Страхуват ли се застрахователите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страхуват ли се застрахователите

Заместник-председателят на КФН, ръководещ "Застрахователен надзор", Ралица Агайн-Гури, ще трябва да организира преглед на балансите и стрес тестове в 45 застрахователни и една презастрахователна компания, които управляват активи за 5.6 млрд. лв.

Страхуват ли се застрахователите

В сектора показват увереност преди новите изисквания и стрест тестовете, но не изключват и проблеми и нужда от капитализиране за отделни играчи

Гергана Михайлова
9361 прочитания

Заместник-председателят на КФН, ръководещ "Застрахователен надзор", Ралица Агайн-Гури, ще трябва да организира преглед на балансите и стрес тестове в 45 застрахователни и една презастрахователна компания, които управляват активи за 5.6 млрд. лв.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Според експерти проверките може да стигнат до недостиг от няколко стотин милиона лева

Работата на застрахователните компании е да спестят на клиентите си стреса от неизвестното, като поемат техния риск. Какво обаче става, когато самите те бъдат поставени под стрес?

Почти едновременно с банките и пенсионните фондове застрахователният сектор също ще премине през пълна проверка, дирижирана от европейските регулаторни институции. България ще бъде втората страна в Европейския съюз, която ще подложи балансите на компаниите от бранша на стрес тестове, и то още в първите месеци от влизането в сила на новата регулаторна рамка Solvency II, която чувствително завишава капиталовите изисквания пред компаниите. Според експерти в сектора не е случайно, че дори добре развитите и надеждно регулирани пазари протакат подобни упражнения, защото са рискови. В Румъния например така, както бяха структурирани, проверките разкриха капиталов недостиг от 356 млн. евро, който трябва да бъде набавен от собствениците на компаниите до няколко месеца. Освен това от 13 застрахователя само един издържа стрес теста с природните бедствия (виж карето). Това наложи основни играчи на пазара да бъдат поставени в оздравителни процедури, което се отразява върху резултатите им и променя съществено облика на сектора.

И ако Румъния сама поиска да се подложи на такъв преглед, за да изчисти хроничните проблеми в сектора, у нас проверките идват по наставление от Брюксел. Когато през пролетта на тази година Европейската комисия (ЕК) засече съществени макроикономически дисбаланси в България, това застави регулаторите да се задействат, за да се избегнат наказателни процедури спрямо държавата. Българската народна банка (БНБ) задвижи оценка на качеството на активите (Asset Quality Review) и стрес тестове в банковия сектор и тази седмица вече избра консултант - "Делойт България", който благодарение на над 20 пъти по-ниска цена от малко над 1.5 млн. лв. изпревари един от световните лидери в подобни процедури, Oliver Wyman. Комисията за финансов надзор (КФН) също започна организация за аналогични проверки, които ще обхванат пенсионните фондове и застрахователите, като получи за целта допълнителни 2 млн. лв. към бюджета си, които също от експерти в бранша се оценяват като недостатъчни да привлекат фирма от калибъра на неуспелия кандидат за консултант на БНБ. В обществената поръчка за избор на международна компания, която да изготви методологията за проверките, надзорът ясно посочи обхвата им в застраховането: 46 дружества, които управляват активи за 5.6 млрд. лв. към полугодието. Те ще бъдат подложени на преглед на балансите и стрес тестове, като не е ясно дали, както и в Румъния, ще се прилагат и двете регулаторни рамки Solvency I и Solvency II.

Под лупа

Прегледът на балансите означава, че наетите за целта одитори ще проверяват с какви активи разполагат компаниите и дали те са достатъчни да покрият поетите от тях рискове. С други думи, ако, продавайки автомобилна застраховка на клиент, застраховател е гарантирал бъдещи щети за 10 хил. лв., то дали разполага с нещо насреща, за да обслужи задължението си в случай на катастрофа. И най-вече в случай че поради някаква причина броят на щетите нарасне и се налога изплащането на повече щети. Плащанията не могат да стават с постъпленията от новите продадени полици, тъй като приходите от тях следва да се инвестират в активи, като например акции и облигации. Ето защо на следващо място проверяващите би следвало да анализират и дали закупените инструменти са ликвидни и адекватни на поетите рискове. Важно е и как са оценени в баланса - дали е реална или субективна оценката им и дали не излагат компанията на прекомерен риск, защото както и при пенсионните фондове, и тук има съмнения, че се правят инвестиции в свързани компании, въпреки че е забранено.

Експерти от застрахователни компании, които предпочитат имената им да не бъдат назовавани в статията, коментират, че на българския пазар покритието на пасивите с адекватни активи е задълбочаващ се проблем. "Ние сме добри продавачи на застраховки, но показваме слабости като инвеститори, още повече че на местния пазар има дефицит на подходящи инструменти като срочност, особено в животозастраховането, и това може да се прояви при стрес тестовете и прегледа през Solvency II", посочва един от тях. Събеседниците не се ангажират с прогноза дали проверките на балансите ще достигнат до инвестиции в свързани компании, тъй като това зависи от критериите, които КФН ще допусне да бъдат заложени в методологията.

Това обаче е малкият проблем, който евентуално проверката на балансите ще засече. Същинският са резервите, които застрахователите образуват, съобразно собствения им прочит на правилата. Стремежът им е те да са колкото се може по-малки, за да си компенсират загубите от гражданската отговорност например. При нея заради острата конкуренция на пазара и ниските цени на полицата това е предпоставка за проблеми при част от играчите заради недобре направени разчети. Най-голямо подценяване има на резервите по линия на настъпили, но необявени застрахователни събития, подсказват запознати. "Очаквам да лъсне дупка от порядъка на няколкостотин милиона лева", прогнозира ръководен мениджър на застрахователна компания, който посочва, че резултатът в България едва ли ще се различава съществено от този в Румъния, тъй като пазарите си приличат. Там засеченият капиталов недостиг бе от 356 млн. евро и компаниите бяха заставени да го набавят в срок до няколко месеца, в противен случай излизат от бизнеса.

В стресова обстановка

Отделно от проверката на балансите застрахователите ще бъдат подложени и на стрес тестове, с цел да се установи дали при по-сериозни катаклизми биха останали платежоспособни. Ще бъдат моделирани различни неблагоприятни събития, като например изменение на лихвените равнища, влошаване на икономическата среда, природни бедствия. Логиката е такава, че при спад в доходите на населението обичайно започват по-масово предсрочно прекратяване на договори, повече опити за измами и по-голяма щетимост. Това обаче са ефекти, които трудно се измерват, и затова в компаниите се тревожат дали подходът на одиторите няма да е субективен и как точно ще се използват данните. Защото, ако резултатите от прегледа на балансите със сигурност ще се ползват от регулатора за налагане на административни коригиращи мерки, то при стрес тестовете надеждите са предписанията да са с препоръчителен, а не със задължителен характер.

Тревожността на застрахователите по линия на проверките е обяснима, защото на всяко засечено отклонение ще трябва да отговарят с допълнителен собствен капитал. За компаниите, които са част от големи международни групи, това може да не е толкова мъчно, но проблемът стои за местните дружества. За тях един от вариантите за подготовка е да задържат печалбите си за тази година неразпределени, като така си подсигурят част от евентуално необходимия ресурс. Друга възможност е да прехвърлят част от поетите рискове на презастраховател, но това ще ги лиши и от част от печалбите им. Според експерт в сектора в момента има активизиране от страна на презастрахователите, които са толкова агресивни в търсене на бизнес, че са готови и директно да излязат на пазара.

"Като цяло много силно е да се говори за съществена подготовка. Според нас голямата част от компаниите не разполагат с ресурса сами да се справят с предизвикателствата, които отправя новият стандарт, и респективно аутсорсват процеса към външни консултанти. Основният проблем се корени в липсата на кадри в застрахователния бранш, запознати с новия стандарт на отчитане и агрегиране, както и с липсата на специализиран софтуер за целта", е мнението на Анна Кършовска, директор "Застраховане, презастраховане и бизнес развитие" в Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ).

Пазарът харесва това

Една от компаниите, които вече имат опит в стрес тестовете покрай румънското й дружество, е "Евроинс". "Евроинс" взема необходимите мерки, за да отговори на бъдещите изисквания. Българското ни дружество вече увеличи капитала си в началото на годината до близо 20 млн. лв. Компанията-майка "Евроинс иншурънс груп" подготвя и ново значително увеличение на капитала си за нуждите на дъщерните си дружества, в това число за тези в България и Румъния. Става въпрос за нова емисия акции в размер на 100 млн. евро, като решението за нея ще бъде гласувано от акционерите на застрахователния холдинг на общо събрание на 16 ноември. Водим преговори с чужди инвеститори, които искат да участват в увеличението на капитала и да придобият съществен миноритарен дял в компанията", каза Асен Христов, председател на надзорния съвет на "Еврохолд България", под чиято шапка работи застрахователят. Той добавя, че наред с това компанията отчита значително подобрение на премийните приходи.

Според Христов застрахователният сектор в България е добре подготвен за новата регулаторна рамка и очакванията му са това да се потвърди на стрес тестовете. "През изминалите години повечето дружества на пазара управляваха дейността си консервативно и внимателно. Както видяхме през предходната година, която беше изключително неблагоприятна заради градушките, застрахователите устояха и изплатиха успешно обезщетенията за причинените щети на автомобилите", добавя Асен Христов, според когото затягането на изискванията по Solvency II ще направят сектора по-стабилен. Той допълва, че при големия брой застрахователни дружества на българския пазар, част от които със скромни пазарни дялове, е възможно да има такива, които да не успеят да покрият капиталовите изисквания. "При това положение те ще предпочетат да продадат своя бизнес", разсъждава Христов.

Намеци за консолидации забелязват и други негови колеги в бранша. Интерес имало и от външни инвеститори, но не към придобиването на дялови участия, а по-скоро към покупка на цели дружества. Това е тема най-вече за групи, които вече имат бизнес в България и гледат на пазара стратегически. "Консолидации са възможни, тъй като "Платежоспособност 2" изисква огромен ресурс, с който местният сектор не разполага. Всеки застраховател, искащ да отговори на новите изисквания, трябва да направи известни инвестиции, но не може да се прогнозира това доколко ще рефлектира върху цената на застрахователните услуги", обяснява Анна Кършовска от БАЕЗ. Според експерта едва ли новите изисквания ще разрешат натрупали се проблеми. "Надяваме се да спомогнат за избягването на нови такива. Най-вероятно е стрес тестовете да покажат, че секторът не е готов за новите постановки на "Платежоспособност 2", че има липса на ресурс за въвеждане на регламента, както и може би затруднена платежоспособност и неплатежоспособност", добавя още тя.

Позиция за предстоящите проверки в сектора изрази и Светла Несторова, заместник-председател на управителния съвет на "Асоциацията на българските застрахователи" и изпълнителен директор на "Булстрад Живот Виена иншурънс груп". "Ние очакваме с нетърпение стрес теста и мислим, че той е полезен за всички, защото ще доведе до още по-голяма прозрачност, до още по-голяма обективност, което е добре за бизнеса, за потребителите и за собствениците. По-голямата прозрачност означава доверие, а застрахователният пазар се крепи на доверието", коментира Несторова. На въпрос дали няма притеснения, че проверките ще покажат големи липси на капитал и ще стресират пазара като цяло тя отговори, че това са здравословни тестове. "Аз нямам притеснения за "Булстрад Живот" като компания. Със сигурност на пазара ще се открият дефицити, но е по-добре да знаеш, когато ги има, за да предприемеш мерки своевременно", добави тя.

Въпреки евентуалните сътресения на пазара, които проверките биха могли да предизвикат, позитивни като цяло са и други представители на застрахователния бранш, които предпочитат да останат неназовани. Според тях е положително това, че застрахователният сектор се включва в един по-голям, цялостен процес на проверка на качеството на активите заедно с инспекциите при банките и пенсионните фондове. На следващо място се приветства адаптирането на законодателството към европейското, което е добре за изглаждане на някои нездрави домашни практики на пазара. Единствените, но за сметка на това големи,  притеснения са дали регулаторът разполага със собствен капацитет да анализира резултатите от тези проверки, за да предприеме адекватни мерки, и дали подходът към всички проверявани компании ще бъде еднакъв. В сектора с високомерие отбелязват, че регулаторът не разполага с актюери и CFA експерти и че поднадзорните лица са далеч по-добре обезпечени откъм такива кадри.

Всъщност една от причините да е толкова остро отношението към регулатора е в политиката му да изисква от компаниите да заделят по-значителни резерви. Настоящият заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", Ралица Агайн-Гури е активна в това отношение и резултатът е, че според математическите критерии повечето участници на пазара са дори надпровизирани (виж таблицата). Последните данни за осемте месеца на годината показват, че секторът е адекватно капитализиран, рентабилен и премийните приходи растат до 1.6 млрд. лв. за полугодието по данни на КФН. Най-значително увеличение на бизнеса има в животозастраховането и най-вече при полиците, свързани с инвестиционен фонд. Дори в гражданската отговорност има подобрение с около 4%, което се дължи на повечето продадени нови автомобили в България. 

Ако показателите от счетоводните отчети на дружествата са коректни, то едва ли ще има застраховател, който да се окаже неплатежоспособен при проверката на балансите и стрес тестовете. В най-лошия случай би се стигнало до предписание за увеличение на капитала, за да е в състояние сам да се справи в случай на извънредна ситуация. Има обаче представители на сектора, които не споделят това очакване и смятат, че ако прегледът се направи "по правилата", ще има фалирали застрахователи.

Все още в България няма фонд, който да гарантира вземания на клиент в случай на фалит на застраховател. Такава възможност е предвидена в новия застрахователен кодекс, който е на фаза второ четене в парламента. Но за разлика от банките, където клиентите в повечето случаи влагат всичките си спестявания, то в застраховането щетите са значително по-ограничени и в най-общия случай могат да бъдат преглътнати, с изключение на спестовните животозастраховки. Друг голям плюс за сектора е, че за разлика от банките няма опасност от  светкавична паника и теглене на средства, които да създадат ликвидна криза - за разлика от депозитите голяма част от полиците трудно могат да се развалят. Ето защо по-същественият негативен ефект за клиентите по линия но онова, което се задава в сектора, е евентуалното увеличаване на цените на застраховките. Засега компаниите отхвърлят тази хипотеза, но тя не е за пренебрегване. Още повече че самото упражнение с прегледа на балансите и стрес тестовете е нещо, което ще трябва да платят от джоба си.

Проверките в Румъния

Румъния бе първата страна в Европейския съюз, която подложи на стрес тестове застрахователите, като преди това извърши и цялостен преглед на балансите им, за да се види дали има адекватно покритие на поетите рискове чрез продадените полици. Регулаторът сам пое инициативата за това, след като през миналата година трябваше да постави под специален надзор една от големите компании в сектора - Astra, и това породи съмнения за проблеми и при другите участници на пазара. Цялата процедура отне малко повече от половин година.

Проверката беше извършена в координация с европейския надзорен орган EIOPA (European Insurance and Occupational Pensions Authority) и Европейската комисия. Бяха наети шест одиторски компании, които извършиха проверките: Mazars Romania, Ernst & Young Assurance Services, Deloitte Audit, KPMG Audit, PricewaterhouseCoopers Audit и Milliman. Методологията бе специално изработена за румънския пазар и не е публично достъпна. Няма и общ европейски стандарт за нея, който да даде ориентир за дълбочината на проверката. Дружествата са инспектирани както през призмата на сега действащата регулаторна рамка, така и от гледна точка на влизащия през януари догодина нов стандарт "Платежоспособност 2" (Solvency II).

Резултатите от прегледа на балансите по "Платежоспособност 1" показаха недостиг на капитал в размер на 1.6 млрд. леи, или 356 млн. евро, при четири компании - Astra, Евроинс, Carpatica и Exim. Проверката спрямо новия регулаторен стандарт пък увеличи групата с още един участник - Axa, а общият размер на недостига порасна до 467 млн. евро. Дружествата изработиха планове за действия, включващи увеличение на капитала, и им бе даден срок да покрият регулаторните изисквания. В случай че не подобрят показателите си, регулаторът има правото временно да ограничи дейността им или окончателно да им забрани да предлагат застраховки.  

Отделно компаниите в Румъния бяха подложени и на стрес тестове, за да се провери тяхната финансова устойчивост при екстремални рискове - комбинация от икономически и природни катаклизми. Моделираните ситуации бяха при повишаване на доходността на държавните ценни книжа, понижение на котировките на фондовата борса, поскъпване на румънската лея, земетресение и наводнение. От 13-те тествани дружества само едно е показало, че при такива събития въпреки загубите би останало платежоспособно.  

Според експерти проверките може да стигнат до недостиг от няколко стотин милиона лева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK