За да се развие борсата, трябва съпричастност на всички институции
Изпълнителният директор на Букурещката фондова борса Людвик Соболевски пред Капитал Daily
Людвик Соболевски е главен изпълнителен директор на Букурещката фондова борса от aвгуст 2013 г. Преди това в продължение на 7 години оглавяваше фондовата борса във Варшава. Под негово ръководство капиталовият пазар в Полша се превърна в най-развития в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Соболевски беше в основата на процеса по листване на самата Варшавска борса през 2010 г. Преди това е бил изпълнителен вицепрезидент на Централния депозитар в Полша. Заемал е и различни корпоративни и публични постове. Завършил е право в Ягелонския университет в Краков. Има и докторска степен по право oт университета "Пантеон-Асас" в Париж.
В периода 2006 – 2013 г. постигнахте редица успехи като ръководител на Варшавската фондова борса. Кои от използваните тогава мерки опитвате да приложите сега в Румъния?
Румънският пазар се нуждаеше от радикални промени и цялостна модернизация. Трудно беше да насочим усилия само в една посока или цел, тъй като тази модернизация изискваше множество мерки. Нещото, с което започнахме в самото начало преди две години, бяха архитектурата и структурата на капиталовия пазар. На първо място, беше необходимо да улесним достъпа на чуждестранните капитали. Това можеше да стане единствено чрез дълбоки реформи на механизмите на функциониране на пазара. Фокусът бяха регулациите и вътрешните практики като цяло. Опитът ми от Варшавската борса показваше, че целият процес трябва да започне от премахването на бариерите, които блокират растежа. Не се заблуждаваме, че сме постигнали нещо специално за този период. Процесът на модернизация на Букурещката борса продължава и в момента.
Какво прави един пазар атрактивен?
Ако погледнем по-общо, най-важното е доколко улеснено е навлизането на чужди инвеститори на пазара. Проблемите винаги са в дребните детайли. Както в Полша, така и в Румъния положихме усилия да подобрим качеството на местните брокери. От изключителна важност беше и да позволим на чуждите посредници също да навлязат на пазара. Друго голямо предизвикателство oстава нивото на финансова грамотност. Доколкото съм запознат, това важи и за България. Успяхме да повишим интереса на хората към капиталовите пазари и да покачим броя на индивидуалните инвеститори. Постигнахме това чрез по-разнообразни финансови продукти.
Получавате ли подкрепа от управляващите и регулаторите в Румъния?
Това беше една от големите положителни изненади за мен. Румънските власти в лицето не само на правителството, но и на финансовия регулатор показват своята ангажираност към процеса на реформиране на капиталовия пазар. Те осъзнават, че преди да изградим ясна стратегия за развитие на пазара, трябва да премахнем някои бариери, които възпират нормалното развитие. Сред доказателствата е, че румънският парламент премахна една от големите пречки за интереса на инвеститорите – регулациите върху начина на разпределение на дивидентите. Това е един конкретен пример как държавата дава своята подкрепа за реформите. Друг пример е процесът на приватизация. В Румъния бяха осъществени две големи приватизационни сделки през 2013 и 2014 г., които привлякоха вниманието на чуждестранните инвеститори. Със сигурност предстоят още много стъпки, които румънските власти трябва да извървят, за да направят пазарът още по-атрактивен. Смятам обаче, че вървим в правилна посока.
Кои са приликите и разликите между капиталовите пазари на Румъния и България?
Най-голямата разлика е мащабът. Румънската икономика е значително по-голяма от българската. Приликите между двата пазара обаче са доста повече. И двете страни се нуждаят от структурни реформи. И в двете страни присъствието на чуждестранни инвеститори е относително слабо. И в двете страни има високо ниво на депозитите в банките. Позитивен факт е, че и в Румъния и в България равнището на вътрешните капитали расте. Фондовете разполагат с все повече средства. Проблемът пред тях е в какво да инвестират. За съжаление една от големите слабости и на двата пазара е малкият дял на индивидуалните инвеститори. Тук се връщаме на разликите. В тази насока Румъния разполага с огромен потенциал. До известна степен, но далеч по-малко това важи и за България. Причината отново е размерът на двете икономики и двете държави като цяло. Румъния и България могат да постигнат много, но за целта трябват целенасочени мерки за стимулиране на интереса към капиталовите пазари.
Как би повлияло едно влизане в еврозоната на фондовите пазари на двете страни?
Несъмнено положително. Ако Румъния и България се присъединят към еврозоната, това определено ще доведе до бързи и видими резултати. Най-големият плюс ще бъде фактът, че и двете страни ще бъдат разглеждани като по-малко рискови. Нека помислим как изглеждат в момента в очите на потенциалните чужди инвеститори Румъния и България. По класификацията на международните рейтингови агенции това са два гранични пазара. Рисковете и в двете страни са по-високи спрямо развиващите се пазари. Това сравнение не важи във всички случаи, тъй като за мен по много от критериите Румъния може да бъде поставена сред развиващите се страни. За жалост все още има какво да се желае по отношение на оборотите, ликвидността и броя публични компании.
Планирате ли някакви нови съвместни проекти с Българската фондова борса?
В момента работим по един общ проект, който започна наскоро. За момента нямаме идеи и разговори за други съвместни действия. Следим какво се случва на българската борса и поддържаме отлична комуникация с нашия приятел Иван Такев (изпълнителен директор на БФБ - София – бел. авт.). Няма как да е другояче, все пак сме съседи.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) излезе с предложение за единна клирингова система за региона на Централна и Източна Европа. Как гледате на подобна идея?
Това е една от основните теми, по които работим в момента. През миналата година постигнахме неофициално споразумение за развитието на тази идея. ЕБВР стана дори един от акционерите на Букурещката фондова борса. Проектът все още е в много начален етап на развитие. Трябва да бъде изградена единна клирингова къща, която да функционира като централен контрагент и да ограничава сетълмент риска при сделките. Това е една от най-перспективните концепции за развитието на капиталовите пазари в ЦИЕ и Букурещката фондова борса застава твърдо зад тази идея.
