Движенията на пазара на акции до голяма степен ще зависят от ставащото при активите с фиксирана доход и кредитирането. По-високите лихви означават и по-висока доходност за облигациите. При ръст на доходността по ценните книжа цените им спадат. Най-големият спад може да се очаква при по-дългосрочните активи, които по принцип се приемат за нискорискови и в момента са с ниска доходност. Книжата с нисък кредитен рейтинг и висока доходност са по-малко чувствителни към промени в лихвите.

Това носи и най-голямата опасност, тъй като инвестиции в нискорискови активи изведнъж могат да се окажат рискови. Неочаквани и нехеджирани загуби на тези пазари могат да доведат до ефект на доминото и пълномащабен "финансов инцидент", отбелязва FT. Тези пазарни процеси обаче могат да бъдат балансирани от насочването на капитали към щатски ДЦК, което е обичайно при повишение на лихвите.

Рисков ход

Пред кредитните пазари обаче има и други опасности, свързани с по-малката гъвкавост в сравнение с търговията с акции. Покупката и продажбата на облигации минават през дилър, в повечето случаи банка. В годините след финансовата криза обаче банките бяха подложени на регулаторен натиск да намалят драстично капиталите, които дилърите им могат да инвестират в облигации и кредитни инструменти. Същевременно ниските лихви стимулираха рекордно емитиране на дълг от страна на компаниите, които използват набраните така средства за обратно изкупуване на акции или сделки.

Това създава ситуации, в които има много продавачи и все по-малко купувачи за облигации, което води до спад на цените. Освен през последните няколко седмици такъв епизод на пазарите имаше и миналия октомври. Ако кредитният пазар замръзне, това ще срине и акциите, както стана през 2008 г. Как точно ще реагират кредитните пазари на по-високите лихви обаче ще се види чак след повишаването им. Това е и причината пазарите да залагат, че Фед все още няма да рискува да разбере, отбелязва FT.