С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 23 окт 2015, 15:53, 13031 прочитания

Краят на пластмасовите пари

Банковата карта постепенно ще отстъпи път на телефона, но Visa и MasterCard далеч не мислят да си заминат с нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Повечето хора ясно си спомнят времето, когато да извадиш кредитна карта, за да платиш, беше по-скоро признак на статус, отколкото на удобство. Донякъде иронично тъкмо когато българският потребител навакса с тенденциите и разплащанията с банкови карти са ежедневие,  компаниите в сектора вече открито говорят и се готвят за... смъртта им.

Разбира се, вашата Visa или MasterCard, каквито са огромния брой карти по света, няма да изчезнат изведнъж или от утре да станат непотребни. Просто плащанията постепенно, но далеч не толкова бавно, мигрират онлайн и към различни мобилни устройства като таблети, смартфони, часовници и каквото друго можете да си помислите. Кога ще се приключи този преход? Точна дата едва ли може да се сложи, но със сигурност процесът е ускорен. "Отне ни 4-5 десетилетия, за да преминем от плащания в брой към пластмасовите карти. Сега за прехода от пластмасовите към цифровите плащания може да са нужни само 4-5 години", казва Джордж Саймън, президент на MasterCard за Централна и Източна Европа.


Колкото и картовите компании да представят това като предизвикателна възможност, за тях това си е риск. С новите технологии става напълно възможно те да бъдат изместени от някоя компания с брилянтно софтуерно решение. Или пък да бъдат напълно заобиколени от банките, телекомите, производителите на устройства като Apple или от вездесъщия Google. Да продължаваш да се фокусираш в ролята си на производител на карти би било грешка, съразмерна на това да продължаваш да се опитваш да правиш пишещи машини, въпреки че вече се е появил персоналният компютър. По всичко личи, че Visa и MasterCard осъзнават тези заплахи и правят всичко възможно да променят структурата и имиджа си и от платежни оператори да се превърнат в технологични компании. Тяхната цел явно е да управляват активно прехода в съзнанието на потребителите от "доставчици на карти" в "доставчици на сигурност и удобство" при плащанията, като използват силните си марки. И за момента явно успяват да стъпят на здравите си позиции в банковия сектор и да станат ако не незаобиколим, то поне голям играч и на зараждащия се пазар на дигитални плащания, като често са двигател за съвместните прoекти за мобилни безконтактни плащания.

Дигитализацията е тук

В съвременния свят методите за плащане са изобилни. Не са нужни особени компютърни умения да се направи сайт или мобилно приложение, в което да можете да си откриете акаунт, да си преведете пари от банковата сметка и да ги ползвате. При наличието на стотици и хиляди начини за трансфериране на пари обаче ключовият момент все повече се върти около няколко фактора. И очаквано някои от тях спомагат на млади компании да се опитват да отхапят дял, ако не да преобърнат напълно бизнеса на гигантите Visa и MasterCard, но някои се оказват и бариери, които ги пазят от т.нар. disruptive модели.



Като цяло затова и все по-малко реалната услуга, по която се конкурират компаниите, е самото разплащане. Все повече техният продукт е търсенето на оптимален микс от удобство, сигурност и използваемост. И именно тук идва голямото предимство на големите картови компании - с разпознаваемото си име и изградените отношения с финансовите институции по цял свят те имат възможност да останат на гребена на вълната. А огромният им размер и стабилните им парични потоци им позволяват и да инвестират в технологии, с които да запазят ключовото нещо, което ги различава от някой стартъп - доверие в марка, която въпреки внушителния обем на измами и източване на банкови карти се свързва със сигурност и надеждност. Освен това, разбира се, и малките конкуренти лесно могат да бъдат погълнати.

Не така стои обаче заплахата от други гиганти, които навлизат в света на разплащанията. Apple Pay, Android Pay, Samsung Pay, Amazon Payments... - всеки от тях е с мащабите да направи реално собствена изцяло автономна платежна система. И да заеме посредническото място между търговците и банките, което сега заемат Visa и MasterCard. И най-вече могат да атакуват с цени, защото ако за крайния потребител банковите карти са безплатни, за онлайн и офлайн магазините те представляват изяждане на част от печалбата. И с удоволствие биха си прегърнали малко конкуренция, която да свие таксите за плащания. Засега това не се случва и предлаганото от гигантите е по-скоро виртуален портфейл от кредитни карти. Ситуацията обаче лесно може да се промени.

Винаги може да има излишен

Нуждата да дадеш картата си на продавача, след покупката да въведеш ПИН код и да се разпишеш на касовата бележка беше и е досадна част от всяка покупка. Този процес се опростява с безконтактна карта, която само се доближава до терминала и за малки суми не изисква никаква допълнителна верификация. А на следващо ниво това прави и самата карта излишна, ако данните за нея са налични в смартфон, който също може да комуникира безконтактно и с него можете да платите в магазина, да влезете в метрото или пък да си поръчате нещо онлайн.

В идеалния случай това изисква стиковане между поне няколко от участниците - самата картова компания, банка (към която е сметката), телеком (към който е SIM картата на потребителя), производителят на телефони (който да има технология, осигуряваща и сигурност и безконтактна връзка с други устройства NFC). Технологиите обаче спокойно позволяват и някой от играчите да отпадне.

Като цяло има три начина данните да се съхраняват сигурно място. Единият от тях е SIM картата на телефона, което предполага в цялото начинание да участва и често дори да е водещ телеком. Вторият начин е в специален чип в телефона (embedded Secured Element - eSe), което обаче ограничава набора от слушалки (доколкото още могат да се наричат така), с които услугата би работила. Такива са всички нови модели iPhone, както и някои на други производители като Lenovo. Други обаче вграждат технологията си само в отделни по-скъпи телефони (Samsung), а в по-масовия сегмент почти отсъства. Третият начин е данните въобще да не са телефона, а се съхраняват в облака чрез така наречения Host Card Emulation (HCE). Данните са криптирани и за всяко плащане се използва уникален код, получен от облака. Този метод от 2014 г. не изисква участие на телеком и Visa и MasterCard го поддържат директно, няма и особени изисквания към телефона, стига да е с Android, които са около 79% от апаратите на пазара, а вече се поддържа и Windows10 (но не и от операционната система на Apple iOS).

Така в този микс всеки от играчите може да остане излишен в някой момент и за да избегнат този риск, картовите компании активно участват в процесите по внедряване на мобилни разплащания на различни пазари. Спокойно обаче в един момент например Google, който не само произвежда собствени смартфони, има операционна система, а навлиза и в телекомуникационния бизнес, може да стане самодостатъчен и директно да започне да се договаря с банки.

Незаменими по нов начин

Голямото предимство на Visa и MasterCard, освен че са приемани и познати навсякъде по света, е, че стъпват на вече изградената си надеждна платежна мрежа от картовите си операции. В този смисъл бариерите на входа са високи и поне в скоро време, докато картите продължават да са основен метод за плащане, те трудно ще бъдат изместени. Но самите те стъпват в прогнозите си на изследвания като това на Juniper Research, според което през 2019 г. ще се осъществят 195 млрд. мобилни разплащания. Броят на ползвателите на смартфони ще достигне 2.6 млрд. души още през 2018 г. според цитирани от MasterCard прогнозни данни, а оценките на Visa са, че до 2020 г. ще има общо 30 млрд. свързани с интернет уреди.

За да си гарантират, че те няма да се превърнат в динозаври на преддигиталната епоха в разплащанията, те очевидно са фокусирани в това да произвеждат решения с толкова добавена стойност, че банки, телекоми и производители да не искат да ги разработват сами. Една такава линия са технологии за сигурност. MasterCard например работи с ApplePay по заместването на традиционния ПИН код с биометрични данни - сканиране на отпечатък. Провеждат се опити и с използването на камерите на телефоните за разпознаване на лицето и дори за засичане на пулса, който също е уникален за всеки. Също така и двете водещи картови компании са особено активни в предлагане на решения за плащания и чрез т.нар. wearables часовници, накити и т.н. Там основният риск е при загуба или кражба номерът на картата да не бъде откраднат. Решението на Visa и MasterCard, които тук дори си партнират в общи стандарти, е създаване на уникален token за всяко отделно устройство, който може да бъде блокиран без преиздаване на картата.

Другата линия на нововъведения са създаване на по-удобна среда за пазаруване онлайн, така че по-голям брой потребители да финализират покупките си, а не да оставят стоки във виртуалните колички. А също така и навлизането в други ниши като директни преводи между картодържатели. Това са все неща, които и конкуренти предлагат, но като цялостен комплект трудно могат да се открият. И са нещо, което би могло да задържи клиенти. Във всеки случай обаче годините на пълна хегемония изтичат и вече Visa и MasterCard ще трябва доста по-усърдно да се борят за всяко плащане.

В периферията на революцията

За картовите компании Централна и Източна Европа е странен пазар. От една страна, те могат да служат като естествено изпитателно поле за нови технологии - всичко може да се внедри в сравнително умален размер и да се види колко работи. Същевременно обаче голяма част от пазарите са толкова малки и фрагментирани, че усилията да се инвестира в иновации трудно се изплащат. Затова и разликите са стряскащи - докато Полша се е превърнала в плацдарм на безконтактните плащания, с над 80% проникване (при средно около 20% за Европа), в други страни от региона услугата е съвсем прохождаща.

"Всички играчи в региона искат да предприемат бързо ходове - банки, телекоми, ритейлъри. Апетитът за иновации в региона е силен. Но това не става с магия и трябва да се влага много работа", обяснява Давид Дешан, директор "Дигитални плащания" в MasterCard за Европа.

Поне засега България не е сред пионерите в региона, макар че сред потребителите определено има интерес и съответно огромен ръст, но от ниска база. Вече почти всички банки предлагат безконтактни карти на Visa и/или MasterCard, като от втората компания уточняват, че повечето банки в България издават вече само такива.
"Имаме 18 банки, издаващи и активно подменящи контактни с безконтактни карти. Няколко други са в процес на техническа имплементация. Само две неголеми банки нямат сертификация за издаване на безконтактни карти MasterCard", коментираха от оператора.

Все още възможностите за употребата им са сравнително ограничени. Никоя от двете компании не съобщава точния брой картодържатели с безконтактни карти, но отчитат динамичен ръст. Visa декларира ръст на оборота за 2014 г. 79%, а на броя транзакции – с 31%. "В България миграцията на инфраструктурата към безконтактни терминали продължава и в момента, като към края на май тази година те са 27% от общия брой POS терминали. Безконтактни разплащания в България се предлагат от супермаркети, мобилни оператори, бензиностанции, вериги за бързо хранене, кина и аптеки и др. В същото време от 1 януари 2016 г. всички нови терминали, които инсталират българските банки, задължително ще са безконтактни, което допълнително ще разшири обхвата на безконтактната технология", обясняват от компанията.

Подобна е и тенденцията според MasterCard. "От 1 юли 2015 всички новоинсталирани ПОС терминали в България ще бъдат безконтактни, а до 2018 г. всички ПОС терминали в страната трябва да приемат безконтактни плащания. Това обновяване постоянно тече, като някои от най-големите търговци вече използват изцяло безконтактни терминали. Сред тях са "Лукойл", "Мтел", "Метро", "Хиполенд", както и много други", обясняват от компанията, която отчита като успешни и проектите си за въвеждане на безконтактни терминали в метрото и в Yellow Taxi 333.

И макар и двете компании да очакват ръст, логичната следваща стъпка - мобилните разплащания, все още не е предприета за разлика от други страни в ЦИЕ, където има активни партньорства между тях, банки и телекоми. Единствената работеща система за нещо като мобилни безконтактни разплащания е разработеното от "Борика-Банксервиз" mobb. При него обаче е малко спорно доколко плащането се улеснява спрямо традиционната карта. За ползването му първо трябва да се стартира приложението му за телефон, да се въведе парола, да се генерира 6-цифрен код за плащане, който потребителят лично трябва на свой ред да набере на терминала на търговеца. "Необходимо да е потвърдите транзакцията от мобилния си телефон, като за суми над 50 лв. е необходимо повторно въвеждане на парола", обяснява още сайта на mobb, с което стъпките за едно плащане стигат 5-6. Това, както и нуждата ръчно да се набира код на терминал отдалечават използваната от седем банки система от термина "безконтактна".
Въпреки това скоро се очаква раздвижване. Другият сигнал за намерения идва от плановете на "Теленор" (макар и все още не официално оповестени) да придобие банка или небанкова финансова институция. Според източници на "Капитал" част от мотивите за интереса на мобилния оператор към сектора са именно разплащанията. Освен в родната си Норвегия, където си партнира с две банки, телекомът предлага мобилни разплащания и на други пазари, но които оперира, като например Унгария, а в Сърбия вече притежава и банка. 

Докъде са плановете в България и какво мисли конкуренцията още не е ясно, но е сигурно, че скоро ще има новини, защото "Теленор", изглежда, не са единствените, които работят в тази посока. "Работим върху пилотен проект и ще ви информираме веднага щом стартира", обявиха от MasterCard.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка

Промените идват при изтичане на договорите и ако компании от Острова желаят да работят на българския пазар

17 окт 2019, 1063 прочитания

Българските компании за споделено кредитиране се увеличават Българските компании за споделено кредитиране се увеличават

Компанията Cashlend предлага на инвеститорите фиксирана месечна доходност от 1.5%

13 окт 2019, 3764 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Кредитирането расте леко през септември

Пети пореден месец проблемните заеми намаляват. Депозитите се увеличават, но с по-бавен темп

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10