Твърде малка доза безплатни пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Твърде малка доза безплатни пари

"Намалението, което предприехме днес, е достатъчно. Точка", каза президентът на ЕЦБ Марио Драги

Твърде малка доза безплатни пари

След увеличаването на неконвенционалните стимули на ЕЦБ, пазарите реагираха негативно, което показва колко пристрастени са вече към печатането на пари

Николай Стоянов
3966 прочитания

"Намалението, което предприехме днес, е достатъчно. Точка", каза президентът на ЕЦБ Марио Драги

© reuters


Финансoвите пазари имат някои базови правила. Като например, че когато една централна банка намалява лихвите си, валутата й би трябвало да поевтинява. Европейската централна банка обаче от над година вече е в огледалния свят на отрицателните лихви. И там явно законите, които дирижират пазарите, са различни. Ако въобще ги има.

Тази седмица решението на ЕЦБ да свали лихвите си по депозити с още 10 базисни пункта до -0.3%, както и да добави още малко нестандартни стимулиращи мерки към вече екстравагантния си арсенал, не произведе очаквания резултат. Еврото поскъпна спрямо долара, а европейските фондови борси отчетоха спадове. А причината е проста - след намеците на президента на ЕЦБ Марио Драги от ноември, че "ще направим каквото трябва", привикналите към печатането на пари пазари просто очакваха повече. И като казваме привикнали, имаме предвид по-скоро пристрастени, защото все повече логиката на инвеститорите тотално се обръща - те охотно игнорират риска и дори приветстват лошите новини в очакване, че те ще предизвикат нова доза стимули - нещо, което изглежда все по-нездраво.

Грешката е полувярна

Очакванията за новите мерки на ЕЦБ започнаха да се трупат от седмици. Така на 3 декември вече имаше пълен консенсус за посоката на разхлабване на паричната политика. Въпросите бяха само как и с колко, като анализаторите залагаха на комбинация от намаляване на лихвите, увеличаване на размера на месечните покупки на ценни книжа от досегашните 60 млрд. евро и удължаването на срока на програмата отвъд обявения й евентуален край през септември 2016 г. Секунди преди решението за кратко настъпи гробна тишина, прекъсната от набързо нахвърляни туитове и тракане по терминалите. FT публикува статия, че лихвите остават без промяна и еврото рязко поскъпна спрямо долара.

Минути по-късно излезе официалната информация, че лихвите все пак се понижават с 10 базисни пункта. След това последваха и сконфузни корекции и извинения от изданието, че е имало подготвени две версии на материала и по погрешка е публикувана тази за нереализиралия се сценарий. Така или иначе обаче и след коректната информация на ЕЦБ, и след обявяването на още мерки на пресконференция час по-късно посоката на пазарите остана същата. Така насред засипаната с подигравки репутация на FT поне остава утехата, че ако някой е търгувал на база на статията, не е претърпял загуби.

Какво предложи Драги

Марио Драги обяви, че покупките на активи се удължават с поне шест месеца до март 2017 г., но всъщност краят остава отворен, като ще се чака, докато инфлацията устойчиво не поеме към целевите нива от близо до 2%. Размерът на покупките се запазва, но към тях се добавят и нови с главничните плащания по вече придобити книжа. В подлежащите на изкупуване активи освен държавен и някои видове частен дълг се включва и такъв на местните власти.

Всичко това на пръв прочит беше разтълкувано от пазарите като твърде малко и еврото направи най-големия си дневен скок спрямо долара - с 4% до над $1.093. А само часове по-рано се говореше за постигане на паритет при курс 1:1... Индексите в Германия и Франция изгубиха по над 3%, а другите европейски борси също падаха. Настроението се пренесе и в САЩ, където Dow Jones се понижи с 1.4%, а по-късно и Nikkei - с 2%. След няколко въпроса на журналисти в посоката дали ЕЦБ е направила достатъчно да срещне очакванията, които сама е посяла, Драги, видимо раздразнен, отсече: "Намалението, което предприехме днес, е достатъчно. Точка."

С отложено действие

Нервността му вероятно си има причина, защото решението едва ли е било лесно. В последните седмици намеците на президента за още нестандартни мерки бяха посрещнати с нетипично директен и публичен отпор от германските представители в ЕЦБ. Председателят на Bundesbank Йенс Вайдман открито критикува идеите за още печатане на пари с аргументи, че положителните ефекти ще отслабват, а рисковете ще се увеличават. Затова и вероятно, ако Драги не е дал на пазарите това, което искат, частично това се е дължало на опозиция от по-консервативно настроените централни банкери. Самият президент заяви, че решението не е било единодушно, но с голямо мнозинство, а след оповестяването му Вайдман го нарече ненужно, след като ЕЦБ дори покачва прогнозите за растеж и инфлация.

Друг висящ въпрос обаче е дали то наистина е толкова по-слабо, колкото реакцията на пазарите показваше. Всъщност решението представлява най-дълбокото навлизане в некартографираната територия на паричната политика, което някоя от водещите централни банки е предприемала. Макар покупките да не се увеличават и да не досят непосредствено изливане на нова ликвидност, заявката, че то ще продължи, докато има нужда, е повече от силен сигнал. Ако пазарите не харесват това, то само показва колко те вече са изкривени от политиките на ЕЦБ и колко пристрастени са станали към нейните намеси. Което е страшно.

Опасностите от пристрастяването

Отрицателните лихви имат лоши странични ефекти за банките. Но по-лошото е, че то тотално изкривява оценките за риска. Тъй като той не изчезва, реално голямата част от него се събира на баланса на ЕЦБ, която, за да може да изпълнява заявката си всеки месец да придобива по 60 млрд. евро, купува активи с все по-съмнително качество. И на все по-отрицателни лихви. При размерите на европейския дългов пазар нейните операции са масивни. И водят до това, че правителства, които само допреди години бяха практически фалирали, не само че имат отново достъп до пазарите, но и това става при изключително ниски проценти. Или както обобщава Ханс Вернер Зин от германския институт IFO, Драги се е отказал да провежда отговорна парична политика, а това, което прави, е прикрито спасяване на закъсали банки и правителства. "ЕЦБ се е превърнала в машина за спасяване", отсича той.

Още повече че и самият Драги не пропуска да натърти във всяко свое изказване, че мерките на ЕЦБ не са панацея и правителствата трябва да провеждат структурни реформи. Но по нищо не личи с купеното време от печатането на пари това да се случва реално. Вместо това всички се радват на дозата спокойствие от ликвидния дъжд след годините на суша. В резултат държавните дългове в еврозоната продължават да растат. А бежанската криза обещава през следващите години да има още повече непредвидени разходи, които допълнително да влошат бюджетните позиции на правителствата.

Драги отчита програмата досега като успех. По сметки на ЕЦБ без мерките инфлацията щеше да е с 0.5 процентни пункта по-ниска през 2016 г. и с около 0.3 пр.п. през 2017 г. А рaстежът би бил с 1 пр.п. по-малък в периода 2015 - 2017 г. "Правим повече, защото работи, а не защото се проваля", обясни той пред журналистите.

Тезата е спорна, но дори и да е прав, критиците му са категорични, че ЕЦБ вече се сблъсква с намаляващ ефект от неконвенционалните си мерки, които от нещо извънземно и временно се превръщат в норма за още поне 15 месеца. А това е дълъг период, в който пристрастяването към изливаните от нея пари може да стане толкова силно, че премахването на поредната доза да стане болезнено невъзможно.

Финансoвите пазари имат някои базови правила. Като например, че когато една централна банка намалява лихвите си, валутата й би трябвало да поевтинява. Европейската централна банка обаче от над година вече е в огледалния свят на отрицателните лихви. И там явно законите, които дирижират пазарите, са различни. Ако въобще ги има.

Тази седмица решението на ЕЦБ да свали лихвите си по депозити с още 10 базисни пункта до -0.3%, както и да добави още малко нестандартни стимулиращи мерки към вече екстравагантния си арсенал, не произведе очаквания резултат. Еврото поскъпна спрямо долара, а европейските фондови борси отчетоха спадове. А причината е проста - след намеците на президента на ЕЦБ Марио Драги от ноември, че "ще направим каквото трябва", привикналите към печатането на пари пазари просто очакваха повече. И като казваме привикнали, имаме предвид по-скоро пристрастени, защото все повече логиката на инвеститорите тотално се обръща - те охотно игнорират риска и дори приветстват лошите новини в очакване, че те ще предизвикат нова доза стимули - нещо, което изглежда все по-нездраво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    [quote#0:"статиа"] Драги не пропуска да натърти във всяко свое изказване, че мерките на ЕЦБ не са панацея и правителствата трябва да провеждат структурни реформи. Но по нищо не личи с купеното време от печатането на пари това да се случва реално
    ---------------
    ЕЦБ вече се сблъсква с намаляващ ефект от неконвенционалните си мерки, които от нещо извънземно и временно се превръщат в норма за още поне 15 месеца. А това е дълъг период, в който пристрастяването към изливаните от нея пари може да стане толкова силно, че премахването на поредната доза да стане болезнено невъзможно. [/quote]


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK