България изтегли 2 млрд. евро външен заем при ниски лихви

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Поръчките за покупки надвишиха повече от два пъти предложеното количество облигации.

България се възползва от позитивната вълна на международните капиталови пазари след решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от миналата седмица и изтегли 2 млрд. евро нов дълг чрез продажбата на 7- и 12-годишни облигации. Подадените поръчки за записване от книжата надхвърлиха повече от два пъти предложеното количество, като заявки е имало както от чужди, така и от местни инвеститори, научи "Капитал" от посредници, участвали в аукциона. Високият интерес доведе до ниска доходност, което означава, че държавата ще има по-малки разходи по заема. С тези резултати предлагането може да се определи като поредното успешно за България, която за втора година показва способност да си осигурява изгодно финансиране.

Точно навреме

Макар да бе очаквано, че ще се случи през март, предлагането на еврооблигациите започна изненадващо в самото начало на седмицата, буквално дни след решението на ЕЦБ да намали още лихвите и да увеличи покупките на облигации от пазарите и непосредствено преди заседанието на Федералния резерв на САЩ (Фед), от което също се очакват важни за инвеститорите новини. В този момент мениджърите на емисията и Министерството на финансите са съзряли подходящ "прозорец" за действие, а изборът им се оказа сполучлив. От една страна, пазарите все още са в еуфория от събитията в еврозоната, а, от друга, има риск от съществено влошаване на настроенията след новините отвъд океана. Всъщност още в края на миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов даде сигнал че емисията ще се случи съвсем скоро. В интервю за последния брой на "Капитал" той заяви: "Чакаме добри новини от пазара, за да решим кога да се случи. Двете важни събития са решенията на ЕЦБ и на Фед за лихвените нива. Но сме готови и само чакаме подходящ момент."

Започнало в 11 ч. българско време, записването приключи около 15 ч. в понеделник, като резултати показаха поръчки за 4.4 млрд. евро и окончателна доходност съответно 2.13% за 7-годишните и 3.15% за 12-годишните книжа. За инвеститорите подобна доходност изглежда силно атрактивна, тъй като все повече държавни облигации в Европа вече се търгуват с отрицателни лихви.
При подготовката на емисията се коментираше желанието на държавата да предложи колкото е възможно по-дълги книжа на инвеститорите, за да не се струпват падежи, но явно условията на международните капиталови пазари не са позволили структурирането на по-дълги емисии. Видно от голямото презаписване на 7-годишните облигации, достигнало до близо 3 млрд. евро, интересът на играчите е бил концентриран основно там. Това е сегментът, в който традиционна най-активни участници са банките.

Новите книжа могат да де сравняват с еврооблигациите "България 2022" и "България 2027", които бяха емитирани миналата година. При само една година разлика до падежа доходността по тях е съпоставима с котировките на вторичен пазар на старите емисии (виж графиките). При дългата емисия прави впечатление, че рисковата премия е малко по-висока, въпреки че от миналата година досега лихвите на пазарите се понижават.



Предлагането може да сравнява и с котировките на румънските облигации, като разликите са минимални и по-високата доходност на българските книжа се обяснява с това, че рейтингът на държавата по една от агенциите (S&P) е неинвестиционен. Други сравними по рисков профил емитенти от Централна и Източна Европа не са пласирали книжа през последните месеци, тъй като голяма част от емитентите набраха нужното им финансиране още през миналата година.

Отворени въпроси

До редакционното приключване на броя нямаше официална информация за аукциона от Министерството на финансите. По информация на "Капитал" в по-желания сегмент, 7-годишните книжа, са емитирани 1.150 млрд. евро, а в 12-годишния матуритет са пласирани облигации за 0.85 млрд. евро. Не е ясно и какъв дял ще бъде разпределен на местните инвеститори, сред които е имало банки, застрахователни компании и пенсионни фондове, но се очаква да получат поне 5% от дълга. Одобрените поръчки ще трябва да се платят до петък, а с приходите от аукциона държавата ще си набави обилен ресурс за посрещане на бюджетния дефицит (около 900 млн. евро) и падежи по стари дългове (около 450 млн. евро). Значителна част от средствата ще се държат като резерв, за да може евентуално да се помогне на финансовия сектор след проверката на качеството на активите и стрес тестовете. В случай че не бъдат използвани през тази година и не се изхарчат за друго, както се случи с 2 млрд. лв. в края на миналата година, парите ще могат да се ползват за погасяване на падежиращите догодина облигации за 950 млн. евро (виж таблицата). Това би било благоразумно, защото, ако държавата потърси пари непосредствено преди падежа през юли, пазарите биха искали по-висока цена. "Пари се взимат не когато имаш нужда", коментира банкер пред "Капитал Daily", с което дава добра оценка за политиката на финансовото министерство дотук.