В гонене на нови рекорди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В гонене на нови рекорди

Shutterstock

В гонене на нови рекорди

След невиждано високите си стойности в началото на кризата сега лихвите по депозити и по кредити изследват долните си граници

Мария Иванова
5220 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Източник: Shutterstock
Автор: Капитал
Автор: Капитал

По-бавно, по-ниско, по-слабо. През последните месеци банковите лихви може и да се движат в коренно противоположна на олимпийските принципи посока, но за сметка на това пък съвсем по олимпийски отбелязват нови и нови рекорди. В началото на годината доходността по привличаните от населението депозити в левове падна до психологическата граница от 1%, а през февруари спадът достигна 0.81%. При спестяванията в евро границата беше прекрачена още през ноември, последва леко възстановяване през декември и нови понижения през януари и февруари до 0.71%.

На кредитния фронт раздвижването също е все по-забележимо – за последната година лихвите и при заемите за домакинствата, и при корпоративното финансиране са се понижили с близо 1 процентен пункт (пр.п.). При това темповете, с които отстъпват от позициите си все повече се доближават до тези, с които намалява доходността по депозитите. Понижението при спестяванията на домакинствата само за последната година е с около 1.2 процентни пункта – горе-долу с толкова депозитните лихви отстъпиха и през предходните 12 месеца (от януари 2014 до януари 2015). При вложенията на бизнеса пък поевтиняването на кредитите вече изпреварва това по депозитите, където още от началото на 2015 г. лихвите са под границата от 1% и съответно възможностите са свиване са поизчерпани, освен ако банките не решат да експериментират с отрицателни стойности.

Къде е дъното

Поне за момента обаче очакванията са, че нулевата граница няма да бъде прескочена. През ноември подуправителят на БНБ Калин Христов прогнозира, че и през 2016 г. лихвите по привличаните от банките средства ще останат близки до нулата, без обаче да падат до отрицателни стойности. В последния си "Икономически преглед", публикуван в началото на март, анализаторите на централната банка посочват, че очакват доходността по новите срочни депозити да продължи да намалява през първите две тримесечия на 2016 г., което ще определя и запазването на низходящия тренд на лихвите по новоотпуснатите кредити за периода. В тази посока ще действа и решението на БНБ да въведе отрицателен лихвен процент по свръхрезервите, които търговските банки депозират при нея. Според експертите от регулатора това "може да окаже допълнително влияние за намалението на лихвените проценти по заемни средства, в случай че банките са склонни да поемат кредитен риск".

Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристфор Павлов също е слабо вероятно да видим лихвени проценти със знак минус на местния пазар, макар и някои институции в еврозоната вече да предприемат такива стъпки по отношение на т.нар. депозити на едро, направени от големи корпоративни вложители, други банки или небанкови институционални инвеститори, които при определени условия си плащат, за да държат средствата си в банките. "Някои икономисти твърдят, че леко отрицателни лихви по депозитите на дребно са възможни и оправдани, защото алтернативата – да се държат пари кеш – е свързана с разходи за съхранение и транспорт на кешовите наличности. Въпреки това шансовете някоя банка да се осмели да експериментира с въвеждането на отрицателни лихви по депозитите за тази категория клиенти клонят към нулата от днешна гледна точка", обяснява Павлов.

При това, отбелязва той, спецификата на българския пазар е такава, че вложенията на домакинствата представляват значително по-голяма част от общите пасиви на местните финансовите институции. Което, с други думи, означава, че вероятността спестителите да се окажат в хипотеза да плащат, за да държат парите си в банка, е още по-малко вероятна. Но също така и че за българските банки решаването на лихвеното уравнение, в чийто друг край стои условието все пак да се запази някаква рентабилност, ще става все по-трудно заради паралелното поевтиняване и на кредитите и очакванията нетният лихвен марж, при който работят банките, да започне да се свива през тази година.

Цената на риска

Досега понижението на депозитните лихви се пренасяше по-бавно в цената, при която банките отпускат заеми, но с приближаването до нулата намаляването на доходността по спестяванията неминуемо ще забави ход. Междувременно лихвите по заемите за бизнеса и домакинствата все по-осезаемо наваксват забавянето си по отношение на темповете на понижение.

Така цената на ипотечното финансиране например вече е значително по-ниска дори в сравнение с годините на кредитен бум преди кризата. Ако тогава заемите за покупка на имот се предоставяха при средни лихви от около 7.5-9.5%, сега новоотпусканите кредити са с годишно оскъпяване в диапазона 5-6%, а според представители на пазара поевтиняването може да е с поне още един процентен пункт. Още в края на 2015 г. Румен Радушев, който е началник на управление "Индивидуално банкиране и алтернативни канали" в Пощенска банка, прогнозира, че лихвите в сегмента може да слязат до 4-5%, а изпълнителният директор на "Кредит център" Тихомир Тошев обяви, че очаква понижение до диапазон от 4.25–5.25% до края на 2016 г. Преди месец председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов коментира пред БНТ, че лихвите по ипотечните заеми вече доближават предела си, който за местния пазар е 4%.

Очакванията за потребителските заеми пък са средната им цена в левове да слезе от сегашните стойности от порядъка на 10.5-11.5% до под границата от 10%, където за последен път беше в разцвета на кредитния бум през 2007 г., точно преди финансовата криза. Аналогично, финансирането за потребителски нужди в евро също се очаква да поевтинее, макар и с малко по-умерен темп – от около средно 6.5-7% в края на 2015 г. до около 6.25% към края на настоящата година. Междувременно на пазара вече има и единични промоционални оферти за потребителски заеми с лихви под 6%.

Прогнозата на Уникредит Булбанк, потвърдена в последния тримесечен макроикономически анализ на финансовата институция, също е за трайно намаляване на осреднената цена на заемите за домакинствата в следващите две години. Според очакванията на икономическия екип на банката средногодишните лихвени проценти по кредитите в сегмента ще се понижат от прогнозните данни за малко над 9% към 2015 г. до около 8% към 2017 г.

При кредитирането за бизнеса прогнозата на "Кредит център" е за намаляване на цената на заемите от сегашния диапазон от средногодишно 4-8% оскъпяване в зависимост от вида и целта на кредита, бизнес сегмента и финансовите резултати на съответната компания до около 3.5-6.5% към края на 2016 г.

В търсене на баланс

Дори и разгледано само по себе си, свиването на лихвените маржове е достатъчно предизвикателство пред банките, които от няколко години опитват да раздвижат трайно замръзналия кредитен пазар. Въпреки падащата доходност по спестяванията домакинствата продължават да насочват парите си към финансовите институции, като според последните публикувани от БНБ данни към февруари депозитите им са достигнали рекордните 42.9 млрд. лв. При това данните на централната банка показват, че през последните месеци фокусът на домакинствата постепенно се измества от предпочитаните преди депозити между 3 и 12 месеца към по-дългосрочни вложения. Донякъде това може да се обясни и с чувствително по-високите лихви по спестяванията с по-дълъг срок – ефективният годишен процент за левов депозит за срок между 1 и 2 години към февруари 2016 г. е 1.96%, а за влог над 2 години е 2.18%, при ефективна годишна доходност от 1.23% за средства, оставени в банката за период между 6 и 12 месеца. Същевременно обаче преориентирането към по-дългосрочните спестявания е и проблем за банките поради най-малко две причини – от една страна, то предполага по-дълго задържане на ресурс, по който ще плащат по-висока доходност, а от друга, може да говори и за все още слабия апетит за потребление от страна на домакинствата.

Сигнал в тази посока дават и резултатите от проведено в началото на годината проучване на финансовия портал "Моите пари", което отчита нежеланието на домакинствата да задлъжняват, за което свидетелства и намаляващият среден размер на потребителските заеми, изтеглени от посетителите на сайта.

Междувременно, макар и банкерите да отчитат известно раздвижване по отношение на търсенето на финансиране, поне за момента то не успява да компенсира погасяванията по старите и отписването на несъбиреми заеми, в резултат на което статистиката отчита свиване на общите кредитни портфейли в системата. Натрупаната в системата свръхликвидност обаче принуждава банките да търсят възможности за влагане на свободния ресурс, а решението на БНБ да облага с лихви депозираните при нея свъръхрезерви допълнително ще засили необходимостта от намиране на алтернативни решения за инвестиции. В условията на нулеви и отрицателни лихви в цяла Европа възможностите са ограничени до редките емисии държавен дълг на пазарите или до инвестициите в корпоративни облигации. И, разбира се, в активизиране на кредитния пазар, към което са насочени усилията на местните финансови институции – включително чрез облекчаването на условията за отпускане на фирмени и на потребителски заеми, отчетено от редовната анкета на БНБ сред банките за кредитната им активност. Запазването на банковите стандарти по отношение на жилищните кредити на фона на облекчаването им за потребителските заеми също не е случайно – целта е да се стимулират потреблението и инвестициите.

Въпросът е доколко финансовите институции могат да си позволят да работят в тази посока чрез понижаване на лихвите. Дори и при минималната цена, при която привличат ресурс, банките все пак поемат риск при отпускането на кредити и това формира част от цената на финансирането. В света на нулевите лихви все по-реална става опасността рисковете да бъдат неправилно оценени и финансиране да получат клиенти и проекти, които в нормални условия биха останали извън полезрението на банкерите. Така, ако битката за пласиране на свръхликвидността стане прекалено ожесточена, това лесно може да заложи новата криза пред сектора, която ще се прояви, когато трендът се обърне и лихвите тръгнат нагоре - нещо, което неминуемо ще се случи, макар към момента да не изглежда близка перспектива.

Източник: Shutterstock
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK