Лошите и преструктурирани ипотечни заеми се подобряват от 21.5% през януари миналата година на 19.8% сега. При фирмите делът проблемни заеми, ако не се брои овърдрафтът, се понижава почти незабележимо от 28.5% на 27.9%. Основната причина е, че към момента у нас все още няма вторичен пазар на подобни задължения, най-вече поради тромавата съдебна система и широко разпространената практика да се прехвърлят задължения на малоимотни лица. Липсата на подобен пазар обаче е голяма възможност за развитие в идните години според представители на бранша за експортно застраховане и събиране на вземания. Ако се включи и овърдрафтът, се вижда, че проблемните експозиции са се свили с 1 процентен пункт до малко над 18%, като при домакинствата понижението е с 2 пр. п., а при фирмите е едва с 0.4 пр. п.

Депозитно забавяне

Ако сушата на кредитния пазар е сравнително старо явление, през януари се вижда за пръв път сериозно забавяне при ръста на депозитите. На месечна база те спадат с над 550 млн. лв., от които 350 млн. лв. идват от местния пазар. Прави впечатление необичайно силен спад при фирмените депозити от 650 млн. лв. Това се случва, след като в продължение на повече от шест месеца фирмените влогове в българските банки неизменно растяха и достигнаха 18.2 млрд. лв. Към края на януари сумата е 17.6 млрд. лв., което все пак е 13% ръст на годишна база.

Отливът при фирмите е донякъде компенсиран от 220 млн. лв. покачване при вложенията на домакинствата, които достигат рекордните 42.8 млрд. лв. Така само в рамките на една година спестяванията на гражданите и нестопанските организации са се повишили със 7%, или 3 млрд. лв. Въпреки това и тук се усеща забавяне спрямо последните месеци на 2015 г., когато месечно вложенията растяха с по 300 - 400 млн. лв., през декември дори със 750 млн. лв.

Ефектът на минусовите лихви

Друга нова тенденция, която се наблюдава от началото на годината след въвеждането на отрицателни лихви от БНБ, е отливът на ликвидност от банките зад граница. Данните показват, че депозитите на банките в БНБ намаляват с 1.5 млрд. лв. и още със 100 млн. лв. спада експозицията им към други банки в страната. С аналогична сума се увеличават депозитите на банките в чужбина. Обяснение за това е, че след като БНБ изравни лихвата по държаната при нея свръхликвидност с тази на ЕЦБ (-0.3%), някои банки са предпочели да влагат свръхликвидността в централите си, където тя се управлява накуп и се търсят варианти да извлече печалба или поне по-малка загуба.

Засилването на интереса към външните пазари се вижда и при нетните покупки на дългови ценни книжа. От месечното увеличение с 450 млн. лв. 343 млн. лв. идват от покупки от нерезиденти, а от тях около 50 млн. лв. са от страни извън еврозоната. Това също е показателно за усилията на банките да извлекат доход от свръхрезервите си.

Дали тези усилия носят успех ще може да се прецени по отчетите на банките. Към момента от паричната статистика на БНБ се вижда единствено, че за януари финансовият резултат на банките в капитала им се свива с над 90 млн. лв. Това може да се дължи на загуби вследствие на турбуленциите на международните пазари от началото на годината или на нови обезценки и отписвания. Теоретично са възможни и чисто счетоводни обяснения, но те са по-характерни за месеци, когато банките провеждат общи събрания и вземат решения за дивиденти или капитализиране на печалба. Дали това число ще се види и в отчетите на банките ще стане ясно в края на седмицата, когато БНБ трябва да публикува данните за януари.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала