С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 12 фев 2016, 17:51, 36787 прочитания

В какво се превръщат лошите кредити

Колекторските фирми изкупиха портфейли от дългове за над половин милиард лева, което им донесе бизнес за години напред

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Десет години след кредитния бум и последвалата глобална криза банките в България се оказаха с повече от 18 млрд. лв. просрочени задължения. При някои от тях части бяха епизодично продавани на малки порции, при други - консервирани в балансите или извадени в специални дружества финансирани пряко или заобиколно от самата банка. Но същинското им разчистване започва едва сега, до голяма степен и под натиска на предстоящите тази година проверки на качеството на активите и стрес тестове.

Активизацията малко или повече се случва тихомълком, като все още много банки се притесняват че появата на името им в новините редом с "лоши кредити" ще им повлияе зле имиджово. Донякъде това табу беше разбито от Пощенска банка, която официално обяви най-голямата сделка досега в края на януари. Оживлението обаче отчетливо се усеща при фирмите за събиране на вземания, които през последните 4-5 години заеха специфичната пазарна ниша и вече са укрепнали до степен да "смелят" и по-едри хапки от онова, което са за тях дълговете на GSM операторите и енергийните дружества. По неокончателни данни за 2015 г. колекторските агенции са изкупили банкови кредити за повече от 550 млн. лв., а само за януари са погълнали нова порция дългове за 330 млн. лв. Мениджърите на компаниите твърдят, че могат да намерят средства и да поемат всичко, което се пусне на пазара, а също и че към него гледат и чужди инвеститори. При маржове на печалбата от 10% до 45% в колекторския бизнес можем да бъдем сигурни, че това не са просто декларации.
 
Какво да чакате, ако дългът ви е продаден 

Колекторската фирма ще потърси контакт с вас по телефон или с посещение на адреса, на който живеете. Това са напълно законни средства, като служителят е длъжен да се легитимира. Целта е да се постигне споразумение за изплащане или разсрочване на задължението. Ако не бъде постигнато такова, се предприемат съдебни действия, които могат значително да увеличат сумата, която дължите.
Проблем за едни


Историята на всеки лош кредит започва с грешната преценка на банката на кого да отпусне заем, продължава с различни опити да се предоговори и разсрочи, така че да бъде обслужван, при неуспех се начисляват провизии, които изяждат печалбите и капитала на банката и всичко завършва след години с отписване на задължението. Обикновено с длъжниците се занимават правните отдели, които нямат капацитета на специализираните компании за събиране на вземания. Затова откакто има такива на пазара, банките се обръщат към услугите им. Отскоро те не просто им възлагат събирането на дългове, а направо им продават пакети от такива вземания. "Ако сега можеш да вземеш наведнъж парите, които би могъл да събереш от такива длъжници през следващите три години, защо да не се възползваш от възможността? Това ти спестява и разходи по съдебни дела", обяснява мотивите на банките представител на гилдията, който не желае да бъде цитиран с име.

По неофициална информация, на база на някои от по-едрите сделки досега, пакетите от банкови кредити се изкупуват на 3% от номинала за най-старите и трудно събираеми дългове, до 20-30% за по-пресните. Това означава, че за портфейл от 100 млн. лв. несъбрани заеми банката взима между 3 и 30 млн. лв. Макар и малък, това е приход за нея сега, който иначе евентуално би бил получен след години. А освен това й позволява и да оптимизира дейността си и да се фокусира в основното си занимание - раздаването на кредити, а не да пилее човешки и други ресурси в опити да се бори с неизрядни длъжници. 

Според мениджър на голяма банка продажбите не могат да бъдат панацея за проблема с натрупаните милиарди левове необслужвани задължения и справянето за тях е възможно само при ускоряване на кредитирането. "Не всяка банка може да си позволи сама да се справи с проблема. Без ново кредитиране упражнението по прочистване на портфейлите е много по-трудно, а и не биха се променили в положителна посока всичките тези съотношения, които анализаторите следят", коментира експертът. Думите му обясняват защо досега на пазара се предлагаха предимно малки портфейли с големина между 3 млн. и 10 млн. лв., но и по-големите сделки от последните месеци за по 50-100 млн. лв. Най-вероятно те се дължат на предстоящите проверка на качеството на активите (Asset Quality Review) и стрес тестовете. Банките са предпочели да се застраховат, че ще минат теста безпроблемно, макар че значителна част от продадените дългове са отдавна отписани от балансите им и не водят до съществено разкрасяване. 



Макар че проверките ще се правят по отчетите към 31.12.2015 г., в банките показват желание да продължат с продажбите и през тази година, но не по начин, който би свалил драстично нивото на лошите кредити. Ниските изкупни цени са един от въздържащите фактори, а другият бил, че колекторските фирми нямат нужните стотици милиони левове, за да изкупят всички проблемни вземания.

Възможност за други

Последното се посреща с усмивка от мениджърите на фирми за събиране на дългове, защото досега не е имало пропаднал търг заради липса на купувачи. Напротив, конкуренцията е остра дори и за най-старите дългове, смятани за несъбираеми. Само за пример, в момента на пазара се предлагат предимно портфейли от потребителски необезпечени кредити, раздавани в периода 2006-2008 г.. Просрочията по тях са започнали да текат в началото на кризата, като са правени опити за преструктуриране. В най-добрия случай от такива портфейли се събират между 10% и 45%, като процесът отнема между 5 и 10 години.

"Не мога да коментирам какъв ресурс стои "в готовност" за инвестиране в подобни сделки, но очаквам всичко, което бъде предложено за продажба, да бъде обект на интерес", е мнението на Райна Миткова-Тодорова, която ръководи германската "ЕОС Матрикс" в България и е председател на Асоциацията на колекторските агенции в България. "Ако портфейлите са добре структурирани и събираеми, ресурс винаги може да се акумулира за изкупуване", смята и Милена Виденова, която след кариера в банки и финансови дружества сега управлява местното поделение на френската "Кофас". Заради атрактивната доходност на местния пазар работят компании, които имат достъп до евтин ресурс през майките си в чужбина, а също и представители на публични дружества, които имат достъп до капиталовите пазари. Чисто българските дружества също разполагат с възможности и това си личи по растежа, които отчитат (виж таблицата). 

Доказателство, че са способни да осигурят ресурс за покупки, са резултатите за миналата година, когато само от банки колекторите изкупиха дългове за повече от половин милиард лева. През януари пък бе сключена рекордната сделка за портфейл от просрочени кредити за 143.6 млн. евро на Пощенска банка. Подготовката за нея е отнела повече от една година, като там не цената, а капацитетът на колектора да поеме веднага обслужването на близо 55 хил. клиенти е било най-голямото предизвикателство. Сделки като тази помагат на пазара да се развие и да се отвори към нов тип длъжници.

Корпоративният клиент

На пазара почти няма продажби на корпоративни портфейли, защото на банките им е трудно да ги пакетират, събираемостта е усложнена и съдебната несигурност е висока. В сектора очакват отново пилотните опити да са за много стари дългове. "Събирането на вземания от юридически лица е сериозно предизвикателство и е свързано с много несигурност. Проблем е и забавянето на продавачите", анализира Нина Станчева, изпълнителен директор на "Агенция за събиране на вземания" (АСВ). Проблем е и размерът на сумите, който е много по-висок от потребителските кредити, а това покачва риска и води до ниска цена за изкупуване, което не е по вкуса на банкерите. Въпреки тези недостатъци експертите прогнозират, че както се е развил в други държави от региона, пазарът на корпоративни портфейли ще потръгне и тук. Преди това се очаква да се развие сегментът с обезпечените кредити и ипотеките.

Според Милена Виденова от "Кофас" работеща би била формулата, при която банките ползват експертизата на колекторските агенции още на етапа, когато длъжникът все още може да обслужва задължението си или е в категория под наблюдение. "Има две основни възможности: чрез застраховане и управление на паричния поток в хоризонт до една година, както и чрез капиталови инструменти в дългосрочна преспектива. Тогава би могло да се намерят инвеститори, които да влязат например дялово, за да се обърне резултатът от дейността на компанията, така че тя да стане устойчива и печеливша. Това са мерки, които са за предпочитане от ситуацията на трайно просрочие, когато се стига до публична продан на активи, което е бавен и скъп процес", посочва Виденова.

С нов кредитор

Продажбата на вземания би трябвало да е печеливша формула за всички засегнати страни, но ако за банките и колекторите ефектите са ясни, то за длъжниците ползите са по-трудно забележими. На първо място се подценява възможността за предоговаряне на задължението, което е шанс за избягване на скъпите съдебни процедури. "При колекторските агенции има възможност за по-голяма гъвкавост по отношение на преструктуриране и предоговаряне на проблематичните кредитни експозици, отколкото при банката", посочва Милена Виденова от "Кофас". Освен отлагането на съдебните процедури Нина Станчева от АСВ добавя и възможността клиентът да изчисти кредитното си досие. "Ние отделяме на клиентите много повече персонално внимание и време, защото сме фокусирани само в събирането на вземания. Комуникираме с тях активно, за да намерим изход от създалата се ситуация, водим преговори и им предлагаме различни варианти за разсрочено плащане. Чрез нас клиентите с непогасени задължения на практика получават още един шанс да платят дълга си, да изчистят финансовата си история и да избегнат съдебната процедура, която би ги натоварила с допълнителни разходи."
Райна Миткова-Тодорова, "ЕОС Матрикс":

"Очакваме банките да продължават да изчистват старите си потребителски портфейли, след което пакетите за продажба чувствително да намалеят, вследствие на свитото кредитиране след 2009/2010 г. Възможно е през тази или следващата година да започнат да се предлагат ипотечни и корпоративни портфейли за продажба, тъй като при тях има значително натрупване при банките, а инструментите за управлението им са по-ограничени."
 
Нина Станчева, "Агенция за събиране на вземания":

"Българските компании започват да търсят активно услугите на колекторските агенции на 10-ия месец след просрочието. В повечето развити страни това се прави още на 3-ия месец и резултатът е, че бизнесът в тези държави управлява своите приходи доста по-успешно. Компаниите за бързи кредити вече продават необслужваните си кредити много по-активно и на много по-ранен етап. Очакваме банките да поемат същия курс по отношение на просрочените вземания – по-ранно и регулярно изчистване."
 

Милена Виденова, "Кофас":

"Нетният марж на печалба варира между 10% и 45%, което е индиректен  показател за това колко е ефективен процесът на събирането на такива кредити. Това прави привлекателен сегмента за инвеститори. Фактът, че има няколко нови играча на пазара, включително с чуждестранни собственици, е показателен, че пазарът се развива и има перспектива пред тази дейност."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

FinTech Summit 2020: Финансовите технологии и изкуственият интелект FinTech Summit 2020: Финансовите технологии и изкуственият интелект

Оперативният директор и съосновател на "ЛогСентинел" Антон Герунов ще е лектор в конференцията на "Капитал"

18 фев 2020, 404 прочитания

ЕЦБ критикува стратегията за преструктуриране на Commerzbank ЕЦБ критикува стратегията за преструктуриране на Commerzbank

Регулаторът е изразил притеснение за рентабилността на банката и я е посъветвал да намали разходите си

16 фев 2020, 1502 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Сушата през 2015 г. ще свие производството и износа на царевица и слънчоглед

Производителите на царевица разчитат най-много на гръцкия пазар и блокадата на границата им се е отразила негативно

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10