Затънали в минуси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Затънали в минуси

Затънали в минуси

Таксата от 0.3%, с която БНБ облага свръхрезервите на банките, ще доведе до още по-ниски лихви и по депозитите, и по кредитите

Гергана Михайлова
11388 прочитания

© shutterstock


Механизмът, по който работят банките, като идея е прост. Взимаш пари евтино, даваш ги по-скъпо и печелиш от разликата. При това очевидно когато имаш много депозити, които не си успял да пласираш като кредити, имаш проблем - плащаш лихва за тях, а насреща не получаваш нищо. Българските банки са в тази ситуация от години, но от две седмици правилата на играта се влошиха за тях допълнително. Вече за спящите си пари те не просто няма да имат доход, но и ще трябва да плащат своеобразен "данък".

Причината е в отрицателния лихвен процент от -0.30%, с който централната банка започна да облага свръхрезервите им (парите над минимално изискваните от БНБ), които държат при нея. При сума от около 7 млрд. лв., колкото са те към началото на януари, това прави 21 млн. лв. сигурна загуба, която ще бъде инкасирана през декември. При печалба за цялата банкова система от около 1 милиард лева годишно, това не е лесно за преглъщане. Затова в момента трескаво се търсят алтернативи за инвестиране на ликвидния ресурс и тъй като те са силно ограничени, перспективите са за още нови понижения на лихвите от и без това рекордните нива. А това важи както за кредитите (защо банките искат да пласират наличния си паричен ресурс), така и за депозитите (тъй като не искат да привличат нов).

Как се стигна дотук

От седем години насам заради икономическата несигурност темповете на спестяване драматично изпреварват тези на кредитиране. Банките използваха този приток на ресурс първо да изплатят задълженията си към централите, които в предкризисните години на кредитен бум финансираха поделенията си и съотношението кредити/депозити достигна над 115% средно а системата, а при някои банки и над 200%. Постепенно обаче този процес затихна и към средата на 2013 г. българската банкова система от нетен длъжник се превърна в кредитор.

Така, през продължаващия приток на депозити, банките се напълниха със солиден ресурс, който инвестират съгласно консервативни ограничения. Тук има няколко опции. Едната е на депозит в БНБ - банките естествено не я обичат, защото не носи практически риск, но и никаква доходност. Затова и исторически парите на банките в централната банка практически съвпадат с минималните задължителни резерви, които в България са 10% от привлечените им средства. Втората е държавен дълг - проблемът тук е, че обемите не са достатъчни. Третата са чужди държавни облигации - тук обаче в последните години също стана по-сложно като особено след като ЕЦБ свали лихвата си на отрицателна територия и започна да изкупува книжа на пазара, доходността също е изключително ниска, а за редица страни и отрицателна. Затова и постепенно БНБ с нейните 0% се беше превърнала в спасителен паркинг.

При отрицателните лихви на ЕЦБ, които през декември стигнаха до -0.3%, нямаше как БНБ да удържа дисбаланса. Причината е, че депозираните в нея свръхрезерви трябва тя на свой ред да инвестира и да инкасира загуба. А освен това имаше и възможност за чуждестранни банки да правят арбитраж и вместо в ЕЦБ да паркират излишния си ресурс в БНБ през българските си поделения. Така от началото на година и българските банки се сдобиха с отрицателна лихва, равна на тази за тези в еврозоната.

За тях проблемът е до голяма степен и психологически. Самата идея да инвестираш в нещо, което носи сигурна загуба, е противен на интуицията. Иначе реално, ако преди година една банка се е финансирала примерно на 3% и е държала ликвидност в БНБ на 0%, тя е губела повече, отколкото ако сега се финансира на 2% и ги депозира при -0.3%.

Първите реакции

Още в първите дни след новината имаше реакция на вторичния пазар на Държавни ценни книжа (ДЦК), където доходността започна да се понижава. Само за пример, една от сделките там е за облигации, които падежират през септември. За тях купувачът е предложил доходност от -0.02%, което означава, че е предпочел да придобие инструмент, който ще му донесе сигурна загуба, но тя ще е по-малка от онова, което би имал от депозита си в БНБ.

Отражение на негативната лихва има и върху междубанковия пазар. Ако до средата на миналата година той бе относително активен и участниците си разменяха ликвидност, то от няколко месеца насам сделки на него почти няма и обемите са символични, защото всички банки разполагат със свръхликвидност. Показателни са и лихвите, на които са склонни да приемат депозити една от друга. Офертите "купува" за овърнайт достигат до -0.40% и са отрицателни включително за 9-месечните депозити, което показва нежеланието на участниците да получават ресурс. Макар че котировките са чисто индикативни и не отразяват нивата, на които реално минават сделки, те влияят на важни индекси като ЛЕОНИА (лихвите по овърнайт депозити), СОФИБИД и СОФИБОР (които следят офертите купува и продава за ликвидност). Това са основни бази, които банките ползват за определяне на цената на заема, тъй като обикновено тя се представя като сбор от лихвен индекс плюс надбавка. Затова и първото хлътване на тези индекси под нулата (виж графиките), което е факт от първите дни на новата година, е събитие с голям потенциал. Засега основният СОФИБОР остава на плюс.

Какво да очакваме

Очакването, че пропадането на индексите под нулата автоматично ще се пренесе в рязък спад на цената на заемите, и то още сега, не е оправдано, защото повечето банки са се застраховали срещу този риск, поставяйки в договорите си с клиентите условие, че лихвата по кредитите не може да е по-малка от 0%. Освен това промени от такъв характер се отразяват на фиксирани периоди от време, например два пъти годишно. Така че сегашното понижение може би ще се отрази върху потребителите едва след половин година. Тогава ще са приключили и оценката на качеството на активите на банките и стрес тестовете, което допълнително ще отприщи активността на банките в онова, което им е основно занятие - кредитирането.

Такава е прогнозата на Даниел Стоянов, дилър "Парични пазари" на ОББ, според когото "в такава ситуация единственото, което могат да направят банките, е да кредитират по-агресивно". Мартин Търпанов, който е старши дилър на финансовите пазари в SG Експресбанк, обяснява, че такава е и целта на ЕЦБ, чиито действия следва БНБ. "Това, което се случва, ще принуди банките да са още по-ориентирани и благосклонни към кредитирането, да понижат още лихвите, ако това е било пречка, за да може в крайна сметка да заработи този трансмисионен механизъм. Това е и проявлението на политиката на ЕЦБ, която под някаква форма започна да се прехвърля и насам". "Със сигурност в ЕЦБ са наясно, че няма алтернативи и това е целта - да се увеличи кредитирането и да се стимулира икономиката. Но виждаме, че това не се получава дори и в Европа. Вероятно ще има нужда от повече време", разсъждава и Емил Аспарухов, началник управление "Трежъри и капиталови пазари" на Банка ДСК.

С други думи, решението на проблема е в нормализиране на кредитирането, но процесът може да отнеме години. Дотогава условията ще са изгодни за тегленето на заеми. Това се отнася както за бизнеса и гражданите, така и за държавата. Министерство на финансите обяви готовност да емитира облигации до 5.3 млрд. лв. през тази година, но при очаквани падежи за 850 млн. лв. и бюджетен дефицит от около 2% нуждата от финансиране може да се окаже по-малка, затова и пазарните участници са настроени, че въпреки добрите условия, държавата ще вземе не повече от милиард - милиард и половина евро от международните пазари, а на вътрешния ще пуска скромни количества ДЦК, чиито обеми ще се определят от изпълнението на бюджета месец за месец. Очакванията са новият евробонд да е по-дългосрочен - 15-годишен, заради падежите по други емисии. Но тъй като банките нямат лимити за толкова дълги книжа, заемът може да бъде разбит и на по-кратки емисии от 10- или 7-годишни облигации за банките и по-дългосрочни книжа, 15- годишни за другите институционални инвеститори, каквито са пенсионните фондове и застрахователите. За да запишат от облигациите, българските участници ще са в силна конкуренция не само помежду си, но и с външните инвеститори, което е предпоставка за рекордно ниски лихви по новите заеми на държавата. В момента "никой не смее да продаде това, което има в портфейлите, защото е твърде ценно при тези отрицателни лихви. Каквото има, ще го съхранява и ще чака да излезе допълнително количество", описва ситуацията Даниел Стоянов от ОББ. А сметките показват, че дори да емитира на максимума от лимита си, държавата няма да е в състояние да облекчи банките от бремето на свръхликвидността.

Алтернативи не дебнат отвсякъде

Според Мартин Търпанов от SG Експресбанк все още има инвестиционни възможности на финансовите пазари. "Алтернативите не са много - commercial papers, структурирани продукти, краткосрочни ценни книжа, които носят по-добра доходност. В САЩ такъв тип инвестиции са изключително популярни", посочва специалистът и добавя, че със сигурност банките започват да се оглеждат точно за такъв тип инструменти и отправят запитвания. "Въпросът е, че голяма част от тях са доста консервативни и в някои случаи може да се окаже, че нямат лимити за такива инвестиции", обръща внимание Търпанов. Той смята, че на вътрешния пазар и в региона все още има активи, които носят нелоша доходност - румънски, хърватски, турски ценни книжа. "Там рискът е по-различен, но са алтернатива. Но ако банките желаят по-добра доходност, ще трябва да се престрашат за по-висок риск, т.е. трудно ще преразпределим свръхрезервите си без поемане на допълнителен риск", коментира експертът.

"Инвестираме, за да съхраним доход", споделя и Даниел Стоянов от ОББ, който твърди, че на пазара на ДЦК не се забелязва по-различно поведение от страна на банките, които имат по-големи свръхрезерви от останалите. "Всичко е балансирано и няма отчаяни опити да се купува", посочва Стоянов. Колегите му също декларират, че инвестират ресурса консервативно и не вкарват всичко в ДЦК, защото, "ако беше така, доходът нямаше да е там, където е". Това личи и от данните на БНБ, които показват, че депозитите на банките при нея остават над 12 млрд. лв. В края на годината те бяха над 14 млрд. лв., но по принцип в края на всеки месец парите на банките в БНБ циклично скачат заради изискванията за минимални резерви. А и в декември по принцип БНБ увеличава парите в обращение и банките се запасяват с повече ресурс заради повечето разплащания около празниците.

Поне две години на минус

Банковите дилъри прогнозират, че обстановката, в която изпаднаха от две седмици насам заради негативните лихви, ще остане такава задълго. "Самите пазари не очакват скоро ситуацията да се промени. Показателите са такива, че в следващите две години прогнозите са за лихвени проценти около или под нулата", коментира Емил Аспарухов от ДСК. "Очакванията са това да продължи поне до март 2017 г. Поне дотогава ЕЦБ заяви , че удължава програмата за количествени улеснения и най-вероятно лихвеният процент по депозитите в ЕЦБ ще остане -0.3%. Чуват се гласове и за удължаване на програмата до септември 2017 г. в контекста на продължаващия спад на петрола", добавя Мартин Търпанов от SG Експресбанк.

А големият дългосрочен риск за банките е в търсене къде да пласират ликвидността си да не затворят прекалено очите си за риска. При сериозния стимул да кредитират има опасност наред със спадащите лихви банките да започнат да поглеждат и към проекти, които досега са считали за недостатъчно качествени и за които им се връзва сметката на хартия единствено заради спада на лихвените разходи. Това ще реши текущия им проблем със загубите от отрицателни лихви, но след няколко години може да ги изправи пред нова вълна лоши кредити. И пред доста по големи загуби.

Механизмът, по който работят банките, като идея е прост. Взимаш пари евтино, даваш ги по-скъпо и печелиш от разликата. При това очевидно когато имаш много депозити, които не си успял да пласираш като кредити, имаш проблем - плащаш лихва за тях, а насреща не получаваш нищо. Българските банки са в тази ситуация от години, но от две седмици правилата на играта се влошиха за тях допълнително. Вече за спящите си пари те не просто няма да имат доход, но и ще трябва да плащат своеобразен "данък".

Причината е в отрицателния лихвен процент от -0.30%, с който централната банка започна да облага свръхрезервите им (парите над минимално изискваните от БНБ), които държат при нея. При сума от около 7 млрд. лв., колкото са те към началото на януари, това прави 21 млн. лв. сигурна загуба, която ще бъде инкасирана през декември. При печалба за цялата банкова система от около 1 милиард лева годишно, това не е лесно за преглъщане. Затова в момента трескаво се търсят алтернативи за инвестиране на ликвидния ресурс и тъй като те са силно ограничени, перспективите са за още нови понижения на лихвите от и без това рекордните нива. А това важи както за кредитите (защо банките искат да пласират наличния си паричен ресурс), така и за депозитите (тъй като не искат да привличат нов).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    rordin avatar :-|
    victor troska

    обаче нивото на кредитиране ще си остане ниско - потребителските кредити са с абсурдни условия и реално печелят само фирмите за бързи кредити.

  • 2
    antubis avatar :-|
    antubis

    Смъкнете лихвите до 2% както е в останалата част на Европа, разрешете преподписване на съществуващи договори за кредит, при теглене на нов (така че клиента в крайна сметка ще плати същата сума както при по-висока лихва, но с допълнителния ресурс ще може да си направи ремонт или някаква покупка). Та като го направите това, отивам и ви "освобождавам" от 200 000лв за едно апартаментче :)

  • 3
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Дали ПИБ, Инвестбанк и Пиреос ще свалят лихвите се пита в загадката?

  • 4
    vinkel6mm avatar :-|
    vinkel6mm

    До коментар [#2] от "antubis":

    льо-льо, т епишат за падане на лихви, не за невръщане


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK