Как БНБ ще проверява банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как БНБ ще проверява банките

Стрес тестът за банковата система ще е изпитание и за опитите на новия управител на БНБ Димитър Радев (вляво) и на ръководещия "Банков надзор" Димитър Костов да върнат доверието в институцията

Как БНБ ще проверява банките

Адаптираната методология на регулатора не се отличава много от тази на ЕЦБ, но ключовото е как ще бъде прилагана

Николай Стоянов, Гергана Михайлова
13827 прочитания

Стрес тестът за банковата система ще е изпитание и за опитите на новия управител на БНБ Димитър Радев (вляво) и на ръководещия "Банков надзор" Димитър Костов да върнат доверието в институцията

© Надежда Чипева


От тази седмица банкерите имат поне няколко причини да са кисели. На 15 февруари официално започна прегледът на качеството на активите (AQR) - упражнение, при което те са принудени да приемат в централите си външни хора, да им носят кашони и папки с документи при поискване, в които те да се ровят в търсене на скрити скелети. От публикуваните от БНБ графици става ясно, че не е предвидено особено време за набиране на скорост и още в първите седмици са струпани ключови и доста трудоемки задачи, които вероятно ще се измерват в доста безсънни нощи. А за капак на всичко и банките сами си плащат скъпо за това.

Резултатът, който се цели, е през август да имаме доста по-реалистична представа за състоянието на банковата система. А ако БНБ и избраният от нея консултант Deloitte се справят със задачата добре, вероятно регулаторът ще може да започне да си изгражда отново потъналата заедно с КТБ репутация. Проблемът е, че никой не може да каже какво точно е добре и как да го измери. Дали, ако всички банки минат гладко, това се дължи на финансовото им здраве или на умишлено притворени очи на проверяващите. Дали, ако БНБ се отклонява от методологията на ЕЦБ, тя търси да адресира местни особености, или се опитва да облекчи прегледа с идеята да не й се налага да се сблъсква челно с експлозия от години наред трупани проблеми. И именно поради ниското доверие в БНБ на всяка внесена от нея промяна се гледа с недоверие и явно затова в публикуваните първоначални насоки и модификации отклоненията от оригиналната методология са минимални. А сред тях почти не се виждат неща, които да изглеждат като сваляне на летвата.

Но нормално тълкуванията са противоречиви. Според един банкер, с който "Капитал" разговаря, чрез модификациите БНБ си е оставила вратички за преценка как да реагира. Но според негов колега тя представлява копие 1:1 на методологията на ЕЦБ, без никаква добавена стойност от страна на Deloitte и без адаптация за българските условия. "Неприятното е, че този copy-paste не работи за пълното изследване на нашия пазар и ще се налагат промени в самия ход на проверката", прогнозира той.

"Според мен тази методология е добре направена. Макар да не мисля, че българският пазар е много по-специфичен от останалите, че да се налага някакво по-специално преработване, фокусът върху рискове, какъвто е например свързаното кредитиране, ще бъде достатъчно задълбочен", обясни Мартин Заимов, председател на надзорния съвет на Сосиете женерал Експресбанк. "Мнението ми е, че екипите около подуправителя на БНБ Димитър Костов са на добро ниво, за да могат да интерпретират резултатите, които ще получат при тази проверка, за да адресират правилно проблемите, които може да се открият. Има и достатъчно пари в държавата. Но най-важното, което ме прави спокоен, е, че тези банки, за които мнозина смятат, че може би ще покажат проблеми, гледат много сериозно на проверките", коментира Заимов, който е и бивш подуправител на БНБ.

Какво точно ще се преглежда

За всяка банка ще се прави преглед на три типа кредитни портфейли - корпоративни, малки и средни предприятия и ипотечни. Всякакви други потребителски заеми и кредитни карти ще останат извън директната проверка, като ще бъдат анализирани единствено за провизиране на портфейлна основа. След събирането на цялостните данни за тях в т.нар loan tapes от тях трябва да се направят извадки от конкретни експозиции, които да бъдат обект на детайлна проверка. Именно тук са и най-многото внесени от БНБ и Deloitte изменения, като методологията е доста по-опростена в сравнение с прилаганата от ЕЦБ. Това обаче е и логично предвид много по-малките размер и структура на активите на българските банки. А от самата БНБ го обясняват и с това упражнението да се проведе навременно и ефективно, като се позовават и на собствените си надзорни знания за банковия сектор по отношение на размер, рисково претеглени активи и прилаганите практики в кредитирането и риск мениджмънта.

Всеки от трите портфейла ще бъде разделен на три разреза. Първият са обслужвани експозиции с под 30 дни забава. Вторият са обслужвани с висок риск - тук влизат такива от 30 до 90 дни просрочие, но могат да попаднат и напълно редовни заеми, ако кредитополучателите са с влошено финансово състояние, а също така и кредитите към свързани с банката, мениджмънта или акционерите й лица. В третият са необслужваните кредити.

От всеки разрез на свой ред автоматично в селекцията влизат 10-те най-големи експозиции, а също така и още избрани на случаен принцип, като броят им се определя по формула и може да достигне до 75. Или това означава, че за най-големите банки проверката ще обхване по общо максимум 255 експозиции за всеки от портфейлите, или до 765 експозиции общо. Докато при най-малките броят може да падне и до около 100. Те трябва да бъдат прегледани детайлно, да се оцени стойността на обезпеченията по тях и изводите да се екстраполират за целите портфейли. Самите банки също разделени на три групи според големината и сложността им, като това групиране е посочено, че ще влияе на размера на извадките, макар и никъде в методологията да не е посочено как.

С добавен фокус

Едно от нещата, които БНБ и Deloitte въвеждат, е доста по-силен фокус върху свързаните лица. И това също е логично, доколкото кризата на доверието в БНБ идва именно от несправянето с тези рискове в КТБ и от притесненията, че те не са се случвали само там. Затова и БНБ въвежда нещо, което нарича таргетиран подход. Това означава, че още в началото на упражнението БНБ изпраща (това вече трябва да е станало на 15 февруари) на одитора, провеждащ проверката във всяка банка, списък от кредитополучатели в по-нискорисковите портфейли, за които според нея има висок риск счетоводните отчети да не отразяват истинското състояние. Явно идеята е това да са червени лампички, светнали при последни проверки на самата БНБ. Одиторът ще трябва да ги провери за свързаност със самата банка, управляващите я и големите й акционери. Тези до 40 "съмнителни" клиента на банка няма автоматично да влизат в извадките и ще се броят само ако са попаднали там по правилата, така че явно идеята е по-скоро да се заостри вниманието на проверяващите, някои от които досега нямат опит на българския пазар.

Друга допълнителна задача на одиторите ще е да проверяват за свързаност между самите кредитополучатели и с публична информация да разширяват кръга на вече декларираните и идентифицирани групи. Ако сред проверяваните се открие такъв, за който има данни, че е част от група с други кредитополучатели, ще трябва в проверката да се включат още поне две експозиции от свързаните с него.

Дяволът е в изключенията

Ако има съмнения в модификациите на БНБ и Deloitte, те са по-скоро не в това, което влиза в проверката, а това, което остава извън нея. Изрично е разписано, че експозиции, които са провизирани 95%, са изключени от подбора за извадките. Това условие беше заложено и от ЕЦБ и в него има смисъл - идеята е, че това са вече идентифицирани проблеми от самата банка, по тях са поети загуби почти изцяло и потенциалът за нови негативни изненади е малък. Другото изключение са кредитополучатели, за които се приема, че носят изключително нисък риск. За целта ЕЦБ е приела, че те трябва да имат съотношения дълг/EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизация) по-малко от 1 и собствен капитал/активи повече от 50%. Тук БНБ е запазила показателите, но е променила "и" с "и/или", т.е. кредитопоучател трябва да отговаря само на единия критерий, за да се извади от списъка и да не може да попада в извадките.

Това разхлабване на изискванията поражда теоретичен риск от проверката да отпаднат компании с влошени резултати. Например дружество X може да има 20 млн. лв. капитал и 35 млн. лв. активи, като така по единия показател одиторът би трябвало да го изключи. Тези числа обаче може да се дължат на нереалистични или стари оценки на активи и ако те бъдат обезценени, капиталът да падне дори до отрицателни стойности. Същевременно нашата примерна компания може да е дори на оперативна загуба и да няма никаква яснота как може да обслужва своите 15 млн. лв. задължения. Тук все пак добрата новина е, че за тези показатели се взимат одитираните отчети към края на 2014 г., което намалява опасността от изкуствено счетоводно разкрасяване на данните за 2015 г. на кредитополучатели (особено на свързани лица), които така да отпаднат от проверката. Според информация на "Капитал" в работните версии на адаптираната методология текстът е бил като в тази на ЕЦБ.

Още една неизвестна виси върху друга важна фаза на проверката - оценката на стойността на обезпечения, недвижими имоти и други активи, придобити от банката. Тя трябва да е по метода на пазарната стойност, като не се допускат оценки по заместителна стойност (цената, която би трябвало да се плати, за да се набави аналогичен актив). Тук спорният момент е, че както и ЕЦБ, БНБ е предвидила нова оценка да не се иска, ако такава е правена през 2015 г. от независим външен оценител. Публична тайна е, че много от банките работят в близки отношения с някои оценители от години, като често с цел да не се заделят провизии за лоши кредити те поддържат завишени оценки на обезпечения. Също така например при тази методология не е ясно дали придобитите в края на миналата година от ПИБ имоти на бившия "Кремиковци" и съпътстващите ги преоценки в имотите на банката ще станат реално обект на проверка. Самата банка декларира, че в края на миналата година е рекласифицирала имоти като инвестиционни и отчита 100 млн. лв. приход от преоценката им по справедлива стойност - нещо, което вероятно е станало чрез външен независим оценител. Все пак БНБ си е запазила правото да поиска оценка от външна юридическа фирма, ако възникнат съмнения както при прегледите на кредитните досиета на кредитополучателите, така и при оценките на имоти и обезпечения. Дали и кога тази дискреция ще се прилага ще разберем най-рано след края на целия AQR, ако въобще бъде оповестено.

Все още има неясноти и по това как ще се оценяват така наречените финансови активи от ниво 3 - такива, за които няма ликвиден пазар. БНБ тук не е предоставила детайли, като е обещала разяснения. Тук ще е ключово например как ще се третират инвестициите на банки в акции и облигации на Българската фондова борса. Често това са неликвидни позиции, с които има едва по няколко сделки месечно. Освен това за част от банките с местни собственици това са и свързани лица, които практически не се търгуват извън групата им и за които може да има съмнение доколко оценката на активите, а и борсовата цена, е реална. Например котировките на някои от компаниите, в които ЦКБ инвестира, показват космически съотношения на цена към печалба (P/E) от над 80. Така тест за БНБ и Deloitte ще е дали просто ще се приеме безкритично пазарната им стойност, или ще се търси някакъв механизъм такива изкривявания да се идентифицират.

Според източник на "Капитал", близък до AQR процедурата, очакваните допълнителни указания ще са в посока на екстра консерватизъм, когато примерно трябва да се провери дали нещо не трябва да се довключи в извадката. "За оценката на обезпеченията - много ще зависи кога последно е правена независима оценка на обезпеченията. Има European valuation standards, които ще се спазват, а когато активите са специфични, няма пазар за тях, тоест ниво 3, самите оценители ще предлагат модел за оценка, който БНБ ще трябва да одобри", обясни той.

Другата важна информация, за която все още няма детайли, е при какви допускания ще се провеждат стрес тестовете. За целта БНБ трябва да предложи два сценария (базов и негативен) от макроикономически показатели, при които да се симулира как биха реагирали балансите на банките. Тук ще е особено важно какви параметри ще бъдат заложени, като ако БНБ предложи твърде меки сценарии, това може да подкопае доверието в цялата проверка. Ако пък са твърде строги, това може да отвори големи капиталови дупки и да създаде притеснения за жизнеспособността на самите банки. От централната банка обещават допълнителни разяснения до края на април. 

Всъщност всички тези проблеми идват не толкова от методологията, а от недоверието във всички участници по веригата, които би трябвало да гарантират, че финансовата система работи гладко. И това далеч не е само регулаторът. При отчетите на кредитополучателите съмненията са към независимите одитори, като тук отново тежи опитът с КТБ, която дълги години безкритично получаваше заверки без забележки от KPMG. При оценките на обезпеченията съмненията са, че те с годините са превърнати просто в хартиена формалност, като всеки може да си намери удобен оценител, готов да се подпише под всичко. При борсовите инвестиции - че и там регулаторът, Комисията за финансов надзор, проспива нередности. А при банките... просто, че ако нещо е допуснато да се случва в КТБ в големи мащаби, едва ли е толкова уникално.

 

Коя банка с кой ще работи

Паралелно с оповестяването на методологията от БНБ съобщиха и коя банка от коя одиторска или консултантска компания ще бъде проверявана. Списъкът (виж таблицата) като цяло отговаря на очакванията. Повечето от най-големите сред проверяваните 22 институции са заложили на две от одиторските компании в голямата четворка - EY и PricewaterhouseCoopers. От другите две Deloitte е консултант на БНБ за целия AQR и не може да участва и като консултант на отделни банки, а KPMG е в репутационна изолация, след като покрай одитите си на КТБ почти не изгуби лиценза си. С по най-много клиенти се оказват PwC и Grant Thornton, за които БНБ е преценила, че разполагат с необходимия капацитет да прегледат по 5 наведнъж.

Извън тях базираната във Франция компания Mazars, която не успя да стане консултант на БНБ, ще влезе в три институции с български собственици - Първа инвестиционна банка (ПИБ), Инвестбанк и Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Именно към местните играчи е и основният публичен фокус в проверката, като очакванията са, че ако и другаде са прилагани практики на свързано кредитиране, каквито бяха констатирани в КТБ, то това ще е при тях.

Две от банките, в които влиза Mazars, са били клиенти на местното поделение на КПМГ, което пропусна да забележи нередностите в КТБ, довели до фалита й през 2014 г. Интересът към резултатите от проверките в тях е висок, защото при кризата отпреди две години ПИБ бе на косъм от ликвидна криза, предотвратена с 1.2 млрд. лв. държавна помощ. Освен това медийни разследвания показаха съмнения за кредитни сделки със свързани лица по подобие на схемите, по които е работила КТБ. Другата банка, Инвестбанк, от пет години получава заверка на финансовите отчети с остри критики, в които се поставя под съмнение достоверността на данните. Затова въпросът е дали проверяващите екипи на Mazars ще достигнат до проблеми, които досега не са били официално засичани от регулатора.

Очаквано липсва името на Oliver Wyman, които също не успяха в надпреварата да консултират AQR заради предложената чувствително по-висока цена от тази на Deloitte. По план AQR и стрес тестовете трябва да приключат до 29 юли, а резултатите да се обявят на 13 август заедно с евентуални оздравителни мерки.

От тази седмица банкерите имат поне няколко причини да са кисели. На 15 февруари официално започна прегледът на качеството на активите (AQR) - упражнение, при което те са принудени да приемат в централите си външни хора, да им носят кашони и папки с документи при поискване, в които те да се ровят в търсене на скрити скелети. От публикуваните от БНБ графици става ясно, че не е предвидено особено време за набиране на скорост и още в първите седмици са струпани ключови и доста трудоемки задачи, които вероятно ще се измерват в доста безсънни нощи. А за капак на всичко и банките сами си плащат скъпо за това.

Резултатът, който се цели, е през август да имаме доста по-реалистична представа за състоянието на банковата система. А ако БНБ и избраният от нея консултант Deloitte се справят със задачата добре, вероятно регулаторът ще може да започне да си изгражда отново потъналата заедно с КТБ репутация. Проблемът е, че никой не може да каже какво точно е добре и как да го измери. Дали, ако всички банки минат гладко, това се дължи на финансовото им здраве или на умишлено притворени очи на проверяващите. Дали, ако БНБ се отклонява от методологията на ЕЦБ, тя търси да адресира местни особености, или се опитва да облекчи прегледа с идеята да не й се налага да се сблъсква челно с експлозия от години наред трупани проблеми. И именно поради ниското доверие в БНБ на всяка внесена от нея промяна се гледа с недоверие и явно затова в публикуваните първоначални насоки и модификации отклоненията от оригиналната методология са минимални. А сред тях почти не се виждат неща, които да изглеждат като сваляне на летвата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Как ли, както досега;)

  • 2
    zztop11 avatar :-|
    zztop11

    Капитал, четейки статията отново ми се струва, че искате да внушавате колко са велики и сигурни чуждите банка, а другите "играчи", както вие сте използвали този термин, са пълни със съмнение. Само за сведение, забравихте ли една от най-сигурните банки Лемън Брадърс какво се случи с нея? Нека погледнем реално на нещата, след кризата с КТБ, банките вече имат едно наум и няма да рискуват да се повтори случая. За това се правят и тези стрес-тестове, за да може, ако дадена банка има пробойна тя да се запълни предварително. Струва ми се, че се спекулира и борсова информация по отношение на неликвидните позиции. БФБ не е световна борса и инвеститорите са доооста по-малко. Аз също имам позиции в някои български компании, това прави ли ме свързан с никой? Направи ми впечатление, че имате лошо мнение и за държавната помощ на ПИБ, което всеки човек с икономическо образование, би трябвало да знае, че така се постъпва в кризисна ситуация.

  • 3
    pivot avatar :-|
    pivot

    Капитал, много интересно е как не пропускате да отбележите името на одитора (КПМГ България), когато е издавал мнение без забележки върху финансовите отчети на българските банки и същевременно, съвсем целенасочено, пропускате да споменете, че одиторското мнение върху финансовите отчети на Инвестбанк, което съдържа "остри критики" е издадено от същия одитор, а именно КПМГ България....Кажете един път завинаги какъв точно е проблемът на г-н и г-жа Прокопиеви с КПМГ България и защо в стаиите ви прозира откровена липса на безпристрастност и обективност?

  • 4
    panayot.ivanov avatar :-|
    Хитър Петър

    До коментар [#2] от "zztop11":

    Мисля, че имаш няколко пропуска в коментара ти за статията. Не искам да защитавам Капитал, и не знам те какво искат да внушат или намекнат.

    По повод на фалиралата Ленаман Брадърс, тя беше инвестиционна банка, а не търговска/потребителска. Има огромна разлика между двата типа институции и не е правилно да се правят аналогии със ситуацията в Бъгария.

    По повод на местните играчи - ако се замислим реално, най-голяма вероятност за злоупотреба с активите на една банка има в тези с местни собственици. Според мен е крайно малка вероятността някоя банка да открие дружество в чужбина, което да дава кухи кредити на фирми (с нейното знание), защото после тези пари ще трябва да се възтановят от компанията майка. Не е така обаче с местни банки с изцяло български собственици - за нещастие имаме доста крещят пример от последните години.

    По отношение на позициите на банките на БФБ - това, че са в свързани лица, няма абсолютно никаква връзка с това дали акциите са ликвидни или не. И двете са доста сериозни проблеми, но трябва да се прави разлика между тях.

    Първо - ниската ликвидност може би не е затруднение за позиции от 50,000/100,000 лева, но със сигурност са огромен проблем за банка с позиции от по 5-6 милиона (че и повече) в 15 -20 компании. Сами можете да се досетите колко сделки/време са необходими да се изчисти банката от тях (на приемлива цена разбира се) при положение, че няма отсрещна страна, която да ги купи.... Аз съм се занимавал с борсова търговия на несравнимо по-ликвидни борси, и мога да ви кажа, че и там си е предизвикателство да се излезе от такива позиции (естествено не на безумно ниска цена). Също така тези позиции текущо се оценяват (и завеждат в активите на банката) по борсовата оцента, т.е. по цената на последната сделка, пък било тя и за 100 акции. Представете си сега, че има компания с цена към печалба от 80+. Според вас дали тази цена е реалната цена за компанията? Дали това е цената, която ще получи банката, ако започни да си разпродава позициите?

    Второ - поне аз не мисля, че статията загатва някаде, че просто защото банките имат позиции на БФБ, те задължително са в свързани лица. По-скоро се визира факта, че определени "играчи" (с основен център на интереси - Варна) имат практиката да държат доста акции в свързани с тях самите компании. А не, че всички компании го правят.

    А относно държавната помощ за ПИБ - според мен (а и би трябвало и според всеки човек с икономическо образование) такава помощ е оправдана само и единствено, ако банката действително е здрава и е давала кредити, които или ще си върне, или има обезбечение зад тях. Иначе се получава държавна помощ за банка аналог на КТБ ;)

  • 5
    chichka avatar :-|
    chichka

    "Банките ще бъдат проверявани по европейска методика, но съобразена с националните особености"!!!!! Това достатъчно ли е? Методологията няма да бъде като за КТБ! това го знаете, знаете и защо!
    Поредните милиони ще бъдат глътнати от едни "експертни одитори" ще се хвърли малко плява и мъгла..... а глупавите българи нека да си държат парите в банките! Да си ги държат, не да ги теглят..... ако се опитат....парите ще ги няма вече!

  • 6
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Съмнявам се, че ще посметя да извикат-царя е гол! А че е , с тая правосъдна система, с този показна безнаказаност в КТБ - 100% има други БГ банки "банкирали" като нея :-). Е - не са откаднали 90% от активите си, ма до 20-30% всякак ще го докарат, тия банки доста хора в БГ си зи знаем То банка ако и на 10% открадне-няма пазарен начин да оцелее де ... тъй че ... упражнението много смисъл не вждам. Аз пари в банки с БГ сосбтвеници- тази година прикючвам да ползвам ...

  • 7
    crazyjohny avatar :-|
  • 8
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Димитър Костов ще проверява и контролира ....това е оксиморон. Това е човека, който участваше в кризата с КТБ лично и чрез съпругата си, която е била консултат на банката срещу близо 300 000лв. Това е цената на мълчанието и затварянето на очите. Същият човек участва и предишната банкова криза.

  • 9
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    Ключът от бараката е как са избрани консултантите за стрес тестовете и за какъв дявол БНБ ги одобрява. Те консултанти на банките ли са или гарантират легитимация на банките пред БНБ? Май са индулгенция за БНБ и са особено добре платени от банките, за да одобрят решенията на БНБ. Няма случайности.

  • 10
    klepoev avatar :-|
    Adam

    До коментар [#2] от "zztop11"

    Не мисля


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK