Ще има ли стресирани банкери
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще има ли стресирани банкери

Shutterstock

Ще има ли стресирани банкери

Мащабната проверка на качеството на активите засега върви по план, а в сектора са оптимисти за изхода

Николай Стоянов
5336 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ако сте прочели интервютата на банкерите от предишните страници, сигурно ви е направило впечатление, че всички те излъчват спокойствие в отговорите си на въпроса за предстоящия преглед на качеството на активите. И увереността им се простира не само до собствените им институции, но и върху сектора като цяло. За това си има основание.

Първо, това са мениджърите на десетте най-добри банки според показателите в методологията на К10 и е естествено те да имат самочувствието, че рискът при тях да се идентифицират големи проблеми е по-малък. Второ, дори и да има притеснения, в хода на самата проверка едва ли някой от тях би си позволил да ги изкаже право в очите. Като цяло банкерите обичат предвидимата и спокойна среда и едва ли биха рискували да предизвикат сътресения, като хвърлят съмнения върху устойчивостта на свои конкуренти, които може да се върнат като бумеранг. И трето, в бранша са напълно наясно, че БНБ няма желание да предизвиква неконтролируема паника, която сама да не може да овладее, което намалява стимулите й да е пределно строга при проверката и стрес тестовете.

Същевременно обаче в сектора са и наясно, че практиките във фалиралата КТБ (станали и повод за настоящето скъпо и сложно упражнение) далеч не са толкова уникални и макар и може би не в тези мащаби се срещат и в други институции. Тези притеснения вече са и до голяма степен обществено достояние, така че БНБ няма как да си позволи и прекалена снизходителност, ако иска публиката да приеме проверката насериозно. Което и изкушава по-цинично настроените експерти да прогнозират, че проверката, макар и базираща се на методологията на ЕЦБ, ще бъде така калибрирана от регулатора и консултанта му Deloitte, че да произведе като минимум няколко "изкупителни жертви".

Затова и вече се чуват завоалирани предупреждения. "Ако различията в нивата на провизиране на отделните банки могат да служат за отправна точка, изглежда, предстоящите стрес тестове и преглед на качеството на активите ще покажат недостатъчно провизиране и капитал в ограничен брой второразредни банки с българска собственост", прогнозира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов в последния си макроикономически обзор от март 2016 г. Той обаче е убеден, че те няма да имат трудности със справянето с капиталовите дупки.

Засега по план

Уверенията на банкерите са, че засега проверката върви гладко и без особено стресови моменти. Все пак от екипите, проверяващи някои от по-малките банки споделят, че има известни проблеми и забавяния заради неокомплектована документация, неточности в класификацията на кредите и др. Такава лоша подготовка обаче си е риск за самата банка, тъй като при липса на изискваната информация няма да последва забавяне и отлагане, а може да й се наложи да заделя провизии и за иначе съвсем редовни кредити.

Още в началото на упражнението в средата на февруари БНБ публикува подробен график и се движи по него. Той е изпъстрен с доста вътрешни срокове, които бегло касаят широката публика, тъй като междинни резултати и друга информация няма да се публикуват, така че по същество ключовата дата е 13 август. Тогава централната банка по план трябва в стандартизирани бланки да публикува резултатите банка по банка. Не случайно за целта е избран неработен ден - събота, като така се дава възможност резултатите да се осмислят и комуникират внимателно и се смекчава рискът от масови тегления при евентуални негативни резултати. Може би единственият междинен важен момент е краят на април, когато се очаква БНБ да оповести детайли около макроикономичските хипотези, които ще залегнат в основния и в негативния сценарий при стрес теста. Това ще е още един сигнал за намеренията на регулатора и за хода на проверката. Ако например БНБ заложи прекалено меки условия, които не биха напрегнали твърде много балансите на банките, това може да се изтълкува, че проверката на активите досега показва по-лошо качество от очакваното. Твърде снизходителни параметри обаче могат да компрометират и цялото упражнение, като сринат доверието в него.

Какво точно ще се преглежда

За всяка от 22-те банки (клоновете остават извън проверката) се прави преглед на три типа кредитни портфейли - корпоративни, малки и средни предприятия и ипотечни. Всякакви други потребителски заеми и кредитни карти ще останат извън директната проверка, като ще бъдат анализирани единствено за провизиране на портфейлна основа.

Вече би трябвало да са събрани цялостните данни за тях в т.нар loan tapes, от тях да са направени извадки от конкретни експозиции, които да са бъдат обект на детайлна проверка. Именно тук са и най-многото внесени от БНБ и Deloitte изменения, като методологията е доста по-опростена в сравнение с прилаганата от ЕЦБ. Това обаче е и логично предвид много по-малките размер и структура на активите на българските банки. А от самата БНБ го обясняват и с това упражнението да се проведе навременно и ефективно, като се позовават и на собствените си надзорни знания за банковия сектор по отношение на размер, рисково претеглени активи и прилаганите практики в кредитирането и риск мениджмънта.

Всеки от трите портфейла е разделен на три разреза. Първият са обслужвани експозиции с под 30 дни забава. Вторият са обслужвани с висок риск - тук влизат такива от 30 до 90 дни просрочие, но могат да попаднат и напълно редовни заеми, ако кредитополучателите са с влошено финансово състояние, а също така и кредитите към свързани с банката, мениджмънта или акционерите й лица. В третият са необслужваните кредити.

От всеки разрез на свой ред автоматично в селекцията влизат 10-те най-големи експозиции, а също така и още избрани на случаен принцип, като броят им се определя по формула и може да достигне до 75. Или това означава, че за най-големите банки проверката ще обхване по общо максимум 255 експозиции за всеки от портфейлите, или до 765 експозиции общо. Докато при най-малките броят може да падне и до около 100.

Така към момента на публикуването на К10 вече навсякъде проверката би трябвало да е в ключовата си и най трудоемка и продължителна фаза - същинският детайлен преглед на кредитите и оценка стойността на обезпеченията по тях, като след това изводите ще се екстраполират за целите портфейли.

С местен привкус

Едно от нещата, които БНБ и Deloitte модифицират в методологията на ЕЦБ, е, че слагат доста по-силен фокус върху свързаните лица. И това също е логично, доколкото кризата на доверието в БНБ идва именно от несправянето с тези рискове в КТБ и от притесненията, че те не са се случвали само там. Затова и БНБ въвежда нещо, което нарича таргетиран подход. Това означава, че още в началото на упражнението БНБ е изпратила (това вече трябва да е станало на 15 февруари) на одитора, провеждащ проверката, във всяка банка списък от кредитополучатели в по-нискорисковите портфейли, за които според нея има висок риск счетоводните отчети да не отразяват истинското състояние. Явно идеята е това да са червени лампички, светнали при последни проверки на самата БНБ. Одиторът ще трябва да ги провери за свързаност със самата банка, управляващите я и големите й акционери. Тези до 40 "съмнителни" клиента на банка няма автоматично да влизат в извадките и ще се броят само ако са попаднали там по правилата, така че явно идеята е по-скоро да се заостри вниманието на проверяващите, някои от които досега нямат опит на българския пазар.

Друга допълнителна задача на одиторите ще е да проверяват за свързаност между самите кредитополучатели и с публична информация да разширяват кръга на вече декларираните и идентифицирани групи. Ако сред проверяваните се открие такъв, за който има данни, че е част от група с други кредитополучатели, ще трябва в проверката да се включат още поне две експозиции от свързаните с него.

Това, както и индикациите от банкери засега са, че БНБ по-скоро демонстрира твърдост. Затова и вероятно в следващите месеци до обявяването на резултатите банките ще продължат да са изключително консервативни, а тези, които виждат риск да не издържат теста, ще правят всичко възможно да трупат максимално буфери, за да могат през август да са покрили частично или изцяло проблемите си. Очакванията са, ако има банки, където се оформя голям капиталов недостиг, регулаторът още с обявяването на резултатите да съобщи и директни планове за преструктуриране.

Макар и с половин уста банкери не изключват и БНБ директно да се намеси и да форсира консолидация в сектора, като поощри по-силни институции да погълнат по-малки свои конкуренти. Макар за нуждата от окрупняване да се говори от години, сега проверката дава добра отправна точка. Засилените регулаторни изисквания допълнително затрудняват по-малките играчи на пазара. Друг своеобразен двигател на консолидация може да се окаже и държавната Българска банка за развитие, която държавата може да ползва, за да рекапитализира банки, ако не се намери пазарно решение за тях. Естествено и повечето притеснения са насочени към банките с българска собственост, които не могат да разчитат на подкрепа от централата си и при нужда от капитал акционерите им по-трудно ще могат да го набавят. Повечето местни банки, като изключим ПИБ, са като цяло с управляем мащаб и дори и да се наложи държавна подкрепа, това не изглежда непосилно за бюджета.

Надеждите в бранша естествено са това да не се наложи, а ако има толкова мащабни проблеми в отделни институции, БНБ да използва прегледа и стрес тестовете като база и оттам нататък с твърди и методични надзорни мерки плавно да ги изчисти.

Ако сте прочели интервютата на банкерите от предишните страници, сигурно ви е направило впечатление, че всички те излъчват спокойствие в отговорите си на въпроса за предстоящия преглед на качеството на активите. И увереността им се простира не само до собствените им институции, но и върху сектора като цяло. За това си има основание.

Първо, това са мениджърите на десетте най-добри банки според показателите в методологията на К10 и е естествено те да имат самочувствието, че рискът при тях да се идентифицират големи проблеми е по-малък. Второ, дори и да има притеснения, в хода на самата проверка едва ли някой от тях би си позволил да ги изкаже право в очите. Като цяло банкерите обичат предвидимата и спокойна среда и едва ли биха рискували да предизвикат сътресения, като хвърлят съмнения върху устойчивостта на свои конкуренти, които може да се върнат като бумеранг. И трето, в бранша са напълно наясно, че БНБ няма желание да предизвиква неконтролируема паника, която сама да не може да овладее, което намалява стимулите й да е пределно строга при проверката и стрес тестовете.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Химимпорт ще получат двойна доза проблеми. Евентуален нов концесионер на летището ще ги принуди да си платят дълговете, а нов ЦКБ ще трябва да си увеличи капитала. Като мине и контрола над УПФ-тата 2-те им(!) дружества в сектора също ще се сблъскат с проблеми.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "..напълно редовни заеми, ако кредитополучателите са с влошено финансово състояние"

    Е такова животно няма!

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "БНБ е изпратила (това вече трябва да е станало на 15 февруари) на одитора, провеждащ проверката, във всяка банка списък от кредитополучатели в по-нискорисковите портфейли, за които според нея има висок риск счетоводните отчети да не отразяват истинското състояние."

    Тоест от БНБ зависи кои връзкари ще им се спестят проверките. В тези списъци Георгиу от Кипър няма да го има. В тези списъци и други лица ще липсват. НО ще звучат добре. Ще се хвърлят няколко свързани лица на химимпорт под буса и всичко ще им се получи перфектно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK