Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 апр 2016, 10:19, 3932 прочитания

Петър Андронов: Мащабното свиване на лихвения марж е изпитание за устойчивостта на всички банки

Главният изпълнителен директор на Сибанк и кънтри мениджър на КВС Group за България пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
№8 в общото класиране

№9 Стабилност и риск
№11 Ефективност и рентабилност
№7 Устойчивост и динамика
№10 Размер
2016 година се очертава като годината на големия тест. Банките в България ще бъдат подложени на изпитания, които трябва да докажат тяхната стабилност. В очакване на проверките се обърнахме към топ банкерите, ръководещи отличените финансови институции от годишната класация К10: Най-добрите банки с едни и същи въпроси за българската икономика, предизвикателствата пред банките и тенденциите във финансовия сектор.

Ето отговорите на Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Сибанк



Как оценявате изминалата 2015 г. за банковия сектор в България? Кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?
2015 г. беше може би най-успешната за банковия сектор след началото на световната финансова криза и показва ясни признаци на възстановяване, на нормализиране на банковото посредничество. Същевременно беше и година на добри финансови резултати, на устойчива в общи линии среда, на засилен стопански интерес от страна на клиентите на банките. Но в същото време и година на сериозни предизвикателства, защото помним, че в нея вниманието към банковия сектор беше отново прекомерно, негативно, имаше сериозни изпитания и моменти, свързани с избора на ново ръководство на централната банка, с очертаване на приоритетите му, с реформа в банковия надзор, с подготовка за оценката на качеството на активите и съответните действия, с въвеждането в действие на новите правила на Европейския съюз, свързани с преструктурирането на кредитни институции и гарантирането на влогове. Изобщо нормативната и икономическата среда бяха динамични, но като цяло позитивни. Така че 2015 г. беше една година на възстановяване и растеж.

В момента тече преглед на качеството на активите на банките. Какви са впечатленията ви от хода му досега и отразява ли се на дейността ви? Какво очаквате да покаже той за вашата институция и за сектора като цяло?
Рано е да правим каквито и да било прогнози, защото по методологията продължава да се работи. Процесът върви, той трябва да бъде изграден на много разум и да бъде основан на реални преценки за случили се вече транзакции, за обороти и за отделни индикатори, които са отражение на пазара. При такъв подход не трябва да се притесняваме от крайния резултат, той ще покаже сравнително достоверно състояние, което пък ще е основа за бъдеща работа. Специалното за България е, че общодостъпната статистика за дефиниране на рамките на такава оценка е много постна, недостатъчна – и тя трябва да се компенсира с алтернативни данни. Това е предизвикателство и за оценителите, и за централната банка, а и за самите банки също. В хода на усъвършенстването на тази методология и развитието й ние ще получаваме някаква идея за резултатите, но на този етап е много рано.

Кои други тенденции ще характеризират развитието на сектора през 2016 г.?
Има една съществена – не само за България, а и за цяла Европа – тенденция и тя е мащабната редукция на лихвения марж. Това, което наблюдаваме през миналата година и се очертава от действията на Европейската централна банка и данните на Европейския съюз, е един относително дълъг период на ниски и отрицателни лихви. Съвсем очевидно последните способи за монетарно въздействие за растеж не дават очакваните резултати. Въпреки това централните банки в Европа продължават да търсят решение през този път. Тези лихви водят до мащабно съкращаване на лихвения марж, който, освен че има ефект върху доходите на банките, е и пространството, в което позиционираш различното кредитно качество на длъжниците. Много тесният лихвен марж означава, че приемаш, че рисковото качество на различните длъжници е сравнително сходно, т.е. всички се намират в много тесен диапазон на риска. В момента това не изглежда да е опасно, но в бъдеще ще е огромен проблем, защото при промяна на средата, при икономически сътресения или при низходящ икономически цикъл разликата в кредитното качество на различните клиенти ще нарасне значително и няма да може да се събере повече в този тесен диапазон, а за съжаление кредитните решения сега се подчиняват на лихвената реалност в момента. И вторият голям проблем, свързан отново с лихвения марж, е, че той ще стопи печалбите на всички банки в ЕС, включително и на нашите, и ще постави на изпитание жилавостта, устойчивостта на банковите сектори и способността им да се рекултивират, да се възстановяват чрез генериране на печалби, да обновяват капитала си с доходи. Единственият начин банките да могат да кредитират, да растат и да помагат на икономиката е да осигуряват сигурността си с печалба, която се трансформира в капитал. Ако те не генерират печалби – а свитият лихвен марж е сериозно предизвикателство за доходите на банките – нищо чудно в следващите години банковият сектор в Европа да няма капацитет да поеме посредничеството, което се очаква от него, защото няма да е в състояние да се реорганизира толкова бързо, колкото лихвената среда се променя. И третото нещо, което средно- и дългосрочно ще предизвика тази лихвена среда, е консолидация на банковия сектор в цяла Европа – много мащабна консолидация, която просто е неизбежна, ако доходността на банките изчезне. При по-продължително време на такива тесни коридори на доходност, които централните банки в Европа прилагат през последните тримесечия с намерение да се даде тласък на икономиката, ефектът в крайна сметка ще бъде, че пространството за банково посредничество ще се свие драматично и в средносрочен план банките просто няма как да останат толкова много на брой и очевидно ще трябва да преосмислят и клоновото си присъствие, и модела си, и независимостта си, и много други неща. Така че 2016 г. и занапред има едно много сериозно предизвикателство, което като магнитуд и сила бих поставил наравно със световната финансова криза от 2008 г.



Как ви влияе отрицателната лихва, въведена от БНБ, и какви действия предприемате за управление на ликвидността?
Отрицателната лихва, въведена от БНБ, е нещо, което очаквахме от доста време, тъй като нямаше как централната ни банка да остане единственият "спонсор" на свободната ликвидност и да дарява доходи, които самата тя не може да генерира отникъде. Така че нямаме особен избор, нямаме и защо да се сърдим на централната банка. Факт е, че не можем да разполагаме и не е целесъобразно да оставяме големи свободни средства в централата банка, но също така е факт, че няма и къде другаде да ги сложим, защото почти навсякъде, почти във всяко направление търсенето на пари е нищожно – нито в кредитиране могат да се налеят свободните пари, нито в сметки в централата банка, нито на междубанковия пазар, нито в ценни книжа – нищо от това, което има на пазара, не може да навакса доходност, която да има смисъл. Редките емисии на държавен дълг и скромните възможности за кредитиране – това са алтернативите на банките, иначе те опират в две други посоки – намаляване на цената на лихвите по депозитите, която вече почти стигна дъното, и орязване на разходите.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
Наскоро гледах едно международно изследване за икономиката и българските мениджъри бяха с по-високи и положителни очаквания от колегите си в Европа. Аз също вярвам, че 2016 г. ще бъде добра година за икономиката и по принцип не би трябвало да отстъпва на 2015 г. по резултати. Продължавам да съм оптимист, въпреки че външната среда се влоши повече, отколкото предполагахме, и въпреки че европейската икономика не успя да тръгне устойчиво нагоре.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
Фокусът на банката няма да се промени – ние ще осигурим всякакви алтернативи на клиентите си малки и средни предприятия с местни и външни програми за финансиране, така че да се справят с трудностите за цена на кредита и за обезпечение. Ще се опитаме да ги насърчим в сферите, в които те са силни и можещи. Другото направление, както и досега, ще бъдат гражданите – техните нужди са във фокуса на нашето внимание, и то във всички направления, включително ипотечно и потребителско кредитиране, картовите продукти, но и новите модерни направления, свързани с дигиталните канали на продажби, онлайн, мобилно банкиране. Подготвяме ново мобилно банкиране, което ще предложим на нашите клиенти. Предлагаме серия от нови банково-застрахователни продукти, които ще излязат през 2016 г. Ще се опитаме да стигнем по-напред и в познаването на нашите клиенти с анализи на информацията, с която разполагаме, така че да сме близо до техните нужди.
Профил

С 21-годишната си история Сибанк е една от първите международни финансови институции на българския пазар. Създадена е като Българо-руска инвестиционна банка и през годините преминава на два пъти през смяна на собствеността и наименованието си. От 2007 г. институцията е част от белгийската банково-застрахователна група КВС. Българският пазар е един от стратегическите за групата, която е собственик и на застрахователна компания в страната – ДЗИ. Сибанк е активна във всички сегменти на пазара – банкиране на дребно, услуги за малки и средни предприятия, работа с големи корпоративни клиенти. Към края на 2015 г. активите й са 2.69 млрд. лв., което я прави десета по големина в сектора.

В класацията на "Капитал" банката заема осмо място, като се изкачва с една позиция спрямо миналата година. Най-силното й представяне е в категорията за устойчивост и динамика, където е седма благодарение на методичната си политика на провизиране, която я извежда в челото на класирането по показателя, измерващ стандартното отклонение на разходите за обезценка през последните три години. Сибанк традиционно стои добре и в подреждането по показатели като цена на финансиране (4-о място) и цена на кредита (4-о място), стабилно е и представянето й по отношение на маржа на нетния доход от такси (6-о място), както и по показателите за възвращаемост на активите (7-о място) и на капитала (7-о място). Сред факторите, които натежават за класирането й и я поставят в средата на общото подреждане, са нетният лихвен марж (15-о място), съотношението кредити/депозити (20-о място) и промяната в съотношението капитал/активи за последните три години (19-о място).


А ето и очакванията на останалите банкери от К10

Левон Хампарцумян, Уникредит Булбанк: Има икономически предпоставки да очакваме консолидация

Виолина Маринова, Банка ДСК: Себестойността на ресурса за банките ще продължава да нараства

Aрно Льоклер, Сосиете Женерал Експресбанк: Най-добрият начин да управляваме ликвидността е като увеличим кредитирането

Стилиян Вътев, ОББ: Гръцката криза за нас бе реален тест за устойчивост

Оливер Рьогл, Райфайзенбанк България: Несигурната среда прави икономиката зависима от финансиране от еврофондовете

Петър Славов, Прокредит Банк: Работим за превръщането ни в регионалната банка на малкия и средния бизнес

Светослав Гаврийски, Алианц Банк България:Смятам, че се избърза с провеждането на оценката на активите

Петя Димитрова, Пощенска банка: Клиенти вече не се печелят с конкурентни цени, а с отношение

Цветан Петринин, Ти Би Ай Банк: Задават се нови предложения при депозитите

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв. Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв.

Данните показват рязък скок на лихвите и спад на обемите при новите потребителски кредити

31 май 2020, 1825 прочитания

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 4 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 3030 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Светослав Гаврийски: Смятам, че се избърза с провеждането на оценката на активите

Главният изпълнителен директор на Алианц банк България пред "Капитал"

Още от Капитал
Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10