Отложен контрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отложен контрол

Заради изтичащи мандати във финасовия регулатор, отговорността за поверките може да бъде прехвърлена на друг

Отложен контрол

КФН се забави с организацията и затова финансовото здраве на сектора ще е ясно чак в края на годината

Гергана Михайлова
9972 прочитания

Заради изтичащи мандати във финасовия регулатор, отговорността за поверките може да бъде прехвърлена на друг

© Надежда Чипева


Между 80 хил. и 100 хил. евро са поискали одитори за проверка на средни по размер компании. При по-големите цената достигала до 200 - 250 хил. евро.

Кой иска да отидира сектора

Grant Thornton

Clayton

Deloitte

PwC

KPMG

HLB

Milliman

Mazars

Baker Tilly

*Източник: "Капитал"

Твърде много, за да бъдат проверени сега. Накратко това е оправданието, с което миналата събота Комисията за финансов надзор (КФН) обяви, че извънредните одити и стрес тестове на застрахователни компании и пенсионни дружества се отлагат с три месеца. Експертите били заети със заверките на годишните отчети на предприятията, а също и с проверките на банките, и сами отишли на крака до регулатора, за да му поискат отсрочка. И той се съгласил, въпреки че в закона пише проверките да са приключили през август.

Това обаче е само част от истината за случващото се в сектора. Първо, КФН се забави и вървеше 2-3 месеца след БНБ при избора си на консултант, а оттам и с методология за проверките. Отвъд официалните изявления бушуват страсти и страхове, подклаждани от слабата организация на предстоящия контрол, липсата на детайли за методологията, която ще се прилага, а също и заради големите суми, които искат за услугите си одиторите. Поне през изтеклите месеци настроенията сред застрахователите и пенсионните фондове са, че вече са по-подготвени. Така, ако допреди няколко месеца се споделяха притеснения, че ще има дружества, особено в застраховането, които няма да издържат на стрес тестовете и ще трябва да излязат от бизнеса, вече прогнозите са по-ведри.

Забавянето дава и още един времеви бонус. Първо, проверката щеше да е на база отчетите към края на март. Това позволи на финансовите групи - банка-застраховател или пенсионен фонд, да преместват между себе си активи и ресурси. Сега според източник от регулатора датата на отчетите се мести в средата на годината, което ще даде още време за напудряне на отчети. В поканата до одиторите също се посочва 30 юни.

Как се стигна до проверките

И двата сектора на хартия са силно регулирани, но през последните години назряха съмнения, че заради слабия регулаторен капацитет на КФН на пазара в някои дружества се прилагат практики, които подкопават финансовата им стабилност и платежоспособност. При застрахователите опасенията са, че не заделят достатъчно големи резерви, а при пенсионните фондове - че имат инвестиции към свързани лица и активите им са надценени. Под натиска на Европейската комисия (ЕК), а донякъде и като част от акцията за връщане на изгубеното доверие в регулаторите след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), в парламента бе гласуван нов Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, в чиито преходни и заключителни разпоредби е записано, че банки, застрахователи и пенсионни фондове трябва да бъдат подложени на проверки за качеството на активите (AQR) и стрес тестове, като проверките трябва да са приключили до август 2015 г.

Въпреки че тъкмо бе поел Българската народна банка (БНБ) и приоритетна задача му бе заздравяването на банковия надзор, новият гуверньор на централната банка Димитър Радев и екипът му организираха проверките така, че те вече текат съгласно графика и не се съобщава да има проблеми или забавяне. При финансовия регулатор, ръководен от Стоян Мавродиев обаче, нещата не се случват гладко. Отлагането на проверките значи, че същинската част и резултатите могат да са друга отговорност, тъй като мандатът на Мавродиев изтича в средата на годината.

Въпросът с одиторите

От една страна, проверките са предизвикателство за КФН, защото България ще бъде едва втората държава в Европейския съюз след Румъния, която ще подложи на такива проверки застрахователите. При пенсионните фондове пък упражнението не е било правено въобще. Това донякъде обясни по-слабия интерес към конкурса за консултант, който да изготви методологията и да координира проверките. Единственият явил се кандидат, консорциум на "Ърнст енд Янг", спечели поръчката с цена 1.359 млн. лв. И макар изборът му да бе направен още миналата година, договорът с него по неизвестна причина бе сключен едва през февруари. Това е и основната причина за отлагането на проверките, а не в липсата на свободни одитори, твърдят запознати.

"Истинската причина е, че нямаше методология за това как трябва да се осъществи оценката", коментира източник от консултантските среди, който предпочита да остане анонимен. След като не знаят как точно ще трябва да работят, одиторите не се наемали да заявят участие в процедурата. При банките е било различно, защото там се работи по методология на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е известна отдавна и в случая само се адаптира за особеностите на българския пазар. "Ърнст енд Янг" трябва да е представил методологията си за застрахователния и пенсионноосигурителния пазар на 17 март, но предстои тя да бъде ревизирана от регулатора и едва няколко седмици след това ще бъде подадена на одиторите.

"Оправданието с липсата на капацитет у одиторите е несериозно", добавя представител на пенсионно дружество, който обяснява, че проектът в България е ясен от миналата година и ако не им достигат ресурси, компаниите могат да командироват свои експерти от съседни страни. Според източника проблемът може да не е толкова в липсата на свободен капацитет, а в липсата на желание сред одиторите да влязат на проверка в определени дружества на пазара.

Представители на застрахователни компании обаче свидетелстват именно за липса на кадри. По техни сведения отлагането е било поискано от големи одитори като Mazars и Grant Thornton, които са посочили, че 54 застрахователни и 27 пенсионни компании са непосилен брой за проверяване в този момент. На въпрос какъв е рискът и след отсрочката одиторите да кажат, че нямат капацитет, от консултантските среди отговарят: "Никакъв, защото това и към момента не е проблем."

По информация на "Капитал" дотук девет одиторски компании са заявили желание да бъдат включени в листата, която КФН ще даде на застрахователите и одиторите да си изберат проверяващ (изброени са в карето). Сред тях се забелязва KPMG, която заверяваше отчетите на КТБ преди фалита, без да забележи проблеми. В момента тече втори опит за допълване на списъка, като крайният срок е 31 март. И преди да са ясни имената на одобрените, вече текат предварителни преговори с тях, които раждат още един повод за напрежение. Неофициално се твърди, че за средно голяма по активи компания в застраховането тарифите вървят между 80 хил. и 100 хил. евро, а при големите сумите достигат до 200 - 250 хил. евро, като разходът е за сметка на проверяваните компании. Аналогични са тарифите и за пенсионните дружества.

<#text>

Какво следва

Според новия график на КФН проверките ще започнат на 15 юли (т.е. малко преди да са приключили банковите стрес тестове, и ще има леко застъпване) и ще приключат на 15 октомври. Те ще се правят на извадков принцип, като за активите, чиито оценки са отпреди 2014 г., ще има актуализации. При застрахователите, които се окажат под праговете за платежоспособност, ще има преизчисляване на показателите. През декември ще бъдат обявени резултатите.

На въпрос на "Капитал" дали в парламента знаят за отлагането от регулатора обясниха, че са изпратили писмо до Министерството на финансите, което ще прецени какво следва да се направи, за да се узакони забавянето. В течение на проблемите е и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), под чийто надзор ще протичат проверките.

През последните месеци поднадзорните компании всъщност подсилваха балансите си. По данни към 31 декември 2015 г. собственият капитал на застрахователните компании достига до 1.943 млрд. лв. и за една година е увеличен с 4.2%, или със 78.2 млн. лв. С 218.8 млн. лв. нарастват и техническите им резерви до 3.527 млрд. лв. при активи за 6.1 млрд. лв. За това подобрение допринася и подготовката им за новата европейска рамка Solvency II, която поставя по-високи капиталови изисквания към дружествата и която влезе в сила от 1 януари тази година. Така, ако допреди три-четири месеца в бранша се чуваха притеснителни прогнози, че направят ли се както трябва, проверките ще разкрият дупки от милиони левове, сега очакванията са по-оптимистични. "Надявам се проверките да покажат, че секторът е стабилен, прозрачен и капиталово адекватен", са думите на Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи.

При пенсионните фондове, които управляват активи за 9.337 млрд. лв. в края на 2015 г., също няма паника въпреки съмненията (а и изнасяните в миналото факти от портфейли) за инвестиции на някои в свързани лица или концентрации към определени икономически групи, което би трябвало да бъде обект на проверката. Представители на индустрията говорят за съществени преструктурирания на експозициите през последните месеци. Освен това според тях, каквато и методология да бъде разработена, одиторите трудно ще докажат евентуално надценяване на активите, особено на тези, които са инвестирани на българския капиталов пазар.

"Възможно е след провеждането на стрес тестовете някои портфейли на някои пенсионни фондове да трябва да се преструктурират в определен период от време, но не очаквам някакви сътресения на пазара", каза Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК "Доверие".

Накратко, колко дълбоко ще се гледа ще е ясно след седмици, кой ще проверява - след месеци, а какво е състоянието на небанковия сектор - чак в края на годината.

Даниела Петкова, ПОК "Доверие":


"Никога не одобрявам, когато проверявания трябва да заплаща на проверяващия. Защо регулаторът не определи цена колко струва услугата и всички одитирани да я преведат на регулатора, който след това да плаща на отделните одитори? За мен това е правилният, принципният начин. Няма как да няма конфликт на интереси. Ние сме 20-годишни дружества и почти няма одитор от големите, с който да не сме работили, защото през няколко години се прави ротация".
Светла Несторова, Асоциация на българските застрахователи


"Отлагането на проверките приемам положително. Ако искаме одиторите да си свършат работата качествено, те трябва да разполагат с необходимия ресурс за това. За нас самите това означава малко по-нормален темп на работа. Все пак в досегашния вариант проверката трябваше да започне, преди изобщо да сме подали първите тримесечни отчети през 2016 г.

Компаниите се готвят активно за новата регулация на платежоспособността от известно време насам - както като капиталова адекватност, така и като бизнес практики. Би трябвало тази оценка на балансите на застрахователите да допринесе за повишаване на доверието към тях и в крайна сметка да подобри пазара и средата за правене на бизнес."
Между 80 хил. и 100 хил. евро са поискали одитори за проверка на средни по размер компании. При по-големите цената достигала до 200 - 250 хил. евро.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Пълна каша! Може ли някой да ме светне какво точно ще се проверява? Пенсионноосигурителните дружества или управляваните от тях пенсионни фондове? Активите под управление на ПОД, от където може да "изтича" част от "доходността" на хората към дружеството проверяват ли се? за какъв период назад? Също инвестиционни фондове / банки / др свързани лица??? Ще се "следват ли парите" или просто ще е скъпо упражнение за попоредният проформа баланс за пред чужбината?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK