Новите партньорства в КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите партньорства в КТБ

Докато множество вложители протестираха заради затворената КТБ, други спасяваха парите си чрез цесии

Новите партньорства в КТБ

Сделките с депозитите и кредитите във фалиралата банка осветлиха нови дуети

Николай Стоянов
26833 прочитания

Докато множество вложители протестираха заради затворената КТБ, други спасяваха парите си чрез цесии

© Велко Ангелов


Ако самото сгромолясване на КТБ през юни 2014 г. беше светкавично, след това държавните институции превърнаха фалита й в нещо като сапунена опера на забавен кадър. На БНБ й беше нужна близо половин година да отнеме лиценза й, на съда - над половин година да обяви несъстоятелността й, на синдиците - още половин година, за да публикуват какво се е случвало в първата половин година и кой си е спасил парите, а на прокуратурата - никой не знае още колко време, за да внесе разследването в съда.  В първата седмица на 2016 г. синдиците изпълниха законовото си задължение да оповестят списък на хората и фирмите, прехвърлили свои депозити на други (най-често такива с кредити), които да погасят с тях свои задължения към банката.

Естествено, докато се стигне до официалния списък, за много от сделките вече по един или друг начин се знаеше. За някои от най-големите беше изтекла информация, други бяха атакувани в съда от квесторите или синдиците на КТБ, за трети се разбираше от освободени обезпечения. Списъкът е важен, защото изсветлява и официализира много от тази информация и показва механизмите, чрез които част от големите депозанти, както и такива със силни политически или бизнес връзки успяват реално да прередят не само останалите, но и фонда за гарантиране на влоговете. Основните изводи са няколко:

- цялото бавене на държавата около отнемането на лиценза на КТБ създаде своеобразен черен пазар за депозити. За пет месеца спасяването на негарантирани пари за едни се превърна в бизнес, чрез който да изкупуват вземания с отстъпки от по 2-30 и повече процента и отложени плащания. За други се превърна в идеален механизъм да спечелят благоволението на влиятелни вложители в КТБ, което някой ден да бъде осребрено. А за трети вероятно се е оказал и добър начин да оплетат някого в зависимости.

- самата равносметка на прихващания за под 850 млн. лв. от 5.4 млрд. лв. депозити говори много за състоянието на банката. За да се получи сделката, чрез която да си спаси парите, всеки негарантиран вложител трябва да открие кредитополучател, който има намерение да си връща кредита. В списъка ясно проличават няколкото такива компании, докато цялата върволица от кухи фирми, използвани от някогашния тандем Василев/Пеевски за канализиране на пари към придобивки, логично не се включват. Или казано по друг начин - ако банката беше здрава, всички щяха да се спасят по двойки.

- действията на синдиците досега по никакъв начин не показват някакъв принцип кои прихващания се атакуват в съда и защо те, а не други. Законовите промени от пролетта на 2015 г. и датата на несъстоятелността дават големи шансове на синдиците да съборят практически всички такива сделки, но неясно защо те не го правят.

Банка+Пеевски 2.0

Едни от най-любопитните цесии са тези между Първа инвестиционна банка и няколко дружества, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, чиито сблъсък с Цветан Василев и медийните атаки от вестниците му бяха в основата на краха на КТБ. При атаката фирмите на Пеевски изтеглят депозитите си от банката и така остават само тези със задължения, които обаче нямат свързани лица, с които да сключат цесии.

При затварянето на КТБ конкурентната и местна банка няма сметки в нея. На 24 октомври обаче ПИБ придобива депозита на обявеното в несъстоятелност "Еър пропърти девелопмънт" за 97.5 млн. лв. Как точно се случва това е мистерия, предвид че синдик на дружеството е довереният на Василев адвокат Мартин Апостолов. Не е ясно и какво е предвиждал договорът и имало ли е плащане, тъй като за тази сума чакат и доста други кредитори освен ПИБ, сред които и Уникредит Булбанк.

Само дни след като ПИБ купува депозита, тя бързо успява да го продаде на части на няколко компании, чиито следи водят към Пеевски и ДПС. Най-голяната част 34.4 млн. лв. е цедирана на "Табак маркет" (Lafka), което с тях си прихваща кредит от КТБ. Други 17 млн. лв. отиват за "Сиболе сървисис инкорпорейтед България" - компанията, през която беше приватизиран "Техноекспортстрой" с финансиране от КТБ. "Сиболе" беше и в основата на атаките срещу КТБ, като по нейно искане беше назначен временен синдик в едно от ключовите дружества на Цветан Василев - ТЦ-ИМЕ. 16.8 млн. лв. пък отиват за "Дрослиан България" да погаси задължения към КТБ - то е дъщерно дружество на Droslian Ltd от Белиз, основният акционер в "Юрий Гагарин", където отскоро Пеевски е официален инвеститор. ПИБ цедира още и 7 млн. лв. на "Промишлено строителство холдинг" - тогава дъщерно на "Водстрой 98", компания чийто контрол от години се свързва с Пеевски.

Тъй като ПИБ, която през 2014 г. получи ликвидна подкрепа от държавата, купува депозита буквално дни преди отнемането на лиценза на КТБ, явно сделката със свързаните с Пеевски компании е била предварително договорена. Така по всичко личи, че банката е влязла в посредническа роля за клиента си.

Сталийски - цесия с двойна употреба

Ако повечето сделки, които могат да се видят в списъците на синдиците, целят да се спасят милиони, които иначе биха потънали, при тези на двама от най-големите индивидуални вложители замисълът явно е бил по-сложен. А основната цел на приятеля на премиера Бойко Борисов Александър Сталийски и съпругата му Виолета Сечкова явно е овладяването на стъкларския завод "Рубин".

Опитите на двамата да изтеглят парите си започват още в последните дни на КТБ, но наредените им преводи увисват преди затварянето на банката и не са изпълнени. За сметка на това за тях в края на октомври 2014 г. се намира друга идейна употреба. Двамата цедират своите съответно 20 и 10 млн. лв. на новосъздаденото няколко дни по-рано "Кепитъл инвестмънт". А още няколко дни по-късно то на свой ред прехвърля вземането си на "Рубин инвест", което заявява прихващане пред квесторите на КТБ и така стопява задълженията си към банката. Явно плащането по цесията е било разсрочено и активите са заложени в полза на "Кепитъл инвестмънт" и след като нарочно или не то не е обслужвано в началото на 2015 г., собствеността над завода е прехвърлена в друго новосъздадено дъщерно дружество на "Кепитъл инвестмънт" - "Рубин пропърти".

Самите Сталийски и Сечкова нямат връзка с компанията, която се управлява и притежава от подставени лица. А след 23 декември 2015 г. заводът е на път отново да смени собствеността си - тогава "Кепитъл инвестмънт" цедира вземането си от "Рубин пропърти" и "Рубин трейдинг" задно със залозите на друго новосъздадено дружество, "Глас дистрибюшън", срещу 42.2 млн .лв. Само дни преди сделката на 18 декември по искане на малък кредитор частен съдебен изпълнител е започнал изпълнение срещу "Рубин пропърти" и заводът се продава при начална цена 15.55 млн. лв. Търгът е насрочен за 19 януари като вероятно тогава плевенският завод ще се сдобие с чисто нов собственик, като така ще се прекъсне още повече връзката с КТБ, в случай че синдиците някой ден решат да насочат усилията си да връщат контрола над "Рубин". Не че има индикации това да се случва.

Инвеститор по неволя

Едоардо Миролио спасява 85 млн. лв. от личните и фирмените си депозити за общо около 90 млн. лв. по вече известни дестинации: "Техномаркет" и "Дунарит". И ритейлът, и оръжейният бизнес са нови посоки за италианския текстилен предприемач. В преговорите за цесии и прихващания той е бил силно неотстъпчив и е настоявал за 100% покритие, без значение в какъв срок във времето, твърдят източници, участвали в разговорите. Няма информация все пак предоставил ли е такива на двете дружества.

Преди фалита на банката и двете предприятия бяха под прекия контрол на банкера, а не на другия участник в тандема - Делян Пеевски. Неясно кога и как, но Василев успява да въвлече Миролио в няколко портфейлни вложения в компании от групата му през 2013 г. - италианецът с български паспорт за кратко придоби дял във фонда за земя "Агро финанс" и все още има миноритарен пакет в "Булгартабак". Вероятно покрай познанството си с Василев и високите лихви в КТБ той решава да държи и големи депозити в банката.

След затварянето на КТБ в края на 2014 г. Миролио срещу депозитите си придобива 50% от "Техномаркет" и става най-голям обезпечен кредитор на "Дунарит", което все още е под контрола на Василев. Но после започват и проблемите му. Цесиите му във веригата са сред първите атакувани от синдиците. Към него е насочен и първият удар с член 60а от закона за банковата несъстоятелност, който дава неясни права да се връща имущество с произход банката, като дори се иска запор на новоиздадени от "Техномаркет" акции при по-късно увеличение на капитала. След тази активност на синдиците дойде и новината от тази седмица, че Миролио се е договорил с Пеевски да му продаде дела си в "Техномаркет". Нищо, че след затварянето на КТБ покрай "Булгартабак" имаше сблъсък между двамата. Тогава целият контрол над холдинга беше поет от депутата от ДПС, книжата на дружеството се обезценяваха, нямаше дивиденти, липсваше информация към миноритарните акционери. Тогава Миролио успя дори да вкара контрольор в дружеството. Адвокатът на Пеевски Александър Ангелов демонстрира лошо отношение към малкия акционер и на последното общо събрание миналата година, но явно оттогава досега сблъсъкът е произвел сделка. Такава може и да се очаква и за "Дунарит", тъй като Пеевски е проявявал интерес към дружеството, твърдят източници.

За себе си и за акционера

Най-големият корпоративен вложител БТК преразпределя почти 50 млн. лв. от своя депозит от 140 млн. лв. към свързани бизнеси като мултиплекса НУРТС и сателитното "Плана сат". Други основни партньори със заеми за почти 50 млн. лв. са най-общо фирми от групата на Цветан Василев. Сред тях по информация на "Капитал" са компанията за имоти "Техно резиденшъл парк 2", "Никкомерс 01", "Ем проджект 1" и един от собствениците на БТК, InterV Investment. Остатъкът по непотвърдена информация отива към собственика на "Техномаркет" Domtech Holding.

Изборът на телекома с кого да сключи цесии става през есента на 2014 г., когато влиянието на Цветан Василев все още е силно и това ясно личи в избора. Чрез парите си БТК си връща собствеността върху два продадени в миналото актива - мултиплекса и сателитния бизнес. За няколко години те бяха продадени на дружества, свързвани с КТБ и Василев. Няма информация тези цесии и прихващания да са атакувани от синдиците. Засега държавата е насочила усилията си да върне парите от КТБ, с които Василев плати за придобиването на компанията. Сумата не е обявена официално, но е от порядъка на 150 млн. евро.

Сега БТК е на няколко седмици разстояние от нов собственик - Спас Русев, и от скъсване на връзката си с Цветан Василев. Това може да направи синдиците на КТБ още по-миролюбиви по отношение на делата срещу компанията. Телекомът напоследък предприе и футболна офанзива - придоби голям дял в "Левски" (където акционер е и адвокатът на Пеевски) и стана спонсор на "Лудогорец". Това обикновено спомага за благосклонно отношение от премиера.

Брокерите на цесии

В месеците след затварянето на КТБ повечето столични адвокати имаха една основна работа - да търсят партньори за свои клиенти вложители или пък кредитополучатели в банката. Така сравнително бързо се образува нещо като пазар, където всеки спрямо това с какви връзки разполага, с каква част от депозита си е готов да се прости, дали е склонен да почака за парите си можеше да възстанови между 50 и 100% от депозита си. Което така или иначе не беше лоша сделка, предвид че няма голям шанс негарантираните депозанти да получат повече от 20% след осребряването на активите на КТБ. И то след години чакане.

Като се изключат големите сделки, описани дотук, се оформиха и няколко групи, които един вид предлагаха услугата и на дребно. Може би като най-мащабния такъв се оформи Гриша Ганчев, под чийто контрол останаха едни от най-големите кредитополучатели на КТБ в групата "Петрол" - "Нафтекс Петрол" и "Елит Петрол", а също и заводът за автомобили GreatWall "Литекс моторс". Сумарно само тези три дружества са сключили над 180 цесии, като повечето са с лица извън групата.

Чрез тези компании Ганчев се оказва спасител на множество публични фигури. Сред тях са съпругата и дъщерята на бившия премиер Иван Костов, лично и фирмите на бившия финансов министър Стоян Александров, настоящият изпълнителен директор на ББР Ангел Геков и бившият Христо Карамфилов, гимнастикът Йордан Йовчев, гребкинята Румяна Нейкова и др... Редица финансови инвеститори, които по закон не са защитени от фонда за гарантиране, също се оказват сред клиентите на Ганчев. Тук влизат застрахователи като "Булинс" и "Булстрад", взаимните фондове на ДСК, "Адванс" и др. Сред контрагентите са и синдикалната КТ "Подкрепа" и работодателската БТТП. Според информация на "Капитал" в повечето от сделките си Ганчев не е искал отстъпка или тя е била символична, като най-често обаче изплащането е било отложено във времето.

Друг подобен брокер на сделки, макар и в доста по-малък мащаб, се оказва групата "Химимпорт". Чрез сделки със самия холдинг или със свързани с него компании като "Бългериан еъруейз груп" и "Велграф асет мениджънт" парите си спасяват бившият подуправител "Банков надзор" в БНБ Емилия Миланова и съдружникът в Deloitte Силвия Пенева. Цесии с групата сключват и редица държавни компании като БАЕЗ, "Българска фондова борса", "Държавна консолидационна компания" и "Централен депозитар". По-големите суми обаче идват от сделки със свързани компании.

По подобна схема оръжейният производител "Аркус" купува вземания от публични фигури като бившия директор на Райфйзенбанк Момчил Андреев, а "Риск инженеринг-Д" на Богомил Манчев участва в спасяването на културния министър Вежди Рашидов. До известна степен в ролята на спасител на свои доскорошни клиенти се явява и Цветан Василев чрез някои от компаниите, които все още контролира след затварянето на КТБ, като "Дунарит".

Свързани с Пеевски компании явно също влизат в такава роля за важни лица - така например "Промишлено строителство холдинг" купува депозит на съпругата на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев.

Ако самото сгромолясване на КТБ през юни 2014 г. беше светкавично, след това държавните институции превърнаха фалита й в нещо като сапунена опера на забавен кадър. На БНБ й беше нужна близо половин година да отнеме лиценза й, на съда - над половин година да обяви несъстоятелността й, на синдиците - още половин година, за да публикуват какво се е случвало в първата половин година и кой си е спасил парите, а на прокуратурата - никой не знае още колко време, за да внесе разследването в съда.  В първата седмица на 2016 г. синдиците изпълниха законовото си задължение да оповестят списък на хората и фирмите, прехвърлили свои депозити на други (най-често такива с кредити), които да погасят с тях свои задължения към банката.

Естествено, докато се стигне до официалния списък, за много от сделките вече по един или друг начин се знаеше. За някои от най-големите беше изтекла информация, други бяха атакувани в съда от квесторите или синдиците на КТБ, за трети се разбираше от освободени обезпечения. Списъкът е важен, защото изсветлява и официализира много от тази информация и показва механизмите, чрез които част от големите депозанти, както и такива със силни политически или бизнес връзки успяват реално да прередят не само останалите, но и фонда за гарантиране на влоговете. Основните изводи са няколко:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    nikitovanch avatar :-|
    nikitovanch

    В икономиката има един термин инвеститор-"прасе", т.е. инвестираш в прекалено много неща и риска да загубиш се увеличава. Иронично, но #КОЙ ли е огледало на този термин и все едно е мислен за него. Подсказка, не само в икономическа гледна точка прилича на "прасе".

  • 2
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    Прихващанията са от живи хора, които работят и днес. По-важният анализ е - къде са отишли парите от 4 млрд. лв. необезпечени кредити на КТБ и кой от правителството, БНБ и КФН е позволил или проспал това източване. Кой сега е реалният собственик/ци или кредитор на активите купени с парите на вложителите - например - БТК, Булгартабак, ТЦ ИМЕ и т.н.

  • 3
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    СТРАХОТНА СТАТИЯ!
    Поздравления за Капитал и автора!

  • 4
    ues13310821 avatar :-|
    ues13310821

    20 юни 2014 -ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важна дата!!! Това е датата, определена от съда за НАЧАЛНА дата на неплатежоспособност на банката. Абсолютно всички действия, извършени след тази дата са недействителни и могат да бъдат атакувани! Стига, разбира се, да има желание за това от синдиците!!! А такова няма!!!

  • 5
    paolo51 avatar :-|
    paolo51

    Колко пъти в нашия си живот ще фалираме за сметка на обогатяването на малцина богоизбрани? До кога овчедушието ще бъде наша основна национална характеристика?

  • 6
    apollo avatar :-|
    apollo

    До коментар [#4] от "ues13310821":

    След тази дата всички цесии не са ли под голям въпрос и нищожни от правна гледна точка?

  • 7
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    20.06.2014 - след тази дата всички прихващания са невалидни - сечкова мир олио и т.н ще го из...хат

  • 8
    alehandro77 avatar :-|
    alehandro77

    До коментар [#1] от "nikivan":

    Напълно съгласен:)има и един друг термин от българския така да кажем фолклор:навързани като свински черва...пак опирамендо Прасе...има символика не може да се отрече...

  • 9
    z.123.c.976.9 avatar :-P
    z.123.c.976.9

    Данъкоплатецът е великодушен.

  • 10
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Дневник, опитайте интервю или материал за тия Сечкова и Сталийски. Това са новите звездни милионери. Какъв им е бизнеса, произхода на парите. Костов, ти малка маймунке крадлива. колко си материален и ти и семейството ти и колко са жалки житейските ти постъпки. Борда на ктб и банков надзор и шефа на БНБ са за затвора директно. От друга страна налице са далаверите на Бойко, който изплаща от гаранционния фонд/ реално кредитиран и от държавния бюджет/ влогове със специални условия, което е незаконно и следва да се отмени. Да мама няма как- в тая банка са все хора от мръсната пяна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK