С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 22 яну 2016, 16:56, 6710 прочитания

Инвестициите на пенсионните фондове: Статуквото се запазва

Година след като управляващите се фокусираха върху това как се управляват парите на осигурените, инвестициите в свързани лица си остават ключовият проблем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миналата година по същото време около частните пенсионни дружества беше горещо. Без каквото и да е съгласуване управляващите взеха решение да разбият на пух и прах целия осигурителен модел, като вкарат опция по подразбиране всеки започващ трудовия си път да се осигурява в държавния НОИ. Финансовият министър Владислав Горанов говореше за право на избор, а компаниите от бранша за квазинационализация. И всичко това произведе бурен дебат, както и парламентарна комисия, която да разгледа как са управлявани и надзиравани пенсионните фондове. Нейната работа в някои аспекти беше сложна, а в други не толкова - някои от основните проблеми в сектора като мащабните инвестиции в свързани лица са ясни от години.

След като шумът отмина и бяха приети няколко законови кръпки, гордо наречени пенсионна реформа, сега, ако погледнете портфейлите на пенсионните компании, не може да се види кой знае какъв резултат. Ако има нещо положително, то е, че данните за това в какво се инвестират задължително удържаните ни пари за пенсия идват доста по-навременно - преди това ставаше три месеца след края на годината, а сега информацията вече е налична, а много от дружествата я оповестяват и тримесечно. Лошата новина е, че макар и с леки модификации практиките да се насочват средства към компании, близки до собствениците на някои пенсионни компании, се запазват. Често това са дружества с доста щедро оценени активи, без реален бизнес и съответно носещи сериозен риск за бъдещите пенсии, за който регулаторът - Комисията за финансов надзор, от години си затваря очите. А след скъпия урок от КТБ, която правеше нещо аналогично - да финансира близки до собственика си компании, и всички уверения как това не бива да се допуска отново, регулаторното бездействие за нещо, което е публична тайна, е не просто странно, а престъпно.


Леко навън

Българските универсални пенсионни фондове (УПФ) все още са във фаза на натрупване - те всеки месец получават по 5% от заплатите на всички работещи, а практически не изплащат пенсии. Причината е, че в тях се осигуряват родените след 1959 г., които все още не са навършили пенсионна възраст. Затова и логично активите им растат - през миналата година те са добавили над 1 млрд. лв., или близо 16%, и достигат 7.7 млрд. лв. Темпът е различен - като за това има поне няколко причини. От една страна, това е миграцията между самите фондове - хора, които са избрали да се осигуряват в друг фонд. От друга, това е различният размер на вноските, който зависи от дохода на клиентите - фондовете, успели да привлекат осигурени с по-висока официална заплата, получават и повече вноски. А, разбира се, влияе и постигнатата доходност от управлението на инвестициите на фондовете.

На фона на това обаче за пръв път от кризисната 2009 г., когато капиталовият пазар се срина, има спад на вложенията им в български книжа - както в акции, така и в облигации. Това е комбинацията от спада на Българската фондова борса (през миналата година индексът SOFIX се понижи с 11%) и ограничени възможности за нови инвестиции на местния пазар. През годината имаше едно-единствено първоначално публично предлагане (на "Сирма груп холдинг"), като от 11.5 млн. лв., които компанията набра, над 4.5 млн. лв. са дошли от пенсионни фондове. Същевременно някои компании, като например дружествата на "Енерго про", се отписаха от борсата, което свиваше инвестициите в местни емитенти.



Като цяло тези, които увеличават вложенията си в акции и облигации на български компании, са предимно фондовете на пенсионни компании от местни икономически групи, които насочват ресурс към собствените си бизнеси. Същевременно притежаваните от чужди финансови институции са предпочели да вложат повече ресурс навън.

Съотношението дългови към капиталови книжа в портфейлите се запазва горе-долу без промяна, като все пак при някои фондове се наблюдава насочване повече към ДЦК за сметка на корпоративния дълг.

Ценови размествания


При фаворитите на фондовете също разместванията се дължат по-скоро на представянето на акциите на отделните компании, отколкото на покупки или разпродажби от пенсионните фондове. Така миналогодишната компания, събрала най-много инвестиции - "Софарма", остава на второ място, изместена с малко от "ЧЕЗ разпределение". Инвестициите и в двете са оценени на по малко над 50 млн. лв. Спадове от по няколко места заради поевтиняващите им акции регистрират "Индустриален холдинг България" и Първа инвестиционна банка. Същевременно "Трейс груп холд" прави голям скок нагоре заради голям пакет, който УПФ "Бъдеще" е придобил.

При облигациите картината е доста по концентрирана. Сред фаворитите на българския дългов пазар традиционно са основно компании от местни групи - пряко или косвено свързани с "Химимпорт" (което контролира две пенсионни дружества - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила") и "Еврохолд" (който се свързва с "Бъдеще"). След кризата облигационният пазар в България остана практически затворен, като почти всички нови емисии са именно на дружества, близки до пенсионни компании. Така местните групи, контролиращи пенсионни компании, лесно насочват средства на осигурените към собствените си бизнеси и си осигуряват финансиране. Освен изброените това е практика и за "Топлина", което е от групата компании, контролирани от Христо Ковачки. Затова и няколко от неговите ТЕЦ-ове и топлофикции листваха емисии облигации на БФБ - за да могат фондовете да инвестират в тях.

Първият проблем при инвестициите в свързани лица е, че при управлението им неминуемо възникват конфликти на интереси. Най-малкото за осигурените е изгодно да получават висока доходност, докато за компаниите от групата - евтино финансиране. Освен това има и концентрационен риск - при проблеми в групата, може да се окажат заразени множество свързани компании и загубите да се разпрострат върху значителна част от активите. А освен това винаги стои и опасността за чисто източване на фондовете - дружествата, в които инвестират, в някакъв момент да останат без активи.

Затова и според Кодекса за социално осигуряване такива сделки са забранени. Ограниченията обаче лесно се заобикалят, като се скъсат формалните връзки на пряка собственост и контрол. КФН разполага с инструменти да идентифицира и доста по-косвени връзки, а освен това около дебатите за пенсионната реформа тя имаше възможност и сама да разшири дефинициите за свързаност, с които разполага. Затова и законът трудно може да е оправдание за бездействието на регулатора, като логичните обяснения остават единствено липса на капацитет и воля. Или на корупция.

Приятелски прехвърляния


Все пак шумът от миналата година произведе известна предпазливост. И активира още един начин за заобикаляне на свръхконцентрацията в собствената група. Това, което фондовете на "Химимпорт" и "Еврохолд" предприеха, беше още през януари 2015 г. да си разменят пакети от акции и облигации на свои дружества. Така например "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" се оказаха инвеститори в акции и облигации на някои дружества, свързани с "Еврохолд", включително и на мажоритарния му собственик "Старком холдинг". В замяна пък "Бъдеще" инвестира в книжа на "Велграф асет мениджмънт", "Уеб финанс холдинг" (най-големият акционер в "Съгласие") и др.

Това не е нова стратегия, като допреди 2015 г. такива кръстосани сделки правеха "Бъдеще" и "Топлина". Сега просто мащабът се вдига. По груби сметки така реципрочно са прехвърлени книжа за минимум 20 млн. лв. в УПФ. Отделно пакети са си разменили и професионалните (в които се осигуряват, работещите тежка категория труд за ранно пенсиониране) и доброволните (в които всяко лице или работодателят му може да внася по избор суми за по-висока пенсия) фондове. Реално обаче няма повече капацитет за такива размени, тъй като последните две са доста по-скромни като активи от фондовете на "Химимпорт".

Резултатът е, че делът на инвестиции в свързани лица номинално пада. Рискът обаче реално не е елиминиран и дори не е особено намален. Разбира се, докато пенсионните фондове не трябва да изплащат пенсии, той е по-скоро тлеещ. В тях има постоянен приток на средства, с който могат да се рефинансират всякакви подобни сделки. В някакъв момент след 2020 г. обаче постепенно ще започнат да се пенсионират първите клиенти на фондовете и към осигурителните вноски ще се добави и увеличаващ се изходящ поток. Тогава в някакъв момент тези големи инвестиции в свързани лица ще трябва да се осребряват, което може да се окаже невъзможна задача. Или поне много губещо упражнение, защото някои от тях са "оценени" на стотици милиони благодарение на откъслечни борсови котировки. Стига се до суми, които надвишават многократно приходите им.

Може би най-добрият шанс на КФН да пресече тези практики предстои. Вследствие на миналогодишните трусове в сектора през тази регулаторът ще проведе проверка на портфейлите им по подобие на тази в банковия сектор. Независими оценители ще трябва да прегледат инвестициите им и КФН заедно с избрания от нея консултант Ernst & Young ще трябва да преценят доколко активите са правилно оценени. Идентифицирането на големи концентрации, заобикалящи законовия лимит, не би трябвало да е проблем. Досегашните действия на регулатора обаче по никакъв начин не показват промяна в желанието му да забележи нередностите в сектора. Още повече че предвид изтичащия мандат на председателя Стоян Мавродиев през лятото той едва ли ще има стимул да си създава главоболия.

Статията е редактирана на 25 януари 2015 г. В таблиците за Любимите акции и облигации на фондовете бяха разменени колоните и грешно беше посочено, че данните за 2014 г. се отнасят за 2015 г. и обратното.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БОРИКА започва да работи по проект за незабавни плащания БОРИКА започва да работи по проект за незабавни плащания

От първото тримесечие на 2021 г. потребителите ще могат да превеждат средства между банкови сметки в рамките на секунди

27 яну 2020, 1074 прочитания

Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г. 2 Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г.

Растежът на жилищните заеми продължава да се ускорява и през декември

25 яну 2020, 2947 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
БНБ отказа лиценз за електронни пари на "Кеш кредит"

Така дружеството може да продължи само дейността си в микрокредитирането

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10