Румънската борса се отваря за малки и средни компании

Борсата в Букурещ създаде нов сегмент на алтернативния пазар

Букурещката фондова борса полага все по-големи усилия за стимулиране на алтернативния пазар, който се очаква да бъде в основата на съживяването на търговията. Това посочи на конференция за капиталовите пазари в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) главният изпълнителен директор на Букурещката борса Людвик Соболевски. Под негово ръководство от началото на годината борсата в столицата на Румъния разполага с нов сегмент на алтернативния пазар – т.нар. АеRO. Сегментът е предназначен за стартиращи малки и средни компании, които листват свои акции по алтернативна система за търговия. Системата е различна от регулирания пазар по смисъла на европейското и румънското законодателство. Идеята на сегмента е по-лесен достъп на бизнеса до капиталовия пазар. За целта Букурещката фондова борса е улеснила значително правилата за листване на компании. Едно от малкото изисквания е дружеството да има капитализация от поне 250 хил. евро.

"Преди две години бяхме принудени да започнем дълбоко реформиране на почти всичко, свързано с борсата", коментира Соболевски. "В началото имахме много технически проблеми. Например беше много трудно за чуждите инвеститори да си отворят сметка и да търгуват. Не сме някой голям граничен пазар като Русия, който разчита на много вътрешни активи. Бяхме принудени да улесним правилата за чужденците. За момента сме постигнали 50% от идеите си и все още има доста път за изминаване", коментира той.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Малкият бизнес - гръбнакът на икономиката

Мениджърът на новия сегмент АеRO Марчин Войчички отбеляза, че за букурещката борса от изключителна важност е увеличаването на листванията, които ще предизвикат по-голямо раздвижване на пазара. "Откакто е в Европейския съюз (ЕС), Румъния изгуби много време, през което други пазари напреднаха. Наваксването сега не е лесно. Затова чрез АеRO насочваме усилия към по-малкия бизнес, който е гръбнакът на икономиката. Интерес проявяват компании от почти всички сектори - основно IT, търговия, услуги", заяви Войчички. По думите му по-свободният режим на листване на компании на новия сегмент ще даде видими резултати след известен период от време, когато бъде направен анализ и равносметка за финансово представяне на дружествата.

Соболевски определи Румъния и България като капиталовите пазари, които разполагат с най-големия нереализиран потенциал в ЦИЕ. "Полският пазар е лидерът в региона. Дневният оборот там е най-големият в региона – 200 млн. евро. Въпреки това в момента има известна криза и отлив на интереса от чужбина. Освен това търсенето на свежи активи от пенсионните фондове се забавя. Феномен за мен са пазарите в Чехия и Унгария, където липсват атрактивни предложения и топ 5 от компаниите правят 95% от търговията. На този фон Румъния и България са пазарите с най-голям потенциал в ЦИЕ. Заедно с Хърватия те са сред страните от ЕС с ниски обеми на търговията, но с възможност за развитие. За мен като ръководител на букурещката борса е важно съседите и регионът като цяло да се представят добре", посочи oще изпълнителният директор на букурещката борса.



Добрият пример

"Людвик Соболевски опитва да пренесе всички практики, с които постигна успехи в Полша в Румъния. Той започна от една нелоша база – разполагаше с голям брой държавни компании, които трябваше да направи публични. Именно това бяха най-големите IPO-та на румънския пазар в последните години", коментира пред "Капитал Daily" Георги Георгиев, портфейлен мениджър в "Карол капитал мениджмънт". Управляваният от него взаимен фонд "Адванс инвест" е единственият в България, който инвестира само в България и Румъния. По думите му управляващите в Румъния оказват голяма подкрепа за капиталовия пазар в страната. "Борсата и правителството действат в синхрон, за да направят Румъния атрактивна за чуждите инвеститори. Това в България засега не се случва. Най-голямото доказателство са среднодневните обеми на търговия – 8 млн. евро в Румъния при 750 хил. евро у нас. Това прави разликата между двете страни относително голяма", посочи той. Според Георгиев в България има много стартиращи бизнеси, което прави възможно въвеждането на сегмент, подобен на румънския АеRO. "Toва е най-приложимо за компаниите от IT сектора. Основен плюс за тях е, че могат да заплащат на своите служители чрез акции, които след това да бъдат търгувани. В Полша тази схема се оказа успешна. Надяваме се България да последва добрия пример", заяви още Георгиев.