Краят на пластмасовите пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Краят на пластмасовите пари

Краят на пластмасовите пари

Банковата карта постепенно ще отстъпи път на телефона, но Visa и MasterCard далеч не мислят да си заминат с нея

Николай Стоянов
13394 прочитания

© shutterstock


Повечето хора ясно си спомнят времето, когато да извадиш кредитна карта, за да платиш, беше по-скоро признак на статус, отколкото на удобство. Донякъде иронично тъкмо когато българският потребител навакса с тенденциите и разплащанията с банкови карти са ежедневие,  компаниите в сектора вече открито говорят и се готвят за... смъртта им.

Разбира се, вашата Visa или MasterCard, каквито са огромния брой карти по света, няма да изчезнат изведнъж или от утре да станат непотребни. Просто плащанията постепенно, но далеч не толкова бавно, мигрират онлайн и към различни мобилни устройства като таблети, смартфони, часовници и каквото друго можете да си помислите. Кога ще се приключи този преход? Точна дата едва ли може да се сложи, но със сигурност процесът е ускорен. "Отне ни 4-5 десетилетия, за да преминем от плащания в брой към пластмасовите карти. Сега за прехода от пластмасовите към цифровите плащания може да са нужни само 4-5 години", казва Джордж Саймън, президент на MasterCard за Централна и Източна Европа.

Колкото и картовите компании да представят това като предизвикателна възможност, за тях това си е риск. С новите технологии става напълно възможно те да бъдат изместени от някоя компания с брилянтно софтуерно решение. Или пък да бъдат напълно заобиколени от банките, телекомите, производителите на устройства като Apple или от вездесъщия Google. Да продължаваш да се фокусираш в ролята си на производител на карти би било грешка, съразмерна на това да продължаваш да се опитваш да правиш пишещи машини, въпреки че вече се е появил персоналният компютър. По всичко личи, че Visa и MasterCard осъзнават тези заплахи и правят всичко възможно да променят структурата и имиджа си и от платежни оператори да се превърнат в технологични компании. Тяхната цел явно е да управляват активно прехода в съзнанието на потребителите от "доставчици на карти" в "доставчици на сигурност и удобство" при плащанията, като използват силните си марки. И за момента явно успяват да стъпят на здравите си позиции в банковия сектор и да станат ако не незаобиколим, то поне голям играч и на зараждащия се пазар на дигитални плащания, като често са двигател за съвместните прoекти за мобилни безконтактни плащания.

Дигитализацията е тук

В съвременния свят методите за плащане са изобилни. Не са нужни особени компютърни умения да се направи сайт или мобилно приложение, в което да можете да си откриете акаунт, да си преведете пари от банковата сметка и да ги ползвате. При наличието на стотици и хиляди начини за трансфериране на пари обаче ключовият момент все повече се върти около няколко фактора. И очаквано някои от тях спомагат на млади компании да се опитват да отхапят дял, ако не да преобърнат напълно бизнеса на гигантите Visa и MasterCard, но някои се оказват и бариери, които ги пазят от т.нар. disruptive модели.

Като цяло затова и все по-малко реалната услуга, по която се конкурират компаниите, е самото разплащане. Все повече техният продукт е търсенето на оптимален микс от удобство, сигурност и използваемост. И именно тук идва голямото предимство на големите картови компании - с разпознаваемото си име и изградените отношения с финансовите институции по цял свят те имат възможност да останат на гребена на вълната. А огромният им размер и стабилните им парични потоци им позволяват и да инвестират в технологии, с които да запазят ключовото нещо, което ги различава от някой стартъп - доверие в марка, която въпреки внушителния обем на измами и източване на банкови карти се свързва със сигурност и надеждност. Освен това, разбира се, и малките конкуренти лесно могат да бъдат погълнати.

Не така стои обаче заплахата от други гиганти, които навлизат в света на разплащанията. Apple Pay, Android Pay, Samsung Pay, Amazon Payments... - всеки от тях е с мащабите да направи реално собствена изцяло автономна платежна система. И да заеме посредническото място между търговците и банките, което сега заемат Visa и MasterCard. И най-вече могат да атакуват с цени, защото ако за крайния потребител банковите карти са безплатни, за онлайн и офлайн магазините те представляват изяждане на част от печалбата. И с удоволствие биха си прегърнали малко конкуренция, която да свие таксите за плащания. Засега това не се случва и предлаганото от гигантите е по-скоро виртуален портфейл от кредитни карти. Ситуацията обаче лесно може да се промени.

Винаги може да има излишен

Нуждата да дадеш картата си на продавача, след покупката да въведеш ПИН код и да се разпишеш на касовата бележка беше и е досадна част от всяка покупка. Този процес се опростява с безконтактна карта, която само се доближава до терминала и за малки суми не изисква никаква допълнителна верификация. А на следващо ниво това прави и самата карта излишна, ако данните за нея са налични в смартфон, който също може да комуникира безконтактно и с него можете да платите в магазина, да влезете в метрото или пък да си поръчате нещо онлайн.

В идеалния случай това изисква стиковане между поне няколко от участниците - самата картова компания, банка (към която е сметката), телеком (към който е SIM картата на потребителя), производителят на телефони (който да има технология, осигуряваща и сигурност и безконтактна връзка с други устройства NFC). Технологиите обаче спокойно позволяват и някой от играчите да отпадне.

Като цяло има три начина данните да се съхраняват сигурно място. Единият от тях е SIM картата на телефона, което предполага в цялото начинание да участва и често дори да е водещ телеком. Вторият начин е в специален чип в телефона (embedded Secured Element - eSe), което обаче ограничава набора от слушалки (доколкото още могат да се наричат така), с които услугата би работила. Такива са всички нови модели iPhone, както и някои на други производители като Lenovo. Други обаче вграждат технологията си само в отделни по-скъпи телефони (Samsung), а в по-масовия сегмент почти отсъства. Третият начин е данните въобще да не са телефона, а се съхраняват в облака чрез така наречения Host Card Emulation (HCE). Данните са криптирани и за всяко плащане се използва уникален код, получен от облака. Този метод от 2014 г. не изисква участие на телеком и Visa и MasterCard го поддържат директно, няма и особени изисквания към телефона, стига да е с Android, които са около 79% от апаратите на пазара, а вече се поддържа и Windows10 (но не и от операционната система на Apple iOS).

Така в този микс всеки от играчите може да остане излишен в някой момент и за да избегнат този риск, картовите компании активно участват в процесите по внедряване на мобилни разплащания на различни пазари. Спокойно обаче в един момент например Google, който не само произвежда собствени смартфони, има операционна система, а навлиза и в телекомуникационния бизнес, може да стане самодостатъчен и директно да започне да се договаря с банки.

Незаменими по нов начин

Голямото предимство на Visa и MasterCard, освен че са приемани и познати навсякъде по света, е, че стъпват на вече изградената си надеждна платежна мрежа от картовите си операции. В този смисъл бариерите на входа са високи и поне в скоро време, докато картите продължават да са основен метод за плащане, те трудно ще бъдат изместени. Но самите те стъпват в прогнозите си на изследвания като това на Juniper Research, според което през 2019 г. ще се осъществят 195 млрд. мобилни разплащания. Броят на ползвателите на смартфони ще достигне 2.6 млрд. души още през 2018 г. според цитирани от MasterCard прогнозни данни, а оценките на Visa са, че до 2020 г. ще има общо 30 млрд. свързани с интернет уреди.

За да си гарантират, че те няма да се превърнат в динозаври на преддигиталната епоха в разплащанията, те очевидно са фокусирани в това да произвеждат решения с толкова добавена стойност, че банки, телекоми и производители да не искат да ги разработват сами. Една такава линия са технологии за сигурност. MasterCard например работи с ApplePay по заместването на традиционния ПИН код с биометрични данни - сканиране на отпечатък. Провеждат се опити и с използването на камерите на телефоните за разпознаване на лицето и дори за засичане на пулса, който също е уникален за всеки. Също така и двете водещи картови компании са особено активни в предлагане на решения за плащания и чрез т.нар. wearables часовници, накити и т.н. Там основният риск е при загуба или кражба номерът на картата да не бъде откраднат. Решението на Visa и MasterCard, които тук дори си партнират в общи стандарти, е създаване на уникален token за всяко отделно устройство, който може да бъде блокиран без преиздаване на картата.

Другата линия на нововъведения са създаване на по-удобна среда за пазаруване онлайн, така че по-голям брой потребители да финализират покупките си, а не да оставят стоки във виртуалните колички. А също така и навлизането в други ниши като директни преводи между картодържатели. Това са все неща, които и конкуренти предлагат, но като цялостен комплект трудно могат да се открият. И са нещо, което би могло да задържи клиенти. Във всеки случай обаче годините на пълна хегемония изтичат и вече Visa и MasterCard ще трябва доста по-усърдно да се борят за всяко плащане.

В периферията на революцията

За картовите компании Централна и Източна Европа е странен пазар. От една страна, те могат да служат като естествено изпитателно поле за нови технологии - всичко може да се внедри в сравнително умален размер и да се види колко работи. Същевременно обаче голяма част от пазарите са толкова малки и фрагментирани, че усилията да се инвестира в иновации трудно се изплащат. Затова и разликите са стряскащи - докато Полша се е превърнала в плацдарм на безконтактните плащания, с над 80% проникване (при средно около 20% за Европа), в други страни от региона услугата е съвсем прохождаща.

"Всички играчи в региона искат да предприемат бързо ходове - банки, телекоми, ритейлъри. Апетитът за иновации в региона е силен. Но това не става с магия и трябва да се влага много работа", обяснява Давид Дешан, директор "Дигитални плащания" в MasterCard за Европа.

Поне засега България не е сред пионерите в региона, макар че сред потребителите определено има интерес и съответно огромен ръст, но от ниска база. Вече почти всички банки предлагат безконтактни карти на Visa и/или MasterCard, като от втората компания уточняват, че повечето банки в България издават вече само такива.

"Имаме 18 банки, издаващи и активно подменящи контактни с безконтактни карти. Няколко други са в процес на техническа имплементация. Само две неголеми банки нямат сертификация за издаване на безконтактни карти MasterCard", коментираха от оператора.

Все още възможностите за употребата им са сравнително ограничени. Никоя от двете компании не съобщава точния брой картодържатели с безконтактни карти, но отчитат динамичен ръст. Visa декларира ръст на оборота за 2014 г. 79%, а на броя транзакции – с 31%. "В България миграцията на инфраструктурата към безконтактни терминали продължава и в момента, като към края на май тази година те са 27% от общия брой POS терминали. Безконтактни разплащания в България се предлагат от супермаркети, мобилни оператори, бензиностанции, вериги за бързо хранене, кина и аптеки и др. В същото време от 1 януари 2016 г. всички нови терминали, които инсталират българските банки, задължително ще са безконтактни, което допълнително ще разшири обхвата на безконтактната технология", обясняват от компанията.

Подобна е и тенденцията според MasterCard. "От 1 юли 2015 всички новоинсталирани ПОС терминали в България ще бъдат безконтактни, а до 2018 г. всички ПОС терминали в страната трябва да приемат безконтактни плащания. Това обновяване постоянно тече, като някои от най-големите търговци вече използват изцяло безконтактни терминали. Сред тях са "Лукойл", "Мтел", "Метро", "Хиполенд", както и много други", обясняват от компанията, която отчита като успешни и проектите си за въвеждане на безконтактни терминали в метрото и в Yellow Taxi 333.

И макар и двете компании да очакват ръст, логичната следваща стъпка - мобилните разплащания, все още не е предприета за разлика от други страни в ЦИЕ, където има активни партньорства между тях, банки и телекоми. Единствената работеща система за нещо като мобилни безконтактни разплащания е разработеното от "Борика-Банксервиз" mobb. При него обаче е малко спорно доколко плащането се улеснява спрямо традиционната карта. За ползването му първо трябва да се стартира приложението му за телефон, да се въведе парола, да се генерира 6-цифрен код за плащане, който потребителят лично трябва на свой ред да набере на терминала на търговеца. "Необходимо да е потвърдите транзакцията от мобилния си телефон, като за суми над 50 лв. е необходимо повторно въвеждане на парола", обяснява още сайта на mobb, с което стъпките за едно плащане стигат 5-6. Това, както и нуждата ръчно да се набира код на терминал отдалечават използваната от седем банки система от термина "безконтактна".

Въпреки това скоро се очаква раздвижване. Другият сигнал за намерения идва от плановете на "Теленор" (макар и все още не официално оповестени) да придобие банка или небанкова финансова институция. Според източници на "Капитал" част от мотивите за интереса на мобилния оператор към сектора са именно разплащанията. Освен в родната си Норвегия, където си партнира с две банки, телекомът предлага мобилни разплащания и на други пазари, но които оперира, като например Унгария, а в Сърбия вече притежава и банка. 

Докъде са плановете в България и какво мисли конкуренцията още не е ясно, но е сигурно, че скоро ще има новини, защото "Теленор", изглежда, не са единствените, които работят в тази посока. "Работим върху пилотен проект и ще ви информираме веднага щом стартира", обявиха от MasterCard.

Повечето хора ясно си спомнят времето, когато да извадиш кредитна карта, за да платиш, беше по-скоро признак на статус, отколкото на удобство. Донякъде иронично тъкмо когато българският потребител навакса с тенденциите и разплащанията с банкови карти са ежедневие,  компаниите в сектора вече открито говорят и се готвят за... смъртта им.

Разбира се, вашата Visa или MasterCard, каквито са огромния брой карти по света, няма да изчезнат изведнъж или от утре да станат непотребни. Просто плащанията постепенно, но далеч не толкова бавно, мигрират онлайн и към различни мобилни устройства като таблети, смартфони, часовници и каквото друго можете да си помислите. Кога ще се приключи този преход? Точна дата едва ли може да се сложи, но със сигурност процесът е ускорен. "Отне ни 4-5 десетилетия, за да преминем от плащания в брой към пластмасовите карти. Сега за прехода от пластмасовите към цифровите плащания може да са нужни само 4-5 години", казва Джордж Саймън, президент на MasterCard за Централна и Източна Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    sulio_parvi avatar :-P
    sulio_parvi

    Винаги ме е кефило как Капиталци разсъждават върху неща,които категорично не разбират. Ако не разбираш темата в дълбочина, няма никакво значение кой какво казал.

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Сульо, нека да те светна по темата:
    Нито капиталци, нито в частност набедения по-горе аФтор на статията не са разсъждавали по темата. Написаното всъщност е свободен превод на статия от преди седмица в списание Иконъмист.
    Ето о линк: http://www.economist.com/news/finance-and-economics/21566644-visa-mastercard-and-other-big-payment-networks-need-not-be-victims-shift
    Толкоз за икономическата джурналистика в Булгаристан.

  • 3
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „ако за крайния потребител банковите карти са безплатни, за онлайн и офлайн магазините те представляват изяждане на част от печалбата“

    Това е много наивно. Таксите (които картела Visa/MasterCard в съучастие с банките прибира) се плащат от всички клиенти - независимо дали ползват карта или не. Защото цената на стоките са еднакви за всички (независимо как плащат) - търговецът е завишил цените така, че да може да плати тези такси и да му остане достатъчно печалба.

    Малките магазинчета не могат да предложат по-ниски цени (дори и да не ползват картови плащания), защото не могат да направят икономия от мащаба.

  • 4
    igrach avatar :-|
    igrach

    Ами биткойн?

  • 5
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    ...а до 2018 г. всички ПОС терминали в страната трябва да приемат безконтактни плащания....

    Пак революции......

  • 6
    v_l avatar :-|
    v_l

    У нас така или иначе сме 50 годни назад и 20 в страни ... повечето народ даже карти не ползват, а плащането през ипей, пейпал и прочие им се види като черна магия.
    А да ... и кредитните карти са мнооого вредни, щот банките все те цакат ... тия лоши банки бееее.
    Финансовата култура на българина (средно статистически) е в най добрия случай за 3-ка.

  • 7
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Сигурно и удобно са две взаимно изключващи се понятия. Ако някои си мислят, че това не е така може да се окажат неприятно изненадани.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    vcb avatar :-|
    vcb

    Споменават Лукойл...Не знам дали сте забелязали, но там ако плащаш с карта няма никаква отстъпка, но ако платиш кеш имаш такава. Всичко опира до комисионните които се плащат, а те не са никак малки и за обороти от милиони при 1-1,5% става въпрос за много пари. Интересно е, че уж в тази "обстойна" статия, не се споменава за нещо което бях чел отдавна, а именно за намесата на Евросъюза за намаляне на тези комисионни до 0.3-0.5%. Това би стимулирало наистина използването на картите в пазари като БГ и ще престане това "ами терминала ни не работи нещо", а да не говорим колко пари биха излезли на светло. Въпреки че има и друго, че българина на вярва на никой и нищо...той тегли пари от банкомата пред магазина за да си плати после с тях вътре на касата където има ПОС терминал...

  • 9
    maddrum avatar :-|
    maddrum

    До коментар [#2] от "КЛЮЧАРЪ":

    Добре, че тогава не ни искат по 12 лв абонамент да четем тия преводни материали!

  • 10
    igrach avatar :-|
    igrach

    Може би Капитал ще е по в крак с времето, ако преведе и следните две статии:
    http://moneyandstate.com/its-all-about-the-blockchain/
    http://www.economist.com/news/leaders/21677198-technology-behind-bitcoin-could-transform-how-economy-works-trust-machine


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK