Министерство на финансите тайно пласира 50 млн. евро дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Министерство на финансите тайно пласира 50 млн. евро дълг

Глобален инвеститор е проявил желание да даде заем на държавата, обясниха от министерството, ръководено от Владислав Горанов. Оттам не отговориха на въпроса кой е купувачът на облигациите

Министерство на финансите тайно пласира 50 млн. евро дълг

Чрез сделка на по-ниска цена от пазарната ведомството на Владислав Горанов ощетява данъкоплатците с около 1.5 млн. евро

Гергана Михайлова
21362 прочитания

Глобален инвеститор е проявил желание да даде заем на държавата, обясниха от министерството, ръководено от Владислав Горанов. Оттам не отговориха на въпроса кой е купувачът на облигациите

© Надежда Чипева


Цялата прикритост поставя темата дали не става въпрос за целенасочено облагодетелстване на конкретен купувач.

Изненадващо и без предварително разгласяване Министерството на финансите изтегли 50 млн. евро заем чрез частно пласиране на 20-годишни държавни облигации по цена, по-ниска от тази, която предлагат в момента международните пазари за същата емисия. Облагодетелстван от този марж е купувачът, който може веднага да препродаде книжата с гарантирана печалба или да отчете счетоводна печалба от разликата между цената на придобиване и пазарната им стойност. Данните се виждат в търговската информационна система на борсата в Люксембург и на терминалите на Bloomberg. Те не показват кой е записал облигациите, а от финансовото министерство още не са отговорили на въпросите на "Капитал". След тях изпратиха прессъобщение до всички медии, от което не става ясен купувачът и целта на емисията.

Порцията нов дълг не излиза извън рамките на позволеното в бюджета за годината, но пазарните участници не я очакваха, а и правителството не е обявявало извънредна нужда от финансиране - напротив: на вътрешния пазар на ДЦК доста селективно бяха отказвани търгове, когато цената не удовлетворяваше министерството. Проблемното в случая е начинът, по който е подходило министерството, най-малкото защото ако процедурата бе публична, кандидатите щяха да са повече и държавата щеше да получи най-добрата възможна цена за облигациите. А цялата прикритост поставя ребром въпроса и дали не става въпрос за целенасочено облагодетелстване на конкретен купувач. Сега данъкоплатците имат основание за недоволство заради неизгодност на сделката и привкус на договаряне "под масата".

Постфактум

За сделката се разбра в четвъртък, когато информационната система на Bloomberg показа промяна в номинала на емисията на България с падеж 2035 г. от 850 млн. евро на 900 млн. евро. Това са книжата, които бяха пласирани през март в общ пакет с още две по-къси по срочност облигационни емисии на обща стойност 3.1 млрд. евро (виж карето). В петък на борсата в Люксембург, където книжата са качени за търговия, се потвърди, че е имало преотваряне на емисията и че е издаден допълнителен транш от нея в размер на 50 млн. евро.

Пласирането на облигациите е станало на 13 ноември, петък, при условията на частно предлагане, като за него не са знаели предварително нито участниците на местния пазар, нито големите международни банки, които традиционно купуват български дълг, показа допитване на "Капитал" в професионалните среди.

Мениджър на предлагането е Goldman Sachs International, се вижда още от публично достъпните документи. Не е ясно кога и по какви критерии той е бил избран от финансовото министерство да обслужи процедурата. Държавата има договор със Citigroup, HSBC, SG и Unicredit да обслужват пласирането на външен дълг до 2017 г.

Самата операция е приключила с продажба на книжата при цена 88.514% от номинала, или с доходност от 3.98%. Преглед на пазарните котировки на емисията за 13 ноември показва, че в този ден цената е била по-висока - над 91% от номинала, а доходността е била по-ниска и на ниво от 3.72%. С други думи, държавата е продала по-евтино облигации, за които е можела да вземе повече.

"Самият характер на сделката не предполага нейното предварително публично анонсиране, a е вследствие на заявен интерес от страна на глобален инвеститор да придобие книжа от облигациите чрез избран от него дилър в условия на конфиденциалност до сетълмента по сделката", съобщиха от финансовото министерство. Оттам публикуваха информация едва към 17 ч. в петък , когато приключи и сетълментът на сделката на Люксембургската фондова борса. В съобщението на министерството се прави аналогия между доходността на новоемитираните български еврооблигации и тази на 20-годишните румънски ДЦК, която, така представена, изглежда съпоставима. Това обаче не е много коректно, тъй експертите можеха да направят сравнение с нивата, на които се търгуват българските облигации на международните пазари в момента. То обаче не е в подкрепа на внушението, че пласирането е постигнало удовлетворителен за данъкоплатците резултат.

Никой не разбира защо

Търговци на ДЦК са категорични, че на същата цена финансовото министерство е можело да вземе заема и от вътрешния пазар. Това е така, защото банките са свръхликвидни, а пенсионните фондове и застрахователите изпитват остър недостиг от точно такива дългосрочни книжа, в които да инвестират. Така че 50 млн. евро не биха затруднили местния пазар, още повече че ако държавата е имала спешна нужда от тях, то е можело да бъдат набавени в рамките на ден-два. Толкова време е необходимо за организирането на вътрешен аукцион, докато частното пласиране на международните пазари е отнело една седмица до затварянето на сделката на 20 ноември.  

"Макар и малка емисия, това не е нещо, което може да се скрие. Критичният въпрос е какво е наложило да се постъпи точно по този начин, който е непрозрачен и създава впечатление за сделка, договорена под масата", коментира мениджър на голям институционален инвеститор. Банкови дилъри също недоумяват защо министерството би се компрометирало по този начин с толкова малък заем. Пазарните участници обръщат внимание върху изгодата, която би имал купувачът на пакета облигации, тъй като веднага може да ги продаде на по-високата пазарна цена. Ако ги задържи в баланса си, също би отчел счетоводна печалба от близо 1.5 млн. евро. С колкото реално е ощетен и българският данъкоплатец.

"Проблемът с емисията е както в конфиденциалността, така и в условията на търга", това каза за Bulgaria On Air финансистът Даниел Стоянов. Според него не е логично да се пази тайна, тъй като стойността на пласираната облигация е твърде малка, особено на фона на облигациите, които държавата емитира през пролетта. "А условия на практика няма. Ние разбираме постфактум, че Министерството на финансите е провело таен търг, на който се е емитирал дълг", смята специалистът. Според него тази емисия изглежда странно на фона на отхвърлените от Министерството на финансите през последните два месеца поръчки за над 200 млн. лв. на вътрешния пазар на ДЦК. "През цялото време оставаме с впечатлението, че държавата няма нужда от пари. В един момент идва един глобален инвеститор, който казва "хора, дайте да направим един търг, но в условия на конфиденциалност и няма да казваме на никого".

В официалното съобщение на МФ се посочва, че доходността по преотварянето е в размер на 3.987% и е съпоставима с доходността на емитираните на 29 октомври 2015 г. от Румъния 20-годишни еврооблигации (3.93%), които притежават инвестиционен кредитен рейтинг от Moody's, Standard & Poor's и Fitch.

"Не се взима предвид обаче, че на вторичния пазар тази емисия е на много по-ниска лихва, на много по изгодни за държавата условия", каза Стоянов. Според него глобалният инвеститор, който според МФ е пожелал анонимност, е привилегирован за сметка на всички останали.

"Частно договаряне в условия на конфиденциалност по отношение на публичен дълг може да се използва при обратно изкупуване, но не и при емитиране на нов дълг. Новите емисии се осъществяват на публични аукциони", коментира във фейсбук профила си в неделя бившият финансов министър Пламен Орешарски, който определя емисията като "доста странна" и "будеща съмнение". Освен че е пряка загуба за бюджета, според него операцията е лош сигнал към външните инвеститори в български външен дълг по отношение на порочни практики за неговото управление.

 

Мартенската емисия

На 19 март 2015 година България емитира облигации за 3.1 млрд. евро на международните пазари, с което почти изпълни лимита си за годината, определен със Закона за държавния бюджет. Книжата бяха със срочност 7 години, 12 години и 20 години и се пласираха съответно при цени от 98.849%, 100.391% и 97.982%. И трите инструмента са лихвоносни с купонно плащане съответно от 2%, 2.625% и 3.125%. Облигациите са включени в средносрочната правителствена програма за управление на държавния дълг в периода 2015-2017 г.
Цялата прикритост поставя темата дали не става въпрос за целенасочено облагодетелстване на конкретен купувач.

Изненадващо и без предварително разгласяване Министерството на финансите изтегли 50 млн. евро заем чрез частно пласиране на 20-годишни държавни облигации по цена, по-ниска от тази, която предлагат в момента международните пазари за същата емисия. Облагодетелстван от този марж е купувачът, който може веднага да препродаде книжата с гарантирана печалба или да отчете счетоводна печалба от разликата между цената на придобиване и пазарната им стойност. Данните се виждат в търговската информационна система на борсата в Люксембург и на терминалите на Bloomberg. Те не показват кой е записал облигациите, а от финансовото министерство още не са отговорили на въпросите на "Капитал". След тях изпратиха прессъобщение до всички медии, от което не става ясен купувачът и целта на емисията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    krastitel avatar :-P
    krastitel
    • -10
    • +106

    Горанов ще надмине и Велчев май в дълговите схеми ...

  • 2
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    Тъпо парче. И евтино.

  • 3
    meppps avatar :-|
    Rapala

    Жалко за кампанията "Не купувай контрабанда". С подобни сделки тя бива изпразнена от съдържание и смисъл. Не ми се мисли какво се случва в другите сектори на икономиката, където изискванията за публичност не са толкова големи. Жалко за всички нормални хора, които се опитват да работят и живеят в тази страна, която по инфраструктура едва изпреварва някои африкански държави, а има потенциал да бъде едно по-хубаво място, стига парите да отиват по предназначение

  • 4
    soul avatar :-|
    soul

    Започна да се вижда, че момъкът са го взели да слуша и изпълнява, каквото му нареди батко!То и си му личи че е послушно момче, тип плазмодий.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    jordani avatar :-|
    jordani

    Да не би някой от Оман ...?

  • 6
    lxo07370614 avatar :-|
    lxo07370614

    Какво значат тук някакви си 1,5 милиона евро?
    Бедна държава сме били... Друг път!!!

  • 7
    regular_observer avatar :-|
    regular_observer

    Прасенцето и компанията около него са прибрали някой лев.

    Народонаселението ще плаща разликата.

    Това правителство прави пари от всичко, вкл. от собствената си некадърност.

  • 8
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Всъщност от материала става ясно колко е дискаунта, не не видях никъде каква е лихвата по тези 20 годишни облигации. Може така продадени с голям дискаунт, да е постигната лихва под 2%, което за 20 годишна емисия е отлично и тази така наречена "загуба" от 1,5 милиона може да се окаже печалба (като се плаща по-малка лихва).

  • 9
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    А лихвения процент е 3,125.

  • 10
    s.iordanov avatar :-|
    s.iordanov

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK