Виолина Маринова: Себестойността на ресурса за банките ще продължава да нараства

Фотограф: Надежда Чипева

№2 в общото класиране №6 Стабилност и риск №2 Ефективност и рентабилност №3 Устойчивост и динамика №2 Размер

2016 година се очертава като годината на големия тест. Банките в България ще бъдат подложени на изпитания, които трябва да докажат тяхната стабилност. В очакване на проверките се обърнахме към топ банкерите, ръководещи отличените финансови институции от годишната класация К10: Най-добрите банки с едни и същи въпроси за българската икономика, предизвикателствата пред банките и тенденциите във финансовия сектор.

Ето отговорите на Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Как оценявате изминалата 2015 г. за банковия сектор в България? Кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?
На фона на все още изключително трудната за банките в момента пазарна и оперативна среда резултатите, които отчете банковият сектор през изминалата 2015 г., за пореден път показват адекватната политика на управление, която следват банките в България. В резултат на тази политика секторът запазва стабилните си показатели и разумна възвращаемост. Въпреки подготовката за предстоящата проверка на качеството на активите, както и допълнителните разходи в размер на 82 млн. лв. за вноски за новия фонд за преструктуриране за 2015 г. банките в България отчитат по-добри резултати от предходната година. Освен че остават стабилни, това означава и че запазват своите относително високи предпазни буфери за системата.

Капитализацията на системата остава висока – банките държат 7.1 млрд. лв. повече капитал от минималните изисквания. В системата са изградени значителни капиталови резерви, които могат да се ползват при наличието на допълнителен натиск от макроикономически характер.

Разходите за обезценка останаха без съществена промяна, като се наблюдава забавяне в темпа на влошаване на кредитните портфейли.



Ръстът на депозитите през 2015 г. от близо 8% дава висока оценка за запазване на доверието в системата.
От друга страна, все още стагниращата кредитна активност изправи банките пред предизвикателството за успешното управление на излишната ликвидност. През 2015 г. пазарните лихвени индекси продължиха значително да намаляват и преминаха нулевата граница. Отрицателната доходност в еврозоната и липсата на алтернативи за пласиране на излишната ликвидност на местния пазар принудиха банките в България да увеличат средствата си по сметки в БНБ. Към декември 2015 г. свръхрезервите, оценени чрез превишението на поддържаните средства в БНБ над изискуемия минимум на резервни активи, достигнаха среднодневно почти до 128% (за сравнение – 57% в края на 2014 г.). Това от своя страна доведе до въвеждането на отрицателен лихвен процент и върху свръхрезервите на търговските банки в Българската народна банка.

В момента тече преглед на качеството на активите на банките. Какви са впечатленията ви от хода му досега и отразява ли се на дейността ви? Какво очаквате да покаже той за вашата институция и за сектора като цяло?
Отражението е несъмнено от ресурсна и организационна гледна точка. Банките извършиха допълнителен задълбочен и детайлен преглед и анализ в подготовка на планирания преглед през тази година. В този смисъл очакваме прегледът да премине приемливо от гледна точка на съвместимостта му с ежедневните процеси и оперативни ангажименти. Въпреки това допълнителното време, инвестирано в тази дейност, неминуемо оказва влияние върху приоритетизирането на текущите процеси.

Капиталът на Банка ДСК, както и нивото на покритие на необслужваните кредити с провизии за обезценка са на изключително високо ниво. Затова въпреки изключително консервативния характер на прегледа очакването ни е той да покаже, че банката е достатъчно предпазлива и капитализирана, дори повече от необходимото. Както казах вече и по повод на предишните въпроси, нашите наблюдения са, че банковият сектор като цяло в България също разполага с достатъчно натрупани разумни резерви за посрещане на евентуални допълнителни изисквания, които биха могли да произлязат от тази проверка.

Кои други тенденции ще характеризират развитието на сектора през 2016 г.?
Разбира се, основното влияние върху развитието на сектора и през 2016 г. остава да оказва състоянието на вътрешната и външната макроикономическа среда.

Отрицателните лихви на финансовите пазари, както и тези върху свръхрезервите в БНБ не оставят доходоносни алтернативи за пласиране на излишната ликвидност на банковия сектор. Вследствие на това ерозията на доходността на банковата система се ускорява.

В този смисъл ще става все по-трудно на банките да намерят адекватния баланс между намаляването на цената на кредитите, което остава единствената икономически градивна алтернатива за пласиране на ресурса, и запазване на стабилните буфери за риск и възвращаемост.

От гледна точка на регулаторната среда вярваме, че прегледът на качеството на активите и стрес тестовете на банковата система ще затвърдят доверието в сектора.

Как ви влияе отрицателната лихва, въведена от БНБ, и какви действия предприемате за управление на ликвидността?
Както казах вече и в предходните коментари, отрицателните лихви на финансовите пазари, както и тези върху свръхрезервите в БНБ допълнително ще ерозират доходността на банковата система. Ограничаването и избягването на тези ефекти става и ще става все по-трудно, тъй като прогнозите за нарастване на привлечения ресурс остават значително по-високи от нарастването на кредитите в системата. В комбинация и с новите регулации относно годишните вноски за фонда за гарантиране на влоговете и фонда за преструктуриране, както и вноските за административната издръжка на фонда за гарантиране на влоговете това ще доведе до допълнително нарастване на себестойността на ресурса за банките, която и в момента банките вече не могат да покрият с нивото на лихвения процент по продукти за клиенти.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
За разлика от 2015 г., когато усвояването на европейските фондове оказа силно положително въздействие върху нарастването на българската икономика, през 2016 г. този фактор ще има значително по-слабо въздействие и фактори като износ и положителни нетни трансфери ще подкрепят крайното потребление като двигател на икономическия растеж. Надявам се, че страната ще продължи да бъде в състояние да привлича чужди инвестиции, които имаха съществен принос за растежа на БВП и в близкото минало. Проинвестиционната политика, достъпът до търговските и финансовите пазари на ЕС, както и ниските разходи за труд в сравнение с другите страни - членки на ЕС, правят България благоприятна дестинация за инвеститорите, които имат за цел да изнесат бизнеса си или част от него в рамките на ЕС.

Като следствие и от повишаващите се инвестиции благоприятстващ фактор за българската икономика остават също понижаващите се нива на безработица, като прогнозите за 2016 г. са този процес да продължи.
Умерените прогнози за реален ръст на БВП през 2016 са малко над 2%.

Прогнозата за бюджетния дефицит на страната е той да остане под 3% от БВП през 2016 г., както и през следващите години и въпреки че нивото на общия дълг се очаква да се увеличи, държавният дълг като пропорция от БВП ще остане на по-ниско ниво в сравнение с другите страни от региона.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
През 2016 г. Банка ДСК ще продължи да развива дейността си с предприятия след започналото през 2014 г. преструктуриране на управлението на този сегмент. Разбира се, паралелно с това банката ще продължи да работи върху обичайните си приоритети, които са актуални на фона на сегашната икономическа и пазарна среда – от една страна, в сферата на продажбената стратегия, а от друга, в сферата на управлението на риска и ресурсите. Такива области са целесъобразното управление на продажбения процес в условията на силната конкуренция и намаляващи маржове; текущо повишаване ефективността на управление на качеството на кредитния портфейл; адекватното управление на цената на ресурса и свободната ликвидност в светлината на очакванията за продължаващ слаб потенциал на кредитния пазар и намаляващи пазарни лихвени проценти; непрекъснато подобряване на качеството на обслужване чрез развиване на каналите за продажба и непрекъснато усъвършенстване на информационни системи, обезпечаващи всички процеси в банката, както по отношение на продажбите, услугите и обслужването на клиентите, така и по отношение на административните функции.

Профил С 65-годишната си история Банка ДСК е кредитната институция с най-дългогодишно присъствие на българския пазар. Създадена като Държавна спестовна каса, впоследствие тя става банка, като първоначално е еднолично държавно акционерно дружество, а през 2003 г. е приватизирана и продадена на най-голямата унгарска банка OTP. Към края на 2015 г. Банка ДСК е втората по големина в България според размера на активите си – 11.1 млрд. лв. Институцията обаче е лидер в банкирането на дребно с най-голям кредитен портфейл към домакинствата и най-много привлечени депозити от физически лица. След приватизацията й банката навлиза активно и в корпоративния сегмент, както и в обслужването на клиенти, малки и средни предприятия. След три години начело на класацията на "Капитал" през 2015 г. Банка ДСК отстъпва до второто място. Институцията изгуби ценни точки заради оттеглянето на рейтинга на международната агенция Moody's, с което слезе до шестото място в подреждането в класирането по стабилност и риск, където преди година беше на втора позиция. За по-скромното класиране натежават и показатели като цената на кредита (16-о място) и цената на кредита за домакинствата (също 16-о място). Банката обаче лидер по показатели като общата цената на финансиране и цената на финансиране от домакинствата, като запазва челната си позиции и при съотношението cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти), което й помага отново да е в челната тройка на най-ефективните институции.

А ето и очакванията на останалите банкери от К10 Левон Хампарцумян, Уникредит Булбанк: Има икономически предпоставки да очакваме консолидация Aрно Льоклер, Сосиете Женерал Експресбанк: Най-добрият начин да управляваме ликвидността е като увеличим кредитирането Стилиян Вътев, ОББ: Гръцката криза за нас бе реален тест за устойчивост Оливер Рьогл, Райфайзенбанк България: Несигурната среда прави икономиката зависима от финансиране от еврофондовете Петър Славов, Прокредит Банк: Работим за превръщането ни в регионалната банка на малкия и средния бизнес Светослав Гаврийски, Алианц Банк България:Смятам, че се избърза с провеждането на оценката на активите Петър Андронов, СИБАНК: Мащабното свиване на лихвения марж е изпитание за устойчивостта на всички банки Петя Димитрова, Пощенска банка: Клиенти вече не се печелят с конкурентни цени, а с отношение Цветан Петринин, Ти Би Ай Банк: Задават се нови предложения при депозитите