Европейските банки не успяват да излязат от кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейските банки не успяват да излязат от кризата

Европейските банки не успяват да излязат от кризата

Многобройни фактори способстват за изоставането спрямо конкурентите в САЩ

2849 прочитания

© ALEX GRIMM


Пикът на глобалната финансова криза беше през 2008 г., а на дълговата криза в еврозоната – през 2012 г. Банковият сектор в Европа обаче изглежда продължава да е в криза и през 2015 г., пише Financial Times.

Само през последните седмици се натрупаха редица примери за това. Standard Chartered последва примера на Credit Suisse и обяви набиране на капитал и съкращение на 15 хил. работни места. UBS понижи амбициите си за възвращаемостта на капитала. Barclays се отказа от досегашните цели за свиване на разходите. Deutsche Bank обяви, че ще съкрати 9 хил. служители в 10 страни, а UniCredit подготвя намаляване на персонала с 12 хил. души и продажба на активи. Повечето големи финансови институции в региона освен това смениха управляващите си екипи.

Забавени реформи

Плановете за преструктуриране могат да се проследят още до кризата от 2008 г., но европейските банки изостават значително в прилагането им. Това е особено видно при сравнението със Съединените щати, където в разгара на кризата в рамките на дни беше организирана програмата за изкупуване на проблемни активи (Tarp). Първоначално Вашингтон инвестира в нея 430 млрд. долара, което освен смело се оказа и далновидно, тъй като впоследствие държавата прибра повече от предвиденото от продажба на акциите си в банките. В Европа липсата на единно и силно ръководство усложни проблема с нерешителността на регулаторите. Като се изключват няколко държавни спасявания, проблемните банки години наред продължаваха да кретат със слаб мениджмънт, ограничен капитал и слаб надзор, отбелязва FT.

Изданието също така отбелязва, че европейските банки винаги са били по-слаби от повечето си конкуренти. Макар през 2008 г. банките да бяха изправени през някои общи проблеми, европейските като цяло посрещнаха кризата с по-раздути баланси и по-ниска капиталова адекватност от тези в САЩ. Макар днес тези разлики да се до голяма степен преодолени, това често е постигнато за сметка на свиване на бизнеса, а не на подсилване на капитала.

Друг фактор е по-трудното прилагане на по-стриктни правила за капитала, ликвидността и дейността на банките в Европа. Новите правила, налагани на индустрията в региона, не само са по-строги от стандартите преди кризата, но някои от тях са по-строги и от новите правила, налагани в други държави. Един пример за това са бонусите, които са ограничени до два пъти размера на заплатата. Това прави по-трудно привличането на персонал при конкуренцията на азиатски и щатски банки. Банките се оплакват и допълнителната сложност на правилата в ЕС, идваща от несъответствията между европейското и националните законодателства.

Хармонизирани правила

Липсата на хармонизиран пазар е един от основните проблеми за банките. През последните години Европейската централна банка направи много, за да успокои инвеститорите в региона и да убеди националните правителства и регулатори, че не трябва да ограничават банковия капитал и ликвидност в държавните граници. Банкерите обаче изтъкват, че това поведение, утвърдило се в пика на дълговата криза, осигурява стабилност само донякъде. Липсата на общи правила в области като достъп до пазара и корпоративни фалити означава, че Европа все още е значително по-фрагментирана от САЩ. Според плановете на Брюксел тези проблеми трябва да бъдат решени чрез създаването на съюз на капиталовите пазари.

Относителната слабост на европейските банки е диспропорционално важна за икономиката на ЕС, тъй като много компании в региона разчитат на банково кредитиране. Само около една четвърт от компаниите се финансират от пазара, докато в САЩ това се отнася за две трети от фирмите. Плановете за съюз на капиталовите пазари включват и намаляване на зависимостта от банкови заеми. Това обаче няма да е толкова лесно – в САЩ 50% от фирмите отговарят за по-малко от 10% от заетите, докато в Европа делът достига 93%. Заради размера си много европейски компании не могат да с обърнат за финансиране към капиталовите пазари, дори да искат.

Друг основен проблем е почти нулевият икономически растеж в Европа, който е показателен за порочния кръг, в който се оказва регионът. Без по-силни банки и пазари компаниите трудно постигат растеж. А без силен растеж финансовата система ще продължи да се представя слабо, завършва анализът си FT.

Пикът на глобалната финансова криза беше през 2008 г., а на дълговата криза в еврозоната – през 2012 г. Банковият сектор в Европа обаче изглежда продължава да е в криза и през 2015 г., пише Financial Times.

Само през последните седмици се натрупаха редица примери за това. Standard Chartered последва примера на Credit Suisse и обяви набиране на капитал и съкращение на 15 хил. работни места. UBS понижи амбициите си за възвращаемостта на капитала. Barclays се отказа от досегашните цели за свиване на разходите. Deutsche Bank обяви, че ще съкрати 9 хил. служители в 10 страни, а UniCredit подготвя намаляване на персонала с 12 хил. души и продажба на активи. Повечето големи финансови институции в региона освен това смениха управляващите си екипи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK