Бавното превземане на онлайн крепостта

[Shutterstock]

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Проникване на онлайн банкирането 46% звучи доста внушително и обещаващо число. За него обаче българските банкери засега само могат да си мечтаят. Според данните на Евростат това е средният дял за 28-те държави от ЕС към 2015 г. Числото би било и по-голямо, ако резултатът не се дърпаше надолу от доста скромното представяне на България и Румъния – в двете страни едва по 5% от населението ползват интернет банкиране. Последните данни на Европейската комисия (ЕК), публикувани в края на февруари, показват малко по-високо число – 9.4% (на фона на 8.5% преди година), но дори и така страната остава на опашката по този показател в Европа. А това изправя местните финансови институции пред сериозно предизвикателство – как да накарат клиентите да увеличат комуникацията си с тях през т.нар. алтернативни канали, така че да започнат да берат плодовете от усилените си инвестиции в дигитални платформи през последните години.

Онлайн банкирането може да спести много разходи както за потребителите, така и за самите банки – заради възможността да се поддържа по-малка клонова мрежа, да се плащат заплати на по-малък брой служители, а и да се спестят значителни количества хартия. Което в настоящите условия на все по-изпилени лихвени маржове би било чудесно решение за оптимизиране на банковите отчети, стига да беше приложимо за местния пазар. Проблемът е, че поради куп причини не е.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Да отвориш дигиталната врата

Функционални и удобни интернет платформи и мобилни приложения, които позволяват извършването на все по-голям брой услуги дистанционно, виртуални банкови клонове, консултации по скайп, денонощни зони за самообслужване – от няколко години банките влагат сериозни суми в развитието на най-разнообразни възможности за отдалечено обслужване на клиентите си. Ползването им от самите клиенти обаче остава много, много ниско.

Отчасти причините са обективни – по данни на Европейската комисия, макар и проникването на високоскоростен широколентов достъп в България да е почти 72% от домакинствата, едва 55% от тях са абонирани за фиксирана широколентова връзка (с което страната се нарежда на незавидната 27-а позиция в ЕС), а в селските райони бързият интернет достъп все още не е особено застъпен. Едва 31% от българите имат основни интернет умения, а изоставането спрямо останалата част от Европа си личи осезаемо и по резултати като предпоследното място на страната по броя на хората, които ползват интернет веднъж на три месеца, и първата позиция по брой на хората, които изобщо не са имали досег с интернет.



На този фон ниският дял на клиентите, които ползват онлайн банкиране, не изглежда никак странен. Всъщност българите са и сред европейците, които най-малко (под 30%) използват интернет за комуникация с публични институции – макар и там възможностите да са доста по-ограничени. За разлика от общуването с администрацията обаче, което едва ли е любимо на много хора, пазаруването онлайн може да е доста по-приятно занимание, но и при него също България е на 27-о място в ЕС, като едва 31% от населението използват глобалната мрежа за покупки (за сравнение, делът през 2015 г. е бил 28%).

Да искаш и да можеш

Друг съществен момент, когато става дума за електронно банкиране, е и това какви са възможностите, които се предлагат. В началния период на навлизането на интернет технологиите в банковия сектор наличните онлайн услуги се свеждаха до проверката на наличност и извършването на преводи. Затова и едва ли е изненадващо, че според проведено от финансовия портал "Моите пари" през юни 2015 г. проучване сред потребителите на сайта българите все още използват интернет банкирането си главно за да следят наличността по сметката си (37%) и да извършват плащания и преводи с по-ниски такси (35%). Мобилното банкиране пък, там, където се предлага и използва, е предимно бърз способ за проверка на наличност по сметките на потребителите (65%).

През последните години онлайн портфолиото постепенно се разширява, като все повече банки предлагат на клиентите си възможността да открият депозит, да заявят издаването на дебитна карта или да кандидатстват за потребителски кредит, без да напускат дома си (или работното си място). Други от традиционните банкови продукти и услуги обаче засега остават "приковани" към традиционните физически клонове, тъй като за дигитализирането им е нужно доста повече от желанието и възможностите на банките да ги предложат по интернет. Такава е например ситуацията с ипотечните кредити, посочва главният изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов. За да могат банките да предлагат ипотечно кредитиране онлайн, е необходимо всички регистри, които способстват тази дейност, да могат да се достъпват по дистанционен начин, обяснява той. Това включва, от една страна, банката да може да получи дигитална оценка на избрания имот и да може да провери в съответните регистри дали върху него има наложена тежест, както и да му наложи тежест дистанционно, от друга, потребителят да разполага с електронен подпис, с който да подпише сключвания онлайн договор, и не на последно място – всичко това да е приемливо за съда.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Кой се страхува от мишки?"