За какво трябва да се подготвят банкерите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За какво трябва да се подготвят банкерите

За какво трябва да се подготвят банкерите

Успехът нредстоящият преглед на качеството на активите зависи и от способността на банките да го демонстрират

7849 прочитания

© shutterstock


Георги Николов е директор в "ПрайсуотърхаусКупърс България" с опит в одит и консултантски услуги на банкови институции през последните 19 години. Участвал е в проекти по преглед на качеството на активите на дъщерни банки в България и Румъния.
Щефан Вайблен е старши съдружник в "ПрайсуотърхаусКупърс България", ръководи отдел "Одит услуги" в страната и е с 26-годишен опит с клиенти от банковия сектор на Германия и Източна Европа. Той ръководеше през 2015 г. прегледа на качеството на активите на пет банки в Сърбия.

БНБ вече избра консултант, който ще й помага и в следващите месеци предстои трескава работа по подготовка на прегледа на качеството на активите (ПКА) и стрест тестове на банките. Провеждането им ще е ключово в редица аспекти за самите банки, но може да има известни, макар и вторични ефекти за клиенти им. Затова и всички в сектора, а и извън него, чакат да видят конкретната методология на най-важния изпит за банковата система от много години насам.

Но дори и без да са известни конкретните условия, съобразени с местните особености, общата рамка на упражнението е в голяма степен ясна – разписана в наръчник на ЕЦБ и приложена от самата нея и от редица местни банкови регулатори. Най-базовият извод от опита досега е, че резултатите за всяка търговска банка зависят не само от присъщото качество на активите й, но също и от способността й да демонстрира това на регулатора в съответствие с ПКА методологията. Например, ако дадена информация бъде изискана от банката, и тя не може да я предостави пълно и навреме, това би довело автоматично до допълнителни провизии. А за да се минимализират подобни ефекти е изключително важно банката да се подготви максимално предварително за всичко, което може да й поискат.

Настоящата статия цели както да изложи техническите аспекти на процеса на ПКА, така и да сподели някои от най-важните поуки, извлечени от повече от стоте проекта, осъществени от PricewaterhouseCoopers през последните 24 месеца в 13 държави от еврозоната и 6 държави извън еврозоната по аналогични процдури.

Какво се проверява

Целта на ПКА е да определи качеството на банковите активи и да предостави входящи данни за стрес теста. Фаза 1 от прегледа е селекция на портфейла на база оценка на риска и се извършва от банковия регулатор. Процесът, заложен във Фаза 2, съдържа различни работни компоненти, извършени за съответната търговска банка от външен одитор на ПКА, който се различава от независимия регистриран одитор на банката, изискван от местното законодателство.
Местните регулатори, в нашия случай БНБ, могат да изключат или опростят някои от тях във Фаза 1. Например в страни, където има ограничено използване на некотирани финансови активи, отчитани по справедлива стойност, такава оценка става излишна. Някои работни дейности могат да бъдат опростени, като се фокусира върху критичните сегменти, например корпоративни и ритейл експозиции, отчитани по амортизирана себестойност, докато други видове активи, например държавни или корпоративни облигации, могат по решение на банковия регулатор да бъдат извадени от обхвата. 1.       Процеси, политики и счетоводен преглед – одиторът преглежда способността на банките да оценяват, управляват, следят, контролират и възстановяват кредитни експозиции (балансови и задбалансови), както и политиките и процедурите, които влияят на счетоводната балансова оценка (като начина на провизиране, третирането на необслужвани и реструктурирани експозици, политики и процедури за оценка и ликвидация на обезпеченията и т.н.). 2.       Създаване на "кредитен журнал" (loan tape) и потвърждаване достоверността на данните – обикновено това е трудоемка задача, която включва систематизиране на основна счетоводна информация като класификация по сегменти. Одиторът извършва тестове за проверка на нейната достоверност, включващи равнения и други проверки за съответствие на данни между дадени два регистъра. Установените съществени проблеми се събират и обобщават за всяка банка и се набелязват корективни действия, които в зависимост от значимостта на констатацията може да бъдат незабавно приложени от банката и кредитният журнал да се изготви наново или размерът на извадката да бъде увеличен.
3.       Определяне на извадките – предвид обема на извършения анализ не е възможно да се проверят всички експозиции от даден портфейл. Поради това, в допълнение на задължителния преглед на най-големите клиенти на банките  одиторът използва техники за селектиране на извадката, които са в съответствие с най-добрите международни практики, например Международен одиторски стандарт 530. Обикновено портфейлът се разделя на 49 сегмента в зависимост от размера на експозицията на длъжника и нейния рисков профил, като се използват седем рискови категории и седем за размер. 4.       Преглед на кредитните досиета – прегледът на кредитните досиета проверява дали кредитните експозиции са правилно класифицирани в системата на банката (рискова категория, статус на необслужван кредит, статус на обезценка и т.н.), както и ако има нужда от обезценка, дали тя е правилно изчислена. Освен информация от "кредитния журнал" на одитора трябва да се предостави подробна информация за икономическото състояние на длъжника. Първоначално централната банка изисква информация от банките, проверява верността и пълнота й и я предоставя на одиторите. Втората стъпка включва оценка на това дали експозицията е правилно класифицирана в системата на банката според следните пет характеристики:   - идентифициране на доказателства за наличие на обезценка
  - класификация на необслужвани експозиции (според дефинициите, зададени от централната банка и тези на търговската банка, която от двете е по-консервативна)   - регулаторна класификация на експозицията   - сегмент на актива (в зависимост от определението, заложено от ПКА методологията)
  - класификация по свързани лица на база Международен счетоводен стандарт 24. Прегледът на размера на индивидуална обезценка е приложим единствено за суверенни, институционални и корпоративни портфейли. 5.       Обезпечение и оценка на недвижими имоти – оценката на обезпеченията има ключово значение за определянето на нужната обезценка. Разглеждат се и балансово придобитите недвижими имоти от обезпечения на проблемни кредити. Всички обезпечения над определен праг трябва да бъдат преоценени от трета страна, за да се определи пазарната им стойност към датата към която се прави ПКА. Обикновено се изисква най-малко 90% от общата стойност на обезпеченията да бъдат преоценени.
6.       Екстраполация на резултатите от прегледа на кредитните досиета – резултатите от прегледа на кредитните досиета се проектират върху останалия портфейл. Показателите, които се екстраполират, са тези на провизиите за обезценка и класификацията на необслужвани кредити. Към сегментите, изключени от извадката, не се прилага екстраполация (например преобладаващата част от ритейл портфейла). Несъществените отклонения и разлики също не се екстраполират. 7.       Анализ на портфейлната провизия - еднородни активи, които не са индивидуално значими, се проверяват за обезценка на ниво портфейл заедно с индивидуално оценени финансови активи, за които е установено, че няма обективни доказателства за обезценка. Този анализ е приложим за всички редовни експозиции и всички нередовни ритейл експозиции, независимо от това дали банката използва индивидуален или портфейлен подход. Бъдещите парични потоци от група експозиции, които са оценени за обезценка на портфейлна основа, се определят на база на очакваните и договорни парични потоци, отчитайки историческия опит от загуби от активи с подобни характеристики на кредитния риск. 8.       Преглед на експозициите със справедлива стойност от ниво 3 – този работен компонент е приложим за некотирани финансови активи, отчитани по справедлива стойност, чиято справедлива стойност се изчислява, като се използват модели, използващи входни данни, които не могат да бъдат обективно наблюдавани. Тя обхваща преоценка на недеривативни активи, преглед на процедурите по търговския портфейл и преглед на модела за оценка на деривативи.

9.       Определяне на коригирания в резултат на ПКА коефициент на капиталова адекватност за ползването му в стрес тестовете и определяне на корективните действия за банките след ПКА: някои резултати от ПКА трябва да бъдат отразени във финансовите отчети на банките, но това са основно разлики, породени от грешки, а не такива от по-консервативните регулаторни параметри спрямо изискванията на МСФО. Детайлният доклад на одитора също включва изложение на всички други констатирани слабости (например такива, свързани с политики, процедури и практики за моделиране на съответната банка) и препоръки за тяхното отстраняване.

Къде най-често са трудностите

Конкретните проблеми, които се срещат по време на процеса на ПКА, варират по своята сложност. Те включват:

Наличие и качество на данните

Понякога е трудно да се подсигури подаването на най-актуалните данни към регулатора и банките да се подготвят достатъчно добре за тяхното обсъждане. Понякога данните се събират ръчно поради липсата на централизирана база данни, което прави процеса по-времеемък и изложен на значителен риск от грешки. Често характеристиките на длъжниците, като например ефективен лихвен процент, дни на просрочие и съотношение дълг - стойност на обезпечение или класифицирането на длъжника към необслужвани кредити, разсрочен, и под наблюдение, не са налични в електронните системи на банката.

Банкови портфейли и дефиниции

Нерядко класификацията на портфейлите на банките не съответстват с ПКА портфейлите. Дефинициите за кредитен журнал на ПКА и кредитно досие не са идентични с тези, използвани в системите на банката. Периодът на установяване на загубата често не съответства с изискванията на ПКА и банките трудно могат да докажат други стойности. Индикаторите за загуби от обезценка са по-консервативни по изискванията на ПКА, което може да доведе до допълнителни провизии. Изискванията за преоценка на обезпеченията на банките не съответстват с изискванията на ПКА, което води до необходимостта от извършване на голям брой нови преоценки.

Количество и комуникация

Често възникват множество въпроси и отговори между банката и регулатора, както и при прегледа на кредитните досиета, което създава трудности, свързани с изискваните значителни усилия при подготовката на кредитни досиета, и гарантиране тяхната пълнота и качество. Регулаторът може да изиска допълнителни проверки за съгласуване и равняване, които отнемат време. Също така сме наблюдавали липса на съответствия между вътрешната и външната комуникация, отнасяща се до ПКА.

Как могат да се решат

От всички 130 банки в еврозоната, които бяха подложени на ПКА, 11 банки не издържаха проверката и трябваше да подсигурят допълнителен капитал от 7 милиарда евро. Други 14 банки "технически" не издържаха, но не трябваше да набират допълнителен капитал поради усилията им за преструктуриране (2 банки) и достатъчният капитал, привлечен след януари 2014 (12 банки). Тези резултати и комплексният характер на ПКА процедурата, описан по-горе, показват без съмнение важността й за търговските банки в България. Това напомня за старата поговорка "Ако не успееш да се подготвиш, се подготви за неуспех".

Георги Николов е директор в "ПрайсуотърхаусКупърс България" с опит в одит и консултантски услуги на банкови институции през последните 19 години. Участвал е в проекти по преглед на качеството на активите на дъщерни банки в България и Румъния.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    djb95 avatar :-|
    djb95

    Първия проблем , който ми се набива на очи за някои банки е : - класификация по свързани лица на база Международен счетоводен стандарт 24.Тази свързаност остана " скрита " за банковия надзор в случая КТБ и ми се струва , че отлагането на стрес тестовете чак за догодина има за цел да даде време на банки да изчистят , поне документално , кредитната си експозиция към свързани лица и фирми. При пенсионните фондове е същото.

  • 2
    avitohol avatar :-|
    Шенраб Мибо

    "ПКА процедурата
    ПКА методологията/формите
    ПКА процеса"

    Нещо в не е наред в това изписване. Или слагайте тирета, например "ПКА-процедурата", или използвайте съкращението "ПКА" в правилен словоред в изреченията, примерно "процесът по/на ПКА".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK