Ефективност и рентабилност: Печалба по поръчка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефективност и рентабилност: Печалба по поръчка

Shutterstock

Ефективност и рентабилност: Печалба по поръчка

Преди стрес-тестовете печалбите са важни, тъй като генерират буфери срещу евентуални капиталови дупки

Николай Стоянов
11913 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Колко ще е печалбата на една банка за конкретна година? Краткият отговор е колкото мениджмънтът и счетоводителят й поискат и колкото регулаторът и одиторът й разрешат. Разбира се, все някога лоши кредити трябва да се обезценят и загубите да се покажат, но практиката и разтегливите счетоводни стандарти са доказали, че това може да се отлага доста дълго до избран удачен момент. А също така и че те могат умело да бъдат замаскирани зад различни еднократни ефекти, така че най-следеното число на нетната печалба да не изглежда стряскащо отрицателно.

Затова и да се гледа моментната картина на рентабилността може би не е най-смисленото упражнение. Това е и причината тази секция от К10 да получава по малка тежест от показателите за стабилност. Все пак обаче има доста показатели за ефективността на една банка, които показват по-реалистична картина. А и като крайно рентабилността е ключова, тъй като печалбите са основното, което интересува инвеститорите. А за българската банкова система от доста време са и основният източник на капитал.

Това ги прави и особено важни преди стрес тестовете, тъй като генерират буфери срещу евентуални капиталови дупки, които може да бъдат идентифицирани от проверителите и БНБ. В това отношение 2015 г. беше добра за сектора. Постигнатата печалба от почти 900 млн. лв. е най-високата в следкризисните години. Това беше постигнато при растящ доход от банкови операции, а освен това и върху резултата тежаха повече административни разходи (около подготовката на проверката на качеството на активите), както и първоначалната вноска за новия фонд за преструктуриране към БНБ (малко над 80 млн. лв.).

Може би най-следеният показател - нетният лихвен марж, през миналата година успя да се разшири. Изпреварващият спад на лихвите по депозити спрямо тези по кредитите даде на повечето банки по-голям спред. С доближаването на дъна на цената на ресурса обаче очакванията са тази година маржът да започне да се свива. А това както и другото голямо предизвикателство за банките - отрицателните лихви, въведени от БНБ, вещае, че резултатите може да се окажат под натиск.

Друг ключов измерител - съотношението cost-to-income, което се базира само на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи, също показва чувствително подобрение. Запазва се и тенденцията този измерител, чиито ниски стойности отразяват до голяма степен оперативната ефективност на институциите да е на по-благоприятни нива в по-големите от тях. Като цяло обаче най-големи подобрения се наблюдават в по-малките институции. Те обаче тръгват от ниска база, а и като цяло при малка банка е доста по-лесно да се правят оптимизации, отколкото в огромна структура.

В класацията по-ниско тегло имат класическите показатели за рентабилност - възвращаемост на активите и на собствения капитал, както и печалбата преди обезценки към активите. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно увеличава влиянието им върху крайния резултат, а другата е, че до дъното на отчета те често са изкривени от много еднократни ефекти.

Все пак печалбата преди обезценки дава доста добър поглед към текущата ефективност, изчистена от наследството от лоши кредити от минали години. Дори и тя обаче не изчиства всички еднократни ефекти. Така например две поредни години вече отчетите на ПИБ получават силен тласък от еднократни сделки. През 2014 г. това беше продажба на недвижим имот на South Stream Transport за 100 млн. евро, от което банката отчита печалба над 160 млн. лв. През 2015 г. пък има мащабна рекласификация на имоти, придобити от банката като обезпечения, които след преоценки носят печалба от над 100 млн. лв. Това, както и други счетоводни операции в края на годината позволяват на банката да е на печалба въпреки рекордните 327 млн. лв. разходи за обезценки.

Противно на логиката, че пазарните лидери трябва да са по-ефективни заради икономиите от мащаба, начело в категорията за втора поред година е малката Ти Би Ай банк с едва малко над половин милиард лева активи. При нея големите маржове идват, въпреки че тя е от сравнително скъпо финансиращите се, като обяснението в голяма степен е големият й портфейл от скъпо раздадени потребителски кредити, които тя придобива от дружествата за бързи заеми от групата TBI в България и Румъния.

Традиционно силно представяне в подкласацията има ДСК, която е лидер в кредитирането за домакинства, което осигурява по-голям марж от фирмените портфейли.

Колко ще е печалбата на една банка за конкретна година? Краткият отговор е колкото мениджмънтът и счетоводителят й поискат и колкото регулаторът и одиторът й разрешат. Разбира се, все някога лоши кредити трябва да се обезценят и загубите да се покажат, но практиката и разтегливите счетоводни стандарти са доказали, че това може да се отлага доста дълго до избран удачен момент. А също така и че те могат умело да бъдат замаскирани зад различни еднократни ефекти, така че най-следеното число на нетната печалба да не изглежда стряскащо отрицателно.

Затова и да се гледа моментната картина на рентабилността може би не е най-смисленото упражнение. Това е и причината тази секция от К10 да получава по малка тежест от показателите за стабилност. Все пак обаче има доста показатели за ефективността на една банка, които показват по-реалистична картина. А и като крайно рентабилността е ключова, тъй като печалбите са основното, което интересува инвеститорите. А за българската банкова система от доста време са и основният източник на капитал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK