В какво се превръщат лошите кредити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В какво се превръщат лошите кредити

В какво се превръщат лошите кредити

Колекторските фирми изкупиха портфейли от дългове за над половин милиард лева, което им донесе бизнес за години напред

Гергана Михайлова
38607 прочитания

© shutterstock


Десет години след кредитния бум и последвалата глобална криза банките в България се оказаха с повече от 18 млрд. лв. просрочени задължения. При някои от тях части бяха епизодично продавани на малки порции, при други - консервирани в балансите или извадени в специални дружества финансирани пряко или заобиколно от самата банка. Но същинското им разчистване започва едва сега, до голяма степен и под натиска на предстоящите тази година проверки на качеството на активите и стрес тестове.

Активизацията малко или повече се случва тихомълком, като все още много банки се притесняват че появата на името им в новините редом с "лоши кредити" ще им повлияе зле имиджово. Донякъде това табу беше разбито от Пощенска банка, която официално обяви най-голямата сделка досега в края на януари. Оживлението обаче отчетливо се усеща при фирмите за събиране на вземания, които през последните 4-5 години заеха специфичната пазарна ниша и вече са укрепнали до степен да "смелят" и по-едри хапки от онова, което са за тях дълговете на GSM операторите и енергийните дружества. По неокончателни данни за 2015 г. колекторските агенции са изкупили банкови кредити за повече от 550 млн. лв., а само за януари са погълнали нова порция дългове за 330 млн. лв. Мениджърите на компаниите твърдят, че могат да намерят средства и да поемат всичко, което се пусне на пазара, а също и че към него гледат и чужди инвеститори. При маржове на печалбата от 10% до 45% в колекторския бизнес можем да бъдем сигурни, че това не са просто декларации.

 

Какво да чакате, ако дългът ви е продаден 

Колекторската фирма ще потърси контакт с вас по телефон или с посещение на адреса, на който живеете. Това са напълно законни средства, като служителят е длъжен да се легитимира. Целта е да се постигне споразумение за изплащане или разсрочване на задължението. Ако не бъде постигнато такова, се предприемат съдебни действия, които могат значително да увеличат сумата, която дължите.

Проблем за едни

Историята на всеки лош кредит започва с грешната преценка на банката на кого да отпусне заем, продължава с различни опити да се предоговори и разсрочи, така че да бъде обслужван, при неуспех се начисляват провизии, които изяждат печалбите и капитала на банката и всичко завършва след години с отписване на задължението. Обикновено с длъжниците се занимават правните отдели, които нямат капацитета на специализираните компании за събиране на вземания. Затова откакто има такива на пазара, банките се обръщат към услугите им. Отскоро те не просто им възлагат събирането на дългове, а направо им продават пакети от такива вземания. "Ако сега можеш да вземеш наведнъж парите, които би могъл да събереш от такива длъжници през следващите три години, защо да не се възползваш от възможността? Това ти спестява и разходи по съдебни дела", обяснява мотивите на банките представител на гилдията, който не желае да бъде цитиран с име.

По неофициална информация, на база на някои от по-едрите сделки досега, пакетите от банкови кредити се изкупуват на 3% от номинала за най-старите и трудно събираеми дългове, до 20-30% за по-пресните. Това означава, че за портфейл от 100 млн. лв. несъбрани заеми банката взима между 3 и 30 млн. лв. Макар и малък, това е приход за нея сега, който иначе евентуално би бил получен след години. А освен това й позволява и да оптимизира дейността си и да се фокусира в основното си занимание - раздаването на кредити, а не да пилее човешки и други ресурси в опити да се бори с неизрядни длъжници. 

Според мениджър на голяма банка продажбите не могат да бъдат панацея за проблема с натрупаните милиарди левове необслужвани задължения и справянето за тях е възможно само при ускоряване на кредитирането. "Не всяка банка може да си позволи сама да се справи с проблема. Без ново кредитиране упражнението по прочистване на портфейлите е много по-трудно, а и не биха се променили в положителна посока всичките тези съотношения, които анализаторите следят", коментира експертът. Думите му обясняват защо досега на пазара се предлагаха предимно малки портфейли с големина между 3 млн. и 10 млн. лв., но и по-големите сделки от последните месеци за по 50-100 млн. лв. Най-вероятно те се дължат на предстоящите проверка на качеството на активите (Asset Quality Review) и стрес тестовете. Банките са предпочели да се застраховат, че ще минат теста безпроблемно, макар че значителна част от продадените дългове са отдавна отписани от балансите им и не водят до съществено разкрасяване. 

Макар че проверките ще се правят по отчетите към 31.12.2015 г., в банките показват желание да продължат с продажбите и през тази година, но не по начин, който би свалил драстично нивото на лошите кредити. Ниските изкупни цени са един от въздържащите фактори, а другият бил, че колекторските фирми нямат нужните стотици милиони левове, за да изкупят всички проблемни вземания.

Възможност за други

Последното се посреща с усмивка от мениджърите на фирми за събиране на дългове, защото досега не е имало пропаднал търг заради липса на купувачи. Напротив, конкуренцията е остра дори и за най-старите дългове, смятани за несъбираеми. Само за пример, в момента на пазара се предлагат предимно портфейли от потребителски необезпечени кредити, раздавани в периода 2006-2008 г.. Просрочията по тях са започнали да текат в началото на кризата, като са правени опити за преструктуриране. В най-добрия случай от такива портфейли се събират между 10% и 45%, като процесът отнема между 5 и 10 години.

"Не мога да коментирам какъв ресурс стои "в готовност" за инвестиране в подобни сделки, но очаквам всичко, което бъде предложено за продажба, да бъде обект на интерес", е мнението на Райна Миткова-Тодорова, която ръководи германската "ЕОС Матрикс" в България и е председател на Асоциацията на колекторските агенции в България. "Ако портфейлите са добре структурирани и събираеми, ресурс винаги може да се акумулира за изкупуване", смята и Милена Виденова, която след кариера в банки и финансови дружества сега управлява местното поделение на френската "Кофас". Заради атрактивната доходност на местния пазар работят компании, които имат достъп до евтин ресурс през майките си в чужбина, а също и представители на публични дружества, които имат достъп до капиталовите пазари. Чисто българските дружества също разполагат с възможности и това си личи по растежа, които отчитат (виж таблицата). 

Доказателство, че са способни да осигурят ресурс за покупки, са резултатите за миналата година, когато само от банки колекторите изкупиха дългове за повече от половин милиард лева. През януари пък бе сключена рекордната сделка за портфейл от просрочени кредити за 143.6 млн. евро на Пощенска банка. Подготовката за нея е отнела повече от една година, като там не цената, а капацитетът на колектора да поеме веднага обслужването на близо 55 хил. клиенти е било най-голямото предизвикателство. Сделки като тази помагат на пазара да се развие и да се отвори към нов тип длъжници.

Корпоративният клиент

На пазара почти няма продажби на корпоративни портфейли, защото на банките им е трудно да ги пакетират, събираемостта е усложнена и съдебната несигурност е висока. В сектора очакват отново пилотните опити да са за много стари дългове. "Събирането на вземания от юридически лица е сериозно предизвикателство и е свързано с много несигурност. Проблем е и забавянето на продавачите", анализира Нина Станчева, изпълнителен директор на "Агенция за събиране на вземания" (АСВ). Проблем е и размерът на сумите, който е много по-висок от потребителските кредити, а това покачва риска и води до ниска цена за изкупуване, което не е по вкуса на банкерите. Въпреки тези недостатъци експертите прогнозират, че както се е развил в други държави от региона, пазарът на корпоративни портфейли ще потръгне и тук. Преди това се очаква да се развие сегментът с обезпечените кредити и ипотеките.

Според Милена Виденова от "Кофас" работеща би била формулата, при която банките ползват експертизата на колекторските агенции още на етапа, когато длъжникът все още може да обслужва задължението си или е в категория под наблюдение. "Има две основни възможности: чрез застраховане и управление на паричния поток в хоризонт до една година, както и чрез капиталови инструменти в дългосрочна преспектива. Тогава би могло да се намерят инвеститори, които да влязат например дялово, за да се обърне резултатът от дейността на компанията, така че тя да стане устойчива и печеливша. Това са мерки, които са за предпочитане от ситуацията на трайно просрочие, когато се стига до публична продан на активи, което е бавен и скъп процес", посочва Виденова.

С нов кредитор

Продажбата на вземания би трябвало да е печеливша формула за всички засегнати страни, но ако за банките и колекторите ефектите са ясни, то за длъжниците ползите са по-трудно забележими. На първо място се подценява възможността за предоговаряне на задължението, което е шанс за избягване на скъпите съдебни процедури. "При колекторските агенции има възможност за по-голяма гъвкавост по отношение на преструктуриране и предоговаряне на проблематичните кредитни експозици, отколкото при банката", посочва Милена Виденова от "Кофас". Освен отлагането на съдебните процедури Нина Станчева от АСВ добавя и възможността клиентът да изчисти кредитното си досие. "Ние отделяме на клиентите много повече персонално внимание и време, защото сме фокусирани само в събирането на вземания. Комуникираме с тях активно, за да намерим изход от създалата се ситуация, водим преговори и им предлагаме различни варианти за разсрочено плащане. Чрез нас клиентите с непогасени задължения на практика получават още един шанс да платят дълга си, да изчистят финансовата си история и да избегнат съдебната процедура, която би ги натоварила с допълнителни разходи."

Райна Миткова-Тодорова, "ЕОС Матрикс":


"Очакваме банките да продължават да изчистват старите си потребителски портфейли, след което пакетите за продажба чувствително да намалеят, вследствие на свитото кредитиране след 2009/2010 г. Възможно е през тази или следващата година да започнат да се предлагат ипотечни и корпоративни портфейли за продажба, тъй като при тях има значително натрупване при банките, а инструментите за управлението им са по-ограничени."

 

Нина Станчева, "Агенция за събиране на вземания":


"Българските компании започват да търсят активно услугите на колекторските агенции на 10-ия месец след просрочието. В повечето развити страни това се прави още на 3-ия месец и резултатът е, че бизнесът в тези държави управлява своите приходи доста по-успешно. Компаниите за бързи кредити вече продават необслужваните си кредити много по-активно и на много по-ранен етап. Очакваме банките да поемат същия курс по отношение на просрочените вземания – по-ранно и регулярно изчистване."

 

Милена Виденова, "Кофас":


"Нетният марж на печалба варира между 10% и 45%, което е индиректен  показател за това колко е ефективен процесът на събирането на такива кредити. Това прави привлекателен сегмента за инвеститори. Фактът, че има няколко нови играча на пазара, включително с чуждестранни собственици, е показателен, че пазарът се развива и има перспектива пред тази дейност."

Десет години след кредитния бум и последвалата глобална криза банките в България се оказаха с повече от 18 млрд. лв. просрочени задължения. При някои от тях части бяха епизодично продавани на малки порции, при други - консервирани в балансите или извадени в специални дружества финансирани пряко или заобиколно от самата банка. Но същинското им разчистване започва едва сега, до голяма степен и под натиска на предстоящите тази година проверки на качеството на активите и стрес тестове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    avalanche avatar :-?
    avalanche

    Демек да не си плащам кредита и след време да се разбера с колекторите да им върна само 50% така и аз и те печелим...е вярно Банките губят малко но пък им се увеличат депозитите така че няма страшно....

  • 2
    kja43479124 avatar :-|
    kja43479124

    В общи линии за портфейл от 100 млн. цена от 3 до 30 млн. лв. не ми се струва чак толкова малко, както авторът се е опитал да обясни. Все пак има банки, които за 2015 цялата им печалба е много под 3 или 30 млн. лв. А иначе от опит - на запад това са естествени практики от много години и ако имаш такъв дълг, изкупен от колектор влизаш в кредитно бюро и не можеш да вземеш едно евро на заем, но също така и мобилните оператори ти предлагат по-високи от стандартните тарифи, абе живота ти се усложнява здраво. И всеки търси начин да плаща...

  • 3
    dgdimitrov avatar :-|
    Quo Vadis?

    Освен това на запад има процедури за фалит на дизи4еско лице което прави банките по внимателни а и предпазва пазара от ве4ни лоши вземания

  • Калибър

    Ето затова, банкерите давали кредити без обезпечения, трябва да са под наказателна отговорност за деянията си.
    Пълна конфискация на имуществото им и затвор.
    Едва тогава ще престане тази порочна практика.
    А дано, а дали...?

  • 5
    wood123 avatar :-?
    Арон

    [quote#4:"Калибър"] банкерите давали кредити без обезпечения, трябва да са под наказателна отговорност [/quote]
    Я да видим:
    Аз съм банкер. Давам един милиард необезпечен кредит. Получавам за "услугата" толкова, щото да съм напълно доволен и волен, когато излежа присъдата си. Я тя обикновено е символична.

  • 6
    caliber_.44 avatar :-P
    Калибър

    До коментар [#5] от "Арон":

    Ако аз съм съдия и съм осъдил вече двама с подобно осъществено мислене, ти ще си кюташ в кубикъла до пенсия, без нарушения.
    Сигурен съм.

  • 7
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    [quote#2:"kja43479124"]ако имаш такъв дълг, изкупен от колектор влизаш в кредитно бюро и не можеш да вземеш едно евро на заем, но също така и мобилните оператори ти предлагат по-високи от стандартните тарифи, абе живота ти се усложнява здраво. И всеки търси начин да плаща... [/quote]
    В момента, в който просрочиш, досието ти вече е омазано.
    Колекторите идват по-късно, да дооберат мършата - първо, като ти нацъкат лихви и такси, с които дългът ти става още по-непосилен и второ, като започнат да ти изпращат разни юнаци да те притесняват, а в България - най-вероятно и нещо повече.
    Добрата новина е, че така ще се отвори заетост за много нискочели добитъци.

  • 8
    klecho avatar :-|
    klecho

    "В най-добрия случай от такива портфейли се събират между 10% и 45%".

    Добре е да се провери, къде са днес кредитните инспектори, подписали се под подобни необезпечени кредити. Дори не мисля, че става дума за пари раздадени на кредитни милионери, по скоро за престъпен непрофесионализъм от страна на инпекторите, за да прибират бонуси.

  • 9
    ariella avatar :-P
    ariella

    Първо тези т.нар 'Фирми за събиране на вземания" са мутри и представляват групировките и именно оргнизираната престъпност и мафията заради която Брюксел ни изхвърля в девета глуха и отделя от Румъния.
    Второ методите им на събиране в държава членка на ЕС се наричат рекет изнудване заплаха тормоз и физическа саморазправа (до един криминализирани в НК на РБ ксато престъпления)

    Трето в всички нормални държави по света на Потребителя се дава възможност за Личен ,Частен Фалит ,което да свали бремето и от него и от кредиторите му да провизират лоши кредити което в българският вариант на слабоумна държавна банкова и корпоративна политика затлача системата на кредитирането и банкирането дотам ,че има 6млд.лв депозити ,а няма ЕДИН СВЕСТЕН КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ.
    Закона за частният фалит е именно това.Неизрядният обявява банкрут и НЕ ПОЛУЧАВА В следващите 10г НИКАКЪВ КРЕДИТ или такъв само на 20% лихви.и то обезпечен с три поръчителя.
    Обратно за смешни съми на длъжници неплатили например застраховка,телефон и ток ,топлофикация..... се прозцедирта различно от неизрядни ипотечни платци .
    малоумието гледам продължава с пълна сила инициирано от банки.
    А тези колектори са едни чисти момченца с нагънати вратлета и гънчици по челчцето ,които всеки човек не трябва да се страхува моментално да сезира полиция и прокуратура още при първотро им обаждане.

  • 10
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "avalanche":

    Няма нужда да плашащ дори и 50 процента. В САЩ, например, ако си изтеглиш парите от банковите сметки и, примерно, живееш само на кеш година-две - това е времето, през което банките-кредитори се опитват да си получат обратно парите чрез телефонни позвънявания, заплашителни писма и т. н. Ако не успеят в рамките на година-две - можеш да им предложиш, примерно 20 процента и да се счита за пълно погасяване на задължението. Много е вероятно да се съгласят. В България и Русия обаче такива варианти са по-сложни защото ако банката е продала дълга на "колектори" - много е вероятно да се появят ония с бухалките или да ти пламне къщата/апартамента/колата. Тогава ще си помислиш доста дали е 20 процента или 100 + добавъчните такси и лихви.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK