"Моите пари": Бързите заеми остават скъп и неясен продукт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Моите пари": Бързите заеми остават скъп и неясен продукт

"Моите пари": Бързите заеми остават скъп и неясен продукт

Промените в Закона за потребителския кредит не са променили съществено условията по небанковото финансиране, отчитат от компанията

Мария Иванова
8407 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Изследването на финансовия портал показва, че поправките в закона са задълбочили съществуващите дотогава проблеми в сектора.

Влезлите в сила през юли 2014 г. промени в Закона за потребителския кредит (ЗПК) не са направили т.нар. бързи заеми нито по-евтини, нито по-разбираеми като продукт за клиентите. До тези заключения стигат анализаторите от финансовия портал "Моите пари" въз основа на резултатите от проучване сред 1147 от посетителите на сайта за техните нагласи и информираност по отношение на кредитите, отпускани от небанкови финансови институции. Изследването показва, че поправките в закона, които бяха мотивирани с желанието да се защитят потребителите, всъщност са задълбочили съществуващите дотогава проблеми в сектора.

По-неясни и все така скъпи

"Законът за потребителския кредит, който се опита да въведе непазарен таван на лихвите и на годишния процент на разходите (ГПР) по бързите кредити, реално не сработва и не позволява на потребителите да вземат информирани решения", посочва изпълнителният директор на "Моите пари" Деян Василев.

Освен лихвения процент по отпусканите от банките и дружествата от небанковия сектор заеми в този показател се включват и всички пряко свързани с договорите за финансиране такси и комисиони. Приетото ограничение за ГПР беше не повече от пет пъти над законовата лихва за забава (ОЛП +10%) – при сегашните нулеви равнища на основния лихвен процент таванът е 50%. Изменението в закона реално засегна най-вече небанковите компании, които дотогава предлагаха продукти, при които ГПР често достигаше и дори надхвърляше трицифрени стойности. Значително по-високата цена на финансирането отразяваше и по-високия риск, поеман от тези дружества, които най-често отпускат необезпечени заеми.

Според мениджъра на "Моите пари" в опита си да предпази потребителите законът "може би създава и допълнителни проблеми", тъй като все още има "нелоялни практики, които не са точно в ГПР-то". Става дума за добилите популярност в сектора още в първите месеци след поправките в ЗПК подходи за компенсиране на наложеното ограничение чрез различни нови изисквания към потребителите и нови съпътстващи отпускането на кредитите услуги, чиято цена реално не се включва при изчисляването на ГПР – например изискване за поръчител и санкциониране на липсата на такъв или пък осигуряването на такъв чрез трето дружество срещу съответна стойност, която не се калкулира в ГПР. Анкетата на финансовия портал също илюстрира тази тенденция – 68% от потребителите, които ползват бързи кредити, посочват, че им е била поискана допълнителна такса, в случай че не осигурят поръчител или банкова гаранция като обезпечение по заема си.

"Годишният процент на разходите е показател, който би трябвало да отразява реалната цена на кредита. Сред анкетираните той се нарежда на едно от последните места (7-o) по значимост за ползвателите на бързи кредити", посочва Десислава Николова, която е анализатор в "Моите пари". Така резултатите от проучването на компанията показват, че вместо да разчитат на този показател, който не им дава реална картина за стойността на заема, при кандидатстването потребителите се интересуват най-вече от размера и броя на погасителните вноски, които ще трябва да направят.

Бързо и онлайн

Данните от изследването показват още, че към момента на провеждането му бързи кредити са ползвали около една трета (32%) от анкетираните. Най-често небанковото финансиране се търси за покриване на непредвидени разходи (43%), следвано от рефинансирането на съществуващи задължения (16%) и покупка на стоки (12%). Основен мотив на потребителите да изберат услугите на небанкова институция е, че не отговарят на традиционно по-високите изисквания на банките за отпускане на кредит (27%), но съществена тежест имат и аргументи като това, че този тип заеми се одобряват много бързо (21%), процедурата по кандидатстване е изцяло онлайн (18%), както и това, че при одобрение сумите се получават също много бързо (16%). Възможността за бързо усвояване на средствата е и факторът, който използващите небанков кредит потребители посочват като водещ при избора на конкретната компания, към която са се обърнали за финансиране (31%).

За по-голямата част от анкетираните (60%), които не използват такъв тип продукти, основната причина са опасенията им по отношение на репутацията на компаниите за бързи кредити (74%). Същевременно близо една трета от тях смятат условията на небанковите дружества за неизгодни (31%), а една четвърт (25%) посочват, че са кандидатствали за финансиране, но не са били одобрени.

Изследването на финансовия портал показва, че поправките в закона са задълбочили съществуващите дотогава проблеми в сектора.

Влезлите в сила през юли 2014 г. промени в Закона за потребителския кредит (ЗПК) не са направили т.нар. бързи заеми нито по-евтини, нито по-разбираеми като продукт за клиентите. До тези заключения стигат анализаторите от финансовия портал "Моите пари" въз основа на резултатите от проучване сред 1147 от посетителите на сайта за техните нагласи и информираност по отношение на кредитите, отпускани от небанкови финансови институции. Изследването показва, че поправките в закона, които бяха мотивирани с желанието да се защитят потребителите, всъщност са задълбочили съществуващите дотогава проблеми в сектора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    krasi151 avatar :-|
    genadi1

    някой може ли да обясни как точно се изчислява ГПР-ТО?

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "genadi1":

    ГПР-то би трябвало да включва всички разходи по кредита. Това се прави, за да могат да са сравними различни кредити при различни условия, вкл. такси, комисиони и прочие пари, които се плащат освен лихвата. Проблемът е, че закона не може да обхване някои условности, които се задействат само в определен случай, и с административния си праг подтикват небанковите институции да въвеждат условни задължения и по този начин смисъла на ГПР се губи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK