Капиталовите възглавници на банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Капиталовите възглавници на банките

Капиталовите възглавници на банките

Системата влиза в стрес-тестовете със 7 млрд. лв. излишък на капитал, но показателите силно варират при отделните кредитни институции

Николай Стоянов
14204 прочитания

© shutterstock


Дори и да не следите особено внимателно какво се случва в банковия свят, сигурно сте разбрали, че тази година се провежда мащабна проверка, която може да предизвика размествания на пластовете. Прегледът на качеството на активите (AQR) и стрес-тестове в сектора нямат пряко влияние за клиентите, но изходът от упражнението, което трябва да ни покаже реалистична картина на това кой колко е здрав, е важен за всеки, който има взаимоотношения с банка. Което значи почти всеки.

Естествено, цялата процедура е пълна с технически детайли, сложни модели и много числа, но, най-просто казано, за успешния изход има два ключови момента. Първият е какво ще покаже оценката във всяка банка - дали тя крие скелети от лоши или недобре обезпечени кредити в гардероба си и съответно какви провизии ще трябва да начисли, за да ги покрие. А вторият е с какви буфери под формата на капитал разполага тя, така че да може да поеме загубите безпроблемно.

Отговорът на първия въпрос ще имаме официално чак на 14 август, но този на втория може да се намери до голяма степен в отчетите на банките. Той се измерва чрез различните показатели за капиталова адекватност - коефициенти, които показват доколко поетият риск от банката е покрит със собствен капитал, който да може да абсорбира загубите.

7 млрд. лв. отгоре

Какво е капиталова адекватност

Идеята на капиталовите изисквания като цяло е проста. Има три основни типа капитал - базов, от първи ред и от втори ред. Първият е най-класическата и качествена част, представляваща основно емитирания капитал и натрупаните печалби и резерви, а в по-горните редове влизат различни хибридни инструменти и подчинен срочен дълг. Според европейския регламент, който важи за всички страни в ЕС, всяка банка трябва да поддържа съотношение на базовия капитал към рисково претеглените й активи над 4.5%. Като към него се добави и капиталът от първи ред, съотношението трябва да е поне 6%, а с този от втори ред - 8%. Освен това всеки регулатор може да добави и допълнително буфери, така че да завиши изискванията. В конкретния случай БНБ е въвела два такива - капиталов предпазен буфер (2.5%) и капиталов буфер за системен риск (3%, но само за рисковите експозиции в България). Така общо регулаторните изисквания към българските банки се покачват до 10% за базовия капитал, 11.5% за този от първи ред и 13.5% за общата капиталова адекватност.

На ниво система данните изглеждат успокоително - 22.8% капиталова адекватност към края на 2015 г., при минимално изисквани от регулатора 13.5%. А последното число включва и 5.5% допълнителни буфери в добавка към минималните по европейските правила 8%. Така общо за банковия сектор остават над 7 млрд. лв. капиталов излишък - сума, която изглежда респектиращо. При общо 87.6 млрд. лв. активи системата изглежда добре подплатена да понася загуби, дори и проверката на качеството на активите да покаже по-лоши от очакваните резултати.

Същeвременно обаче тези 7 млрд. лв. не са някакъв общ фонд за спасяване на банки. Свръхкапиталът е разпределен неравномерно и докато има банки с огромен излишък, има и такива, при които проблеми в две-три големи експозиции могат да доведат до недостиг. "Капитал" събра индивидуалните данни за всички банки и те показват, че като абсолютна стойност огромната част от свръхкапитала е концентрирана - едва пет банки са отговорни за над 70% от него. Разбира се, нормално е като сума повечето излишък да е съсредоточен в по-големите банки. Когато се съобрази с размера на отделните институции обаче, показателите също варират широко - докато има банки, които оперират при над 25% капиталова адекватност, има и такива, които покриват изискваните от БНБ минимуми съвсем с малко (виж таблицата).

Затова и излишъкът в системата по никакъв начин не означава, че не може да има банки, които да трябва да си набавят капитал. По замисъл той трябва да дойде от настоящите акционери или други инвеститори и чак ако не може да се намери пазарно решение, да се стига до подкрепа от държавата.

Близо до минимума

Логично, банките с по-ниски капиталови показатели са най-уязвими, в случай че проверката и стрес тестовете идентифицират проблеми при тях. От данните се вижда, че към края на 2015 г. всички банки покриват регулаторните критерии освен ТБ "Виктория". Повечето кредитни портфейли на дъщерната на фалиралата КТБ банка бяха продадени и въпреки болезненото преструктуриране тя отчете 9.3 млн. лв. загуба за 2015 г.. Вследствие на това "Виктория" се оказа с 3 млн. лв. недостиг на базов капитал, за да покрие исканото от БНБ ниво от 10%. При нея обаче малко или повече капиталовият проблем беше туширан, след като в началото на 2016 г. синдиците на КТБ конвертираха 30 млн. лв. подчинен срочен дълг в акционерен капитал и според маркетинговия документ от процедурата за продажбата й към края на февруари тя вече има 29.4% капиталова адекватност.

Ниските стойности на капиталова адекватност не са и непременно сигнал за проблем. Като цяло банките, естествено, се опитват да минимизират вложения капитал, за да увеличат рентабилността си. При много наличен капитал те могат да раздадат повече кредити и така да извличат повече доход или пък да раздадат дивиденти. А свръхвисоките стойности на тези показатели могат и да са знак за натрупана свръхликвидност, която не може да се пласира.

От Сосиете женерал Експресбанк, която оперира при едни от най-ниските нива на капиталова адекватност, например излъчват спокойствие. "Капиталовата адекватност от първи ред, която отразява същинския капитал, е с 2.5% над регулаторния минимум към момента. В допълнение на това банката няма да разпределя дивиденти през годината и ще капитализира 92 млн. лв. печалби от минали години, което допълнително ще повиши капиталовата адекватност от първи ред до 5% над регулаторния минимум и общата капиталова адекватност до 3% над регулаторния минимум", коментира главният финансов директор на банката Славейко Славейков.

Има и още един фактор - банките, част от международни групи, могат да бъдат с няколко идеи по-спокойни, разчитайки при нужда на капиталова подкрепа от централата. За тези, които са част от местни групи, привличането на капитал може да е по-предизвикателно. Четири от тях са листвани на борсата, което на теория им отваря вратата да търсят институционални инвеститори, но при малкия и плитък местен капиталов пазар това трудно ще е работещо решение. За останалите вариант би могло да е търсене на голям финансов инвеститор или консолидация.

Всъщност една от малкото банки, срещу чиято капиталова адекватност стои празно поле, е именно публичната ЦКБ, част от групата "Химимпорт". В одитираните й годишни данни липсва такава информация, което е доста необичайно за банков отчет, а според тълкуването на институцията тя не е задължена да извършва оповестяване на индивидуална основа и ще публикува такива данни на консолидирана основа по-късно. "Също така Централна кооперативна банка, като публично дружество с дългогодишна история, спазващо добрите корпоративни практики, не би могла да ви предостави информация, която не е публично достъпна за инвеститорите", гласеше отговорът на Антон Филипов, директор за връзки с инвестоторите на ЦКБ. Тази липса на информация е странна форма на защита на борсовите инвеститори, още повече от банка, която в предходната година оперира с близки до надзорните минимуми нива.

От държавната Българска банка за развитие обясниха, че отчетите и оповестяванията ще бъдат одобрени от ръководството на институцията на 20 април и след това ще бъдат качени на сайта, но до редакционното приключване на броя те не бяха налични.

Как работи системата

Буферите, както подсказва и името им, са именно с предпазна цел и не са територия, в която банките не биха могли да попаднат. Чрез тях регулаторът осигурява възглавница от допълнителен капитал, който да послужи за абсорбиране на неочаквани загуби от остатъчен риск в баланса на банките. Или иначе казано в добрите години да трупат резерв, който да може да се ползва за покриване на загуби в лоши. В своя последен тримесечен бюлетин "Банките в България" към септември 2015 г. БНБ пише: "Подобни неочаквани загуби се пораждат основно от екзогенни фактори, като негативна промяна ("обръщане") на икономическия цикъл към стагнираща фаза, прехвърляне на негативни ефекти от уязвими институции към останалите сегменти на банковата и финансова система и други събития със системно въздействие върху стабилността. Към подобни събития може да се причислят и упражнения, насочени към оценка на банковата система от гледна точка на по-консерва­тивни критерии за адекватност на покритието на рисковете, или допускания за проява на достатъчно остри, но все пак възможни процеси в средата с ефект върху качеството на балансите на кредитните институции, каквито са прегледът на качеството на активите и стрес тестовете."

Последното изречение ясно загатва, че регулаторът не смята да е прекалено строг с банка, чиито показатели вследствие на проверките и стрес-теста са паднали в сивата зона - над абсолютния минимум, но под минимума с включени буфери. За БНБ явно резултатите от проверката се приравняват на материализиране на системен риск. "В подобна ситуация не следва да се прилага спешна регулаторна мярка, свързана с лицензионния статут на кредитната институция. В случай на реализация на системни рискове е възможно амортизирането на ка­питаловите буфери, което представлява неизпълнение на комби­нираното изискване. В този случай стартира процес по възстано­вяване на капиталовите нива, като кредитните институции изготвят и предоставят в БНБ план за запазване на капитала."

Образно казано ако на 14 август се констатира спад на капитала на някоя банка в сивата зона, БНБ вероятно няма да прибягва до драстични мерки, а по-скоро ще иска убедителен план за действие. Сигналите от регулатора са, че може да въведе известни ограничения на плащане на дивиденти, лихви по хибридни инструменти, бонуси и т.н., но няма автоматично да ограничава банкови операции или да налага принудителна продажба на активи. При падане под регулаторните минимуми вече задължително ще трябва да последват и надзорни мерки, а вероятно още при обявяването на резултатите от стрес-тестовете ще се оповестява и държавна намеса за рекапитлизация при нужда. Дотогава обаче трябва да се има предвид и че банките ще разполагат с още малко възглавница - общите им събрания ще са минали и печалбата за 2015 г., която е сумарно над 900 млн. лв., също ще бъде превърната в капитал.

Дори и да не следите особено внимателно какво се случва в банковия свят, сигурно сте разбрали, че тази година се провежда мащабна проверка, която може да предизвика размествания на пластовете. Прегледът на качеството на активите (AQR) и стрес-тестове в сектора нямат пряко влияние за клиентите, но изходът от упражнението, което трябва да ни покаже реалистична картина на това кой колко е здрав, е важен за всеки, който има взаимоотношения с банка. Което значи почти всеки.

Естествено, цялата процедура е пълна с технически детайли, сложни модели и много числа, но, най-просто казано, за успешния изход има два ключови момента. Първият е какво ще покаже оценката във всяка банка - дали тя крие скелети от лоши или недобре обезпечени кредити в гардероба си и съответно какви провизии ще трябва да начисли, за да ги покрие. А вторият е с какви буфери под формата на капитал разполага тя, така че да може да поеме загубите безпроблемно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    maximxx avatar :-?
    Максим Александров

    Първо признание, че стойностите на капиталова адекватност не са сигнал за проблем, после пак мантри колко са велики чуждите банки, щото евентуално примерно в някакъв случай биха могли да очакват подкрепа от вън... Поредната пропаганда, само дето този път ни е спестено директното рекламиране на Хампарцумян :)

  • 2
    dnevniklive avatar :-P
    dnevniklive

    "А свръхвисоките стойности на тези показатели могат и да са знак за натрупана свръхликвидност, която не може да се пласира."

    И от кога ликвидността на банките е проблем?

  • 3
    nickolaystoyanov avatar :-|
    Николай Стоянов

    До коментар [#2] от "dnevniklive":

    За вас и мен не е. За банкерите е.

  • 4
    regular_observer avatar :-|
    regular_observer

    Банкте имат повече от 20 процента лоши кредити.

    Каква беше капиталовата адекватност на КТБ преди да фалира?

  • 5
    billybadboy avatar :-|
    billybadboy

    До коментар [#2] от "dnevniklive":

    Откакто ЕЦБ и БНБ олихвяват свръхрезервите с отрицателна лихва -0.4%


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK