БНБ ще стресира банките при 2.2% спад на БВП за 2016 г.
Утежненият сценарий на централната банка предвижда дефлация 2.6% и спад на цените на жилищата 9.3%
В последния работен ден на април БНБ както беше заложила по-график обяви детайли за провеждането на предстоящите стрес-тестове и конкретните сценарии, при които как ще реагират балансите на банките. Както се очакваше те са базов (основан на текущите макропрогнози на БНБ) и утежнен (основаващ се на хипотези за материализиране на външни и вътрешни рискове за икономиката).
Хипотетични минуси
Стрес-тестът ще обхваща три години - 2016-2018 г., като основните шокове са предвидени за първата и донякъде втората (виж таблицата). Негативният сценарий предвижда 2016 г. да се развие при спад от 2.2% на БВП, дефлация, срив на цените на имотите с 9.3% и леко покачване на безработицата. През следващата година в черният вариант на БНБ рецесията се задълбочава с нови 3.2%, но укротяване при другите показатели, а за 2018 г. се предвижда възстановяване.
Като цяло макар и това развитие да е далеч под всички прогнози за развитието на икономиката, то далеч не може да се приеме за най-стресиращия вариант, който може да се измисли. Например при началото на световната криза през 2009 г. българската икономика изпита доста по-остър спад. За част от показателите има и мотивировка. Например по отношение на цените на жилищата се обяснява, че равнището им не се определя като надценено към настоящия момент. "Цените на жилищата претърпяха съществено понижение през периода 2009-2013 г. и по последните данни от четвъртото тримесечие на 2015 г. равнището им е с 33.6% по-ниско от нивото на най- високата им стойност, достигната през трето тримесечие на 2008 г. По тази причина не се прилага допълнителен външен шок върху тях, освен шокът, извлечен от историческите данни", обясняват от БНБ.
Същевременно обаче избраните от БНБ нива на показателите трудно бих могли да минат за снизходителни. Когато ЕЦБ правеше своите стрес-тестове през 2014 г. например тя отнесе критики, че не включва сценарий за дефлация. Сега входящите условия на БНБ поне на пръв поглед звучат доста консервативно, без да а катастрофични, като вероятно и именно такъв баланс е търсен.
Какво и как ще се стресира
Стрес-тестът ще се провежда на база балансите на банките към края на 2015 г., като той ще се счита за статичен. Образно казано се приема, че банката все едно е замръзнала - няма кредитен растеж, не се променя стратегията и единствено, ако сценариите налагат обслужваните й кредити се превръщат в лоши. За целите на упражнението не се приемат данъчни, счетоводни или регулаторни промени за трите години, нито пък покриване на недостиг с "продажба" на активи или други еднократни ефекти. Административните разходи, амортизациите и данъчната ставка също остават константни. За входящи данни се взимат тези от годишните отчети на банките, като където е приложимо те се коригират с резултатите от течащия сега преглед на качеството на активите.
Най-просто обяснено всяка банка влиза с показателите си за капиталова адекватност за 2015 г., те се коригират първо спрямо проверката и после спрямо негативно развитие на икономиката, което допълнително би влошило портфейла й. За да е минала теста, след него тя трябва при базовия сценарий да е останала с поне 8% съотношение на базов капитал от първи ред, а при утежнения 5.5%. При общо за системата 20% това дава доста солиден буфер от над 7 млрд. лв. Той обаче е разпределен много неравномерно и всяка банка разполага с различна възглавница. Освен това още след проверката стойността може да се свие чувствително.
При базовият сценарий се изследва само влияние на кредитен риск (влошаване на портфейл), при утежнения и лихвен (оскъпяване на финансирането) и пазарен (промяна на цените на финансови инструменти). За всеки от тях са предвидени конкретни шокове, които се прилагат съвкупно.
Тъй като банките реално сами (заедно с личния си проверител) правят стрес-тестовете и ги пращат на БНБ има и редица огрничения, така че да не могат да се разкрасяват хипотетичните данни за 2016-2018 г. За нетния лихвен доход се приема, че не може да е по-висок от този за 2015 г.. Разходите за лихви също не могат да се намаляват. За доходите от такси и комисиони и дивиденти също се приемат стойности спрямо отчетените.
Друг позитивен момент е, че явно БНБ е решена за стрес-теста да не приеме еднократни ефекти и от предходни години. "Нетният друг оперативен доход остава постоянен с нивото от края на 2015 г., освен в случаите, когато е сериозно повлиян от еднократни ефекти. Ако такива са налични за 2015 г. или за предходни години, те следва да се изключат", пише в указанията "За целта банките изпращат информация за последните три години за другите оперативни приходи и разходи, и за тези от тях, свързани с еднократни операции. След подаване на резултатите участващите банки ще бъдат подложени на хоризонтално сравнение и на оценка с индивидуалните исторически стойности. Ако се установи наличието на неподходящи стойности е възможно да бъде изискана корекция на проекцията", обяснява регулаторът.
Това например може да повлияе на Първа инвестиционна банка, която в последните две години реализира еднократни големи приходи от продажба и преоценка на имоти, с които бяха покрити разходи за обезценка.
