Кредитирането се свива с 1.9% в началото на годината

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Kредитирането на банките се е понижило с около 1.9% на годишна база към края на януари до малко над 48 млрд. лв., показва паричната статистика на Българската народна банка. Така реално заради премахването на КТБ от статистиката и свиването при останалите банки сумата на заемите за бизнеса и домакинствата се връща на нивото си от ноември 2008 г. При бизнес заемите сумата се понижава с 1.95%, а при тези за домакинствата - с 1.83%. При последните обаче ясно се вижда разслояване, като при ипотечните спадът е с малко под 1%, а при потребителските - с близо 3%. Това обаче по всяка вероятност е продиктувано и от продажбата на портфейл просрочени задължения по кредитни карти от Пощенска банка за 144 млн. евро. За това говори и спадът при лошите и преструктурирани потребителски заеми, които само за януари намаляват със 130 млн. лв.

Необещаващо начало

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Конкретно за първия месец на 2016 г. общо кредитите намаляват с 591 млн. лв., от които 333 млн. лв. е спадът при фирмените. Това продължава и тенденцията от края на миналата година, когато кредитирането се сви със 773 млн. лв. и отново беше теглено от фирмените заеми. И тогава обаче голяма част от спада се дължеше на еднократни ефекти като сделката на Първа инвестиционна банка да придобие имотите на "Кремиковци" от свързван със собствениците на банката кредитополучател срещу погасяване на дълга към нея. Дори и да се изключат такива изкривяващи статистиката фактори обаче, явно спадащите лихви продължават да не успяват да генерират търсене на заеми. Към края на януари тази година обемът от бизнес кредитите е малко над 30 млрд. лв., жилищните заеми се равняват на 8.6 млрд. лв., а потребителските са малко над 7 млрд. лв.

На фона на замръзналото кредитиране обаче поне усилията на банките по прочистване на портфейлите им вече се забелязват. Справката в данните с лоши и преструктурирани заеми, които не съвпадат с необслужваните заеми от надзорната статистика на БНБ, показва, че най-голямо движение е имало при потребителските кредити. В рамките на 12 месеца делът на необслужваните заеми към общото количество одобрени потребителски кредити (без овърдрафт) се е свил от 16% на 13.4%. Това се дължи основно на продажбите на портфейли от необслужвани кредити на фирми за събиране на вземания, извършени в края на годината, за които "Капитал" вече писа. Така например само "Пощенска банка" продаде пакет от необслужвани задължения на стойност 144 млн. евро на "ЕОС Матрикс" срещу около 10% от номинала. При другите два сектора – бизнес и жилищните заеми, почти липсва промяна в тази сфера от бизнеса.

Лошите и преструктурирани ипотечни заеми се подобряват от 21.5% през януари миналата година на 19.8% сега. При фирмите делът проблемни заеми, ако не се брои овърдрафтът, се понижава почти незабележимо от 28.5% на 27.9%. Основната причина е, че към момента у нас все още няма вторичен пазар на подобни задължения, най-вече поради тромавата съдебна система и широко разпространената практика да се прехвърлят задължения на малоимотни лица. Липсата на подобен пазар обаче е голяма възможност за развитие в идните години според представители на бранша за експортно застраховане и събиране на вземания. Ако се включи и овърдрафтът, се вижда, че проблемните експозиции са се свили с 1 процентен пункт до малко над 18%, като при домакинствата понижението е с 2 пр. п., а при фирмите е едва с 0.4 пр. п.



Депозитно забавяне

Ако сушата на кредитния пазар е сравнително старо явление, през януари се вижда за пръв път сериозно забавяне при ръста на депозитите. На месечна база те спадат с над 550 млн. лв., от които 350 млн. лв. идват от местния пазар. Прави впечатление необичайно силен спад при фирмените депозити от 650 млн. лв. Това се случва, след като в продължение на повече от шест месеца фирмените влогове в българските банки неизменно растяха и достигнаха 18.2 млрд. лв. Към края на януари сумата е 17.6 млрд. лв., което все пак е 13% ръст на годишна база.

Отливът при фирмите е донякъде компенсиран от 220 млн. лв. покачване при вложенията на домакинствата, които достигат рекордните 42.8 млрд. лв. Така само в рамките на една година спестяванията на гражданите и нестопанските организации са се повишили със 7%, или 3 млрд. лв. Въпреки това и тук се усеща забавяне спрямо последните месеци на 2015 г., когато месечно вложенията растяха с по 300 - 400 млн. лв., през декември дори със 750 млн. лв.

Ефектът на минусовите лихви

Друга нова тенденция, която се наблюдава от началото на годината след въвеждането на отрицателни лихви от БНБ, е отливът на ликвидност от банките зад граница. Данните показват, че депозитите на банките в БНБ намаляват с 1.5 млрд. лв. и още със 100 млн. лв. спада експозицията им към други банки в страната. С аналогична сума се увеличават депозитите на банките в чужбина. Обяснение за това е, че след като БНБ изравни лихвата по държаната при нея свръхликвидност с тази на ЕЦБ (-0.3%), някои банки са предпочели да влагат свръхликвидността в централите си, където тя се управлява накуп и се търсят варианти да извлече печалба или поне по-малка загуба.

Засилването на интереса към външните пазари се вижда и при нетните покупки на дългови ценни книжа. От месечното увеличение с 450 млн. лв. 343 млн. лв. идват от покупки от нерезиденти, а от тях около 50 млн. лв. са от страни извън еврозоната. Това също е показателно за усилията на банките да извлекат доход от свръхрезервите си.

Дали тези усилия носят успех ще може да се прецени по отчетите на банките. Към момента от паричната статистика на БНБ се вижда единствено, че за януари финансовият резултат на банките в капитала им се свива с над 90 млн. лв. Това може да се дължи на загуби вследствие на турбуленциите на международните пазари от началото на годината или на нови обезценки и отписвания. Теоретично са възможни и чисто счетоводни обяснения, но те са по-характерни за месеци, когато банките провеждат общи събрания и вземат решения за дивиденти или капитализиране на печалба. Дали това число ще се види и в отчетите на банките ще стане ясно в края на седмицата, когато БНБ трябва да публикува данните за януари.