Как изглеждаха седем години на ниски лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как изглеждаха седем години на ниски лихви

Председателят на Фед Джанет Йелън

Как изглеждаха седем години на ниски лихви

Фед ще сложи край на ера на рекордно разхлабена парична политика

4069 прочитания

Председателят на Фед Джанет Йелън

© LARRY DOWNING


Федералният резерв на САЩ по всяка вероятност ще повиши лихвените нива, като по този начин сложи край на периода от седем години, в които те бяха държани близо до нулата (решението беше обявено в 21.00 часа българско време, след редакционното приключване на броя). Това слага край на безпрецедентна ера на разхлабена парична политка, през която централната банка трябваше да преодолее редица препятствия по пътя към възстановяване на пазара на

труда и други условия, които позволяват лихвите най-после да бъдат повишени.

На 16 декември 2008 г. Фед понижи федералните лихви до диапазона 0-0.25% като отговор на глобалната финансова криза, последвала колапса на Lehman Brothers, и тежката рецесия – най-сериозната в историята на САЩ след Втората световна война, припомня Bloomberg. Тогава Фед излезе със заявление, че "ще използва всички налични инструменти за възстановяване на икономическия растеж и запазване на ценовата стабилност". През 2009 г. Фед беше изправен пред друг вид криза – на растяща безработица. Тогава работните места спадаха със средно 424 хил. на месец, като към октомври безработицата вече достигаше 10% - най-високото ниво от 1983 г.

Световно разхлабване

През 2010 г. ефектите от финансовата криза вече са видими по цял свят, поради което големите централни банки тръгнаха по пътя на Фед, за да ограничат щетите. Централната банка на Великобритания понижи основния лихвен процент  до 0.5%, каквото е нивото му и досега. За сравнение, към края на 2007 г. нивото беше 5.75%. Европейската централна банка понижи лихвите по депозитите до 0.25%. През 2011 г. за кратко ги повиши, но след 2014 г. дори ги вкара в негативна територия. Япония предприема първото си понижение на лихвите от седем години още през 2008 г., а през 2013 г. направи още по-драстично разхлабване на политиката, включително мащабно печатане на пари.

Разхлабването на паричната политика по света помага и на САЩ чрез стимулиране на световния растеж. Същевременно обаче допринася за изтичане на капитали към по-високодоходни активи, което започна да оскъпява долара и да прави износа на страната по-неконкурентен.

На няколко пъти по време на ерата на нулеви лихви политическите сблъсъци за фискалната политика са ставали пречка за възстановяването. През юли 2011 г. Конгресът позволи на държавата да стигне до ръба на фалита заради спорове дали да се повиши таванът на федералния дълг. В крайна сметка демократи и републиканци постигнаха сделка, но кризата накара Standard & Poor's да понижи кредитния рейтинг на САЩ, което се отрази нагативно на капиталовите пазари и растежа. Последвалите съкращения на държавни разходи също допринесоха за икономическите проблеми.  

През май 2013 г. тогавашният председател на Фед Бен Бернанке заяви пред Конгреса, че по-късно през годината може да започне намаляване на покупките на ценни книжа, ако данните за икономиката са достатъчно добри. Перспективата за свиване на стимулите предизвика паника на пазарите, като търсенето на сигурност доведе до скок на доходността по държавния дълг. Заради това внимателната комуникация с пазарите се превърна в основен приоритет за наследника на Бернанке – Джанет Йелън.

Валутни ефекти

Доларът, който вече беше поскъпнал с 21% към средата на 2014 г., постепенно се превърна в главен фокус на Фед при обсъждането на вдигане на лихвите. Слабият растеж и разхлабената парична политика в чужбина увеличават капиталовите потоци към деноминиран в долари дълг. Тенденцията стана особено видна, след като ЕЦБ започна своята програма за печатане на пари през март 2015 г. След повишаване на лихвите В САЩ тези процеси могат да се ускорят, което ще оскъпи още повече долара. Този риск няма да откаже Фед от вдигането на лихвите, но вероятно ще доведе до отлагане на следващите стъпки. В началото на декември Йелън заяви, че "доларът е един от факторите, които вероятно ще карат паричната политика да се променя постепенно".

Външните рискове за валутните курсове бяха подчертани през август, когато Китай предприе изненадваща девалвация на юана. Втората най-голяма икономика в света позволи валутата й да се обезценява като реакция на забавения икономически растеж, която обаче доведе до големи загуби на вътрешните и международните капиталови пазари. Този ход на Пекин се сочи като един от факторите, накарали Фед да отложи вдигането на лихвите през септември.

Основната причина Фед да държи близките до нула лихви седем години е това, че икономическият растеж не е особено добър. Дълбоката рецесия не беше последвана от достатъчно явно възстановяване, като кредитните стандарти остават затегнати, което възпрепятства преминаването на лесните пари от финансовата система към реалната икономика. Умереният растеж в САЩ, макар и по-добър от този в Европа и Япония, означава, че ще е нужно много повече време, за да се възстанови всичко, загубено по време на кризата.

Федералният резерв на САЩ по всяка вероятност ще повиши лихвените нива, като по този начин сложи край на периода от седем години, в които те бяха държани близо до нулата (решението беше обявено в 21.00 часа българско време, след редакционното приключване на броя). Това слага край на безпрецедентна ера на разхлабена парична политка, през която централната банка трябваше да преодолее редица препятствия по пътя към възстановяване на пазара на

труда и други условия, които позволяват лихвите най-после да бъдат повишени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.