Централните банки трябва да потърсят нови решения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Централните банки трябва да потърсят нови решения

Reuters

Централните банки трябва да потърсят нови решения

Следкризисните политики не успяват да стимулират растежа

2642 прочитания

Reuters

© Reuters


Въпреки близките до нула лихвени нива и финансовите стимули на стойност 7 млрд. долара, предприети от големите централни банки след 2008 г., икономическият растеж в развитите икономики остава на предкризисни нива. Това води до свито търсене, от което от своя страна страдат развиващите се пазари. Тази ситуация поставя под въпрос способностите на централните банкери, които изведоха света от ръба на пропастта след глобалната финансова криза, да се справят с новите предизвикателства пред икономиката, пише Reuters. Последният сигнал за това е новото изпадане в дефлация на еврозоната въпреки мащабната програма за количествено облекчаване на Европейската централна банка.

Банки пред дилема

"Пробвахме всички тези парични политики и в крайна сметка не успяхме да стигнем, където искаме. Може би е време централните банки да признаят, че лихвите не могат да мръднат от нулата и трябва да се предприемат други действия", коментира Пол Шеард, главен икономист в Standard&Poor's.

По същество централните банкери са изправени пред дилема – или да настояват политиците да направят повече за стимулиране на растежа, или да предприемат нови монетарни експерименти. И двата варианта носят рискове и са с несигурен резултат, отбелязва Reuters. Призивите от страна на Международния валутен фонд и други за повече инвестиции в инфраструктура и реформи за отваряне на пазарите в Япония и Европа или директно за повече фискални стимули в страни като Германия са довели до малък резултат в последните години. Ако окажат повече натиск върху правителствата, централните банкери рискуват да не постигнат много, като същевременно предизвикат политическа реакция, която може да застраши тяхната независимост.

Повече експерименти като негативни лихвени нива или директно финансиране на държавни разходи, от друга страна, могат да задълбочат притесненията, че централните банки се разпростират извън компетенцията си. Третият вариант е банките да продължат да правят същото. Централните банки в еврозоната и в Япония могат да продължат да изкупуват ценни книжа, а в САЩ и Великобритания имат възможност да подновят количественото облекчаване.

Несигурен резултат

МВФ обаче предупреждава, че Япония и еврозоната едва ли могат да постигнат по-бърз растеж без сериозни структурни реформи. Очаква се Япония дори да изпадне в рецесия през четвъртото тримесечие въпреки стимулите за 1.5 трлн. долара, инжектирани след април 2013 г. В САЩ трите тура на печатане на пари от Фед се считат за стабилизращ фактор за финансовата система, но експертите не са сигурни какъв е бил ефектът върху икономическия растеж.

"Направихме всичко възможно, а растежът все още е само малко над 2%. Това е сигнал, че инструментите ни нямат потенциала, който очаквахме", отбелязва директорът на Фед в Атланта Денис Локхарт. "Предвид хронично ниския растеж в света централните банки може би трябва да нарушат окончателното табу и просто да печатат пари, с които да финансират правителствени разходи", отбелязва Стивън Енгландер от Citigroup. "Това директно ше инжектира покупателна способност в икономиката и ще увеличи активността или инфлацията, а може и двете, което контрастира с количественото облекчаване, където новите пари не гарантират увеличение на потреблението", добавя той.

Въпреки близките до нула лихвени нива и финансовите стимули на стойност 7 млрд. долара, предприети от големите централни банки след 2008 г., икономическият растеж в развитите икономики остава на предкризисни нива. Това води до свито търсене, от което от своя страна страдат развиващите се пазари. Тази ситуация поставя под въпрос способностите на централните банкери, които изведоха света от ръба на пропастта след глобалната финансова криза, да се справят с новите предизвикателства пред икономиката, пише Reuters. Последният сигнал за това е новото изпадане в дефлация на еврозоната въпреки мащабната програма за количествено облекчаване на Европейската централна банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK