С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 фев 2016, 7:43, 4836 прочитания

Защо банковите гиганти не се смаляват

Най-големите финансови институции са забавили темповете си на растеж, но не са склонни да разделят бизнесите си въпреки падащите печалби

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
При проблеми банките се изтеглят от определени държави и свиват разходите, но по-рядко пристъпват към разделяне на бизнесите.
Само допреди няколко години мениджърите на големите банки по света биха свели засрамено глави, ако представят на инвеститорите резултати, каквито напоследък публикуват, пише Economist. Миналата седмица например Deutsche Bank отчете загуба от 6.8 млрд. евро за 2015 г. През третото тримесечие на 2015 г. средната възвращаемост на капитала в най-големите финансови институции по света с активи от по над 1 трлн. долара е била едва 7.9%, което е доста под постиганите преди кризата 15-20%. А ако от изчисленията се извадят китайските банки, числото намалява до 5.7%.

В отговор на падащите печалби мениджмънтът на банките следва сходен модел на реакция – изтегляне от определени държави или бизнес направления заедно със стабилна доза съкращения на персонал. По-радикални мерки като разделяне на институциите на по-малки, по-фокусирани и не толкова силно регулирани звена обаче не изглеждат особено вероятни сценарии, отбелязва изданието. Нещо повече, най-могъщите финансови институции в света почти не са свили размерите си от колапса на Lehman Brothers насам. В края на 2008 г. 11-те мастодонта, които международният Съвет за финансова стабилност (FSB) към Г-20 смята за централни за глобалния банков сектор, са имали активи за общо 22 трлн. долара, докато сега стойността им е 20 трлн. долара. Активите на по-широката група от 30 институции, които FSB описва като "глобални системно важни банки", през последните години всъщност дори са се увеличили.

По-строги регулации



За да предотвратят нови кризи, регулаторите по света създават куп нови правила, насочени изрично към банките, за които се смята, че представляват най-голям риск пред стабилността на глобалната финансова система. Всички банки вече трябва да отговарят на по-високи капиталови изисквания и да финансират по-голяма част от дейността си с акционерен капитал за сметка на заемния, но капиталовите изисквания са особено сурови за най-големите институции. Докато за една по-малка банка може да се изисква да поддържа като буфер капитал, еквивалентен на 7% от рисковопретеглените й активи, за двете най-системни според FSB институции HSBC и JPMorgan Chase равнището е с 2.5 процентни пункта по-високо, а към 2019 г. минималният коефициент за JPMorgan Chase ще се повиши до 11.5%. Целта е не просто да се гарантира, че големите банки са по-сигурни, с оглед на цената за спасяването им при нужда, но и да се обезкуражат институциите да растат твърде много.

Регулации като забраната за търговия за собствена сметка в САЩ и предприетото във Великобритания обособяване на ритейл звената, така че активите им да бъдат защитени при катаклизъм при другите бизнеси на групите, също засягат по-силно по-големите банки. Това се отнася и за правилата за международна дейност – все повече регулатори изискват чуждестранните дъщерни звена да поддържат достатъчно собствен капитал, за да се справят сами с евентуални шокове. В резултат на всичко това, макар и да не са свили особено размерите си, 11-те най-големи банки поне са спрели да растат с предкризисните темпове – през 1990 г. водещите 10 институции в света са имали активи за едва 3.6 трлн. долара, или 6.6 трлн. долара по днешни цени, което се е равнявало на 16% от глобалния БВП. Към 2008 г. активите им вече са 25 трлн. долара, или 40% от световния БВП, а днес числото е 26 трлн. долара, или 35% от световния БВП.

Като цяло институциите обръщат гръб на по-рисковите и капиталовоинтензивни операции като търговия с финансови инструменти за сметка на по-сигурни дейности като подпомагането на бизнеса да намира капитал и управляването на средствата на заможни инвеститори.



Някои от случаите са доста по-радикални – някога световен лидер по размер на активите си, Royal Bank of Scotland се сви наполовина, откакто британското правителство е мажоритарен акционер, Deutsche Bank продава голямото си германско ритейл поделение Postbank. Въпреки това може да се направи още много, пише Economist. Много от големите банки в момента се търгуват под балансовата им стойност, което предполага, че разделянето им на части би повишило цената им. 

Значението на размера

По думите на мениджъра на JPMorgan Chase Джейми Даймън обаче запазването на всички бизнеси под обща шапка носи на институцията годишни синергии от 18 млрд. долара. Големите институции могат да се финансират и по-евтино, което отчасти се дължи на по-високата им диверсификация, но също и защото инвеститорите са по-склонни да ги кредитират с презумпцията, че при проблеми те ще бъдат спасени.

Същевременно размерът не е пряко свързан с рентабилността – по данни на Bloomberg (виж графиката) най-печеливши всъщност са средноголемите банки с активи между 50 млрд. долара и 1 трлн. долара. Защо тогава по-големите институции не се разделят на по-малки части? Отговорът донякъде е свързан с рисковете и разходите, съпътстващи подобно разцепване. Облигационерите, инвестирали в по-големи и по-диверсифицирани групи, също вероятно не биха били склонни да се съгласят с разделянето им на части, посочва Economist.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Citi и Deutsche Bank ще продадат 9 млрд. долара дълг от дубайското пристанище Citi и Deutsche Bank ще продадат 9 млрд. долара дълг от дубайското пристанище

Кредитът ще се използва за рефинансиране на заеми на държавната логистична компания DP World, която ще бъде свалена от борсата

25 фев 2020, 648 прочитания

Revolut стана една от най-скъпите финтех компании в света с оценка от 5.5 млрд. долара Revolut стана една от най-скъпите финтех компании в света с оценка от 5.5 млрд. долара

Британската дигитална банка набра още 500 млн. долара от нов кръг финансиране

25 фев 2020, 1042 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
HSBC замразява заплатите и наемането на служители през 2016 г.

Британската банка ще опита да свие разходите си с до 5 млрд. долара годишно към 2017 г.

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10