Банките очакват ускоряване на кредитирането през 2016 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Банките очакват ускоряване на кредитирането през 2016 г.

"Желанието на банките да кредитират е високо, но това, което се случва, е, че те преразпределят вече съществуващи експозиции в много по-голяма степен, отколкото да финансират нов бизнес", обяснява и главният изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов.

Банките очакват ускоряване на кредитирането през 2016 г.

Фирмите и гражданите ще търсят повече краткосрочни заеми, показва анкета на БНБ

Мария Иванова
5906 прочитания

"Желанието на банките да кредитират е високо, но това, което се случва, е, че те преразпределят вече съществуващи експозиции в много по-голяма степен, отколкото да финансират нов бизнес", обяснява и главният изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов.

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Вътрешната и външната макроикономическа среда, регулаторните промени и предстоящата проверка на качеството на активите на българските банки са основните фактори, които ще определят облика на местната банкова система през следващата година. Сигналите за възстановяване на икономиката дават основания да се очаква известно ускоряване на темповете на кредитиране  през 2016 г., като положителен ефект в тази посока ще има продължаващото намаляване на лихвените проценти в еврозоната и в страната. Същевременно  проверката на качеството на активите на местните банки ще влияе в обратна посока, като ще забави до известна степен кредитния процес и ще доведе до известно повишаване на кредитните стандарти, което според представителите на сектора е своеобразно завръщане към нормалността. Около тези изводи се обединиха банкери в рамките на организираната от "Капитал" трета годишна конференция "Банките и бизнесът".

Очакванията за следващата година са растежът на икономиката да се ускори, което да подобри и динамиката във финансовия сектор. Предизвикателство обаче остава това да се намери формула за траен растеж, който да бъде в резултат на структурни промени, а не да е обусловен от циклични фактори, както и да се предприемат допълнителни мерки, така че икономиката да може да постигне пълния си потенциал.

Външният фактор

Водената от Европейската централна банка (ЕЦБ) парична политика, която намали лихвените проценти дори до отрицателни стойности, е един от основните външни фактори, които ще продължат да оказват влияние и върху българската банкова система. По думите на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", Калин Христов заявката за още количествени улеснения ще се пренесат в още по-ниски лихви по депозитите в България, което ще снижи и лихвите по кредитите.

"Това води до стабилизация на нетния лихвен доход на банките, но трябва да се има предвид, че това са временни фактори и след 2016 г. ЕЦБ и банките ще трябва да потърсят други фактори за повишаването на печалбата на банковата система", отбелязва той. От подобен временен характер е и наблюдаваното през последните месеци стабилизиране на равнището на лошите кредити и свързаното с него понижение на заделяните от банките провизии, което също благоприятства увеличаването на отчитаните през годината печалби в системата. Към края на 2015 г. обаче подобряването на резултатите ще се забави заради предстоящите вноски от общо 82 млн. лв., които банките ще трябва да направят към новосъздадения Фонд за преструктуриране на банки, както и заради започналия вече процес на предварителна подготовка за проверките на качеството на активите им през 2016 г., който по всяка вероятност ще доведе до по-високи равнища на провизиране.

И вътрешни двигатели

Подуправителят на БНБ отбелязва още, че ниските лихвени равнища по депозитите са движени донякъде и от високото спестяване от страна на домакинствата. Прогнозата му е стойностите им да останат близки до нулата, като не се очаква въвеждане на отрицателни лихви за домакинствата, докато при корпоративните сметки в други страни вече има и негативни стойности.

На този фон провежданата от централната банка редовна анкета сред финансовите институции за търсенето и предлагането на кредитиране показва известно ускоряване в търсенето на заемен ресурс както в корпоративния сектор, така и при домакинствата. Темповете дори изпреварват леко тези в еврозоната, като този процес ще продължи и през 2016 г., посочва Христов. Той допълва, че интересът е най-вече по отношение на краткосрочното финансиране в корпоративния сектор, както и по-скоро при потребителските заеми за домакинствата, отколкото при ипотечните.

Прогнозата на икономическия екип на Уникредит Булбанк също предвижда ускоряване на индивидуалното потребление през 2016 г., което ще доведе до известно забавяне в темповете на нарастване на депозитите до 3.6% при 5.1% за тази година, както и до-голям ръст на кредитирането до 1.4% през 2016 г. и 2.5% през 2017 г. (виж графиките). "Домакинствата вероятно ще са склонни да увеличават потребителските си разходи", посочва главният икономист на финансовата институция Кристофор Павлов. Очакванията му са към 2018 г. темповете на нарастване на кредитите и на депозитите в банковата система да се изравнят и от 2019 г. ускоряването на кредитирането отново да надвишава темпа, с който расте депозитната база.

По отношение на лихвите от Уникредит прогнозират поевтиняването на кредитите да изпреварва понижаването на доходността по депозитите. Това ще свие лихвения спред, при който работят банките, с 13 - 20 базисни точки през следващата година, посочва Павлов. Двигатели на намаляването на цената на кредитите ще бъдат продължаващото рефинансиране на стари, главно ипотечни кредити, както и конкуренцията между банките за привличане на нови клиенти.

"Характерно за България през последните години е, че пазарът, най-вече кредитният, е преразпределителен. Желанието на банките да кредитират е високо, но всъщност това, което се случва, е, че те преразпределят вече съществуващи експозиции в много по-голяма степен, отколкото да финансират нов бизнес", обяснява и главният изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов.

Рисковете

Същевременно качеството на кредитния портфейл остава основен източник на уязвимост за системата, като по оценки на Павлов ще е необходимо поне още 1-1.5 години банките да задържат настоящите си равнища на провизиране на кредитните си портфейли, за да може след това да се наблюдава рязко понижение в обема на необслужваните заеми. Очакванията му са към 2018 г. делът на необслужваните кредити да се стабилизира на нива от около 10% (виж графиката).

Като източник на уязвимост за българския банков сектор Павлов очертава и наличието на множество малки банки, за които при променените условия за бизнес с ниски темпове на кредитен ръст е трудно да реализират достатъчно икономии от мащаба и да генерират печалби. Това създава предпоставки за консолидация в сектора, което според икономиста ще е от полза за системата.

От своя страна, Андронов очертава като предизвикателство пред банките не само в България, а и в световен мащаб, и засилването на регулаторния натиск върху сектора след глобалната финансова криза. Сред сравнително новите рискове пред дейността на финансовите институции той посочва и нарастващата зависимост от обезпечеността им с информационни технологии в светлината на растящата роля на дигитализацията, както и лавинообразното засилване на кибератаките.

За здравината на банките

На предстоящите проверки на качеството на активите на банките не трябва да се гледа истерично или с очаквания за сътресения в системата, коментираха представителите на сектора. Прогнозите са прегледът да доведе до известно забавяне на кредитния процес и до затягане на стандартите за кредитиране. "Това повишаване на стандартите е всъщност завръщане към едни по-консервативни и по-рационални правила", изтъква главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян.

Мнението му споделя и мениджърът на Сибанк Петър Андронов, който посочва, че е в общ интерес проверките да преминат спокойно, да не внасят драматизъм и да не пречат на икономическия растеж. "Дългосрочно очакваме да се подобри надеждността на банковия сектор, което да доведе и до нови инвестиции от чужбина и в България и да се подобрят условията за бизнес у нас", посочва той.

Основания за подобни очаквания дават и наблюденията на международната компания Deloitte, която беше избрана от БНБ за консултант при провеждането на тестовете. "Прегледът на банковите активи не е лесна работа, но ако банките са подготвени, може да протече гладко", казва и Балаш Биро, който е съдружник в Deloitte - Унгария, и е участвал в провеждането на подобни проверки в Словения, Унгария, Словакия и други. По думите му след такива оценки в други държави в Централна и Източна Европа се наблюдава подобряване в кредитните портфейли на банките и по-балансирано ниво на провизиране. "Важното е да не се забравя, че целта на такъв преглед е да се увеличат и гарантират стабилността и прозрачността в банковата система, а не да се наказват банките", изтъква той.

Вътрешната и външната макроикономическа среда, регулаторните промени и предстоящата проверка на качеството на активите на българските банки са основните фактори, които ще определят облика на местната банкова система през следващата година. Сигналите за възстановяване на икономиката дават основания да се очаква известно ускоряване на темповете на кредитиране  през 2016 г., като положителен ефект в тази посока ще има продължаващото намаляване на лихвените проценти в еврозоната и в страната. Същевременно  проверката на качеството на активите на местните банки ще влияе в обратна посока, като ще забави до известна степен кредитния процес и ще доведе до известно повишаване на кредитните стандарти, което според представителите на сектора е своеобразно завръщане към нормалността. Около тези изводи се обединиха банкери в рамките на организираната от "Капитал" трета годишна конференция "Банките и бизнесът".

Очакванията за следващата година са растежът на икономиката да се ускори, което да подобри и динамиката във финансовия сектор. Предизвикателство обаче остава това да се намери формула за траен растеж, който да бъде в резултат на структурни промени, а не да е обусловен от циклични фактори, както и да се предприемат допълнителни мерки, така че икономиката да може да постигне пълния си потенциал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK