№9 Стабилност и риск
№11 Ефективност и рентабилност
№7 Устойчивост и динамика
№10 Размер
2016 година се очертава като годината на големия тест. Банките в България ще бъдат подложени на изпитания, които трябва да докажат тяхната стабилност. В очакване на проверките се обърнахме към топ банкерите, ръководещи отличените финансови институции от годишната класация К10: Най-добрите банки с едни и същи въпроси за българската икономика, предизвикателствата пред банките и тенденциите във финансовия сектор.
Ето отговорите на Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Сибанк
Как оценявате изминалата 2015 г. за банковия сектор в България? Кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?
2015 г. беше може би най-успешната за банковия сектор след началото на световната финансова криза и показва ясни признаци на възстановяване, на нормализиране на банковото посредничество. Същевременно беше и година на добри финансови резултати, на устойчива в общи линии среда, на засилен стопански интерес от страна на клиентите на банките. Но в същото време и година на сериозни предизвикателства, защото помним, че в нея вниманието към банковия сектор беше отново прекомерно, негативно, имаше сериозни изпитания и моменти, свързани с избора на ново ръководство на централната банка, с очертаване на приоритетите му, с реформа в банковия надзор, с подготовка за оценката на качеството на активите и съответните действия, с въвеждането в действие на новите правила на Европейския съюз, свързани с преструктурирането на кредитни институции и гарантирането на влогове. Изобщо нормативната и икономическата среда бяха динамични, но като цяло позитивни. Така че 2015 г. беше една година на възстановяване и растеж.
В момента тече преглед на качеството на активите на банките. Какви са впечатленията ви от хода му досега и отразява ли се на дейността ви? Какво очаквате да покаже той за вашата институция и за сектора като цяло?
Рано е да правим каквито и да било прогнози, защото по методологията продължава да се работи. Процесът върви, той трябва да бъде изграден на много разум и да бъде основан на реални преценки за случили се вече транзакции, за обороти и за отделни индикатори, които са отражение на пазара. При такъв подход не трябва да се притесняваме от крайния резултат, той ще покаже сравнително достоверно състояние, което пък ще е основа за бъдеща работа. Специалното за България е, че общодостъпната статистика за дефиниране на рамките на такава оценка е много постна, недостатъчна – и тя трябва да се компенсира с алтернативни данни. Това е предизвикателство и за оценителите, и за централната банка, а и за самите банки също. В хода на усъвършенстването на тази методология и развитието й ние ще получаваме някаква идея за резултатите, но на този етап е много рано.
Кои други тенденции ще характеризират развитието на сектора през 2016 г.?
Има една съществена – не само за България, а и за цяла Европа – тенденция и тя е мащабната редукция на лихвения марж. Това, което наблюдаваме през миналата година и се очертава от действията на Европейската централна банка и данните на Европейския съюз, е един относително дълъг период на ниски и отрицателни лихви. Съвсем очевидно последните способи за монетарно въздействие за растеж не дават очакваните резултати. Въпреки това централните банки в Европа продължават да търсят решение през този път. Тези лихви водят до мащабно съкращаване на лихвения марж, който, освен че има ефект върху доходите на банките, е и пространството, в което позиционираш различното кредитно качество на длъжниците. Много тесният лихвен марж означава, че приемаш, че рисковото качество на различните длъжници е сравнително сходно, т.е. всички се намират в много тесен диапазон на риска. В момента това не изглежда да е опасно, но в бъдеще ще е огромен проблем, защото при промяна на средата, при икономически сътресения или при низходящ икономически цикъл разликата в кредитното качество на различните клиенти ще нарасне значително и няма да може да се събере повече в този тесен диапазон, а за съжаление кредитните решения сега се подчиняват на лихвената реалност в момента. И вторият голям проблем, свързан отново с лихвения марж, е, че той ще стопи печалбите на всички банки в ЕС, включително и на нашите, и ще постави на изпитание жилавостта, устойчивостта на банковите сектори и способността им да се рекултивират, да се възстановяват чрез генериране на печалби, да обновяват капитала си с доходи. Единственият начин банките да могат да кредитират, да растат и да помагат на икономиката е да осигуряват сигурността си с печалба, която се трансформира в капитал. Ако те не генерират печалби – а свитият лихвен марж е сериозно предизвикателство за доходите на банките – нищо чудно в следващите години банковият сектор в Европа да няма капацитет да поеме посредничеството, което се очаква от него, защото няма да е в състояние да се реорганизира толкова бързо, колкото лихвената среда се променя. И третото нещо, което средно- и дългосрочно ще предизвика тази лихвена среда, е консолидация на банковия сектор в цяла Европа – много мащабна консолидация, която просто е неизбежна, ако доходността на банките изчезне. При по-продължително време на такива тесни коридори на доходност, които централните банки в Европа прилагат през последните тримесечия с намерение да се даде тласък на икономиката, ефектът в крайна сметка ще бъде, че пространството за банково посредничество ще се свие драматично и в средносрочен план банките просто няма как да останат толкова много на брой и очевидно ще трябва да преосмислят и клоновото си присъствие, и модела си, и независимостта си, и много други неща. Така че 2016 г. и занапред има едно много сериозно предизвикателство, което като магнитуд и сила бих поставил наравно със световната финансова криза от 2008 г.
Как ви влияе отрицателната лихва, въведена от БНБ, и какви действия предприемате за управление на ликвидността?
Отрицателната лихва, въведена от БНБ, е нещо, което очаквахме от доста време, тъй като нямаше как централната ни банка да остане единственият "спонсор" на свободната ликвидност и да дарява доходи, които самата тя не може да генерира отникъде. Така че нямаме особен избор, нямаме и защо да се сърдим на централната банка. Факт е, че не можем да разполагаме и не е целесъобразно да оставяме големи свободни средства в централата банка, но също така е факт, че няма и къде другаде да ги сложим, защото почти навсякъде, почти във всяко направление търсенето на пари е нищожно – нито в кредитиране могат да се налеят свободните пари, нито в сметки в централата банка, нито на междубанковия пазар, нито в ценни книжа – нищо от това, което има на пазара, не може да навакса доходност, която да има смисъл. Редките емисии на държавен дълг и скромните възможности за кредитиране – това са алтернативите на банките, иначе те опират в две други посоки – намаляване на цената на лихвите по депозитите, която вече почти стигна дъното, и орязване на разходите.
Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
Наскоро гледах едно международно изследване за икономиката и българските мениджъри бяха с по-високи и положителни очаквания от колегите си в Европа. Аз също вярвам, че 2016 г. ще бъде добра година за икономиката и по принцип не би трябвало да отстъпва на 2015 г. по резултати. Продължавам да съм оптимист, въпреки че външната среда се влоши повече, отколкото предполагахме, и въпреки че европейската икономика не успя да тръгне устойчиво нагоре.
Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
Фокусът на банката няма да се промени – ние ще осигурим всякакви алтернативи на клиентите си малки и средни предприятия с местни и външни програми за финансиране, така че да се справят с трудностите за цена на кредита и за обезпечение. Ще се опитаме да ги насърчим в сферите, в които те са силни и можещи. Другото направление, както и досега, ще бъдат гражданите – техните нужди са във фокуса на нашето внимание, и то във всички направления, включително ипотечно и потребителско кредитиране, картовите продукти, но и новите модерни направления, свързани с дигиталните канали на продажби, онлайн, мобилно банкиране. Подготвяме ново мобилно банкиране, което ще предложим на нашите клиенти. Предлагаме серия от нови банково-застрахователни продукти, които ще излязат през 2016 г. Ще се опитаме да стигнем по-напред и в познаването на нашите клиенти с анализи на информацията, с която разполагаме, така че да сме близо до техните нужди.
Профил
С 21-годишната си история Сибанк е една от първите международни финансови институции на българския пазар. Създадена е като Българо-руска инвестиционна банка и през годините преминава на два пъти през смяна на собствеността и наименованието си. От 2007 г. институцията е част от белгийската банково-застрахователна група КВС. Българският пазар е един от стратегическите за групата, която е собственик и на застрахователна компания в страната – ДЗИ. Сибанк е активна във всички сегменти на пазара – банкиране на дребно, услуги за малки и средни предприятия, работа с големи корпоративни клиенти. Към края на 2015 г. активите й са 2.69 млрд. лв., което я прави десета по големина в сектора.В класацията на "Капитал" банката заема осмо място, като се изкачва с една позиция спрямо миналата година. Най-силното й представяне е в категорията за устойчивост и динамика, където е седма благодарение на методичната си политика на провизиране, която я извежда в челото на класирането по показателя, измерващ стандартното отклонение на разходите за обезценка през последните три години. Сибанк традиционно стои добре и в подреждането по показатели като цена на финансиране (4-о място) и цена на кредита (4-о място), стабилно е и представянето й по отношение на маржа на нетния доход от такси (6-о място), както и по показателите за възвращаемост на активите (7-о място) и на капитала (7-о място). Сред факторите, които натежават за класирането й и я поставят в средата на общото подреждане, са нетният лихвен марж (15-о място), съотношението кредити/депозити (20-о място) и промяната в съотношението капитал/активи за последните три години (19-о място).
А ето и очакванията на останалите банкери от К10
Левон Хампарцумян, Уникредит Булбанк: Има икономически предпоставки да очакваме консолидацияВиолина Маринова, Банка ДСК: Себестойността на ресурса за банките ще продължава да нараства
Aрно Льоклер, Сосиете Женерал Експресбанк: Най-добрият начин да управляваме ликвидността е като увеличим кредитирането
Стилиян Вътев, ОББ: Гръцката криза за нас бе реален тест за устойчивост
Оливер Рьогл, Райфайзенбанк България: Несигурната среда прави икономиката зависима от финансиране от еврофондовете
Петър Славов, Прокредит Банк: Работим за превръщането ни в регионалната банка на малкия и средния бизнес
Светослав Гаврийски, Алианц Банк България:Смятам, че се избърза с провеждането на оценката на активите
Петя Димитрова, Пощенска банка: Клиенти вече не се печелят с конкурентни цени, а с отношение
Цветан Петринин, Ти Би Ай Банк: Задават се нови предложения при депозитите
№9 Стабилност и риск
№11 Ефективност и рентабилност
№7 Устойчивост и динамика
№10 Размер
2016 година се очертава като годината на големия тест. Банките в България ще бъдат подложени на изпитания, които трябва да докажат тяхната стабилност. В очакване на проверките се обърнахме към топ банкерите, ръководещи отличените финансови институции от годишната класация К10: Най-добрите банки с едни и същи въпроси за българската икономика, предизвикателствата пред банките и тенденциите във финансовия сектор.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
0 коментара