Време е банките да признаят, че ДЦК крият риск
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Време е банките да признаят, че ДЦК крият риск

Време е банките да признаят, че ДЦК крият риск

Държавен дълг в балансите на кредитните институции в България в последните години нарасна до дни от най-високите нива в Европа

11262 прочитания

© shutterstock


Авторът е финансов анализатор и бивш директор на дирекция "Финансова стабилност" в БНБ.

За какво им трябва на банките да инвестират в държавни ценни книжа? Въпросът може да има много отговори, но традиционното обяснение по учебник е, че това е резултат от необходимостта от поддържане на вторични ликвидни буфери, с които да се посрещнат неочаквани изходящи парични потоци. Кредитите за бизнеса и домакинствата традиционно заемат най-високия и доходен дял от активите на банките, но те не могат да се развалят едностранно и съответно при тегления на депозити трудно могат да бъдат превърнати в пари. Паричната политика на ЕЦБ от 2008 г. насам наложи все по-ниски базисни лихви, а в резултат на започналата в началото на тази година програма на ЕЦБ за покупка на активи в момента доходностите на ДЦК в Европа са безпрецедентно ниски и на места отрицателни. Това напълно променя класическите правила. В момента доходността по тези книжа не компенсира риска от гледна точка на евентуалното покачване на лихвените проценти на фона на неустойчивите фискални фундаменти в държави като Италия, Испания и Португалия. И въпреки че тези държави редом с Гърция нагледно доказаха, че няма такова нещо като безрисков актив, от гледна точка на банките и регулаторите те продължават да се приемат за такива.

В ДЦК по принуда

Безспорен факт е, че устойчивият ръст на депозитите, регистриран в България от 2009 г. насам, изпревари съществено темпа на кредитен растеж. Така постепенно, след като бяха изплатени стари задължения към централите, в банките се натрупа висок буфер от привлечен ресурс, който трябваше да бъде инвестиран. В условията на отсъствие на кредитен растеж и под тежестта на проблемните вземания банките се преориентираха към "безрискови" ДЦК, издадени от Република България. С малки изключения българските банки традиционно не инвестират съществено на пазара на чуждестранни ДЦК и диверсификацията на техните портфейли е изключително ниска.

Правителството с редовните си бюджетни дефицити и необходимостта от средства за финансиране изплащането на гарантираните влогове в КТБ рязко повиши задлъжнялостта си към банковата система. От 2010 г. насам е налице трайно и съществено намаляване на доходността на българските ДЦК, която освен от политиката на ЕЦБ е повлияна и от увеличената склонност на банките да инвестират в този актив. От 6% през 2010 доходността на вторичния пазар по 10-годишните ДЦК, издадени по Наредба 5 на вътрешния пазар, достигна безпрецедентно дъно от 1.24% през 2015! (виж графиката)

От началото на 2010 г. насам банките устойчиво насочват новопривлечени депозитни средства към инвестиции в ДЦК. Делът на експозицията към сектор държавно управление в активите на банките към пика в края на май т.г. нарасна от 4.8% до 11.4% (2.3 до 8.4 млрд.). За сравнение при банките в еврозоната този показател за същия период е нараснал от 4.8% до 6% от активите. Само в държавите с влошени публични финанси като Италия, Испания и Португалия показателите към края на септември са толкова високи: 11.5% (от 5.7%), 10.1% (от 4.8%) и 9% (от 3.5%). Високият дял може да се дължи както на липса на алтернативи (ниско търсене на кредити и липса на инвестиционни проекти), така и на "финансова репресия" от страна на държавата (различни похвати, с които тя склонява банките да купуват нейния дълг). В България банките се запазват като основен купувач на държавен дълг и с нарастването на експозицията нарастват и рисковете от бъдещи загуби при различни неблагоприятни сценарии. Без претенция за изчерпателност такива могат да бъдат: влошаване на макроикономическата ситуация, нарастване на бюджетния дефицит, нарастване на лихвените проценти, нарастване на премиите за суверенен риск. (виж графиката)

Не бива да подценяваме риска от влошаване на финансовото състояние на България заради неосъществените структурни реформи и трайното намаляване на темпа на дългосрочен икономически растеж заради застаряването на населението и неадекватната образователна система. Рискът от поемане на нови дългове на нереформирани държавни дружества в енергетиката и общинското управление (общините и "Топлофикация" - София) е също латентен, да не споменаваме и Фонда за гарантиране на влоговете. Повечето банки у нас са експонирани съществено към всички изброени рискове заради високата концентрация на инвестиции в ДЦК, която поддържат (виж таблицата).

Безрискови само на име

При очертаващата се тенденция в проектобюджета и средносрочната бюджетна рамка страната ни ще продължи да повишава задлъжнялостта си. Банкерите у нас обаче трябва да си дадат ясна сметка, че местният пазар на ДЦК е недостатъчно ликвиден и плитък. Излизането от дългите и концентрирани позиции в ДЦК без съществени отклонения от пазарните цени при влошена фискална ситуация може да се окаже невъзможно. Държането до падежа е възможност, но това означава блокиране на ресурс в нискодоходни и нисколиквидни активи. Повечето банки подценяват рисковете на българските ДЦК и е необходимо да се замислят.

За разлика от европейските банки и правителства, които имат защитата от политиката на кредитор и маркетмейкър от последна инстанция в лицето на ЕЦБ, у нас банките не са защитени от лошо направените фискални аритметики. За България, която няма самостоятелна парична политика и на БНБ със закон е забранено да закупува ДЦК, издадени от българското правителство, монетизацията на държавния дълг чрез емисия на пари е невъзможна. В този случай банките ще носят напълно пазарния и кредитния риск от концентрацията на експозиции в ДЦК.

Регулаторен стимул

Към момента за инвестициите в ДЦК, издадени в левове и в евро не се прилага рисково тегло. Това означава, че банките не заделят капитал за потенциални загуби според стандартния подход. Ситуацията ще се промени в началото на 2018 г., когато съгласно чл. 114 т. 6 от Регламент 575/2013 от 2018 за ДЦК, издадени от Република България и деноминирани в евро, ще се прилага рисково тегло 20% от рисковото тегло, което съответства на кредитния й рейтинг. Постепенно рисковото тегло ще се повишава през 2019 до 50% и през  2020 до 100%. За тези в левове теглото ще си остане 0%.

Настоящите регулаторни изисквания за ликвидност и концентрация, заложени в  Регламент 575/2013, са либерални и по-скоро насърчават концентрацията на инвестиции в ДЦК. Те третират всички емисии ДЦК за ликвиден актив на банките въпреки очевидно ниските обеми спрямо размера на емисиите, търгувани на вторичния пазар на ДЦК в страни като България. Инвестициите в ДЦК не са предмет на ограниченията, включени в режима на големите експозиции и концентрация.

В момента ДЦК са поставени в изключително привилегирован регулаторен режим, който не защитава банките инвеститори, а дори напротив - стимулира ги към поемане на вече посочените рискове.

Какви са решенията

Банките следва да преоценят рисковете от експозициите в ДЦК и да диверсифицират портфейла си, ако е необходимо, и да редуцират експозициите си, особено в неликвидните емисии, издадени по Наредба 5.

Регулаторите следва да включат суверенния риск в предстоящия стрес-тест на банките, застрахователите и пенсионно-осигурителните дружества. С оглед избягване на бъдещо акумулиране на експозиции от банките могат да се въведат специфични макронадзорни капиталови изисквания с цел ограничаване на потенциала от загуби при материализиране на суверенен риск. Технически такива мерки могат да бъдат реализирани чрез индивидуални препоръки по втория стълб на надзорния преглед, насочени към силно експонираните банки с цел намаляване на концентрацията и повишаване на специфичните капиталови буфери. Министерството на финансите и БНБ трябва да създадат максимално благоприятни условия за функциониране на прозрачен, свободен, конкурентен и ефективен първичен и вторичен пазар на държавен дълг. Необосновано е да се поддържат два паралелни сегментирани пазара на ДЦК. Вътрешен пазар за емисии по Наредба 5 е неликвиден и неатрактивен с малък брой участници  - местни финансови институции, които са предимно държатели до падежа. Този сегмент не е атрактивен за сериозни чужди институционални инвеститори по много причини. На първо място, заради липсата на доверие в законодателната рамка и техниката на извършване на финалния сетълмент, липсата на преки връзки с популярни чужди депозитари. На второ място, заради възможността на министъра на финансите да ограничава предлаганите обеми в зависимост от предложените на аукционите цени и по този начин да упражнява финансова репресия.

Международните емисии също са нехомогенни. Издадени са по различни законодателства - английско и германско. Едва тази година се направи опит за създаване на последователна и средносрочна емисионна MTN програма, която е в самото си начало. Предимството на международните емисии е, че те осигуряват по-висока ликвидност и пазарът притежава дълбочина. Допълнително предимство на деноминираните в евро емисии, издадени на международните пазари, е, че те се приемат от ЕЦБ за обезпечение при паричните операции. Тези емисии са предпочитани и заради сетълмента, осигурен от популярни за инвеститорите депозитари като Euroclear и Clearstream.

Авторът е финансов анализатор и бивш директор на дирекция "Финансова стабилност" в БНБ.

За какво им трябва на банките да инвестират в държавни ценни книжа? Въпросът може да има много отговори, но традиционното обяснение по учебник е, че това е резултат от необходимостта от поддържане на вторични ликвидни буфери, с които да се посрещнат неочаквани изходящи парични потоци. Кредитите за бизнеса и домакинствата традиционно заемат най-високия и доходен дял от активите на банките, но те не могат да се развалят едностранно и съответно при тегления на депозити трудно могат да бъдат превърнати в пари. Паричната политика на ЕЦБ от 2008 г. насам наложи все по-ниски базисни лихви, а в резултат на започналата в началото на тази година програма на ЕЦБ за покупка на активи в момента доходностите на ДЦК в Европа са безпрецедентно ниски и на места отрицателни. Това напълно променя класическите правила. В момента доходността по тези книжа не компенсира риска от гледна точка на евентуалното покачване на лихвените проценти на фона на неустойчивите фискални фундаменти в държави като Италия, Испания и Португалия. И въпреки че тези държави редом с Гърция нагледно доказаха, че няма такова нещо като безрисков актив, от гледна точка на банките и регулаторите те продължават да се приемат за такива.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dggm avatar :-P
    dggm

    БЛАГОДАРЯ за чудесната статия Борис Петров!

  • 2
    bronc avatar :-|
    Борис

    Добра статия, браво.

  • 3
    tet avatar :-|
    tet

    Статията е добра.
    Мже би не е важно защо един директор на БНБ трябва да стане бивш, за да коментира рисковете от концентрирани инвестиции в ДЦК.
    Надявам се БНБ накрая да си отвори очите и да започне да мисли и действа като истински независим регулатор предвид ниско ликвидния пазар на вътрешни ДЦК.

  • 4
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    Най-голямата тъпня е да няма рисково тегло за експозиции в български държавен дълг по отношение на местните банки ...

  • 5
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Ако трябва да се сравнява вероятността от фалит на държава с невеъзможността да се събере кредит даден на фирма и инвестиране в дялов капитал при последното има най-висок риск да не се върнат парите. В този ред на мисли банките предпочитат да вземат 1% на 1 млрд вместо рискови 10% на 100 млн. Правителствата пък харчат пари, защото това печели избори. Та работата става, така че никой няма пряк интерес от промяна на статуквото.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK