Банките: Равнис за проверката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките: Равнис за проверката

Новият гуверньор Димитър Радев трябва да покаже, че БНБ следи по-стриктно банките при отчитането на лошите заеми и кредитирането към свързани лица

Банките: Равнис за проверката

Най-резки движения преди стрес тестовете правят "Пиреос" и Първа инвестиционна банка

Николай Стоянов
26653 прочитания

Новият гуверньор Димитър Радев трябва да покаже, че БНБ следи по-стриктно банките при отчитането на лошите заеми и кредитирането към свързани лица

© Надежда Чипева


Българската банкова система, както всяка, си има своите местни особености. Но една от тях я прави доста уникална в световен мащаб - а именно, че явно е имунизирана срещу загуби. Резултатът на банковия сектор не стана отрицателен нито по време на замръзналите пазари около Lehman Brothers, нито при последвалата рецесия, нито в стагниралата икономика с минимален растеж. И така до 2015 г., когато печалбата в сектора е почти 900 млн. лв., или с 20% над нивата от предходната година. А също и на най-високото ниво от последната предкризисна 2008 г., когато беше достигнала близо 1.4 млрд. лв.

Възможните обяснения за тази аномалия не са чак толкова много - или българската икономика е изключително стабилна, или местните банкери са изключително по-добри от колегите им по света, или има нещо изключително сбъркано в числата.

И така по реда на изключванията подозренията обяснимо клонят към последното, още повече след казусът КТБ, където 4.2 млрд. лв. активи изчезнаха изведнъж, без банката никога да е отчитала проблеми. Тези съмнения не са тайна и именно заради тях през годината предстои и доста скъпо упражнение по цялостна проверка на качеството на активите и стрес тестове на банковата система. И затова не е и особено учудващо, че в края на миналата година банките активно са тунинговали балансите и резултатите си за целта. Големите въпроси, които остават обаче, са доколко и при кои банки става въпрос за почистване и доколко просто за замазване на проблемите.

Голямата картина

Ако се гледат само данните на ниво система, привидно 2015 г. не предлага големи промени, нито пък излъчва тревожни сигнали. Активите растат с 2.8% до над 87.5 млрд. лв. А това означава, че банките са пораснали сумарно с около 2.4 млрд. лв. въпреки рекордно ниските лихви по депозитите и въпреки банковата ваканция в Гърция от миналото лято, която обяснимо се пренесе под формата на притеснения сред клиентите на банки с гръцка собственост.

Останалите основни показатели също се запазват или подобряват. Капиталовата адекватност остава стабилно над изискванията на БНБ, а коефициентът на ликвидните активи се покачва до космическите 36.7%. Нещо повече - неговият ръст идва основно от парични средства и резерви в БНБ, които са 16.6 млрд. лв., което означава, че секторът разполага с огромен незабавно разполагаем ликвиден буфер. А той, макар и неравномерно разпределен, дава спокойствие дори и да има тегления от притеснени вложители при евентуални идентифицирани проблеми при стрес тестовете.

Същевременно покачващата се ликвидност загатва и най-притеснителната част от пейзажа с едри щрихи - кредитирането остава замръзнало. Доколкото има активност, тя е по-скоро в предоговарянето на заеми при по-ниски лихви, което към края на годината започва да свива и маржовете на много от банките. За цялата година обаче нетният лихвен доход се покачва с 5.3% до 2.77 млрд. лв., а обезценките се запазват на нивата от миналата година - около 1.1 млрд. лв. Административните разходи също растат леко, но в последното тримесечие на 2015 г. скачат с внушителните 28.5% (над 120 млн. лв.) спрямо предходното. Това отчасти се обяснява с еднократен ефект - банките трябваше да преведат 82 млн. лв. първоначални вноски за новия фонд за преструктуриране към БНБ. Извън това много от институциите са плащали на външни консултанти за подготовка за преглед на активите, окомплектоване на документация, преоценки на обезпечения и др. Някои институции дори са си провеждали демоверсия на предстоящото упражнение в умален мащаб.

Фините детайли

Зад изгладените движения на ниво банкова система обаче се крият и доста големи скокове и спадове, включително и до рекордни стойности. Така например 2015 г. ставаме свидетели на най-големите печалби в абсолютно изражение, реализирани от български банки. И ДСК с отчетените от нея 305 млн. лв., и Уникредит Булбанк (290 млн. лв.) подобряват не само миналогодишните си резултати, но и досегашния рекорд на италианската група тук от 2008 г. - 288.7 млн. лв.

Но докато двата пазарни лидера генерират сумарно 2/3 от печалбата в сектора, през година същевременно наблюдаваме и най-голямата банкова загуба в историята на страната. Докато повечето банки с чужда собственост в последните години поетапно изчистваха балансите, "Пиреос" остана настрани от този процес. Сега наваксването е болезнено и тя показа показва 147 млн. лв. разходи за обезценки (с около 120% повече от 2014 г.). Това, както и ударът от гръцката криза и свиващия се нетен лихвен доход я изведоха на рекордните 134 млн. лв. загуба.

Екстремности имаше и при размерите на самите банки. Ръстът на активите от 2.4 млрд. лв. всъщност реално е дори по-скоро двоен, тъй като към него трябва да се добави и затварянето на голяма репо-сделка на клона на Alpha bank с централата в Атина като част от усилията на БНБ за ограничаване на опасността от гръцка зараза. Така от спада на нейните активи с 2.5 млрд. лв. близо 2 млрд. лв. идват от техническа операция. Същевременно имаше отлив на клиенти и при останалите гръцки банки. Той беше най силен в средата на годината около опасенията, че страната може да напусне еврозоната. След това нещата се успокоиха и в последното тримесечие дори повечето банки с гръцка собственост възстановяват позиции. Спадовете обаче така и не са напълно компенсирани, а резултатът е свиване на пазарния им дял от 23% в края на 2014 г. на 18.5%. Същевременно средствата от тях явно са се насочили предимно към пазарните лидери и банките със западноевропейски централи. Балансовото число на Уникредит Булбанк се увеличава с невижданите 2.5 млрд. лв. до близо 17.4 млрд. лв. Това е дори повече от покачването през 2014 г., когато лидерът на пазара се превърна в основен пристан за изтеглените панически от КТБ и ПИБ средства, и й отрежда вече почти 20% пазарен дял при около 17% година по-рано. ДСК е пораснала с 1.1 млрд. лв. и също увеличава дела си с около 1 процентен пункт до 12.7%. Другите с по-големи ръстове са при Сосиете женерал Експресбанк (702 млн. лв.) и Райфайзенбанк (469 млн. лв.).

Но може би най-големите екстремности могат да се видят в самия край на 2015 г. или в дните преди датата, към която ще бъдат преглеждани. И те са при разходите за обезценки, а също и при различни еднократни сделки и преоценки, които сериозно украсяват резултатите (виж съседния текст).

Време за реставрация

Именно по линия на лошите кредити и на провизирането им са най-големите притеснения на анализаторите. Според Магар Куюмджян, заместник-директор "Банкови рейтинги" в S&P, активното почистване може да се засили само ако банките имат достатъчно печалби и капитал, за да поемат евентуалните повишени разходи. "А това може би не е случаят във всички банки", каза той за "Капитал". Затова и той се надява, че прегледът на качеството на активите ще доведе до по-добро идентифициране на лошите кредити и по-адекватни нива на провизирането им, както и до "прозрачност по отношение на концентрацията на свързани лица в кредитните портфейли на някои банки".

През декември 2015 г. S&P запази оценката си за риска на българската банкова система на 7 (по скала от най-нискорисковото 1 до най-рисково 10). От рейтинговата агенция освен това очакват и кредитирането да продължи да се свива в следващите 12 - 18 месеца. Същевременно в свой анализ Констнтинос Кипреос и Елена Панайоту от Moody's прогнозират слаб ръст от 3-5%. И двете агенции виждат успехи на БНБ в предотвратяването на гръцката зараза, но се различават в оценките за подобряването на банковия надзор. Докато Moody's вижда подобряване вследствие на законодателните промени и реформите в БНБ, S&P окачествяват институционалната среда като "много висок риск" заради неефективното справяне с КТБ. А също и понижават оценката за възможността за подкрепа от правителството на несигурна, тъй като "способността и склонността на българското правителство да предоставя капиталова подкрепа са по-слаби и по-малко предсказуеми при новата рамка за преструктуриране".

Според Куюумджян засега няма отговор дали след КТБ регулаторът е предприел нужните мерки, за да адресира подобни случаи на концентрация в кредитирането и финансирането, тъй като темата може и да е политически чувствителна. За него обаче събитията около КТБ и ПИБ са притеснителни и са отличили България от съседните пазари. "Нивата на необслужвани заеми са високи и с ниска степен на провизираност като в съседните страни. Освен това подозираме, че е имало известна регулаторна снизходителност към идентифицирането на реалните нива на лошите кредити", каза той.

Сега ключовият момент е дали и доколко БНБ би била склонна да продължи по този път на снизходителността. Ако съдим по подготвителните действия на банките за стрес тестовете, явно в сектора очакват очите на надзора да останат полупритворени. Поне няколко банки, изглежда, са на мнение, че с няколко половинчати маневри в 12 без 5 са си свършили домашното. Закърпването на дупки с не напълно обясними еднократни сделки може и да решава временно проблема, но ако регулаторът се плъзне по този път, рискува да си остави цъкащи бомби. Това вероятно временно ще запази доверието на вложителите, но може да подкопае това на анализаторите. От тях не зависи много освен рейтинга на страната и настроенията на чуждестранните инвеститори.

 

Веднъж се преглеждаме

В навечерието на проверката ПИБ вдига печалба с преоценка на имоти, а ЦКБ мести портфейли и акции

Финансовите отчети  на ПИБ за 2015 г. най-кратко могат да се опишат със странно звучащото съчетание хронични еднократни ефекти. За втора поредна година в самия й край банката инкасира огромни загуби от обезценки. Така за годината отписванията при нея достигат рекордните 327.5 млн. лв. Тази сума, както и отчетените година по-рано 292 млн. лв., би извела ПИБ на солидна загуба и би свила капитала й до под регулаторните прагове. Към края на годината капиталовата й адекватност е 14.92%, което я дели едва на около 100 млн. лв. от пода на БНБ - 13.5%. Той обаче не е достигнат, като и двете години се появява извънреден приход, който неутрализира голямото отписване. През 2014 г. това беше продажба на имот на проектната компания за "Южен поток" с голяма печалба.

Сега изглежда пък за целта поне частично е послужилo придобиването на имот. В началото на януари от ПИБ съобщиха, че банката е придобила активите на "Кремиковци" от финансирани от нея и свързвани с мажоритарните й собственици дружества. От Имотния регистър се вижда, че тя е оформена като "прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг" и е оценена на 271.2 млн. лв. Не е ясно дали това е цялата сума по операцията дълг - собственост, или има и други подобни сделки, но в края на четвъртото тримесечие материалните активи в баланса на ПИБ се увеличават с 593 млн. лв. С това общо притежаваните от нея материални активи достигат над 1.2 млрд. лв., което е 47.4% от притежаваните от всички банки.

От бележките към тримесечния отчет на банката, представен на фондовата борса, става ясно, че поне част от увеличението, а съответно и на печалбата, се дължи просто на счетоводна преоценка на притежавани от нея имоти. Банката е прекласифицирала част от земите и сградите си като инвестиционни имоти и след преоценка нагоре със 112 млн. лв. ги е осчетоводила на 206 млн. лв. В презентация пред акционери ръководството на ПИБ също обяснява ръста на приходите с отчитането на имотите по тяхната справедлива стойност, макар да не е ясно кои точно са тези имоти, които са удвоили стойността си спрямо приеманата досега за достоверна стойност в баланса на банката. Освен това банката отчита и 59 млн. лв. необичаен приход от "управление на кредити, придобити чрез бизнес комбинации". Така сумарно над половината разходи за обезценка са покрити само по тези две линии.

Други банки с местна собственост също са предприемали еднократни ходове в края на годината. Банката, част от групата "Химимпорт", ЦКБ например на 30 декември прехвърля чрез цесия свои вземания към "Прайм лизинг" за 31.7 млн. евро на собственика на лизинговата компания - "Финансови активи" АД. Двете дружества се контролират от другата свързана с "Химимпорт" банка - "Тексим", като бяха придобити от Erste Group Immorent International през 2015 г. Вероятно сумата от ЦКБ е била заместващо финансиране след оттеглянето на австрийския собственик. Отделно ЦКБ продава на самото "Прайм лизинг" на разсрочено плащане 9.82 млн. евро вземания към "Лендмарк България ритейл парк", които банката придобива от Erste покрай другата сделка. Така само в един ден ЦКБ си стопява около 40 млн. евро рискови експозиции, като няма информация дали цесиите са по номинал или с дисконт.

С това обаче операциите на ЦКБ в края на годината не приключват. От бюлетина на Централния депозитар в последните няколко дни на 2015 г. се виждат десетки покупки и продажби на пакети акции от публични дружества, свързани  групата. А за някои от тях трудно може да се намери друго обяснение освен разкрасяване на отчети. Например в рамките на 29 декември ЦКБ купува и продава пакет от 5.6% от "Болкан енд сий пропъртис" АДСИЦ, като собствеността му преминава през две дружества - "Гама финанс" и "Стикс 2000". Според бюлетина на БФБ сделките са били на различни стойности (макар да не може да се каже коя на каква), като така има възможност банката да е отчела печалба от търговията. На 30 декември тези движения се повтарят, като отново ЦКБ купува и продава дял от същото дружество и като крайно след два дни активна търговия остава с практически непроменен дял от около 20% във въпросния АДСИЦ. Още по-сложна плетеница от сделки банката прави с акции на "Кепитъл мениджмънт" АДСИЦ. Там в рамките на последните два дена на годината делът на ЦКБ неколкократно скача и пада между 15% и 40% след сделки с "Армитекс" и "Инвест кепитал мениджмънт" (с предишно име "Тим клуб", където директно съдружници са изпълнителните директори и мажоритарни собственици на "Химимпорт" Иво Каменов и Марин Митев).

По-малката банка в групата, Тексим банк, пък приключва 2015 г. със 120 хил. лв. печалба. Прави впечатление обаче, че на 28 декември е продала 9.95% от дъщерното си дружество "Тексим консултинг" на кипъското Quentrol Limited за 500 хил. лв.

Българската банкова система, както всяка, си има своите местни особености. Но една от тях я прави доста уникална в световен мащаб - а именно, че явно е имунизирана срещу загуби. Резултатът на банковия сектор не стана отрицателен нито по време на замръзналите пазари около Lehman Brothers, нито при последвалата рецесия, нито в стагниралата икономика с минимален растеж. И така до 2015 г., когато печалбата в сектора е почти 900 млн. лв., или с 20% над нивата от предходната година. А също и на най-високото ниво от последната предкризисна 2008 г., когато беше достигнала близо 1.4 млрд. лв.

Възможните обяснения за тази аномалия не са чак толкова много - или българската икономика е изключително стабилна, или местните банкери са изключително по-добри от колегите им по света, или има нещо изключително сбъркано в числата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    zztop11 avatar :-?
    zztop11

    Абе Уникредит да не са неформален спонсор на Икономедия, че много често статии колко са велики чуждите банки, особено Уникредит, и колко били зле местните, особено ПИБ? Щото опитът от 2008 досега показва точно обратното май...

  • 2
    s0f1a avatar :-|
    s0f1a

    В какъв "пристан" се е превърнала Уникредит бе момче? Я вземи и припомни на всички как по незнайно какви причини на Уникредит бяха разпределение два пъти повече вложители от КТБ. Я вземи припомни, как Уникредит, им бяха отпуснали 10-12 мижави офисчета в София, от които можеха да си вземат парите и то посред зима. Как може да толерирате тези дребни арменски номерца. Това си беше пълна гавра с хората, само и само Левончо да им задържи парите на хората. А вие сега ми го възхвалявате. Пиши поне, че това е платена реклама, за да не изглежда толкова унизително и жалко.

  • 3
    yori756 avatar :-|
    16bit

    Идеята, че банките гледат да се подготвят за стрес тестовете не е революционна. Прави обаче впечатление колко избирателно е поднесена информацията в статията. За съжаление сякаш Капитал се превръща в поредната медия, която се опитва да ни убеди че тяхното гардже е най-хубаво.

  • 4
    crazyjohny avatar :-|
    crazyjohny

    "в края на четвъртото тримесечие материалните активи в баланса на ПИБ се увеличават с 593 млн. лв. С това общо притежаваните от нея материални активи достигат над 1.2 млрд. лв., което е 47.4% от притежаваните от всички банки."

    Това не е нормално-една банка да държи материални активи колкото всички останали.Това банка ли е или най-голямата брокерска компания в България?Ясно е ,че мирише на измама,лошото е че ако наистина е така говорим за милиардна финансова дупка

  • 5
    neam_dumi avatar :-|
    neam_dumi
    • -100
    • +40

    ПИБ си е новото КТБ и който не го е разбрал толкова по-зле !

  • 6
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Да живей Първа Източена Банка. ;)

  • 7
    ristohristov avatar :-|
    Ристьо

    [quote#5:"neam_dumi"]ПИБ си е новото КТБ и който не го е разбрал толкова по-зле ![/quote]странни публикации се появяват Напоследък..
    особено след Тази публикация

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/24/2691506_
    bnb_se_otkazva_da_globiava_za_neviarna_informaciia_za/

    в Тих Ужас съм ...Какво следва ,
    ако "Капитал" дава Пълноценна и Изпреварваща информация ??

  • 8
    stoiank avatar :-P
    stoiank

    Искам статия следващия път, как една банка с вложени в нея над 17 милиарда лева има нетен приход от лихви под 500 милиона лева, а приход от такси над 200 млн. и то при тези огромни маржове на лихвите влогове/кредити. Обърнете внимание какво е съотношението при следващата банка, която оперира с 5 милиарда по-малко.

  • 9
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    До коментар [#4] от "crazyjohny":

    Мисля, че всички знаят че това, което е на площадката на Кремиковци на скрап струва повече от парите дадени от ПИБ за него. Отделно земята си остава бонус.

  • 10
    crazyjohny avatar :-|
    crazyjohny

    До коментар [#9] от "kokoto2":

    защо тогава не осребрят имуществото,както правят всички други банки,а го слагат като счетоводен актив,при положение че сега тоя актив е само пасив-трябва да плащат данъци,трябва да плащат охрана на обекта и т.н?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK