Отрицателният лихвен процент, който ще бъде прилаган към свръхрезервите на банките в БНБ от началото на следващата година, ще бъде -0.2%, което е съотносимо със ставката, с която Европейската централна банка (ЕЦБ) облага депозитите на банките в еврозоната. Това стана ясно на среща между ръководството на Асоциацията на банките в България и журналисти. Мярката ще засегне натрупани свръхрезерви от близо 6 млрд. лв., посочиха финансистите и прогнозираха, че това може да окаже допълнителен натиск върху лихвите по депозитите, както и да принуди участниците на пазара да кредитират по-агресивно. Банкерите предупреждават, че това крие рискове за системата, тъй като перспективите са лихвите да започнат да се покачват в следващите 2-3 години и тогава може да се повтори сценарият от 2008 г., когато висок процент от заемите изпаднаха в просрочия или спряха да се обслужват.

Лихвите познават и пътя нагоре

С вдигането на лихвите на Федералния резерв в САЩ, което се очаква в края на тази или началото на следващата година, Европа ще бъде принудена да последва посоката, анализира председателят на банковата асоциация и главен изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов. "Няма да сме в тази розова среда още дълго време", прогнозира той и добави, че тази перспектива плюс свръхликвидността в системата залагат капан пред банковата индустрия, тъй като изкривяват представите за риск и се отразяват върху поведението на банките. "Олихвяването на свръхрезервите няма да провокира кредитен интерес, защото е много малко. В момента депозитите продължават да нарастват с по-голям темп от кредитите. Най-вероятно двата агрегата ще се изравнят като темп на промяна през 2016-2017 г.", прогнозира Андронов и уточни, че нивата на лихвите няма да бъдат основният фактор за това, а очакванията на бизнеса и домакинствата за икономическа и политическа стабилност.

"Това насаждане на представи, че лихвите ще продължат да падат и че кредитирането трябва да се ускори, е вредно и опасно според мен", коментира Светослав Гаврийски, член на ръководството на асоциацията и главен изпълнителен директор на Алианц банк България. Според него агресивното кредитиране на сегашните или по-ниски равнища крие риск кредитополучателите да не са в състояние да обслужват заемите си при покачване на лихвите, което би се отразило и върху качеството на кредитните портфейли на банките. Гаврийски не очаква рязка промяна на лихвите в Европа в следващите една-две години, тъй като ЕЦБ преследва инфлационна цел от 2%. Според него облагането на свръхрезервите ще се отрази в намаляване на доходността от депозитите на физическите лица в банките. Гаврийски отбеляза, че не всички банки имат проблем със свръхрезерви.  

Натискът върху банките се усилва

Представителите на банките в ръководството на браншовата асоциация коментираха, че в момента на пазара има масово предоговаряне на заеми, особено ипотечни, което води до намаление на лихвите с 1-2%. Това също оказва натиск върху банките, които са потърпевши от стесняването на лихвените маржове и трудностите по управление на свръхликвидността. Очаква се това да проличи в балансите им към края на годината, още повече че им предстои да внесат 82 млн. лв. в новосъздадения Фонд за преструктуриране на банки. Сумата се равнява на близо 10% от печалбата на сектора за деветте месеца на годината, като за всяка от 28-те банки на пазара вноската е различна и е определена от БНБ на база на методологията в европейска директива. Все още банките нямат яснота за това как ще се промени размерът на вноските, които правят във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. След като досега те отчисляваха по 0.5% от размера на привлечените депозити, от догодина ще има нова формула, в която, колкото по-рискови експозиции има банката, толкова по-висока ще е вноската й. "Подходът за определяне на вноската няма да е същият, който се използваше при Фонда за преструктуриране на банки. Но със сигурност вноските на банките няма да спаднат", каза Петър Андронов.