С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 11 мар 2016, 14:41, 8493 прочитания

Идва ли краят на магията на ЕЦБ

Президентът Марио Драги извади нов арсенал срещу дефлацията, но пазарите се притесниха, че това може да е всичко, което има в ръкава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки фокусник знае, че не може да повтаряш непрестанно един трик и да очакваш изненадата и овациите да продължават. Централните банкери като истински властелини на магията на паричната политика също се сблъскаха с това и след като традиционните им мерки се изчерпаха, се принудиха да измислят нови и нови инструменти. Безплатна неограничена ликвидност, печатане на пари под различни имена, отрицателни лихви...

Този път обаче вълшебните способности на ЕЦБ удариха непредсказуема невидима стена. На теория водената от Марио Драги централна банка този път не направи нищо грешно. На заседанието си на 10 март тя намали лихвите и увеличи покупките си повече от очакванията на пазарите. Освен това добави и непредвидени допълнителни мерки - отключи покупки на корпоративни облигации и предложи на банките опцията да вземат още финансиране от нея на нулеви и дори на отрицателни лихви. Или накратко в опит да овладее шоуто Драги вадеше аса от ръкавите, зайци от шапката и беше готов да разреже и човек на две.


Само че този път публиката не беше впечатлена. След първоначалната реакция още преди да свърши пресконференцията на президента, еврото вече поскъпваше спрямо долара, а в края на деня борсовите индекси, които скочиха с по няколко процента, се върнаха около нулата. И всичко това, докато видимо подразнен, Драги отговаряше на въпроси на журналисти как ще коментира мненията, че централните банки и в частност ЕЦБ вече са изчерпали мунициите си с аргументи като: А представяте ли си какво щеше да е, ако не бяхме правили нищо - щяхме да сме в кошмарна дефлация.

Неуспешната война с дефлацията

Дали е прав никой не може да каже, но със сигурност и при всичко предприето ЕЦБ няма много с какво да се похвали. Само преди три месеца, през декември миналата година, банката прогнозираше 2016 г. да приключи с 1% инфлация. Сега прогнозата е понижена на 0.1%, а дори и през следващите две години не се очаква да се достигне целевото ниво от близо до, но под 2%. И това е, след като се отчетат допълнителните стимули.



А те не са за пренебрегване. ЕЦБ понижава лихвата по депозитите на банките при нея от -0.3% на -0.4%, което беше е и почти единствената обявена мярка, която беше напълно очаквана. Също така тя сваля и тази по основните си рефинансиращи операции с 5 базисни пункта до 0%. Или това означава, че всяка седмица на редовните аукциони банките ще могат да си взимат безплатно ликвидност от ЕЦБ.

Освен това, ако досега ЕЦБ изливаше на пазара по 60 млрд. евро, като изкупуваше книжа, издадени от правителства, различни квазиправителствени институции и международни организации, от април сумата вече ще е 80 млрд. евро. А към годните за покупка активи ще се добавят и корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг. По този начин ЕЦБ си разрешава до голяма степен ключовия проблем с оформящия се недостиг на книжа за покупки. По правило покупките трябва да са пропорционални на квотата на всяка държава в ЕЦБ, или 1/4 от всички изкупени активи всеки месец трябва да са германски. Но благодарение на паричната политика на ЕЦБ вече 63% от германските книжа, които могат да бъдат купувани, са с отрицателна доходност по изчисления на Pictet Wealth Management. Или за да провежда политиката си, ЕЦБ трябва да инкасира сигурни загуби - нещо, което не харесват нито във Франкфурт, нито в Берлин, нито дори в Брюксел.

Нереализираното събуждане на растежа


Но може би най-иновативният момент в новите оръжия, извадени от ЕЦБ, е новата порция инструменти за дългосрочно финансиране на банките (targeted longer-term refinancing operations - TLTRO II). Предвижда се от юни на четири пъти в края на всяко тримесечие банките да могат да си набавят финансиране за четири години при изгодни условия, с които ЕЦБ се надява да раздвижи кредитирането.

За разлика от предишните подобни операции обаче сега ЕЦБ въвежда механизъм, калибриран да привлече банките да използват средствата именно за реалната икономика. Идеята е, че банките ще могат да изтеглят само сума, равняваща се на до 30% от "приеманата" част от кредитния им портфейл. В случая тя е дефинирана като заеми за нефинансови корпорации и домакинства, но без такива за покупки на жилище. Видна е целта - да се поощри финансирането на инвестиции и потребление и да се намали ефектът в надуване на имотни балони. Банките ще могат да изтеглят пари от TLTRO II при лихвата по рефинансиращите операции (или понастоящем 0%), но ако в следващите две години до 31 януари 2018 г. успеят да генерират ръст в същите тези "приемани кредити" от 2.5%, те ще получават финансирането за целия четиригодишен период при депозитната лихва на ЕЦБ (или -0.4%). А ако в последната една година до 31 януари 2016 г. са отчели спад в тези "приемани кредити", ще е нужно просто да генерират 2.5 процентни пункта над регистрирания спад в нетното кредитиране. Или например, ако една банка за последната година е отчела ръст на фирмените и потребителските заеми от 5%, сега ще й трябват 2.5% до 31 януари 2018 г., за да им плати ЕЦБ за това, че са ползвали парите й. А ако друга е отчела 3% спад в същите портфейли, сега за следващите две години ще й е достатъчен спад от 0.5%, за да получи преференциалната лихва. Но дори и да постигнат по-малък растеж, те ще могат да ползват отстъпка в границата между 0 и -0.4%.

Всичко това дава още по-силен стимул от първите TLTRO банките да вземат пари сега и да направят всичко възможно да ги раздадат като кредити за инвестиции и потребление, което да генерира растеж. Самата идея ЕЦБ да раздава пари за четири години и да плаща на банките за това да ги вземат обаче се приема с доста повдигане на вежди. За следващата една година банките практически губят всякакъв стимул да се финансират с депозити от граждани, на които по психологически причини никой не смее да въведе отрицателни лихви. Освен това, за да постигнат целевите нива, банкерите могат да бъдат изкушени и да занижат сериозно риск мениджмънта при раздаването на кредити.

Недоверието в безграничните сили на Драги

Какво точно обърна реакцията на пазарите и ги накара този път да не приемат новата лавина от мерки с радостни покупки? Според някои това беше "изпуснатата" реплика от Драги, че засега не виждат нужда от нови понижения на лихвите, което беше разтълкувано като сигнал, че това е дъното. И досега президентът на ЕЦБ често изтъкваше, че паричната политика си има граници, но някак това се възприемаше повече като натиск към политиците да предприемат реформи. Сега обаче все по-често пазарите виждат ограниченията - банкери вече гласно изказват притеснения, че отрицателните лихви се превръщат в предизвикателство за рентабилността на сектора.

Но разликата е фрапантна - през 2012 г. беше нужно Драги само да каже, че ЕЦБ ще "направи каквото трябва", за да изстреля пазарите. А сега, когато прави повече, отколкото някой някога е предполагал, реакцията е приглушена и му се налага да обяснява, че арсеналът не е изчерпан. Чисто технически това е така и пред Bloomberg бившият член съвета на ЕЦБ Атанасиос Орфанидес разтълкува мерките като силни и обясни, че не се притеснява, тъй като ЕЦБ може да увеличи още покупките и да включи и банкови облигации. Или пък акции. Същевременно обаче все по-видимо става, че ефективността им намалява и че пазарите все по-малко и по-трудно се впечатляват. Освен това и разделителните линии в самата еврозона стават все по-дълбоки. Това заседание на ЕЦБ премина без президента на Bundesbank Йенс Вайдман, който още през декември открито се противопостави на тогавашните неортодоксални мерки. Сега обаче глас надигна и германската банкова асоциация, чийто председател Михаел Кемер обвини Драги, че свръхреагира на ниските цени на петрола.

Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов ЕЦБ е пред дилема. "Ако по-ниските лихви на ЕЦБ не достигат до лихвите по кредита за домакинствата и фирмите, тогава те губят смисъла си. Ако обаче те се пренасят върху лихвите по кредита, но не могат да се пренесат върху лихвите по депозитите, тогава тази политика ще има негативен ефект върху банковите печалби и ако продължи твърде дълго, може да започне да декапитализира банките. Като се има предвид, че процесът на оздравяване на банковите баланси в редица страни в Европа не е приключил, може да се окаже, че решаването на един проблем води до изострянето на друг", коментира в анализа си той. Затова и според Павлов този инструмент е малко или повече изчерпан и ако ЕЦБ продължи да го ползва, отрицателните ефекти ще почнат да надделяват над положителните - нещо, което и самият Драги загатна.

Въпросът обаче все повече е, след като наличните фокуси вече се изтъркаха, какви нови могат да се измислят. Академичните умове лесно измислят концепции, в които ЕЦБ може да разтегли мандата си и да обещае да продължи стимулите дори и след като инфлацията достигне 2%. Или пък да почне да печата пари директно за домакинствата. Според Саймън Тилфорд и Кристиан Одендал от Центъра за европейски реформи ЕЦБ има нужда от точно такива "промени в режима", но те са скептични, че ще се случат и че в обозримо бъдеще ще се постигне целевата адекватна инфлация.

Пред всички подобни идеи стоят три типа въпроси - доколко са законни, доколко са политически постижими и доколко решават фундаментално проблемите? По първите два пункта вече възприятията се оказаха доста разтегливи, като само преди няколко години и сегашните мерки на ЕЦБ изглеждаха невъзможни. А що се отнася до дългосрочната ефикасност, за съжаление тя все по-рядко е приоритет.

Което ни води и към най-пресните обвинения към Драги - че с последните мерки, продължаващи и в следващото десетилетие, той оставя решенията как ЕЦБ да излезе от сегашна си фаза на неортодоксални мерки за наследника си. Което предполага той да е способен да измисля не просто фокуси, а истински магии.

Какъв ще е ефектът за България

От началото на годината БНБ въведе отрицателна лихва по свръхрезервите на банките, депозирани при нея, от -0.3%, като даде да се разбере, че ще следва тази по депозитното улеснение. Това означава, че по всяка вероятност понижението на ЕЦБ ще бъде пренесено автоматично и вече и българските банки ще трябва да плащат по 0.4%, за да паркират парите си над минималните задължителни резерви в БНБ. Това, от една страна, означава тежест върху рентабилността им, от друга - допълнителен стимул да търсят как по-активно да управляват свръхликвидността си и да раздават кредити. Така ефектът вероятно ще се пренесе в още натиск надолу както на лихвите по депозитите, така и на тези по кредитите.
Извън това обаче новите TLTRO, които са насочени само към заеми за фирми и домакинства от еврозоната, няма да може да бъдат използвани от банките с европейски централи за кредитиране в България. Покупката на корпоративни облигации също не се отразява тук, така че страната може да разчита единствено на вторични ефекти. Такъв би могъл да бъде допълнително поевтиняване на финансирането на правителството. Въпреки че България не е в еврозоната, покупките на ЕЦБ и отрицателните лихви създават глад за доходоносни активи, които могат да насочат интереса на инвеститорите към българските облигации, още повече че страната е сравнително ниско задлъжняла и по повечето метрики не изглежда прекалено рискова. Финансовото министерство вече подготвя пласиране на 2.2 млрд. евро дълг за покриване на дефицита и за буфер, ако се наложи подкрепа за банковия сектор, така че тя може да получи изгодни условия благодарение на засилените покупки на ЕЦБ, които освобождават ликвидност в европейските банки.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Groupama удвоява позиции в застраховането с придобиване на бившия "Сожелайф" Groupama удвоява позиции в застраховането с придобиване на бившия "Сожелайф"

След като купи бизнеса на SG в България, OTP Group очаквано прехвърли застрахователя на стратегическия си партньор

11 юли 2019, 2114 прочитания

Теодора Петкова: Държим да сме лидер, но не бихме правили компромис с риска 3 Теодора Петкова: Държим да сме лидер, но не бихме правили компромис с риска

Главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк пред "Капитал"

5 юли 2019, 4641 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Консолидацията в италианския банков сектор може да се провали

Планираното сливане между Banco Popolare и Banca Popolare di Milano е заплашено от провал, ако не получи одобрение от Европейската централна банка до месец

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти