Банкопад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Deutsche Bank привлича внимание със своята експозиция към деривати, която надхвърля над 5 пет пъти БВП на еврозоната.

Банкопад

Защо акциите на финансовите институции в Европа изведнъж станаха епицентър на инвеститорските страхове

Николай Стоянов
9300 прочитания

Deutsche Bank привлича внимание със своята експозиция към деривати, която надхвърля над 5 пет пъти БВП на еврозоната.

© Reuters


Дали X не е следващият Lehman Brothers? Може би сте позабравили този въпрос... Той всяваше страх в края на 2008 г., постепенно се превърна в клише и поотшумя, след като големите банки постепенно излязоха от окото на бурята и притесненията на инвеститорите се прехвърлиха върху Гърция и всички други малки и големи кризи. И така, докато в последните дни отново не влезе в употреба, като този път основната му жертва е донякъде изненадваща - германският гигант Deutsche Bank.

Акциите на банката се сринаха с почти 40% от началото на годината, но не това я прави особено уникална. Всъщност трудно може да се намери голяма финансова институция от която и да е страна на Атлантика с по-малко от 20% спад (виж графиката). DB обаче привлича внимание със своята експозиция към деривати, която надхвърля над 5 пет пъти БВП на еврозоната. И с това, че застраховката срещу нейния фалит, измерена чрез спредовете по нейните петгодишни credit default swaps, скочи до нива над тези непосредствено след краха на Lehman Brothers, когато кредитните пазари бяха напълно замръзнали. Но сега поне теоретично те се къпят в ликвидност от произвежданите от ЕЦБ всеки месец 30 млрд. евро и от предоставяното от нея безплатно рефинансиране. И така, какво превърна изведнъж европейските банки в епицентър на инвеститорската паника? Трудно може да се намери единствен отговор сред тлеещия от години

Перфектен мишмаш от проблеми

На първо място това са неизлекуваните болести на самите банки. Макар да е трудно да се генерализира за цял континент с доста различни банкови системи, те всички страдат от ниска рентабилност. При някои проблемът идва от разпокъсаността на пазарите, което не позволява да се подобрява ефективността. При други е проблемът с натрупаните и неизчистени лоши кредити (най-вече Италия и Испания, но и доста от централно- и източноевропейските малки икономики). А при всички фактор е и засилената регулаторна тежест - по-затегнати изисквания за капитал и ликвидност, които предполагат свиване на маржовете. Като към това се добавят и отрицателните лихви в голяма част от континента, генерирането на доход става все по-трудна задача, особено ако не се поеме и значително по-голям риск.

Така, образно казано, докато САЩ с тяхното печатане на пари години наред позволиха на банките си да позакърпят балансите си, Европа включи на тази скорост доста по-късно и съответно секторът като цяло е в доста по-лоша форма.

Извън всичко това, разбира се, над банковия сектор тежат и макропритесненията за глобалната икономика. Забавянето в Китай и неясният му ефект върху германския износ, страничните ефекти от отрицателните лихви, с които се прави опит да се бори дефлационният шок, дори и противоречивите следствия от евтиния петрол. Докато на теория Европа като нетен вносител на енергоизточници би трябвало да печели от това, някои от най-големите инвеститори във финансовия му сектор са държавни фондове на петролни износителки. Ако досега те трупаха резерви, сега те бръкват в запасите и вече данните показват, че някои от фондовете разпродават инвестиции, което може и отчасти да е сред директните причини за спадовете.

А, разбира се, Европейският съюз все още си носи и неколкократно потушаваната, но фундаментално неразрешена дългова криза. Преди по-малко от година Гърция беше на ръба да бъде принудена да излезе от еврозоната с реалната опасност да повлече крак. Фрактурите, разделящи континента на северен и южен още са си там и те личат в отрицателните лихви за германското правителство и покачващите се към нивата от 2012 г. за португалското. А сега има не по-малко реален шанс Великобритания да тръгне по пътя на излизане от съюза доброволно.

Но извън пазарните бомби това, което прави европейските банки вероятно доста по-уязвими, са регулаторните бомби, които в сложния политически хаос на компромиси и свръхреакции ЕС самостоятелно си заложи.

Подобно на банково камикадзе

Европа реши да къса връзката между правителство и банки, като създаде правила, които да ограничават възможностите за спасяване с пари на данъкоплатците. Или поне не и без акционерите, облигационерите и други големи кредитори да понеса загуби. Тогава това изглеждаше като добро решение, което да умилостиви публичния гняв. Сега обаче, когато правилата влизат в сила, се виждат нагледно и недостатъците им, които бяха предричани още при приемането им. Инвеститорите не обичат да губят пари и при сигнали за нестабилност в някоя банка гледат по-бързо да напускат кораба, отколкото преди, когато вярваха, че накрая все пак правителството няма да остави банковата си система да колабира и ще ги измъкне от калта. Така дори и философски издържаната идея на ЕС да се опита да отслаби връзката държава - банки се огъва поради трудността да се премине към нея без жертви. Именно заради неизчистеното старо наследство.

То е и в основите на настоящите проблеми на Deutsche Bank. Балансът на четвъртата по големина банка в Европа се е превърнал в толкова сложна плетеница от дериватни експозиции, че сигурно са доста малко хората, които напълно разбират какво се случва там и как би реагирало цялото това кълбо на пазарните екстремности от началото на годината. В основата на най-големия й дневен спад от близо 10% например бяха притесненията дали тя ще може да направи предстоящото си плащане по емисия специфични конвертируеми облигации, включени в капитала й от първи ред. Наложи се банката да излиза с официални уверения, че ликвидността й е "солидна" в опит да пресече инвеститорските страхове. Това, както и слуховете, че банката планира обратно изкупуване на облигации успяха за ден да изстрелят акциите й нагоре, но впоследствие отново се върнаха близо до около 30-годишното си дъно...

Проблемът на DB с този "допълнителен капитал от първи ред" иронично също е до голяма степен резултат на регулаторно инженерство. Пазарът на тези contingent convertible (coco) беше буквално създаден с цел да се трансферира риск към инвеститорите и да се създадат буфери в банковите баланси, предпазващи данъкоплатеца. Сега тези книжа на DB се търгуват на 71% от номинала, а на UniCredit - на 75%. 

Но може би най-големият залог за банковата система и за банковите регулации въобще беше, че в последните години цялата репутация на ЕЦБ беше заложена в името на удържането на Европейския съюз цял. Като се започне от вербалните интервенции на президента Марио Драги, че "ще направи каквото е необходимо", ЕЦБ постепенно стигна до напълно некартографирани територии на паричната политика. А по пътя пое и ролята на банков надзор, като направи проверки и стрес тестове на 130 най-големи банки в Европа. Сега част от проблема е в изчерпването на вярата, че торбата й с магии е бездънна. А големите рискове са, че ако банките, на които тя е сложила печат "сигурни", започнат да изпитват проблеми, доверието в нея ще започне да се топи още по-бързо.

Дали X не е следващият Lehman Brothers? Може би сте позабравили този въпрос... Той всяваше страх в края на 2008 г., постепенно се превърна в клише и поотшумя, след като големите банки постепенно излязоха от окото на бурята и притесненията на инвеститорите се прехвърлиха върху Гърция и всички други малки и големи кризи. И така, докато в последните дни отново не влезе в употреба, като този път основната му жертва е донякъде изненадваща - германският гигант Deutsche Bank.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    От години всеки знае, че дб са трагедия. Невероятни некадърници щом допуснаха да станат донор на клептоманите около путин. За сметка на това имат да взимат много ренминби и доскоро си въобразяваха, че с тях ще си покрият простотиите...

  • 2
    4i4oti avatar :-|
    4i4oti

    Все повече ще си спомняме за Фридрих фон Хаек, който е против държавната намеса и помощи към банките защото ги разглезват. Когато банките знаят, че няма да се допусне да фалират стават безотговорни и се заплитат във все по-голями и неразрешими проблеми. Това се доказа при социализма. При еволюцията в природата оцеляват гъвкавите и читави организъми, останалите или стават такива, или загиват.

  • 3
    bgf22310586 avatar :-P
    Filipov

    Всичките ми средства са в първите две банки от списъка. Това е първата статия на Капитал, с която не искам да се съглася:))

    А иначе по-сериозно (ако е възможно за моя пост) - логиката при избора ми на Дойче Банк беше, че ако немците са зле, то всички други отдавна биха били много зле.

  • 4
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Дали Първа източена е следващото КТБ и да въпросът е риторичен.

  • 5
    kotrag avatar :-|
    kotrag

    [quote#3:"Filipov"]логиката при избора ми на Дойче Банк беше, че ако немците са зле, то всички други отдавна биха били много зле.[/quote]

    Добра логика.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.