с вдигането на лихвите

Пазарите очакват, че Фед ще вдигне лихвите поне веднъж тази година

Economist: Фед да изчака с вдигането на лихвите

Бързането ненужно рискува икономическото възстановяване на САЩ

3392 прочитания

Пазарите очакват, че Фед ще вдигне лихвите поне веднъж тази година

© Reuters


Погледите са насочени към срещата на Фед на 16-17 септември.

Последният път, когато Федералният резерв на САЩ (Фед) вдигна лихвите, беше през юни 2006 г. Девет години по-късно, когато се подготвя да го направи отново, общественият дебат между поддръжниците и противниците на този ход е много по-шумен, пише сп. Economist. Пазарите очакват, че Фед ще вдигне лихвите поне веднъж тази година от нивата от 0-0.25%, които действат от декември 2008 г., и вероятно ще го направи на срещата си на 16-17 септември. Но тук бързането не се отплаща и вдигане на лихвите сега рискува възстановяването на САЩ.

На пръв поглед причините за вдигането изглеждат напълно уважителни. Американската икономика е в най-доброто си състояние от доста време. Тя нарасна с 3.7% на годишна база през второто тримесечие на 2015 г., а потребителите отново харчат. Компаниите създават работни места със скорост от 3 млн. годишно, като през август безработицата спадна до 5.1%. Фед уверява пазарите, че вдигането на лихвите ще бъде постепенно и внимателно, а поддръжниците на тази политика твърдят, че малко по-високите равнища няма да подкопаят икономиката.

Ниска инфлация

Но те не обръщат внимание на ниската инфлация. Тя е под целите от 2% от над три години и през юли отбеляза ниво от 0.3%. И Фед трябва да гледа в перспектива, когато взема решението си, пише в материала. С толкова ниска безработица Федералният резерв е уверен, че компаниите ще се принудят да вдигнат заплатите, за да привлекат служители. Това трябва да доведе до покачване на цените. В същото време ефектът от спадащите цени на петрола и покачването на долара, които сваляха цените през изминалата година, трябва да отслабне, което ще позволи на инфлацията да се покачи обратно до 2%, а може би и повече, ако Фед не действа скоро.

Поддръжниците на вдигането на лихвите прибавят трета причина за по-бързия изход от ненормалната ситуация с близките до нулата лихви. Според тях с ниските разходи за вземане на заеми е само въпрос на време, преди инвеститорите да поемат прекомерни рискове, полагайки основите за бъдещо финансово бедствие. И колкото по-рано икономиката позволи връщане към по-високите лихви, толкова по-добре. 

По-близък поглед обаче показва, че всички тези доводи са грешни, отбелязва Economist. Вдигането на инфлацията съвсем не е сигурно. Въпреки че безработицата е ниска, заетите между 25 и 54 години все още не са достатъчно и спадът на броя им по време на рецесията все още трябва да се наваксва. Ръстът на заплатите от 2.2% остава доста под равнищата, постигнати по време на предишните три възстановявания.

В допълнение Фед се готви за своя ход точно когато глобалната икономика отслабва. И това е тревожно не само за несигурните развиващи се пазари, които се страхуват, че вдигащите се лихви в САЩ ще се окажат магнит за чужди капитали. Доларът може да се покачи дори още повече, което ще окаже натиск върху американския износ и ще свали инфлацията.

За и против

Затова всичко сочи против вдигането на лихвите. Съществен аргумент срещу поддръжниците на този ход е, че те игнорират фундаменталната асиметрия на рисковете. Ако Фед изчака прекалено дълго, за да вдигне лихвите, тогава инфлацията ще се покачи над 2%. Ако това стане, тогава Федералният резерв има неограничен капацитет да повишава лихвите и може да го прави безопасно, знаейки, че е тласнал американската икономика към максимален растеж. Ако лихвите трябва да се покачат внезапно, Фед поне ще има повече капацитет да отговори на бъдещи кризи, като ги намали отново.

Според авторите на материала повишението на лихвите прекалено рано ще бъде много по-скъпо. Забавянето на растежа може да превърне ниската инфлация в дефлация. За да рестартира отново икономиката, Фед ще трябва да се върне към количественото облекчаване. Точно това е съдбата на други централни банки, които прекалено скоро са вдигали лихвите. Годините на прекалено ниски лихви в Япония можеше да се избегнат, ако централната банка беше показала малко повече търпение през 2000 г., когато ги вдигна в отговор на забързания растеж въпреки спадащите цени.

Ниските лихви крият рискове. Но преждевременното им вдигане също е опасно. От месеци Фед твърди, че инфлацията скоро ще се върне до 2%. И нищо не вреди да се изчака, за да бъдем сигурни, заключава Economist.

Кой, кога, къде

От голяма важност е мащабът и продължителността на цикъла на вдигането на лихвите от страна на Фед. От 1955 г. насам в САЩ има 12 такива цикъла и средно те са продължили под две години. Централните банки обикновено вдигат лихвите, когато икономиката отбелязва бърз ръст и се появява инфлационен натиск. Но ако прекалят, икономиката може да влезе в рецесия. Средно рецесия следва около три години след подобен ход на Фед.

Япония е първата страна, която намали лихвите до нула, и първата, която се сблъска с дефлационен натиск и застаряващо население. През август 2000 г. централната банка на Япония вдигна лихвите, въпреки че цените все още спадаха. Рецесията започна два месеца по-късно. Вторият опит за вдигане на лихвите през 2006 г. също трябваше да бъде прекратен две години по-късно.

С подобни проблеми се сблъскаха централните банки, които опитаха да вдигнат лихвите насред финансовата криза от 2007-2008 г. Европейската централна банка направи това през 2008 г. и отново два пъти през 2011 г. Шведската Riksbank отиде дори по-далеч, като вдигна лихвите от 0.25% до 2% през 2010-2011 г. в отговор на покачването на инфлацията. Но в края на 2011 г. банката трябваше да смени курса и Швеция в момента има отрицателни лихви.

Крехкото възстановяване в развития свят след кризата и високите нива на дълг обясняват защо е толкова трудно за централните банки да се върнат към "нормални" лихвени равнища.
Погледите са насочени към срещата на Фед на 16-17 септември.

Последният път, когато Федералният резерв на САЩ (Фед) вдигна лихвите, беше през юни 2006 г. Девет години по-късно, когато се подготвя да го направи отново, общественият дебат между поддръжниците и противниците на този ход е много по-шумен, пише сп. Economist. Пазарите очакват, че Фед ще вдигне лихвите поне веднъж тази година от нивата от 0-0.25%, които действат от декември 2008 г., и вероятно ще го направи на срещата си на 16-17 септември. Но тук бързането не се отплаща и вдигане на лихвите сега рискува възстановяването на САЩ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK