Ревю за милиони

В напрегнатото лято на 2014 г., когато четвъртата по активи КТБ колабира, а третата ПИБ се наложи да бъде подкрепена от държавата, независимият преглед на банките от външни експерти изглеждаше като единствения начин за връщане на доверието в системата. Упражнението обаче се забави доста, заради комбинация от обективни фактори и откровено протакане от страна на предишното ръководство на БНБ. Така отворените рани, макар и без да са лекувани кой знае колко, хванаха коричка. А пазарът показа, че поне на ниво система доверието е запазено и клиентите продължават да поверяват спестяванията си въпреки падналите до рекордно ниски стойности лихви.

Резултатът е, че сега, година и половина по-късно, като че ли никой няма сериозен стимул и желание да бръкне отново в болното място и да покаже всички проблеми на сектора. БНБ, дори и да приемем, че е с изцяло нов манталитет и желание да изчисти името си от надзорните провали на миналото, логично би предпочела контролирано и методично да изчиства банките, а не да рискува да създаде паника. Правителството не би искало да се наложи отново да залага средства от бюджета измервани в проценти от БВП и да си навлича недоволство. А банкерите обяснимо не са очаровани да плащат на някого, за да им рови за скелети в гардеробите. Затова и все повече изтънява надеждата, че проверките ще достигнат до "гнилите ябълки", но има шанс поне да се пресекат някои лоши практики. Или поне БНБ получава такъв шанс, тъй като независимата проверка под погледа на публиката и европейските институции й дава възможност да се еманципира от евентуален натиск и да действа по-независимо. Докато ако се окаже прекалено снизходителна, залага останките от репутацията си на карта - нужно е само една минала безпроблемно теста банка след това да се заклати.