Банките тестват нови граници на негативните лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките тестват нови граници на негативните лихви

Повечето анализатори очакват ръководената от Марио Драги ЕЦБ да намали още повече лихвите на 3 декември.

Банките тестват нови граници на негативните лихви

Тенденцията за таксуване на депозиите може да стимулира алтернативи на валутите

3427 прочитания

Повечето анализатори очакват ръководената от Марио Драги ЕЦБ да намали още повече лихвите на 3 декември.

© Reuters


Освен ЕЦБ централните банки на Дания, Швеция и Швейцария също вече налагат негативни лихви. От началото на следващата година БНБ въвежда такива за свръхрезервите на банките.

Понижаване на депозитната лихва на ЕЦБ с още 0.2% ще доведе до свиване на нетната печалба на европейските банки с 0.6%.

През юни миналата година Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основния си лихвен процент, по който кредитира търговските банки, до 0.15%. Лихвата по депозитите на търговските банки в ЕЦБ беше намалена до -0.1%. За централна банка, която традиционно е внимателна с неконвенционалните мерки, въвеждането на негативни лихви беше смел ход, пише Economist. На практика така ЕЦБ започна да взема такси от банките, за да приема излишните им средства, с цел да ги накара да понижат лихвите за кредитиране на бизнеса и домакинствата.

Три месеца по-късно ЕЦБ понижи лихвата по депозитите до -0.2%. Повечето анализатори очакват, че на заседанието си на 3 декември банката ще понижи лихвите още повече. Прогнозите сочат и към разширяване на програмата за количествено облекчаване - създаване на нови пари чрез изкупуване на ценни книжа.

В последните си изяви президентът на ЕЦБ Марио Драги твърди, че през последните 18 месеца неконвенционалните политики на банката са били "доминираща сила" зад съживяването на икономиката на еврозоната и преодоляването на опасността от дефлация. Банковото кредитиране също бавно се подобрява. Въпреки това Драги изтъква, че ниската инфлация и рисковете за възстановяването оправдават по-нататъшни мерки.

Път надолу

При последното понижение на лихвите Драги заяви, че те вече се намират на долната граница, но сега изглежда, че той преосмисля позицията си. Това поставя въпроса колко надолу могат да бъдат понижени лихвите на ЕЦБ.

Доскоро всеобщото схващане беше, че най-ниската възможна лихва е нула, отбелязва Economist. Отрицателните лихви могат да накарат вложителите да се обърнат към алтернативи на депозитите, включително да ги държат в брой. Вложителите може би ще приемат малки такси, за да избегнат разходите, свързани с други възможности. Повечето анализатори обаче смятат, че толерантността ще е ограничена.

ЕЦБ не е единствена в тестването на нови дъна за лихвените проценти. Датската централна банка поддържа основната си лихва под нулата близо три години, за да отблъсква капиталови потоци, оскъпяващи валутата й спрямо еврото. През януари швейцарската централна банка се отказа от политиката си за поддържане на максимален курс на франка спрямо еврото, което изискваше мащабно печатане и продажба на валута. Вместо това тя също се обърна към негативните лихви, за да ограничава покупките на франкове от инвеститорите. Шведската централна банка въведе негативна лихва през февруари, за да отслаби кроната, да ограничи вноса и да стимулира инфлацията.

За тези държави основният фактор е обменният курс на валутите им спрямо еврото. За да го подкрепят, те трябва да поддържат лихви, по-ниски от тези на ЕЦБ. Лихвите по депозитите в Дания и Швейцария са -75%, а в Швеция - 1.1%. Това обаче не накара търговските банки в тези страни да се откажат от депозитите си в централните банки, както предполага теорията. Причината за това е, че прехвърлянето на средствата в пари в брой ще увеличи разходите за съхранение и пренос на банкнотите при ежедневни транзакции. Другото възможно използване на депозитите е междубанково кредитиране, но финансовите институции вече са залети от излишна ликвидност заради количественото облекчаване.

През миналата седмица Българската народна банка (БНБ) обяви, че от 4 януари догодина ще въведе отрицателна лихва за свръхрезервите, които търговските банки държат в нея. Това е предпазна мярка срещу рязкото увеличаване на средствата, насочвани към БНБ, след като ЕЦБ въведе отрицателни лихви още миналата година. Очакванията са отрицателните лихви да стимулират банките да потърсят алтернативи в какво да влагат свръхрезервите си и да увеличат кредитирането.

Пазарен ефект

Лихвите по депозитите в централните банки имат ефект върху цялостния пазар на краткосрочен дълг, поради което там лихвите също минават в негативна територия. Съчетанието между лихвената политика и създаването на пари от централните банки чрез изкупуване на облигации доведе до понижение на доходността по ДЦК в цяла Европа. Банките обаче прехвърлят част от цената на негативните лихви към корпоративните си клиенти. За тях също не е печелившо постоянно да местят големи количества пари в брой. Основната алтернатива на това – купуването на сигурни и ликвидни облигации, също би била губеща заради отрицателните лихви.

През миналата седмица малката швейцарска банка Alternative Bank Schweiz обяви, че от януари ще е принудена да налага негативни лихви и на депозитите на физически лица. Повечето банки обаче предпазват малките си клиенти от такива такси, за да не ги изгубят, и предпочитат да приемат намалените печалби. Според Autonomous Research понижаване на депозитната лихва на ЕЦБ с още 0.2% ще доведе до свиване на нетната печалба на европейските банки с 0.6%.

Предписанията на икономистите за лихвената политика също стават по-смели. През септември главният икономист на централната банка на Великобритания Анди Халдан очерта възможностите за още по-голямо понижаване на лихвите в бъдеще. Най-радикалният вариант за това би бил цялостно премахване на парите в брой. Кен Рогоф от Харвардския университет изчислява, че на всеки човек в САЩ се падат по 4 хил. долара в обращение. Освен че би помогнало на банките, премахването на парите в брой може да предотврати транзакции, свързани с нелегална дейност и укриване на данъци.

Дори при такъв сценарий вложителите могат да прехвърлят депозитите си към алтернативи като чуждестранна валута или благородни метали. Други възможности за съхраняване на стойност включват изтегляне на средства от банките под форма на сертифицирани чекове или авансови плащания към данъчните служби, които впоследствие могат да бъдат искани обратно. Всякаква форма на предплащане като карти за градски транспорт, ваучери за подаръци и SIM карти могат да се превърнат в алтернативна валута и актив с нулева доходност. Ако лихвените нива продължат да навлизат в негативна територия, това ще обърне с главата надолу и бизнес преговорите. Компаниите ще се стремят да правят плащания бързо и да ги получават бавно, а складовите им запаси ще нарастват.

На практика банките в еврозоната са на първа линия в налагането на негативни лихви. Това подхранва страхове, че прекалено силно понижение може да навреди на икономиката. "Банките, които са нервирани за стабилността на депозитите си, вероятно ще намалят кредитирането", изтъква Хю ван Стенис от Morgan Stanley. Един от сигурните ефекти от ново понижение ще е още по-голямо отслабване на еврото спрямо долара, особено на фона на очакванията Федералният резерв да тръгне в обратна посока и да повиши лихвите. Това вероятно е и една от основните цели на ЕЦБ, отбелязва Economist.

Освен ЕЦБ централните банки на Дания, Швеция и Швейцария също вече налагат негативни лихви. От началото на следващата година БНБ въвежда такива за свръхрезервите на банките.

Понижаване на депозитната лихва на ЕЦБ с още 0.2% ще доведе до свиване на нетната печалба на европейските банки с 0.6%.

През юни миналата година Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основния си лихвен процент, по който кредитира търговските банки, до 0.15%. Лихвата по депозитите на търговските банки в ЕЦБ беше намалена до -0.1%. За централна банка, която традиционно е внимателна с неконвенционалните мерки, въвеждането на негативни лихви беше смел ход, пише Economist. На практика така ЕЦБ започна да взема такси от банките, за да приема излишните им средства, с цел да ги накара да понижат лихвите за кредитиране на бизнеса и домакинствата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK