Защо банковите гиганти не се смаляват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо банковите гиганти не се смаляват

Много от големите банки в момента се търгуват под балансовата им стойност, което предполага, че разделянето им на части би повишило цената им

Защо банковите гиганти не се смаляват

Най-големите финансови институции са забавили темповете си на растеж, но не са склонни да разделят бизнесите си въпреки падащите печалби

4990 прочитания

Много от големите банки в момента се търгуват под балансовата им стойност, което предполага, че разделянето им на части би повишило цената им

© Reuters


При проблеми банките се изтеглят от определени държави и свиват разходите, но по-рядко пристъпват към разделяне на бизнесите.

Само допреди няколко години мениджърите на големите банки по света биха свели засрамено глави, ако представят на инвеститорите резултати, каквито напоследък публикуват, пише Economist. Миналата седмица например Deutsche Bank отчете загуба от 6.8 млрд. евро за 2015 г. През третото тримесечие на 2015 г. средната възвращаемост на капитала в най-големите финансови институции по света с активи от по над 1 трлн. долара е била едва 7.9%, което е доста под постиганите преди кризата 15-20%. А ако от изчисленията се извадят китайските банки, числото намалява до 5.7%.

В отговор на падащите печалби мениджмънтът на банките следва сходен модел на реакция – изтегляне от определени държави или бизнес направления заедно със стабилна доза съкращения на персонал. По-радикални мерки като разделяне на институциите на по-малки, по-фокусирани и не толкова силно регулирани звена обаче не изглеждат особено вероятни сценарии, отбелязва изданието. Нещо повече, най-могъщите финансови институции в света почти не са свили размерите си от колапса на Lehman Brothers насам. В края на 2008 г. 11-те мастодонта, които международният Съвет за финансова стабилност (FSB) към Г-20 смята за централни за глобалния банков сектор, са имали активи за общо 22 трлн. долара, докато сега стойността им е 20 трлн. долара. Активите на по-широката група от 30 институции, които FSB описва като "глобални системно важни банки", през последните години всъщност дори са се увеличили.

По-строги регулации

За да предотвратят нови кризи, регулаторите по света създават куп нови правила, насочени изрично към банките, за които се смята, че представляват най-голям риск пред стабилността на глобалната финансова система. Всички банки вече трябва да отговарят на по-високи капиталови изисквания и да финансират по-голяма част от дейността си с акционерен капитал за сметка на заемния, но капиталовите изисквания са особено сурови за най-големите институции. Докато за една по-малка банка може да се изисква да поддържа като буфер капитал, еквивалентен на 7% от рисковопретеглените й активи, за двете най-системни според FSB институции HSBC и JPMorgan Chase равнището е с 2.5 процентни пункта по-високо, а към 2019 г. минималният коефициент за JPMorgan Chase ще се повиши до 11.5%. Целта е не просто да се гарантира, че големите банки са по-сигурни, с оглед на цената за спасяването им при нужда, но и да се обезкуражат институциите да растат твърде много.

Регулации като забраната за търговия за собствена сметка в САЩ и предприетото във Великобритания обособяване на ритейл звената, така че активите им да бъдат защитени при катаклизъм при другите бизнеси на групите, също засягат по-силно по-големите банки. Това се отнася и за правилата за международна дейност – все повече регулатори изискват чуждестранните дъщерни звена да поддържат достатъчно собствен капитал, за да се справят сами с евентуални шокове. В резултат на всичко това, макар и да не са свили особено размерите си, 11-те най-големи банки поне са спрели да растат с предкризисните темпове – през 1990 г. водещите 10 институции в света са имали активи за едва 3.6 трлн. долара, или 6.6 трлн. долара по днешни цени, което се е равнявало на 16% от глобалния БВП. Към 2008 г. активите им вече са 25 трлн. долара, или 40% от световния БВП, а днес числото е 26 трлн. долара, или 35% от световния БВП.

Като цяло институциите обръщат гръб на по-рисковите и капиталовоинтензивни операции като търговия с финансови инструменти за сметка на по-сигурни дейности като подпомагането на бизнеса да намира капитал и управляването на средствата на заможни инвеститори.

Някои от случаите са доста по-радикални – някога световен лидер по размер на активите си, Royal Bank of Scotland се сви наполовина, откакто британското правителство е мажоритарен акционер, Deutsche Bank продава голямото си германско ритейл поделение Postbank. Въпреки това може да се направи още много, пише Economist. Много от големите банки в момента се търгуват под балансовата им стойност, което предполага, че разделянето им на части би повишило цената им. 

Значението на размера

По думите на мениджъра на JPMorgan Chase Джейми Даймън обаче запазването на всички бизнеси под обща шапка носи на институцията годишни синергии от 18 млрд. долара. Големите институции могат да се финансират и по-евтино, което отчасти се дължи на по-високата им диверсификация, но също и защото инвеститорите са по-склонни да ги кредитират с презумпцията, че при проблеми те ще бъдат спасени.

Автор: Капитал

Същевременно размерът не е пряко свързан с рентабилността – по данни на Bloomberg (виж графиката) най-печеливши всъщност са средноголемите банки с активи между 50 млрд. долара и 1 трлн. долара. Защо тогава по-големите институции не се разделят на по-малки части? Отговорът донякъде е свързан с рисковете и разходите, съпътстващи подобно разцепване. Облигационерите, инвестирали в по-големи и по-диверсифицирани групи, също вероятно не биха били склонни да се съгласят с разделянето им на части, посочва Economist.

При проблеми банките се изтеглят от определени държави и свиват разходите, но по-рядко пристъпват към разделяне на бизнесите.

Само допреди няколко години мениджърите на големите банки по света биха свели засрамено глави, ако представят на инвеститорите резултати, каквито напоследък публикуват, пише Economist. Миналата седмица например Deutsche Bank отчете загуба от 6.8 млрд. евро за 2015 г. През третото тримесечие на 2015 г. средната възвращаемост на капитала в най-големите финансови институции по света с активи от по над 1 трлн. долара е била едва 7.9%, което е доста под постиганите преди кризата 15-20%. А ако от изчисленията се извадят китайските банки, числото намалява до 5.7%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK