Бавният депозитен ръст вещае дълго възстановяване за гръцките банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бавният депозитен ръст вещае дълго възстановяване за гръцките банки

По данни на гръцката централна банка банкнотите в обращение през 2015 г. са били 49 млрд. евро, което е с 19 млрд. евро повече спрямо година по-рано

Бавният депозитен ръст вещае дълго възстановяване за гръцките банки

Те ще имат нужда поне още няколко месеца от подкрепата на централната банка

3577 прочитания

По данни на гръцката централна банка банкнотите в обращение през 2015 г. са били 49 млрд. евро, което е с 19 млрд. евро повече спрямо година по-рано

© YANNIS BEHRAKIS


Спестяванията на населението и бизнеса се понижиха до 123.4 млрд. евро към декември, което е най-ниското им крайногодишно равнище от 2003 г.

Бавното възстановяване на депозитния растеж чертае дълъг път обратно към нормалността за гръцките банки. През последните шест месеца, след като страната успя да договори трети международен спасителен пакет и да остане в еврозоната, спестяванията в местните банки се увеличават мъчително бавно, пише Reuters. Това вещае на финансовите институции, които имат сериозно присъствие и в България, поне още няколко месеца зависимост от кредитирането от централната банка, докато доверието в тях бавно се възстановява.

Ликвидни проблеми

От ноември 2014 г. от гръцката банкова система са изтеглени депозити за общо 41 млрд. евро. Отливът стопи ликвидността в сектора и принуди кредитните институции да се обърнат към централната банка за запълване на зейналата дупка във финансирането им. Наложените през юни 2015 г. мерки за капиталов контрол помогнаха за овладяване на вълната, но все пак спестяванията на населението и бизнеса се понижиха до 123.4 млрд. евро към декември, което е най-ниското им крайногодишно равнище от 2003 г. насам, отбелязва агенцията.

И въпреки че през ноември банките бяха рекапитализирани, през последните шест месеца нарастването на депозитите е с едва 2.5 млрд. евро, или доста под темповете, с които се увеличават парите в обращение. Което говори, че вложителите имат кеш, но предпочитат да го държат у дома.

"Завръщането на загубените депозити може да се окаже предизвикателство в краткосрочен план, като принуди банките да продължат да разчитат на програмата за спешна ликвидна помощ ELA", коментира анализаторът от атинската Euroxx Securities Янис Синапис.

След подобен отлив на средства в периода май-юни 2012 г., преди изборите, с които крайнолявата партия СИРИЗА стана главната опозиционна сила в парламента, банките успяха да възстановят около 70% от изтеглените средства в рамките на втората половина на въпросната година, припомня Reuters.

Този път обаче спестителите не са толкова склонни да върнат парите си в банките след травмата от мерките за капиталов контрол, които включваха триседмична банкова ваканция, както и на фона на продължаващата несигурност по отношение на първия преглед след спасителния план, който като че ли удари на камък с кредиторите в страната.

"Колкото по-дълго време отнеме възстановяването на депозитите, толкова по-големи ще са структурните дисбаланси за финансирането на банките и по-сериозно ще е въздействието върху цената, при която се финансират, и рентабилността им", посочва Синапис.

Към края на септември заемите от Европейската централна банка (ЕЦБ) и от Bank of Greece са представлявали над една трета от балансите на гръцките финансови институции в сравнение със средно 3-4% за банките в еврозоната.

"За момента депозитите не показват значително устойчиво завръщане в банковата система", коментира анализаторът от Credit Suisse Виктория Шереваш, според която притокът на средства в системата ще се увеличи след премахването на мерките за капиталов контрол и постигането на ключови цели за реформиране на системата. "Очакваме значителна част от депозитната база, загубена през последните няколко тримесечия заради политическата несигурност, да се възстанови в голяма степен до 2017 г.", посочва тя.

Разхлабване на изискванията от ЕЦБ

В случай че всичко приключи с тестовете за изпълнение на обещаните реформи, които се провеждат в момента, ЕЦБ ще свали минималните изисквания за кредитен рейтинг, с което издадените от гръцкото правителство облигации ще могат отново да се ползват като обезпечение при рефинансиране от ЕЦБ. Това би помогнало на гръцките банки да намалят зависимостта си от програмата ELA на местната централна банка, по която финансирането е със 150 базисни пункта по-скъпо, пише Reuters. По оценки на Credit Suisse, за всяко намаляване с 1 млрд. евро на зависимостта от ELA за сметка на рефинансиране от ЕЦБ, банките ще отчетат 15 млн. евро годишни ползи към нетните си приходи от лихви.

Самите гръцки банкери посочват, че за разлика от 2012 г. сега значителна част от изтеглените от системата средства са останали физически в страната, което прави завръщането им по-лесно. По данни на гръцката централна банка банкнотите в обращение през 2015 г. са били 49 млрд. евро, което е с 19 млрд. евро повече спрямо година по-рано.

Според прогнозата на икономиста от Piraeus Bank Илиас Лекос ръстът на депозитите ще достигне 4.5% през 2016 г., ако мерките за капиталов контрол бъдат допълнително разхлабени. Колегата му анализатор от Eurobank Панайотис Кладис очаква 5% нарастване в депозитната база за тази година, предава още Reuters.

Спестяванията на населението и бизнеса се понижиха до 123.4 млрд. евро към декември, което е най-ниското им крайногодишно равнище от 2003 г.

Бавното възстановяване на депозитния растеж чертае дълъг път обратно към нормалността за гръцките банки. През последните шест месеца, след като страната успя да договори трети международен спасителен пакет и да остане в еврозоната, спестяванията в местните банки се увеличават мъчително бавно, пише Reuters. Това вещае на финансовите институции, които имат сериозно присъствие и в България, поне още няколко месеца зависимост от кредитирането от централната банка, докато доверието в тях бавно се възстановява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    "Което говори, че вложителите имат кеш, но предпочитат да го държат у дома."

    Точно това в момента не е особено сигурно вярно.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    С две думи, теглете заеми на държавно ниво и после не ги връщайте. Нашите управници добре са се ориентирали. Всичко в Гърция върви по старо му, а дълговете се опрощават ли опрощават.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK