Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 30 окт 2015, 17:00, 9112 прочитания

Страхуват ли се застрахователите

В сектора показват увереност преди новите изисквания и стрест тестовете, но не изключват и проблеми и нужда от капитализиране за отделни играчи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Според експерти проверките може да стигнат до недостиг от няколко стотин милиона лева


Работата на застрахователните компании е да спестят на клиентите си стреса от неизвестното, като поемат техния риск. Какво обаче става, когато самите те бъдат поставени под стрес?


Почти едновременно с банките и пенсионните фондове застрахователният сектор също ще премине през пълна проверка, дирижирана от европейските регулаторни институции. България ще бъде втората страна в Европейския съюз, която ще подложи балансите на компаниите от бранша на стрес тестове, и то още в първите месеци от влизането в сила на новата регулаторна рамка Solvency II, която чувствително завишава капиталовите изисквания пред компаниите. Според експерти в сектора не е случайно, че дори добре развитите и надеждно регулирани пазари протакат подобни упражнения, защото са рискови. В Румъния например така, както бяха структурирани, проверките разкриха капиталов недостиг от 356 млн. евро, който трябва да бъде набавен от собствениците на компаниите до няколко месеца. Освен това от 13 застрахователя само един издържа стрес теста с природните бедствия (виж карето). Това наложи основни играчи на пазара да бъдат поставени в оздравителни процедури, което се отразява върху резултатите им и променя съществено облика на сектора.

И ако Румъния сама поиска да се подложи на такъв преглед, за да изчисти хроничните проблеми в сектора, у нас проверките идват по наставление от Брюксел. Когато през пролетта на тази година Европейската комисия (ЕК) засече съществени макроикономически дисбаланси в България, това застави регулаторите да се задействат, за да се избегнат наказателни процедури спрямо държавата. Българската народна банка (БНБ) задвижи оценка на качеството на активите (Asset Quality Review) и стрес тестове в банковия сектор и тази седмица вече избра консултант - "Делойт България", който благодарение на над 20 пъти по-ниска цена от малко над 1.5 млн. лв. изпревари един от световните лидери в подобни процедури, Oliver Wyman. Комисията за финансов надзор (КФН) също започна организация за аналогични проверки, които ще обхванат пенсионните фондове и застрахователите, като получи за целта допълнителни 2 млн. лв. към бюджета си, които също от експерти в бранша се оценяват като недостатъчни да привлекат фирма от калибъра на неуспелия кандидат за консултант на БНБ. В обществената поръчка за избор на международна компания, която да изготви методологията за проверките, надзорът ясно посочи обхвата им в застраховането: 46 дружества, които управляват активи за 5.6 млрд. лв. към полугодието. Те ще бъдат подложени на преглед на балансите и стрес тестове, като не е ясно дали, както и в Румъния, ще се прилагат и двете регулаторни рамки Solvency I и Solvency II.

Под лупа

Прегледът на балансите означава, че наетите за целта одитори ще проверяват с какви активи разполагат компаниите и дали те са достатъчни да покрият поетите от тях рискове. С други думи, ако, продавайки автомобилна застраховка на клиент, застраховател е гарантирал бъдещи щети за 10 хил. лв., то дали разполага с нещо насреща, за да обслужи задължението си в случай на катастрофа. И най-вече в случай че поради някаква причина броят на щетите нарасне и се налога изплащането на повече щети. Плащанията не могат да стават с постъпленията от новите продадени полици, тъй като приходите от тях следва да се инвестират в активи, като например акции и облигации. Ето защо на следващо място проверяващите би следвало да анализират и дали закупените инструменти са ликвидни и адекватни на поетите рискове. Важно е и как са оценени в баланса - дали е реална или субективна оценката им и дали не излагат компанията на прекомерен риск, защото както и при пенсионните фондове, и тук има съмнения, че се правят инвестиции в свързани компании, въпреки че е забранено.



Експерти от застрахователни компании, които предпочитат имената им да не бъдат назовавани в статията, коментират, че на българския пазар покритието на пасивите с адекватни активи е задълбочаващ се проблем. "Ние сме добри продавачи на застраховки, но показваме слабости като инвеститори, още повече че на местния пазар има дефицит на подходящи инструменти като срочност, особено в животозастраховането, и това може да се прояви при стрес тестовете и прегледа през Solvency II", посочва един от тях. Събеседниците не се ангажират с прогноза дали проверките на балансите ще достигнат до инвестиции в свързани компании, тъй като това зависи от критериите, които КФН ще допусне да бъдат заложени в методологията.
 
Това обаче е малкият проблем, който евентуално проверката на балансите ще засече. Същинският са резервите, които застрахователите образуват, съобразно собствения им прочит на правилата. Стремежът им е те да са колкото се може по-малки, за да си компенсират загубите от гражданската отговорност например. При нея заради острата конкуренция на пазара и ниските цени на полицата това е предпоставка за проблеми при част от играчите заради недобре направени разчети. Най-голямо подценяване има на резервите по линия на настъпили, но необявени застрахователни събития, подсказват запознати. "Очаквам да лъсне дупка от порядъка на няколкостотин милиона лева", прогнозира ръководен мениджър на застрахователна компания, който посочва, че резултатът в България едва ли ще се различава съществено от този в Румъния, тъй като пазарите си приличат. Там засеченият капиталов недостиг бе от 356 млн. евро и компаниите бяха заставени да го набавят в срок до няколко месеца, в противен случай излизат от бизнеса.

В стресова обстановка

Отделно от проверката на балансите застрахователите ще бъдат подложени и на стрес тестове, с цел да се установи дали при по-сериозни катаклизми биха останали платежоспособни. Ще бъдат моделирани различни неблагоприятни събития, като например изменение на лихвените равнища, влошаване на икономическата среда, природни бедствия. Логиката е такава, че при спад в доходите на населението обичайно започват по-масово предсрочно прекратяване на договори, повече опити за измами и по-голяма щетимост. Това обаче са ефекти, които трудно се измерват, и затова в компаниите се тревожат дали подходът на одиторите няма да е субективен и как точно ще се използват данните. Защото, ако резултатите от прегледа на балансите със сигурност ще се ползват от регулатора за налагане на административни коригиращи мерки, то при стрес тестовете надеждите са предписанията да са с препоръчителен, а не със задължителен характер.

Тревожността на застрахователите по линия на проверките е обяснима, защото на всяко засечено отклонение ще трябва да отговарят с допълнителен собствен капитал. За компаниите, които са част от големи международни групи, това може да не е толкова мъчно, но проблемът стои за местните дружества. За тях един от вариантите за подготовка е да задържат печалбите си за тази година неразпределени, като така си подсигурят част от евентуално необходимия ресурс. Друга възможност е да прехвърлят част от поетите рискове на презастраховател, но това ще ги лиши и от част от печалбите им. Според експерт в сектора в момента има активизиране от страна на презастрахователите, които са толкова агресивни в търсене на бизнес, че са готови и директно да излязат на пазара.

"Като цяло много силно е да се говори за съществена подготовка. Според нас голямата част от компаниите не разполагат с ресурса сами да се справят с предизвикателствата, които отправя новият стандарт, и респективно аутсорсват процеса към външни консултанти. Основният проблем се корени в липсата на кадри в застрахователния бранш, запознати с новия стандарт на отчитане и агрегиране, както и с липсата на специализиран софтуер за целта", е мнението на Анна Кършовска, директор "Застраховане, презастраховане и бизнес развитие" в Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банките ще представят мораториум върху плащанията по кредити в следващите дни Банките ще представят мораториум върху плащанията по кредити в следващите дни

Предложените от сектора правила трябва да бъдат одобрени от БНБ, като преди това се чакат финални указания на европейско ниво

1 апр 2020, 543 прочитания

Коронавирусът подновява страховете за стабилността на италианските банки Коронавирусът подновява страховете за стабилността на италианските банки

Епидемията е своебразен стрес тест за кредиторите в страната

1 апр 2020, 864 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Печалбата на банките за деветмесечието достигна 795 млн. лв.

Отливът от банките с гръцка собственост е спрял и дори има известен ръст на активите при тях

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10