С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 19 фев 2016, 13:39, 13233 прочитания

Как БНБ ще проверява банките

Адаптираната методология на регулатора не се отличава много от тази на ЕЦБ, но ключовото е как ще бъде прилагана

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От тази седмица банкерите имат поне няколко причини да са кисели. На 15 февруари официално започна прегледът на качеството на активите (AQR) - упражнение, при което те са принудени да приемат в централите си външни хора, да им носят кашони и папки с документи при поискване, в които те да се ровят в търсене на скрити скелети. От публикуваните от БНБ графици става ясно, че не е предвидено особено време за набиране на скорост и още в първите седмици са струпани ключови и доста трудоемки задачи, които вероятно ще се измерват в доста безсънни нощи. А за капак на всичко и банките сами си плащат скъпо за това.

Резултатът, който се цели, е през август да имаме доста по-реалистична представа за състоянието на банковата система. А ако БНБ и избраният от нея консултант Deloitte се справят със задачата добре, вероятно регулаторът ще може да започне да си изгражда отново потъналата заедно с КТБ репутация. Проблемът е, че никой не може да каже какво точно е добре и как да го измери. Дали, ако всички банки минат гладко, това се дължи на финансовото им здраве или на умишлено притворени очи на проверяващите. Дали, ако БНБ се отклонява от методологията на ЕЦБ, тя търси да адресира местни особености, или се опитва да облекчи прегледа с идеята да не й се налага да се сблъсква челно с експлозия от години наред трупани проблеми. И именно поради ниското доверие в БНБ на всяка внесена от нея промяна се гледа с недоверие и явно затова в публикуваните първоначални насоки и модификации отклоненията от оригиналната методология са минимални. А сред тях почти не се виждат неща, които да изглеждат като сваляне на летвата.


Но нормално тълкуванията са противоречиви. Според един банкер, с който "Капитал" разговаря, чрез модификациите БНБ си е оставила вратички за преценка как да реагира. Но според негов колега тя представлява копие 1:1 на методологията на ЕЦБ, без никаква добавена стойност от страна на Deloitte и без адаптация за българските условия. "Неприятното е, че този copy-paste не работи за пълното изследване на нашия пазар и ще се налагат промени в самия ход на проверката", прогнозира той.

"Според мен тази методология е добре направена. Макар да не мисля, че българският пазар е много по-специфичен от останалите, че да се налага някакво по-специално преработване, фокусът върху рискове, какъвто е например свързаното кредитиране, ще бъде достатъчно задълбочен", обясни Мартин Заимов, председател на надзорния съвет на Сосиете женерал Експресбанк. "Мнението ми е, че екипите около подуправителя на БНБ Димитър Костов са на добро ниво, за да могат да интерпретират резултатите, които ще получат при тази проверка, за да адресират правилно проблемите, които може да се открият. Има и достатъчно пари в държавата. Но най-важното, което ме прави спокоен, е, че тези банки, за които мнозина смятат, че може би ще покажат проблеми, гледат много сериозно на проверките", коментира Заимов, който е и бивш подуправител на БНБ.

Какво точно ще се преглежда



За всяка банка ще се прави преглед на три типа кредитни портфейли - корпоративни, малки и средни предприятия и ипотечни. Всякакви други потребителски заеми и кредитни карти ще останат извън директната проверка, като ще бъдат анализирани единствено за провизиране на портфейлна основа. След събирането на цялостните данни за тях в т.нар loan tapes от тях трябва да се направят извадки от конкретни експозиции, които да бъдат обект на детайлна проверка. Именно тук са и най-многото внесени от БНБ и Deloitte изменения, като методологията е доста по-опростена в сравнение с прилаганата от ЕЦБ. Това обаче е и логично предвид много по-малките размер и структура на активите на българските банки. А от самата БНБ го обясняват и с това упражнението да се проведе навременно и ефективно, като се позовават и на собствените си надзорни знания за банковия сектор по отношение на размер, рисково претеглени активи и прилаганите практики в кредитирането и риск мениджмънта.

Всеки от трите портфейла ще бъде разделен на три разреза. Първият са обслужвани експозиции с под 30 дни забава. Вторият са обслужвани с висок риск - тук влизат такива от 30 до 90 дни просрочие, но могат да попаднат и напълно редовни заеми, ако кредитополучателите са с влошено финансово състояние, а също така и кредитите към свързани с банката, мениджмънта или акционерите й лица. В третият са необслужваните кредити.

От всеки разрез на свой ред автоматично в селекцията влизат 10-те най-големи експозиции, а също така и още избрани на случаен принцип, като броят им се определя по формула и може да достигне до 75. Или това означава, че за най-големите банки проверката ще обхване по общо максимум 255 експозиции за всеки от портфейлите, или до 765 експозиции общо. Докато при най-малките броят може да падне и до около 100. Те трябва да бъдат прегледани детайлно, да се оцени стойността на обезпеченията по тях и изводите да се екстраполират за целите портфейли. Самите банки също разделени на три групи според големината и сложността им, като това групиране е посочено, че ще влияе на размера на извадките, макар и никъде в методологията да не е посочено как.

С добавен фокус

Едно от нещата, които БНБ и Deloitte въвеждат, е доста по-силен фокус върху свързаните лица. И това също е логично, доколкото кризата на доверието в БНБ идва именно от несправянето с тези рискове в КТБ и от притесненията, че те не са се случвали само там. Затова и БНБ въвежда нещо, което нарича таргетиран подход. Това означава, че още в началото на упражнението БНБ изпраща (това вече трябва да е станало на 15 февруари) на одитора, провеждащ проверката във всяка банка, списък от кредитополучатели в по-нискорисковите портфейли, за които според нея има висок риск счетоводните отчети да не отразяват истинското състояние. Явно идеята е това да са червени лампички, светнали при последни проверки на самата БНБ. Одиторът ще трябва да ги провери за свързаност със самата банка, управляващите я и големите й акционери. Тези до 40 "съмнителни" клиента на банка няма автоматично да влизат в извадките и ще се броят само ако са попаднали там по правилата, така че явно идеята е по-скоро да се заостри вниманието на проверяващите, някои от които досега нямат опит на българския пазар.

Друга допълнителна задача на одиторите ще е да проверяват за свързаност между самите кредитополучатели и с публична информация да разширяват кръга на вече декларираните и идентифицирани групи. Ако сред проверяваните се открие такъв, за който има данни, че е част от група с други кредитополучатели, ще трябва в проверката да се включат още поне две експозиции от свързаните с него.

Дяволът е в изключенията

Ако има съмнения в модификациите на БНБ и Deloitte, те са по-скоро не в това, което влиза в проверката, а това, което остава извън нея. Изрично е разписано, че експозиции, които са провизирани 95%, са изключени от подбора за извадките. Това условие беше заложено и от ЕЦБ и в него има смисъл - идеята е, че това са вече идентифицирани проблеми от самата банка, по тях са поети загуби почти изцяло и потенциалът за нови негативни изненади е малък. Другото изключение са кредитополучатели, за които се приема, че носят изключително нисък риск. За целта ЕЦБ е приела, че те трябва да имат съотношения дълг/EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизация) по-малко от 1 и собствен капитал/активи повече от 50%. Тук БНБ е запазила показателите, но е променила "и" с "и/или", т.е. кредитопоучател трябва да отговаря само на единия критерий, за да се извади от списъка и да не може да попада в извадките.

Това разхлабване на изискванията поражда теоретичен риск от проверката да отпаднат компании с влошени резултати. Например дружество X може да има 20 млн. лв. капитал и 35 млн. лв. активи, като така по единия показател одиторът би трябвало да го изключи. Тези числа обаче може да се дължат на нереалистични или стари оценки на активи и ако те бъдат обезценени, капиталът да падне дори до отрицателни стойности. Същевременно нашата примерна компания може да е дори на оперативна загуба и да няма никаква яснота как може да обслужва своите 15 млн. лв. задължения. Тук все пак добрата новина е, че за тези показатели се взимат одитираните отчети към края на 2014 г., което намалява опасността от изкуствено счетоводно разкрасяване на данните за 2015 г. на кредитополучатели (особено на свързани лица), които така да отпаднат от проверката. Според информация на "Капитал" в работните версии на адаптираната методология текстът е бил като в тази на ЕЦБ.

Още една неизвестна виси върху друга важна фаза на проверката - оценката на стойността на обезпечения, недвижими имоти и други активи, придобити от банката. Тя трябва да е по метода на пазарната стойност, като не се допускат оценки по заместителна стойност (цената, която би трябвало да се плати, за да се набави аналогичен актив). Тук спорният момент е, че както и ЕЦБ, БНБ е предвидила нова оценка да не се иска, ако такава е правена през 2015 г. от независим външен оценител. Публична тайна е, че много от банките работят в близки отношения с някои оценители от години, като често с цел да не се заделят провизии за лоши кредити те поддържат завишени оценки на обезпечения. Също така например при тази методология не е ясно дали придобитите в края на миналата година от ПИБ имоти на бившия "Кремиковци" и съпътстващите ги преоценки в имотите на банката ще станат реално обект на проверка. Самата банка декларира, че в края на миналата година е рекласифицирала имоти като инвестиционни и отчита 100 млн. лв. приход от преоценката им по справедлива стойност - нещо, което вероятно е станало чрез външен независим оценител. Все пак БНБ си е запазила правото да поиска оценка от външна юридическа фирма, ако възникнат съмнения както при прегледите на кредитните досиета на кредитополучателите, така и при оценките на имоти и обезпечения. Дали и кога тази дискреция ще се прилага ще разберем най-рано след края на целия AQR, ако въобще бъде оповестено.

Все още има неясноти и по това как ще се оценяват така наречените финансови активи от ниво 3 - такива, за които няма ликвиден пазар. БНБ тук не е предоставила детайли, като е обещала разяснения. Тук ще е ключово например как ще се третират инвестициите на банки в акции и облигации на Българската фондова борса. Често това са неликвидни позиции, с които има едва по няколко сделки месечно. Освен това за част от банките с местни собственици това са и свързани лица, които практически не се търгуват извън групата им и за които може да има съмнение доколко оценката на активите, а и борсовата цена, е реална. Например котировките на някои от компаниите, в които ЦКБ инвестира, показват космически съотношения на цена към печалба (P/E) от над 80. Така тест за БНБ и Deloitte ще е дали просто ще се приеме безкритично пазарната им стойност, или ще се търси някакъв механизъм такива изкривявания да се идентифицират.

Според източник на "Капитал", близък до AQR процедурата, очакваните допълнителни указания ще са в посока на екстра консерватизъм, когато примерно трябва да се провери дали нещо не трябва да се довключи в извадката. "За оценката на обезпеченията - много ще зависи кога последно е правена независима оценка на обезпеченията. Има European valuation standards, които ще се спазват, а когато активите са специфични, няма пазар за тях, тоест ниво 3, самите оценители ще предлагат модел за оценка, който БНБ ще трябва да одобри", обясни той.

Другата важна информация, за която все още няма детайли, е при какви допускания ще се провеждат стрес тестовете. За целта БНБ трябва да предложи два сценария (базов и негативен) от макроикономически показатели, при които да се симулира как биха реагирали балансите на банките. Тук ще е особено важно какви параметри ще бъдат заложени, като ако БНБ предложи твърде меки сценарии, това може да подкопае доверието в цялата проверка. Ако пък са твърде строги, това може да отвори големи капиталови дупки и да създаде притеснения за жизнеспособността на самите банки. От централната банка обещават допълнителни разяснения до края на април. 

Всъщност всички тези проблеми идват не толкова от методологията, а от недоверието във всички участници по веригата, които би трябвало да гарантират, че финансовата система работи гладко. И това далеч не е само регулаторът. При отчетите на кредитополучателите съмненията са към независимите одитори, като тук отново тежи опитът с КТБ, която дълги години безкритично получаваше заверки без забележки от KPMG. При оценките на обезпеченията съмненията са, че те с годините са превърнати просто в хартиена формалност, като всеки може да си намери удобен оценител, готов да се подпише под всичко. При борсовите инвестиции - че и там регулаторът, Комисията за финансов надзор, проспива нередности. А при банките... просто, че ако нещо е допуснато да се случва в КТБ в големи мащаби, едва ли е толкова уникално.
 
Коя банка с кой ще работи

Паралелно с оповестяването на методологията от БНБ съобщиха и коя банка от коя одиторска или консултантска компания ще бъде проверявана. Списъкът (виж таблицата) като цяло отговаря на очакванията. Повечето от най-големите сред проверяваните 22 институции са заложили на две от одиторските компании в голямата четворка - EY и PricewaterhouseCoopers. От другите две Deloitte е консултант на БНБ за целия AQR и не може да участва и като консултант на отделни банки, а KPMG е в репутационна изолация, след като покрай одитите си на КТБ почти не изгуби лиценза си. С по най-много клиенти се оказват PwC и Grant Thornton, за които БНБ е преценила, че разполагат с необходимия капацитет да прегледат по 5 наведнъж.

Извън тях базираната във Франция компания Mazars, която не успя да стане консултант на БНБ, ще влезе в три институции с български собственици - Първа инвестиционна банка (ПИБ), Инвестбанк и Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Именно към местните играчи е и основният публичен фокус в проверката, като очакванията са, че ако и другаде са прилагани практики на свързано кредитиране, каквито бяха констатирани в КТБ, то това ще е при тях.

Две от банките, в които влиза Mazars, са били клиенти на местното поделение на КПМГ, което пропусна да забележи нередностите в КТБ, довели до фалита й през 2014 г. Интересът към резултатите от проверките в тях е висок, защото при кризата отпреди две години ПИБ бе на косъм от ликвидна криза, предотвратена с 1.2 млрд. лв. държавна помощ. Освен това медийни разследвания показаха съмнения за кредитни сделки със свързани лица по подобие на схемите, по които е работила КТБ. Другата банка, Инвестбанк, от пет години получава заверка на финансовите отчети с остри критики, в които се поставя под съмнение достоверността на данните. Затова въпросът е дали проверяващите екипи на Mazars ще достигнат до проблеми, които досега не са били официално засичани от регулатора.

Очаквано липсва името на Oliver Wyman, които също не успяха в надпреварата да консултират AQR заради предложената чувствително по-висока цена от тази на Deloitte. По план AQR и стрес тестовете трябва да приключат до 29 юли, а резултатите да се обявят на 13 август заедно с евентуални оздравителни мерки.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Ранна регистрация до 02.09.2019 г.

Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 2 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 3069 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 2048 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Борсите в Лондон и Франкфурт преговарят за сливане

Обединената група би имала пазарна стойност от около 28 млрд. долара

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците