Ревю за милиони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ревю за милиони

Ревю за милиони

Банките избраха кой ще преглежда качеството на активите им. Остава БНБ да даде старт на безпрецедентната проверка

Гергана Михайлова
9174 прочитания

© shutterstock


В напрегнатото лято на 2014 г., когато четвъртата по активи КТБ колабира, а третата ПИБ се наложи да бъде подкрепена от държавата, независимият преглед на банките от външни експерти изглеждаше като единствения начин за връщане на доверието в системата. Упражнението обаче се забави доста, заради комбинация от обективни фактори и откровено протакане от страна на предишното ръководство на БНБ. Така отворените рани, макар и без да са лекувани кой знае колко, хванаха коричка. А пазарът показа, че поне на ниво система доверието е запазено и клиентите продължават да поверяват спестяванията си въпреки падналите до рекордно ниски стойности лихви.

Резултатът е, че сега, година и половина по-късно, като че ли никой няма сериозен стимул и желание да бръкне отново в болното място и да покаже всички проблеми на сектора. БНБ, дори и да приемем, че е с изцяло нов манталитет и желание да изчисти името си от надзорните провали на миналото, логично би предпочела контролирано и методично да изчиства банките, а не да рискува да създаде паника. Правителството не би искало да се наложи отново да залага средства от бюджета измервани в проценти от БВП и да си навлича недоволство. А банкерите обяснимо не са очаровани да плащат на някого, за да им рови за скелети в гардеробите. Затова и все повече изтънява надеждата, че проверките ще достигнат до "гнилите ябълки", но има шанс поне да се пресекат някои лоши практики. Или поне БНБ получава такъв шанс, тъй като независимата проверка под погледа на публиката и европейските институции й дава възможност да се еманципира от евентуален натиск и да действа по-независимо. Докато ако се окаже прекалено снизходителна, залага останките от репутацията си на карта - нужно е само една минала безпроблемно теста банка след това да се заклати.

Засега обаче регулаторът вместо твърдост излъчва по-скоро колебливост, а цялото упражнение заприличва на скъпо представление за над 10 млн евро. Изборът на "Делойт България", чиято сестринска компания одитира шест от проверяваните банки, пред чувствително по-скъпото предложение на консултанта на ЕЦБ при нейните стрес тестове през 2014 г. Oliver Wyman, бе първото, което пося съмнението. Мултиплицирането на този подход от страна на банките при избора им на техни проверители е следващото, което поддържа скептицизма. Добрата новина е, че, подплашени от неизвестността на безпрецедентните проверки, банките положиха усилия в подготовка и това вече се вижда по балансите им. Освен това на най-големите, които държат около 80% от пазара, с експертиза им помагат и от централите в чужбина, където AQR и стрес тестове не са непознати думи.

Две седмици до началото

След като разполагаха с цяла година, за да си подредят банките (макар и без да знаят точно за какво, тъй като методологията още не е финализирана), на 15 февруари 22-ма от 28-те участници на пазара (клоновете ще бъдат изключени от прегледа) трябва да отворят врати за външни одитори. Ще трябва да им осигурят достъп до всичко, включително до кредитните досиета, оценките на обезпеченията, вътрешните правилници за работа, счетоводните практики. Важното в случая е, че банки ще поемат за своя сметка услугите на проверяващия ги.

За да се избегне конфликт на интереси, банките нямаха право да сключат договор с някой, който ги е одитирал през последните години и може да е помагал в замазването на проблеми. Но пък и не можеха да изберат фирма без опит в подобни проверки по методиката на ЕЦБ. Това доведе до формулата мултинационална компания плюс местен подизпълнител, а за да се ориентират кои са подходящите за целта консорциуми, организаторите от Dеloitte и БНБ са изпратили листа с 16 дружества (изброени в карето). "В предварително оповестения индикативен списък бяха включени консултантски и одиторски компании, за които ни е известно, че са участвали чрез свои подразделения в провежданите през последните години в рамките на Европейския съюз прегледи на качеството на активите на банки. Наред с това банките получиха и разгледаха оферти и от доставчици на услуги извън индикативния списък, които оферти също съдържаха достатъчно убедителни доказателства за опит и професионална квалификация на кандидатите", казаха от БНБ в отговор на въпрос как е съставян списъкът.

От него натрапчиво се вижда липсата на KPMG, която със сигурност в международен план покрива изискванията, но българският й франчайз заверяваше отчетите на КТБ. А това го доведе до ръба на отнемането на лиценза и до повдигнати обвинения за двама одитори, които в края на миналата година са отстранени от ръководството на "КПМГ България". А също и до загубата на доверие и бизнес, тъй като редица банки смениха одитора си. КПМГ обаче, така или иначе, трудно можеше да вземе голям дял, тъй като сред изискванията, оповестени от БНБ, е избраният от всяка банка консултант да не е извършвал одит или сходни консултантски услуги за нея в периода 2012-2015 г. А това автоматично лишава някогашния лидер KPMG от възможност да работи с 12 от проверяваните банки, сред които 4 от топ 5 на пазара.

От регулатора заявиха за "Капитал", че всички банки са спазили срока и в края на миналата седмица са подали информация за това кого са избрали и как са го класирали. Сега обаче ще има валидиране на избора им, за да не се окаже, че една и съща компания поема непосилно голям брой клиенти. Или пък за да не изскочат опасни връзки между проверяван и проверяващ, което да срути доверието в цялото упражнение. Това може да доведе до промени и някои банки да трябва да сключат договори с класираните на второ място. Кои са окончателно избраните ще стане ясно до 12 февруари, като очакванията в гилдията са, че големите банки няма да успеят да си спестят услугите на най-скъпите одитори. Това е добре, защото те залагат репутацията си. Интригата е по-скоро при малките, които често са търсили възможно най-евтината оферта. Но така или иначе, едва ли някой ще се похвали с договор от компания с ранга на Oliver Wyman, неуспелият кандидат да прави цялата проверка. Най-критичен е въпросът кой ще поеме проверката на 3-4 банки, за които в консултантските среди се твърди, че не е имало особено желаещи да ги проверяват.

Противоречиви очаквания

"Важните въпроси сега са кой ще одитира тези банки, какъв бизнес има тук и какъв бизнес би могъл да има в бъдеще", коментира експерт от консултантския сектор, който предпочита да не бъде назоваван. "В списъка има имена, които за мен са "Мики Маус - компании". Те не дават гаранция, че резултатът ще е различен от това, което се вижда в ежемесечните отчети. Да не стане поредната безсмислена процедура, която няма да доведе до нищо повече от онова, което вече знаем", скептичен е и мениджър на голяма банка, който също предпочита анонимността. А според негов колега дори е сигурно, че упражнението няма да покаже проблеми, които самите банкери и БНБ не знаят.

Чуват се обаче и обратните мнения. Виолина Маринова от Банка ДСК е сред застъпниците на тезата, че има достатъчно гаранции за качество на проверките и дори има притеснения, че БНБ няма да действа консервативно в проверките, а ще се престарае. Те дават за пример изискването, че в оценката на одиторските оферти цената е била с тежест от едва 20%, което означава, че банките са били принудени да гледат и качественото изпълнение на услугата. Тази опасност често се подчертава и от председателя на банковата асоциация Петър Андронов, според когото при различно калибриране на оценките и тестовете могат да се появят разлики от стотици милиони.

Според източници, запознати с офертите, цената за проверка в средно голяма банка е била около 120-150 хил. евро, а за големите банки - до три пъти повече. Най-неясният параметър, от който могат да дойдат и големи разлики, е бил обемът на извадката от кредитни досиета, които ще се преглеждат, а разценката за човекочас варирала средно между 30 и 70 евро. Това означава, че само за проверители банките ще имат разход от около 3 млн. евро. Още толкова струва наемането на оценители, тъй като ключова част от упражнението по преглед на качеството на кредитите ще е да се определи и реалистичната стойност на обезпеченията. А ако към това се добавят и разноските на БНБ за услугите на Deloitte, сметката на цялата процедура надхвърля 10 млн. евро. Сумата не е непосилна за сектора, но можеше да бъде спестена, ако регулаторът и самите банки не си затваряха очите за КТБ години наред. Освен това е и доста непропорционална, тъй като обичайно за по-малките играчи тя е по-висока, съпоставено с активите или печалбата им.

Виж кой те оценява

Освен на одитори в следващите месеци банките ще трябва да осигурят достъп и на оценители на недвижими имоти, тъй като при прегледа на кредитните досиета ще се анализират и обезпеченията по заемите. Покрай КТБ се видя, че не е невъзможно в балансите да се вписват завишени оценки на ипотекираните активи. А и в повечето европейски държави, където се проведоха стрес тестове през последните години, се видя, че в голяма степен уязвимостта за банките идва през този тип кредити, тъй като експозициите към тях са големи, а имотният пазар е силно волатилен. Така че няма да е маловажно кой ще е оценителят, който ще се присъедини към проверяващите екипи.

В практиката си банките работят с ограничен кръг оценители на активи, които ще продължат да разчитат на поръчки от тях и занапред. Рискът актуалните оценки на обезпеченията да са некоректни се преодолява с процедурите за предотвратяване на конфликта на интереси, а също и с това, че одиторът ще е този, който ще валидира оценката и ще взема решения, ако тя се разминава съществено от тази в кредитното досие. Но има по-сериозен проблем при обезпеченията и той е как ще се оценяват активи, за които няма пазар.

Ценка Божилова от "Адванс Адрес Експертни оценки" обръща внимание, че обикновено големите фирмени кредити са обезпечавани със селскостопански дворове или производствени обекти. "Пазарът за такива активи е силно стеснен, да не кажа, че липсва, и предполагам, че това ще е едно от основните неща, които ще създават проблем", посочва експертът. В отговор на такива притеснения от БНБ успокояват, че по отношение на методиката за оценяване на обезпеченията "анализираме необходимостта от конкретни уточнения в прилаганата методология, за да се отразят и спецификите на местния пазар, но това ще се извършва само в рамките на допустимото по приложимите международни стандарти, посочени в методологията на ЕЦБ".

Резултати в бъдеще време

Започнат ли веднъж, одитите в банките няма да носят новини за публиката всеки ден. Находките, които ще правят експертите, проблемите, с които ще се сблъскват, и решенията за преодоляването им ще се знаят само от ангажираните екипи, които ще работят в конфиденциалност. Затова и изборът на главни действащи лица в процеса е толкова важен и предопределящ качеството на цялата проверка. Организацията е такава, че най-тежката част от прегледа ще протече от средата на февруари до средата на май (виж графика). При констатиране на несъответствия с практиките и пазара регулаторът ще може да налага корективни мерки. Времето на стрес тестовете е планирано за юни и юли, за да може в края на август да се знае коя банка от колко допълнителен капитал би имала нужда при критична ситуация. Превантивно, държавата предвиди възможност за подкрепа с 2 млрд. лева, ако се наложи намесата й като кредитор от последна инстанция, а самите банки натрупаха печалба от над 1 млрд. лв. през 2015 г., която да могат да ползват като буфер.

Все още никой в бранша не се наема да прогнозира какви дупки може да зейнат при проверките, но очакванията са, че няма да са големи и ще могат да се запълнят на пазарен принцип, без да се ползват пари на данъкоплатците. Освен това системно важните банки могат да разчитат на подкрепа от майките си в чужбина, което е гаранция, че няма как да има сътресения на пазара. В последната оценка на S&P за българската банкова система те понижават очакванията си за правителствена подкрепа на "несигурна", заради новото законодателство за преструктуриране. "Не изключваме напълно възможността за подкрепа на системно важните банки. Въпреки това вярваме, че способността и склонността на българското правителство да предоставя капиталова подкрепа са по-слаби и по-малко предсказуеми при новата рамка за преструктуриране", пише в анализа на рейтинговата агенция.

Евентуалният капиталов недостиг не е толкова притеснителен, защото той е проекция на потенциална заплаха за банките, моделирана от стрес теста. По-важното е дали проверките ще достигнат до данни за някаква системност в манипулирането на данни и дали подобни прояви на индивидуализъм в прочита на правилата ще бъде изгладен веднъж и завинаги. Именно това е и което би върнало доверието както на местните вложители, така и на чуждите анализатори. S&P директно заявяват, че за тях паниката на вложителите в КТБ и ПИБ е отражение на слабата институционална ефективност и лошото корпоративно управление.

В другите европейски страни, където се правиха подобни проверки през последните години, резултатите разкриваха общи пороци, от които страда банковият бизнес - неправилно се класифицират активите, особено необслужваните кредити, което позволява да се заделят по-малки провизии, а оттам и да се надува печалбата. Или пък се отпускат кредити на свързани компании, които с парите погасяват кредити на други. Затова и един от най-позитивните ефекти на ревютата бе уеднаквяването на методиките на отчитане, което дава увереност, че подаваните данни към регулатора и към публиката сега са по-качествени и може да им се има доверие.

Но всъщност истинският тест си остава за регулатора, доверието в който се срина повече, отколкото в самите банки. Сега то трябва да се изгражда наново и всяка грешна стъпка на БНБ би отекнала силно. Затова и централната банка обяснимо е внимателна. Твърде лежерен тест, който всички минават с лекота, ще предизвика по-скоро присмех. Едва ли някой ще повярва на джедайски трик, че практиките в никоя друга банка не са се сетили да правят подобни схеми на тези в КТБ. Напротив, дори има доста данни в тази посока и ако съмненията за мащаба им остане да тлее, това ще е вредно за целия сектор. Но пък твърде строга проверка може да разпали страхове, които БНБ трудно може да овладее с поочуканото си реноме след дългата агония на КТБ.

В напрегнатото лято на 2014 г., когато четвъртата по активи КТБ колабира, а третата ПИБ се наложи да бъде подкрепена от държавата, независимият преглед на банките от външни експерти изглеждаше като единствения начин за връщане на доверието в системата. Упражнението обаче се забави доста, заради комбинация от обективни фактори и откровено протакане от страна на предишното ръководство на БНБ. Така отворените рани, макар и без да са лекувани кой знае колко, хванаха коричка. А пазарът показа, че поне на ниво система доверието е запазено и клиентите продължават да поверяват спестяванията си въпреки падналите до рекордно ниски стойности лихви.

Резултатът е, че сега, година и половина по-късно, като че ли никой няма сериозен стимул и желание да бръкне отново в болното място и да покаже всички проблеми на сектора. БНБ, дори и да приемем, че е с изцяло нов манталитет и желание да изчисти името си от надзорните провали на миналото, логично би предпочела контролирано и методично да изчиства банките, а не да рискува да създаде паника. Правителството не би искало да се наложи отново да залага средства от бюджета измервани в проценти от БВП и да си навлича недоволство. А банкерите обяснимо не са очаровани да плащат на някого, за да им рови за скелети в гардеробите. Затова и все повече изтънява надеждата, че проверките ще достигнат до "гнилите ябълки", но има шанс поне да се пресекат някои лоши практики. Или поне БНБ получава такъв шанс, тъй като независимата проверка под погледа на публиката и европейските институции й дава възможност да се еманципира от евентуален натиск и да действа по-независимо. Докато ако се окаже прекалено снизходителна, залага останките от репутацията си на карта - нужно е само една минала безпроблемно теста банка след това да се заклати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    КТБ фалира, защото Цветан Василев си я е ползвал за лична касичка като са раздавали необезпечени кредити на свои хора. В общия случай частните лица ръчкат оценителите да дадат по-ниска оценка на жилищата, за да могат да дафат по-ниска първоначална вноска, което на практика дава малко повече сигурност за банката при продажба.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ще се анализират само високо рискови активи. Защо изобщо си чешете езика, според вас в КТБ колко високо рискови активи е имало? Защото банката по документи имаше най-ниските нива на лоши кредити в страната, не забравяйте!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Банков надзор 2 в 1

Банков надзор 2 в 1

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK