Американски опит за оттласкване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Американски опит за оттласкване

Федералният резерв затяга паричната политика за пръв път от близо десет години насам

Американски опит за оттласкване

Решението на Федералния резерв да започне да покачва лихвата не предизвика трусове, но ефектите му предстои да се проявяват

Николай Стоянов
4345 прочитания

Федералният резерв затяга паричната политика за пръв път от близо десет години насам

© Reuters


Не толкова отдавна, само преди година-две, инвеститорите жадно поглъщаха всяка лоша новина за американската икономика и я смилаха в нови покупки на акции, облигации и въобще каквото има наоколо. Причината - очакванията, че при липсата на сигнали за възстановяване Федералният резерв ще продължи да печата пари и да ги излива на пазарите.

Сега някак сбърканата логика се обърна, но продължава да звучи все така екстравагантно. Когато все пак на 16 декември американската централна банка (вече отдавна изключила печатницата) обяви първото си затягане на паричната политика от близо 10 години насам чрез вдигане на основната си лихва с 0.25 процентни пункта до 0.5% , пазарите отново разтълкуваха новината като положителна. Причината - щом Фед действа, значи икономиката вече е достатъчно стабилна.

Разбира се, имаше и много фактори, които спомагаха да няма шокове - вдигането беше очаквано, комуникирано от месеци и до голяма степен вече прието за даденост. Което не значи, че ефектите му, както и на вече калкулираните от пазарите следващи стъпки, няма да имат странични ефекти, които ще проличават във времето.

Но засега по всичко личи, че един от големите страхове от неконвенционалните мерки на централните банки се сбъдва. А именно това, че залетите с евтини пари пазари са изгубили способността си да отчитат адекватно рисковете.

Стъпка към нормалността

Не може да не се отчете, че самият факт, че Федералният резерв предприема крачката след 7 години на близо нулева лихва, е положителен. За преодоляването на кризата, която в ранните си фази заплашваше да стопи Уолстрийт, като замрази кредитирането и помете най-големите банки, централната банка не само използва всичките си лостове, но беше принудена да си измисли и нови. Употребата на странни акроними за покупка на книжа от пазара с трилиони и качването им на баланса на Фед беше съпътствано и с критики, че се отваря кутията на Пандора и че се тръгва по път, от който никой не знае как може да се върне.

Засега в първите си крачки назад воденият от Джанет Йелън Федерален резерв обаче не дава вид да се препъва. Институцията бавно и методично изключи печатницата си на пари, а сега премина и към следващата фаза. Сега логичните притеснения са доколко процесът ще може да продължи да се управлява гладко. Традиционно Фед постига целевия лихвен процент чрез операции на открития пазар - покупки или продажби на държавен дълг срещу долари, с което увеличава или намалява ликвидността. При свръхликвидността в системата обаче този инструмент става трудно използваем. Затова и Фед се сдоби и с други като обратни репо сделки - образно казано, централната банка взема назаем кеш от банките и в замяна им дава от своите ценни книжа в баланса си. Само в четвъртък по този начин централната банка попи 105 млрд. долара от пазара и даде знак, че тези операции ще са ограничени само от наличните в баланса й около 2 трлн. долара американски държавен дълг.

Ще пукат ли балоните

И ако мекият старт се приема оптимистично от пазарите, на заден план остават притесненията. Излетите през последните години долари на пазарите (и изливаните от ЕЦБ милиарди евро) не се превърнаха в инфлация и логично пораждат въпроса доколко те не са надули различни нови балони, които при затягането може да се окажат без въздух. Къде и колко никой не може да каже с точност, но едно от притесненията е, че поскъпването на доларовото финансиране допълнително ще удари разчитащите на външни капиталови потоци развиващи се пазари. А те и без това не са в добра форма - рецесията е вече факт в Русия и Бразилия, а Китай понижава целевия си растеж. Ако трансмисията се задейства и очакванията за още 3-4 покачвания на лихвата на Фед в следващата година се материализират, има риск компании и банки в развиващия се свят да останат на сухо. През 2015 г. вече нетният отлив на капитали оттам се оценява на 0.5 трлн. долара и при засилване на долара този процес може да ескалира. Самите развиващи се икономики не могат да реагират с покачване на лихвите, защото това би свило още повече растежа, а това ще ги принуди да изгорят валутните си резерви. И ако негативите се реализират в световната икономика, те неминуемо ще се върнат като бумеранг в американската.

Всъщност и без този ефект решението поставя под сериозен натиск и бюджета на САЩ. Покачващите се лихви ще вдигнат и разходите на американското правителство по обслужване на планината му от близо 22 трлн. долара дълг. Ниските лихви имаха и още един ефект - вкараха във фризера влошаващия се частен дълг и поддържаха много иначе практически фалирали бизнеси и домакинства живи. Тръгването по обратния път е равносилно на открехване на вратата, което, след като градусът се покачи, може отново да разнесе гнилата миризма. Идеята на дългогодишното раздаване на безплатни пари на банките беше именно те да ги инвестират, да печелят и да успеят да натрупат достатъчно капитал, че да могат да понесат тези загуби. Трудно обаче може да се прецени дали е било достатъчно.

Разбира се, ако усети, че някои от тези рискове се увеличават, Федералният резерв теоретично може да спре и дори да обърне действията си. Това обаче ще стане само с цената на загуба на доверие. Мерките на Фед досега бяха толкова успешни именно защото пазарите приемат, че нещата са под контрол. Ако техните прогнози обаче се объркат и им се наложи да променят политиката на коляно, това може да не е точно така и да завалят критики дали решението не е взето твърде късно (и така са се надули балони) или пък твърде рано (и икономиката не се е възстановила). А по-вероятно и двете. Освен това ще направи всеки следващ опит за връщане към нормалността още по-сложен.

Въпреки затягането всъщност балансът на Федералния резерв остава раздут и пълен с несвойствени инструменти, изкупени през годините. И те не намаляват, като на падеж полученият кеш се реинвестира. Сигналите според анализаторите на UBS са, че поне до 2017 г. това ще продължи да е така и няма да започне балансът да се свива чрез спиране на покупките, а още по-малко вероятно чрез продажби на активи. И затова си има причина - ако истинското затягане започне, джедайските трикове ще спрат да работят и пазарите ще се принудят да гледат какво става в икономиката. А не да хвърлят всичките си усилия да предвиждат как централните банки ще лекуват болестите или поне симптомите.

Какъв ще е ефектът тук

Българската икономика е пряко вързана по-скоро с еврозоната, отколкото със САЩ. Затова и доминиращият ефект не е покачването на лихвите на Фед, а понижаването до минусови територии на тези на ЕЦБ. Затова и банковите лихви по кредити и депозити вероятно ще продължат тенденцията си на спад. Краткосрочно българският бизнес по-скоро би усетил позитивни ефекти. Скъпият долар прави износа извън ЕС относително по-евтин, а същевременно оскъпява и вноса, с което освобождава глътка въздух от конкуренцията на вътрешния пазар. Ниските цени на суровините и най-вече на горивата (до известна степен също резултат от очакваното затягане в САЩ) също по-скоро подпомагат българската икономика.

Не толкова отдавна, само преди година-две, инвеститорите жадно поглъщаха всяка лоша новина за американската икономика и я смилаха в нови покупки на акции, облигации и въобще каквото има наоколо. Причината - очакванията, че при липсата на сигнали за възстановяване Федералният резерв ще продължи да печата пари и да ги излива на пазарите.

Сега някак сбърканата логика се обърна, но продължава да звучи все така екстравагантно. Когато все пак на 16 декември американската централна банка (вече отдавна изключила печатницата) обяви първото си затягане на паричната политика от близо 10 години насам чрез вдигане на основната си лихва с 0.25 процентни пункта до 0.5% , пазарите отново разтълкуваха новината като положителна. Причината - щом Фед действа, значи икономиката вече е достатъчно стабилна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    constantinex avatar :-P
    Constantine

    Основната причина за липсата на инфлация се крие в ниските цени на петрола...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK