За конкретната проблемна институция със системните нарушения няма детайли, но със сигурност посочването й отделно и прилагането на надзорни мерки е показателно а по-сериозни прегрешения. За банки които не изпълняват задълженията си по Закона за мерките срещу изпирането на пари БНБ има право да отнема лиценз по своя инициатива или по предложение на министъра на финансите.

И още сделки със свързани лица

Според отчета през 2015 г. обект на надзорно въздействие са били общо десет банки. За две от тях са установени "големи експозиции към групи свързани клиенти" над максимално допустимите по закон. Те фигурираха и в предходния отчет за полугодието, като БНБ е разпоредила отстраняване на нарушенията в определен срок, като отново няма информация кои са институциите, какви са сроковете и те спазени ли са.

Спрямо други две банки също са приложени надзорни мерки "за преустановяване на нарушения на приложимата надзорна регулаторна рамка и отстраняване на слабости в дейността, констатирани при проведени в банките инспекции на място и в рамките на цялостния процес на надзорен преглед".

Освен това се обяснява и че поради докладван капиталов недостиг една банка е получила забрана за извършване на лихвени плащания по споразумения за предоставяне на заемен капитал, включен в капитала ѝ. Макар и да не е упомената вероятно става дума за дъщерната на фалиралата КТБ банка "Виктория", която през февруари беше рекапитализирана като подчинения срочен дълг беше превърнат в акционерен капитал.

"През 2015 г. бяха проведени 13 надзорни инспекции с различен обхват, в т.ч. проследяване на постигнатия напредък и изпълнение на препоръки от предходни надзорни проверки, оценка на промени в груповите модели, както и съвместна проверка с централната банка на Австрия по повод прилагането на групова нормативна рамка за изчисляването на капиталови изисквания за операционен риск", се казва в отчета. По последната точка вероятно става въпрос за Райфайзенбанк, която е единствената с централа в Австрия на пазара.

При проверките се установени 234 формални нарушения и са предложени на вниманието на ръководствата им 195 препоръки за подобряване на дейността и управлението на поетите рискове. "Основната част от констатираните нарушения са свързани с неправилното определяне и измерване на риска по рискови експозиции и тяхното обезценяване, както и с пропуски в прилагането на изискванията на надзорните регулации", обяснявт от БНБ.

Полупрозрачност

Причината БНБ да не разкрива имената на банки спрямо които има наложени надзорни мерки е, че тя е че по европейските правила БНБ има задължение има задължение да оповестява броя и вида на надзорните мерки и на санкциите, наложени за нарушаване на Закона за кредитните институции, Регламент (ЕС) 575/2013 г. и актовете по прилагането им, без да се засягат разпоредбите за професионалната тайна. От централната банка в отговор на запитване на "Капитал" уверяват, че оповестяването широкия кръг от надзорни мерки, които БНБ може да предприеме "се извършва по начин и форма, съгласувани от БНБ с Европейския банков орган, като изискването е изпълнено: да се оповестят обобщени статистически данни за всички надзорни мерки и санкции в изискания обхват - брой и вид. Отделно ако БНБ е издавала наказателни постановления и те са влели в сила следва да се публикуват наложените имуществени санкции, както на физически, така и на юридически лица с посочване на нарушителя, нарушението, вида и размера на санкцията. Такива обаче засега по уверения на регулатора няма.

"В БНБ се предвижда, от момента в който БНБ наложи административни наказания, глоби и санкции по чл. 152 г. от ЗКИ, създаването на обособена секция на страницата на централната банка, съдържаща информация за наложените санкции - относно вида и характера на нарушението, както и самоличността на физическото или юридическото лице, на което е наложено наказанието", обясниха от БНБ.