Лизинговите компании излизат на печалба за пръв път от 2009 г.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

35.9  млн. лв. печалба отчитат лизинговите компании за периода юли-септември 2015 г. при загуби от по около 56 млн. лв. за предишните две тримесечия.

Летните месеци донесоха традиционното леко забавяне на лизинговия пазар, но като цяло представянето по отношение на новия бизнес в сектора остава по-силно в сравнение с миналата година. За пръв път от кризисната 2009 г. лизинговите дружества успяват да приключат тримесечието с печалба.

Новоотпусканото финансиране все още не успява да компенсира съвсем сумите, които се погасяват по стари лизингови договори, но на фона на свиването на общите портфейли в сектора добра новина за компаниите е и това, че портфейлите им продължават да се изчистват от нередовни вземания. Положителните сигнали за икономиката от последните месеци пък са повод за оптимизъм на представителите на пазара, които очакват запазване на стабилността и лек ръст и през следващата година.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кратко затишие

Публикуваната от БНБ през седмицата секторна статистика също дава основания за позитивни нагласи, макар на пръв поглед да показва забавяне през последните месеци. За периода юли - септември обемът на новоотпуснатото лизингово финансиране (по финансов и оперативен лизинг) е 373.4 млн. лв., което е с 6.33% по-малко спрямо второто тримесечие. Свиването обаче не е необичайно за по-слабите откъм активност на пазара летни месеци, което се вижда и от данните за предишни години.

Същевременно, т.нар. нов бизнес за периода е с 30% по-висок в сравнение с година по-рано. При това при лизинга на товарни и лекотоварни автомобили ръстът на новосключените договори е с впечатляващите 73% за година, а при този на леки автомобили новото финансиране е с над 20% повече спрямо третото тримесечие на 2014 г. Заедно двата сегмента формират близо 60% от целия портфейл на компаниите в сектора. Към края на септември те са и единствените, при които статистиката показва годишно нарастване не само в новия бизнес, а и в общия им обем.



Общо за деветмесечието лизинговите дружества в страната са отпуснали ново финансиране за 1.045 млрд. лв. За сравнение, след рекордно силните 2007 и 2008 г., когато новият бизнес на пазара достигна съответно 2.8 и 4.1 млрд. лв., нивата в следващите години трайно се движат в диапазона между 1.1 и 1.2 млрд. лв. В този смисъл очакваните резултати за 2015 г. вече са една идея по-оптимистични. Според Ивайло Делийски, който е директор лизингово финансиране в "Интерлийз", до края на годината обемът на новите лизингови договори ще достигнат около 1.3 млрд. лв.

"Това е година на ръст за лизинговия бизнес и очакванията ни са по-скоро оптимистични, без редки скокове или драматични спадове", обяви той по време на организираната през седмицата от "Капитал" четвърта годишна конференция Next Year's Business Plan. Прогнозата му за 2016 г. е пазарът да расте с темпа на икономиката на България, като двигатели ще бъдат както нуждата на компаниите от нови мощности или обновяване на наличните им, така и повишаването на потребителското доверие и подобряващите се перспективи за бизнеса.

Подобряването на резултатите

Данните на централната банка показват още, че за пръв път от средата на кризисната 2009 г. лизинговите дружества в страната успяват да приключат тримесечието с печалба. Положителният финансов резултат за периода юли - септември 2015 г. е 35.9 млн. лв. при отчитани загуби от по около 56 млн. лв. за предишните две тримесечия.

Публикуваната от БНБ статистика не включва информация за отчетите за приходите и разходите на компаниите в сектора, но с голяма доза сигурност може да се твърди, че за излизането на плюс допринася и изчистването на портфейлите им през последните няколко години. Към края на септември необслужваните вземания по лизингови договори са на обща стойност 406.1 млн. лв., което е с 44.5% по-малко спрямо размера им година по-рано. Свиването само за третото тримесечие е особено осезаемо – с над 260 млн. лв., или 39%, като по всяка вероятност зад големия спад стои по-голяма продажба на портфейл от проблемни вземания. Извън него пониженията на тримесечна база, започнали да се оформят като тенденция в края на 2011 г., в почти всички случаи са с едноцифрени темпове.